cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън
19.00 ч., 15 декември 2014, the fridge и Хаспел, бул. Мадрид 8

Какво означава „икономическо самоубийство“? Този особен социален феномен преследва Европа някъде от 2008 г. насетне. Той се превърна в отличителен белег на финансовата криза в Еврозоната – или казано с други думи, на европейската криза на държавните дългове, – която се характеризира с два взаимосвързани, но не тъждествени феномена: икономическата рецесия и режимът на фискална дисциплина наложен, според някои автори, от т. нар. „Тройка“- Европейския съюз, МВФ и Европейската централна банка. Нещо повече, от 2012 г. към множеството изследвания на рецесията от 2008 г. и на здравните последици от нея се присъединяват тревожните изявления на Европейския парламент, които изтъкват „пагубното влияние на икономическата криза върху психичното здраве на европейските граждани“. Вярно е, че подобни възгледи могат (отчасти) да се обяснят с повишаването на безработицата, обедняването и отнемането на обществена собственост. Само че настоящата тенденция на „повишаване на самоубийствата по време на икономическата криза“ извежда на преден план една обезпокоителна констатация: „на всеки 1% нарастване на безработицата съответства 0,8% нарастване на самоубийствата“ (European Parliament 2012). Това води здравните експерти до заключението, че „Европа е изправена пред криза на психичното здраве“ (European Parliament 2012). Оттук и въпросът, който поставям: психично болна ли е Европа? Във връзка с така очертаната рамка аз твърдя, че т. нар. „икономически самоубийства“ не съществуват. Вместо това, съществува една юридико-политическа система на непрестанно производство на смърт, през която става възможно да се изследва настоящата неолиберална матрица на некровласт, както и политическите псевдо-самоубийства, до които тя води.

Марко Стаменкович (1977, Враня) е историк на изкуството и куратор, роден и израснал в Сърбия. Завършва история на изкуството в Белградския университет (2003) и придобива магистърска степен по Интердисциплинарни културни изследвания в Художествената академия в Белград (2005). През 2014 г. защитава докторска дисертация по философия в Гентския университет в Белгия на тема „Култури на самоубийството. Теории и практики на радикалното оттегляне“.

canlı bahis siteleri
çeşme escort
kemer escort
çorlu escort