cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън
19.00ч., 20 февруари 2013, the fridge и Хаспел, бул. Мадрид 8
Семинар със Шон Хомър: За "Критика на насилието" и злоупотребите с революционното насилие


Нови леви перспективи:
Проф. Шон Хомър
Преподавател по литература в Американски университет в България


В тази лекция Шон Хомър ще говори за две сходни съвременни тенденции в гръцката политическа сцена. Първата е свързана с употребата на есето на Валтер Бенямин "Критика на насилието" от Жижек в последните му текстове. Жижек призовава европейската радикална левица да се върне към комунистическата „Идея”. Разграничението на Бенямин между митично и божествено насилие е изключително важно за призива на Жижек за нова силно егалитарна справедливост, еманципаторен терор и революционна дисциплина. Става въпрос за разграничението между, от една страна, обективното, системно насилие на държавата и, от друга, за божественото насилие на революционера, идващо като субективна реакция срещу системното насилие. Хомър не намира този призив за особено убедителен или полезен при повторното изграждане на лявото днес.

Поради това, на второ място, той ще разгледа настоящето разрастване на революционно насилие в Гърция. Гърция има дълга традиция на революционна съпротива и борба и ние можем да проследим най-скорошните прояви на революционно насилие - организацията "17 ноември", "Конспирацията на огнените ядра", "Революционна борба" - и чак до падането на военната хунта през 1974г. Нарастващото революционно насилие, обаче, създава нещо като политическа дилема за Коалицията на радикалните леви (СИРИЗА), чийто виден поддръжник е Жижек. СИРИЗА не може да заклейми това насилие, но и няма как да го подкрепи, независимо от това, че, до голяма степен, то е именно дело на по-радикалните групи в самата коалиция.

Шон Хомър твърди, че това насилие не просто отвлича вниманието от действителната борба срещу суровия капитализъм на ограниченията, а и че вече сме минавали по този път. През 1970-те години RAF в Германия, Червените бригади в Италия, Action Directe във Франция, британската Angry Brigade използваха революционно насилие, за да "събудят" спящите „маси”. Чрез прякото действие, държавата би трябвало да бъде принудена да разкрие истинската си природа и присъщото й насилие. RAF, например, защитаваха своите действия в съда, прибягвайки към есето на Бенямин „Критика на насилието“. Но наследството на революционното насилие от 1970-те години е същинско бедствие. Не само от гледна точка на преките последици, но през следващите десетилетия. Ако трябва да вземем Жижек на сериозно, поучавайки се от миналите грешки, то тогава това не е пътят, който трябва да поемем - това е задънена улица.



Шон Хомър се занимава с културна теория и психоанализа. Автор е на книгите Фредрик Джеймисън: Марксизъм, херменевтика, постмодернизъм и Жак Лакан. Заедно с Рут Паркин-Гунилас и Янис Ставракакис съставя "Обекти: Материални, физически, естетически" - специален брой на журнала за теория и критика Gramma. Преподава и съвременно балканско кино.

In English
canlı bahis siteleri