cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън
20 декември, 2013 г., 19 ч., the fridge & Хаспел, бул. Мадрид 8, София
 

Премиера на сборника Автономизъм и марксизъм: от Парижката комуна до Световния социален форум


заедно с дискусия на тема: „Автономистки марксизъм за 21-и век? За съвременното значение на една подривна традиция“

 
Николай Кърков и Станимир Панайотов (съставители), Атономизъм и марксизъм: от Парижката комуна до Световния социален форум. София: Анарес, 2013, 528 стр. 
 
Книгата ще бъде представена от нейните двама съставители и редактори, Николай Кърков (лектор по философия в Щатския унивеситет в Кортланд, САЩ) и Станимир Панайотов (докторант по джендър изследвания в Централен европейски университет в Будапеща, Унгария).
 
ПОВЕЧЕ: Сборникът Автономизъм и марксизъм: от Парижката комуна до Световния социален форум, издание по проекта на „Нови леви перспективи,“ с финансовата подкрепа на Rosa Luxemburg Stiftung – Southeast Europe, цели не само да запознае широката общественост в България с поредица от текстове, превеждани в голямата си част за пръв път на български език. Заедно с това, целта ни е да дадем възможно най-широка представителност на една скрита, подривна и дори нерядко потискана традиция в широкото поле на марксистката практическа теория: тази на автономисткия марксизъм.



Повече от две десетилетия след рухването на бюрократичния социализъм от „държавен тип“ марксизмът продължава да страда от поне две класически изкривявания. От една страна, той бива представян като дискредитирана политическа теория, която се разгръща от текстовете на „бащите“ Маркс и Енгелс и води в пряка линия към трудововъзпитателните лагери и сталинисткия ГУЛАГ. От друга, той често бива разглеждан като една чисто теоретическа интервенция, която в най-добрия случай предлага интересни и провокативни анализи на икономиката, културата и социалните отношения на капитализма, но го прави от удобната дистанция на строго академичния дебат, в който са се оттеглили възможните "авангарди" и революционери на някогашния пролетариат. В единия случай практиката дискредитира теорията (която се оказва красивата фасада пред един иначе разграден двор), докато в другия теорията работи (с огромни уточнения и само частично), доколкото е напълно откъсната от същата тази практика: задавайки две различни, но взаимодопълващи се тълкувания на добре познатата максима, че „марксизмът/комунизмът е добър на теория, но не работи на практика“.
 
Целта на настоящия сборник е да предложи алтернатива на тези две изкривявания, с помощта на една „изтласкана“ и полузабравена (ако въобще е била позната) традиция в марксистката теория, тази на т.нар. „автономистки марксизъм“. Най-общо казано, автономисткият марксизъм може да се дефинира като способността на трудещите се хора (в най-широкия смисъл, от работници във фабриките до домашни прислужници, и от софтуер специалисти до служители в третия сектор) сами да определят своите борби и стремежи, не само срещу капитализма, но често пъти и срещу своите традиционни институции, като партиите, профсъюзите и дори марксистките интелектуалци. Подобно напрежение е определящо, но то не е отрицание нито на работническата автономия, нито на партийната или профсъюзната организации и не разгражда политическия потенциал на самоуправлението. В този смисъл духът на самоопределянето, изтъкван като водещата характеристика на прекодемократичната идеология днес, е преработка на това изтласкано течение, подложено на исторически компромис и компрометиране както отляво, така и отдясно. От една страна, триумфът на постсоциалистическата идеология изтласка марксизма като провален мирогледен проект. От друга, (псевдо или крипто) леви фракции, криещи се зад постидеологически и постполитически език, пропагандират понастоящем (работническата) автономия като неприсвоима и некорумпируема от политиката. Накратко, автономията е подложена на имунизация от собствената си политизация в борбата, която я е създала, свеждайки автономизма до сепаратизъм. Историята на автономисткия марксизъм обаче разгръща именно тези противоречия, без да ги снема от сцената на политическите идеологии. Това е традиция, за която най-добрата теория е тази, която се ражда в контекста на конкретни политически борби и в която не съществува развод между теория и практика или първенство на едната над другата. Теорията не предхожда практиката, която след това често пъти я анулира, нито пък е строго отграничена от нея в сферата на строго интелектуалната критика, защото двете съществуват в отношения на взаимозависимост и взаимно подсилване и/или подриване.
 
По правило свързван с текстове и понятия на италианския постопераистки марксизъм (Негри, Вирно, Лацарато и т.н.), автономисткият марксизъм, представен в настоящия сборник, включва значителен брой текстове на определящото за него движение - италианските автономисти от 70-те години на миналия век. Съдържанието на книгата обаче далеч надхвърля приноса на италианските теоретици-практици, представяйки дебати от 20-те години на миналия век, аргументи на кръга „Социализъм или варварство”, ситуационистите във Франция, автономистите от САЩ (от Индустриалните работници на света през тенденцията Джонсън-Форест до т.нар. commonism), критически анализи на марксистки феминистки и съвременни дебати върху възраждането на „комунистическата хипотеза“, общите блага и др. Изборът на текстове е зададен от широко понятие за „автономизъм” и е мотивиран от желанието да се даде максимална времева, пространствена и тематична широта на пресечните точки между автономизъм и марксизъм, включвайки дебати от 19 век до днес, от Източна Европа до Южна Америка, и от проблемите на пола до идеята за „преводаческата работа“.
 
В хронологичен ред, сборникът включва текстове от Карл Маркс, Роза Люксембург, Херман Гортер, Ото Рюле, Антон Панекук, Александра Колонтай, Владимир Илич Ленин, С. Л. Р. Джеймс с Рая Дунаевская и Грейс Лий, Мартин Глабърман, Корнелиус Касториадис, Даниел Моте, Ги Дебор, Атила Котани и Раул Ванегейм, Рене Ризел, Ситуационисткия Интернационал, Франко „Бифо“ Берарди, Марко Жакеме и Джанкарло Витали, Серджо Болоня, Марио Тронти, Паоло Вирно, Еди Черки и Мишел Виеворка, Светозар Стоянович, Паоло Фрейре, Селма Джеймс, Мариароса Дала Коста, Силвия Федеричи, Миднайт Ноутс, Хари Клийвър, Ален Бадиу, Жак Рансиер, Майкъл Харт, Джордж Кафенцис, Тикун, Колективо Ситуационес и Боавентура де Суса Сантос.
 
Книгата ще бъде представена публично от нейните двама съставители и редактори, Николай Кърков (лектор по философия в САЩ) и Станимир Панайотов (докторант по джендър изследвания в Унгария). Представянето ще бъде последвано от дискусия с публиката на тема „Автономистки марксизъм за 21-и век? За съвременното значение на една подривна традиция“. 
 
ВАЖНО: Тази публикация е некомерсиална и не е предназначена за продажба. Всеки ще има възможност да си вземе копие, като по ваше желание можете да оставите дарение за бъдещата издателска дейност на Anarres & Хаспел. Поради ограничения тираж ще бъде възможно всеки да вземе само по едно копие от книгата. Очакваме ви!

Можете да прочетете и свалите въведението на съставителите към книгата тук.
Книгата ще бъде достъпна за сваляне по-късно през декември. 

UPDATE 20.12.2013:

Онлайн изданието на сборника можете да свалите тук.
Ако желаете да се сдобиете с печатното издание на сборника, моля прочетете как да го направите тук.
canlı bahis siteleri