cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън
19.00 ч., 19 ноември 2013, the fridge и Хаспел, бул. Мадрид 8

Милош Йованович е докторант по история в Университета на Илинойс в Ърбана-Шампейн. Той завършва магистратура по история в Централноевропейския университет през 2009г. и е бакалавър по история и международни отношения в Лафайет Колидж. В момента провежда изследването си в София с помощта на Американския научен център в София и на Social Science Research Council. Милош харесва киберпънк, градинарство и снимки на котки, които правят смешни неща.


На 19 ноември 2013г. Милош Йованович ще представи части от своето изследване на модернизацията на Белград и София през дългия XIX век. Разглеждайки по-ранен и труден период на трансформация, той цели да започне дискусия за ролята на градската история в настоящия контекст на постсоциалистическа Югоизточна Европа.

Говоренето за града на Балканите днес се случва в рамките на определена сцена. Темите, които засяга, са европеизацията и модернизацията, понякога разглеждани като успоредни, а друг път като несъвместими процеси. Така, градове като Белград и София са места на конфликт между "градско" и "селско", "цивилизация" и "варварство". В тази дихотомия, престъпното поведение, ниската култура и експлоатацията (независимо дали е свързана със социалния пол, труда или околната среда) са разглеждани като специфични за региона деформации на работещия, цивилизован градски ред. Този въобразен развит град работи като вълнуваща стока сама по себе си. Ние мислим ежедневния опит на ссвоите общности чрез образи като вълнуващия "световен град", "подреден център" и "буйния бедняшки квартал". Какво може да ни предложи градската история на подобна сцена?

Наред с други теми, Йованович ще говори и за начина, по който се появява съвременната градска култура на Балканите през XIX век. В постосманския период, животът в механите, потреблението и производството на пространство стават дълбоко свързани със стоковата икономика. По време на държавния социализъм, вулгарните марксистки историци разглеждат този процес като част от необходимия преход за региона. След 1989г. обаче културните истории целят да възкресят "гражданската" култура, захвърляйки настрана темата за цената, която регионът плаща. Тези културни истории не задават основен въпрос - какво означава да се анализира урбанизацията като стъпка напред? Каква е ролята на женския труд при градските трансформации? Накрая, трябва ли да се напише "история отдолу" на Балканите?
20 декември, 2013 г., 19 ч., the fridge & Хаспел, бул. Мадрид 8, София
 

Премиера на сборника Автономизъм и марксизъм: от Парижката комуна до Световния социален форум


заедно с дискусия на тема: „Автономистки марксизъм за 21-и век? За съвременното значение на една подривна традиция“

 
Николай Кърков и Станимир Панайотов (съставители), Атономизъм и марксизъм: от Парижката комуна до Световния социален форум. София: Анарес, 2013, 528 стр. 
 
Книгата ще бъде представена от нейните двама съставители и редактори, Николай Кърков (лектор по философия в Щатския унивеситет в Кортланд, САЩ) и Станимир Панайотов (докторант по джендър изследвания в Централен европейски университет в Будапеща, Унгария).
 
ПОВЕЧЕ: Сборникът Автономизъм и марксизъм: от Парижката комуна до Световния социален форум, издание по проекта на „Нови леви перспективи,“ с финансовата подкрепа на Rosa Luxemburg Stiftung – Southeast Europe, цели не само да запознае широката общественост в България с поредица от текстове, превеждани в голямата си част за пръв път на български език. Заедно с това, целта ни е да дадем възможно най-широка представителност на една скрита, подривна и дори нерядко потискана традиция в широкото поле на марксистката практическа теория: тази на автономисткия марксизъм.

19.00 ч., 24 октомври 2013, the fridge и Хаспел, бул. Мадрид 8

Катрин Самари е френска икономистка, преподавател в университета Пари-Дофин. Нейните изследвания засягат реалния социализъм, и по-специално случая на Югославия, и т.нар. преход в Източна Европа. Катрин Самари е авторка на книгите "Y
ugoslavia Dismembered " и "Plan, Market and Democracy: the experience of the so-called socialist countries".
Самари е част от френската секция на Четвъртия интернационал.

Катрин Самари ще говори за "Самоуправлението: конкретна утопия". Драматичният край на югославския самоуправленски социализъм не се дължи на твърде много самоуправление, а на недостатъчно самоуправление. Настоящата криза на представителната демокрация не би следвало да отваря вратата за недемократични отговори, а да насърчи задълбочаването на плуралистичните дебати върху провала на „реалния социализъм”, както и на глобализираната капиталистическа система. Няколко урока, извлечени от югославския опит, ще бъдат изходната точка на този дебат.
18 ч., 21 юли2013, the fridge & Хаспел, бул. Мадрид 8



В рамките на лятното училище "Между (пост) социализъм и (нео)либерализъм", на 21 юли в пространството на fridge & Хаспел проф. Дон Калб (Централен европейски университет, Будапеща) изнесе беседа на тема "Социализъм, постсоциализъм, неолиберализъм: взаимовръзки в Централна и Източна Европа". Беседата беше проведена в диалог с Володимир Ишченко (Украйна) и Флорин Поенару (Румъния), изследователи, повлияни от и работещи в контекста на изследванията на проф. Калб. 

Дон Калб е холандски изследовател и социален антрополог, понастоящем преподавател в Централен европейски университет, Будапеща. Най-популярното му изследване е книгата Expanding Class: Power and Everyday Politics in Industrial Communities, The Netherlands, 1850–1950, а също така е и съ-съставител на сборници като Critical junction: anthropology and history beyond the cultural turn; Globalization and development: themes and concepts in current research; Ten Years After: Hidden Histories and New Mythologies in East-Central Europe. Понастоящем преподава курсовете "Дебати върху глобализацията и развитието" и "Модерност: институции, власт, посредничество".
19.00 ч., 20 юни 2013, the fridge и Хаспел, бул. Мадрид 8

Душан Биелич е социолог, преподавател по криминология в Университета на Южен Мейн, САЩ. Занимава се с история на науката, етнометодология, кино и медии. Автор е на книгите Galileo's Pendulum: Science, Sexuality and the Body-Instrument Link и Normalizing the Balkans: Geopolitics of Psychiatry and Psychoanalysis. Душан Биелич е и съставител на сборника Балканите като метафора.

Един френски историк описва нацизма като атака срещу еволюцията. Нацистите искат да поправят грешката, която според тях еволюцията е допуснала, създавайки евреите и ромите. Днес, глобалният капитализъм обявява война не само на някакви измислени аспекти от еволюцията, а на всички нейни аспекти, включително на самата наука. Освободените финансово-военни сили са повели нападението срещу еволюцията и изглежда, че достигат точката, отвъд която няма съпротива. Националните държави играят ролята на местни сътрудници за постигането на тази цел. Действителното съотношение на силите е изнесено отвъд политическото към един тактически конфликт между финансово-военния комплекс и самата еволюция. И тук е интересният момент: в това космическо бойно поле гневът на "майката природа" приема ролята на липсващата политическа левица. Отчитайки разгрома на националната държава, ние сме изправени пред въпроса кой ще наследи властта, поверена на държавата.
19.00 ч., 6 юни 2013, the fridge и Хаспел, бул. Мадрид 8

Анди Стори е преподавател по политология и международни отношения в University College Dublin. Има множество публикации за конструирането на изкупителни жертви при дискурсивните репрезентации на политическата икономия на Руанда, където е правил и множество теренни изследвания. В работата си той разглежда как прилагането на неолиберални политики през 1980-те в развиващите се страни след това се пренася и в Европа. Анди Стори се занимава с това как и защо след рецесията от 2008 г. Западна Европа бива въвлечена в режим на стриктна бюджетна дисциплина, сходен с този в развиващите се страни, наложен през 1980-те. Задълбочените му изследвания на дълговата криза в Ирландия изкарват наяве приликите й с опита от кризата в Испания, Гърция и Португалия. Разбирането на този проблем е изключително важно във връзка с разрастването на расистките "обяснения" за "спецификата" на южните народи.

