-
Публикувана на 02 Март 2012

Характерна черта на този преход е насочването на бизнеса към инвестиране в бързовъзвръщащи се спекулативни финансови инструменти, за сметка нa индустриално производство. Като резултат, индустриалният сектор в първия свят навлиза в криза, а основните производствени мощности са изнесени в по-бедните страни. Това пренасочване е нестабилно, а ситуацията на „финансиализация“ на икономиката се характеризира със задълбаваща се спирала от спукващи се спекулативни балони. Вълните на деиндустриализация се редуват с усилено търсене на нови бързи и краткосрочни печалби, при което икономическите кризи постоянно се изтласкват към нови географски райони, както и напред във времето чрез производството на нови и нови финансови инструменти. Това икономическо казино доведе и до сегашната глобална капиталистическакриза. Деиндустриализацията в Първия свят отваря пространства тип Третия свят в първия (под формата на изчезващата средна класа и разпространяването на градската нищета и гетата).
Безкрайното огъвкавяване на труда и създаването на нова глобална класа на несигурните (прекариата) не е единственото лице този процес. Отварят се и нови възможности за съпротива. Окупираните фабрики в Аржентина, борбите за базов доход в Европа, борбите на мигрантите и появата на нови и нови форми на синдикализъм са част от алтернативите и възможните стратегии за съпротива, които също ще бъдат представени на езика на киното.