cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън
19.00 ч., 27 март 2014, the fridge и Хаспел, бул. Мадрид 8

Програмите за пренатална диагностика обикновено се легитимират като здравни услуги, утвърждаващи репродуктивната автономия и правото на информирано решение. Наред с това те обещават да се капитализират в здрави деца, щастливи семейства и общества, освободени поне от едно финансово „бреме”. Нормализирането им, обаче, има множество странични ефекти като един от най-значимите е въздействието върху разбирането за „добро” родителство: пренаталната „профилактика” се оказва мощен инструмент за респонсибилизация на бъдещите родители, превръщайки ги в генетични граждани. Този тип биологично гражданство може да се разглежда като ефективна форма на власт, като една „технология на гражданство”, която независимо от добрите си намерения е модус на конструиране и регулиране на живота, т.е. стратегия на управление, функционираща  чрез доброволно участие в самополагането ни като „овластени граждани”.

Ина Димитрова е доктор по философия, доцент към ПУ “Паисий Хилендарски”, член на Института за критически социални изследвания, хоноруван преподавател в магистърска програма „Интегративна биоетика” към СУ „Св. Кл. Охридски”. Автор е на монографиите Пренатална диагностика и биополитика в България, 2012, Издателство „Изток-Запад” и Рефлексивност и социална онтология, 2009, ИК “Критика и хуманизъм”.
canlı bahis siteleri
çeşme escort
kemer escort
çorlu escort