В лекцията си той ще разгледа как неолибералната логика е кодирана в самото сърце на еврозоната по начин, който не позволява на отделните страни-членки да осъвместят вътрешните си социални противоречия.
19.00 ч., 1 май 2013, the fridge и Хаспел, бул. Мадрид 8
Лекция на Кейс ван дер Пийл: Бюджетните съкращения и милитаризацията на Европа

Кейс ван дер Пийл (роден през 1947 в Дордрехт, Холандия) е професор по международни отношения и глобална политическа икономия в университета Съсекс, Великобритания. Изследователската работа на проф. ван дер Пийл покрива динамиките на формиране на транснационални класи и елити, структурата на глобалната политическа икономия, ролята на НАТО и военно-промишления комплекс, както и модалностите на международните отношения. През 2008 г. Кейс ван дер Пийл става носител на престижната награда Deutscher Memorial Prize за първата книга от трилогията му Modes of foreign relations озаглавена Nomads, Empires, States (2007). Сред книгите, чийто автор е той, са The Making of an Atlantic Ruling Class (1984), The Foreign Encounter in Myth and Religion (2010), Global Rivalries from the Cold War to Iraq (2006), на популярното, безплатно въведение в политическата икономия A Survey of Global Political Economy и др.
Пълният текст ...
19.00 ч., 17 април 2013, the fridge и Хаспел, бул. Мадрид 8


Миладина Монова ще представи своето изследване на промените в домашнаата икономика на Прилеп и как те отразяват промени в социалните и ритуални отношения. В тежките икономически условия бивши заводски работници, които сега работят без договор, често в сивата икономика, се оттеглят в домакинската икономика и поради това разчитат на роднински и приятелски връзки дори повече отколкото при социализма. Отглеждането на тютюн е сезонна дейност, с която са заети повечето домакинства в Прилеп. Но това не е просто икономистки отговор на цикличното социално изискване за суха пара. Запитани за какво харчат парите си, главите на домакинства системно поставят ритуални празненства сред първостепенните приоритети. Въпреки това те не искат да намалят броя на тези празненства, които те определят като „неизбежни” и „скъпи.” Казват, че човек може да отложи плащането на сметките, но не и важен празник от календара като Слава, Коледа или Великден. Една от причините все повече семейства в Прилеп да съчетават работа без договор или в завода с домашно отглеждане на тютюн е, че се налага да инвестират повече в ритуални дейности. Домакинствата трябва да събират пари за ритуали, които на свой ред осигуряват социални връзки, които дават достъп до работа.

Миладина Монова е доктор по социална антропология от EHESS, Париж. Асоцирана е към института за социална антропология Макс Планк в Хале.
19.00 ч., 18 март 2013, the fridge и Хаспел, бул. Мадрид 8
Лекция на Майкъл Буравой: Каква е съдбата на марксизма след комунизма?


Каква е съдбата на марксизма след комунизма? Смърт? Възкресение? Апроприация? Като научноизследователска програма, която се развива според историческите предизвикателства и вътрешни противоречия марксизмът е жива традиция. Корените му могат да бъдат открити в каноничните произведения на Маркс и Енгелс. Стеблото му се образува от постоянно преосмисляната теория на динамиката на капитализма. Клоните му отразяват особените обстоятелства, при които растат или се свиват, развиват се или загниват. Признаването на тази традиция с нейните корени, стебло и клони ни води към определянето на съвременния марксизъм като отговор на глобалната експанзия на пазара и в този смисъл можем да говорим за „социологически марксизъм”, основан на особено понятие за социализъм.
Пълният текст ...
19.00ч., 20 февруари 2013, the fridge и Хаспел, бул. Мадрид 8
Семинар със Шон Хомър: За "Критика на насилието" и злоупотребите с революционното насилие


Нови леви перспективи:
Проф. Шон Хомър
Преподавател по литература в Американски университет в България


В тази лекция Шон Хомър ще говори за две сходни съвременни тенденции в гръцката политическа сцена. Първата е свързана с употребата на есето на Валтер Бенямин "Критика на насилието" от Жижек в последните му текстове. Жижек призовава европейската радикална левица да се върне към комунистическата „Идея”. Разграничението на Бенямин между митично и божествено насилие е изключително важно за призива на Жижек за нова силно егалитарна справедливост, еманципаторен терор и революционна дисциплина. Става въпрос за разграничението между, от една страна, обективното, системно насилие на държавата и, от друга, за божественото насилие на революционера, идващо като субективна реакция срещу системното насилие. Хомър не намира този призив за особено убедителен или полезен при повторното изграждане на лявото днес.
Пълният текст ...
canlı bahis siteleri
instagram web viewer instagram profile