Tweet

 Печат 

Възходът на новите дискурси за предприемачеството е неотделим от задълбочаващата се криза на натрупването на капитала, но и от по-широкия дефицит на ефикасна интерпретативна схема, която да мисли и преодолява противоречията в съвременната политико-икономическа конюнктура.

Предприемаческият дух обещава индивидуално спасение за всеки, който съумее да мисли outside the box, да е достатъчно „разчупен“, „игрив“, „отворен за нови тенденции“, „да предусеща алтернативното“. Един по-внимателен поглед обаче открива множество механизми за изключване и отписване на мащабни обществени групи (роми, възрастни, хора без образование, бедни младежи и др.) от правото да употребяват и усвояват предприемаческите дискурси легитимно и ефективно. Като резултат определени дребни предприемачи практически биват хронично изключвани от сферата на предприемачеството както чрез държавна интервенция, така и под напора на конкуренцията.

Именно това противоречие между от една страна, всеобщия апел на новите предприемачески дискурси и от друга страна, изключващата им реализация е централен проблем за настоящето изследване. В него показваме вътрешното противоречие на понятието предприемач и структурната невъзможност то да преодолее дискриминациите, които непрестанно поражда: господстващите образи на предприемачеството са артикулирани по такъв начин, че винаги вече разчертават граници между населения, които имат и населения, които нямат право да ги усвоят. А когато все пак последните ги усвояват, те оперират като нещо, което наричаме призрачни предприемачи.

Основна теза на изследването е, че – противно на доминиращите медийни, експертни и научно-полулярни диагнози – в България няма дефицит на предприемачески дух. Точно обратното – креативността, иновативността, и предприемчивостта са извънредно разпространени, но това не означава, че социалните неравенства не се затвърждават. Накратко, ние твърдим, че утвърждаването на определени групи като успешни, автентични предприемачи и същевременното изключване на други групи не са просто паралелно протичащи процеси. Те не са просто съвпадения и изключването не е просто нерадостна, но предотвратима случайност. Наличието и репродуцирането на втората класа „неавтентични“, невидими или призрачни предприемачи се оказва материално условие за възможност за просперирането на първата.

За да изследваме взаимовръзката между разпространението на предприемаческия новговор и задълбочаването на неравенствата, декласирането и социалното страдание, се насочваме към разнороден емпиричен материал – експертни дискурси, управленски практики и интервюта с „неавтентични“ предприемачи, – който разглеждаме в перспективата на неолибералните икономически политики и всекидневните опити за справяне с техните опустошителни ефекти.

Файл за изтегляне: