cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън
19 ч., 24 септември 2012 г., the Fridge и Хаспел, София, бул. Мадрид 8
Лекция на Г. М. Тамаш: Как да схващаме източноевропейския социализъм?


Г. М. Тамаш накратко за темата на лекцията си в София:

Въпросът е в това дали смятаме, че характеристиките на “реалния социализъм” от съветски тип (т.е. планов и планиращ държавен капитализъм) могат да бъдат основа за нова еманципаторна политика, а за да се даде отговор на този въпрос е необходимо да се установят няколко общи и приемливи принципи за историческата интерпретация.

Еманципацията не е изключителна характеристика нито на социализма, нито на комунизма - точно обратното. Равенството пред закона, премахването на робството и личното подчинение са резултат от т.нар. “буржоазни” революции, т.е. част от разгръщането на режима на правовата държава. Маркс е бил абсолютно наясно с това, че свободата и равенството в либералния капитализъм са действителни.


Комунизмът ( = комуническата идея) не е само един еманципаторен проект, а представлява решителен разрив във човешката ситуация. Най-вече значи край на всяка форма на йерархия и принуда, а това означава и преобразуване на разделението между публично и частно.

Всичко това ни води до следния въпрос: Можем ли да смятаме, че системите на “реалния социализъм” въобще са посочвали към споменатата комунистическа цел?

“Реалният социализъм” успява да извърши нещо, с което буржоазните революции не се справят изцяло: слага край на традиционните аграрни общества със съответстващите им дворянство, духовенство, монархия, поземлена аристокрация, традиционна военна каста, фундаментално религиозни и националистически легитимационни идеологии и противоречивата им позиция относно прогреса, богаството, секуларизацията и равенството между половете. Ако “реалният социализъм” се разглежда като модернизационен проект, то той е извънредно сполучлив.

Той генерира модерни, светски, продуктивистки общества – базирани на наемния труд, стоковото производство, паричното стопанство и динамичната класова система – повече от всички други, особено в сравнение със западния империализъм на изток и на юг. Той е най-успешното разширение на радикалната модерност, но, разбира се, със съпътстващите я ужаси.

Независимо от това, той не би се справил, ако политиката му беше единствено буржоазна, а тя не беше. Политиката на не-буржоазния капитализъм, със съпътстващите я героизъм, саможертва, фанатизъм и жестокост, така присъщи на партиите от Коминтерна, не се корени в някакъв тип “бюрократично-колективистки” етос (това е основната интерпретативан рамка, след цял век), а в “комунистическото желание”, естествено нереализирано, а впоследствие - задушено.

Ще поставя този въпрос в светлината на отношението между интернационализма и равенството между нациите (народите). То изцяло противоречи на всякакъв вид капиталистическа политика. Без значение, че т.нар. социалистически страни по времето на Сталин са крайно националистически и автократични общества, системата никога не успява изцяло да неутрализира анти-националистическите позиции, присъщи на движението (а НЕ обратното, както твърдят всевъзможните Кремлинолози и подобни).

Идеята за Балканска федерация (Димитров/Тито) е блестящ пример. Но такива примери са също и съветско-китайския разрив, окупациите от 1956 г., 1968 г. и т.н.

Защо комунистическото желание не може да бъде обуздано? Този (и други сходни аспекти), струва ми се, са по-важни от наследствата на планирането, преразпределението, егалитаризма и останалите измерения на социалната държава, които не могат да се асимилират от една новаторска идея в рамките на “социалистическите” легитимационни идеологии относно ФИЗИЧЕСКИЯ & ИНТЕЛЕКТУАЛНИЯ ТРУД. А всичко това предстои да се сравни с ПСЕВДО-ПРОБЛЕМА на отношението между частна и държавна собственост.

Г. М. Тамаш е унгарски философ и ангажиран интелектуалец. Той емигрира от Румъния в Унгария в края на 1970-те години и скоро се превръща в един от водещите интелектуалци на дисидентското движение там. След разпадането на държавния социализъм, той става депутат в унгарския парламент до 1994 г. като част от антикомунистическата либерална партия. По-късно става изключително критичен към провалa на либералната демокрация и реставрацията на капитализма и, заемайки марскистки позиции, в момента е сред водещите европейски радикални мислители. Освен философските си изследвания, преведени на над 10 езика, Тамаш запазва вкуса си и към полемичния дебат, както и ангажимента към прогресивните социални движения. Публикува на страниците на в-к Guardian, Eurozine, ZMag и други. Бил е председател на философския институт в Унгарската академия на науките, а сега преподава в Централноевропейския университет в Будапеща. Често пътува, за да изнася публични лекции в университети, социални центрове и политически форуми, а в момента е президент на унгарската Зелена лява партия. Тамаш е и сред ключовите публични критици на настоящия преход към авторитаризъм в Унгария.

Oще от Г. М. Тамаш: 

в-к Култура: Г. М. Тамаш: Унгарска трагедия, европейски фарс

G. M. Tamas on the Failure of Liberal Democracy

canlı bahis siteleri
çeşme escort
kemer escort
çorlu escort