cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън
18.30 ч., 7 октомври 2014, the fridge и Хаспел, бул. Мадрид 8

Петър Горанов е преподавател в катедра Логика, етика и естетика на Софийски университет "Св. Климент Охридски".
Определение на титула ‘преподавател’: онзи, който слага преднамерено предлозите  пре-  и по-  при  трансфери на евентуални знания и хипотетични размишления; по-просто казано – преподавателят по-дава, пре-дава и препо-дава  приблизително дадени-неща (т.е. знанията), без обаче да се от-дава (защото не може) и да дарява (защото няма ресурс).

подтик на размишленията:
„Според нас съвсем буквално, а не метафорично, следва да се приема (хипо)тезата на Жижек – нейните основания и последици, – че фашизмът не е инцидентен случай (или страничен ефект) за либералнодемократичния Запад. Напротив фашизмът е присъщ отвътре на парадоксалните процеси по овладяване на излишъка, които успешно произвежда и възпроизвежда либералният тип победител – икономически, военнотехнически, политически. ... Сприхавият дискурс на успеха подклажда взривоопасна “диалектическа” етика, която не може да предотврати крайностите – в абсолютни стойности – между синтези (благо_имане) и разпади (благо_нямане) и по такъв начин неврастенично продуцира повтарящи се структури на икономически кризи. Тук процесът по минимизиране на фашизма може пряко да се свърже с процес на минимизиране на победите по овладяването на пазари, на завоеванията, на капитализирания успех. Не-фашист е този, който не се изнася, за когото благото/доброто е незрима черта на волята за желание. Всеки друг опит е вкусване плодовете на фашизма от първа ръка.“

 извадки от текста:
„Мащабните идеологии на доброто разчитат – енергетично – на съсипващия стремеж към изчерпателност и страстта да се редактира докрай всяка забелязана неравност; да се запълни всеки пропуск в нормативната решетка, опъната върху релефа на ходенето, на живеенето на крачки. ... Печелившата страст за разширено производство на подобрители спокойно може да бъде назована капитализъм на доброто. Като универсален капак на ценностите, доброто затваря всичкостта на съществуващото цяло непосредствено. Светът има вкус на ястие, готвено по рецепта в тенджера под налягане.“

„Характерният за консумацията неврастеничен маниер на поглъщане обуславя и постоянното ре-активиране на всякакви механизми (като масираната реклама и пакетния абонамент за услуги), надценяващи нахалството: способността на човека да ражда из себе си 'нови потребности' – тези симулакри на желанията. Субектът на доброто, агентът на надценяването е неуморен идеологически работник, зает с обработката и преработката на 'ново-постъпващи' мотиви за технологично обновление на поточните линии, по които остарява – предметността, човека и, разбира се, тялото на света.“

„Злото си самодейства. То е естествен резултат от хода на разложение, на развала (corruptio). Казано едро, злото представлява следствие от залиняващо производство на живот. Противоречието е привидно. При тази представа поддържането на живот, което не е преднамерено и не се възобновява периодично, заслужено носи белега на злото. ... На мощно идеологическо разпространение, тъй да се каже, на ускорено спекулативно производство подлежи Доброто с главна буква и без кавички. Доброто е нещо, което се изнамира отново и отново. То представлява такава стойност, съществуването на която е обвързано със самонарастване. Когато самонарастването се капитализира чрез нарочни механизми за разширено възпроизводство, тогава преследваната неуморно цел да се максимизират печалбите има за резултат продукцията на: добри хора и нрави, добри общества, съюзи и обединения; добри стоки и пазари; добри оръжия и войни(?) и т. н.“
 
canlı bahis siteleri
çeşme escort
kemer escort
çorlu escort