cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън
19.00 ч., 15 декември 2014, the fridge и Хаспел, бул. Мадрид 8

Какво означава „икономическо самоубийство“? Този особен социален феномен преследва Европа някъде от 2008 г. насетне. Той се превърна в отличителен белег на финансовата криза в Еврозоната – или казано с други думи, на европейската криза на държавните дългове, – която се характеризира с два взаимосвързани, но не тъждествени феномена: икономическата рецесия и режимът на фискална дисциплина наложен, според някои автори, от т. нар. „Тройка“- Европейския съюз, МВФ и Европейската централна банка. Нещо повече, от 2012 г. към множеството изследвания на рецесията от 2008 г. и на здравните последици от нея се присъединяват тревожните изявления на Европейския парламент, които изтъкват „пагубното влияние на икономическата криза върху психичното здраве на европейските граждани“. Вярно е, че подобни възгледи могат (отчасти) да се обяснят с повишаването на безработицата, обедняването и отнемането на обществена собственост. Само че настоящата тенденция на „повишаване на самоубийствата по време на икономическата криза“ извежда на преден план една обезпокоителна констатация: „на всеки 1% нарастване на безработицата съответства 0,8% нарастване на самоубийствата“ (European Parliament 2012). Това води здравните експерти до заключението, че „Европа е изправена пред криза на психичното здраве“ (European Parliament 2012). Оттук и въпросът, който поставям: психично болна ли е Европа? Във връзка с така очертаната рамка аз твърдя, че т. нар. „икономически самоубийства“ не съществуват. Вместо това, съществува една юридико-политическа система на непрестанно производство на смърт, през която става възможно да се изследва настоящата неолиберална матрица на некровласт, както и политическите псевдо-самоубийства, до които тя води.

Марко Стаменкович (1977, Враня) е историк на изкуството и куратор, роден и израснал в Сърбия. Завършва история на изкуството в Белградския университет (2003) и придобива магистърска степен по Интердисциплинарни културни изследвания в Художествената академия в Белград (2005). През 2014 г. защитава докторска дисертация по философия в Гентския университет в Белгия на тема „Култури на самоубийството. Теории и практики на радикалното оттегляне“.

19.00 ч., 28 ноември 2014, the fridge и Хаспел, бул. Мадрид 8

Във връзка със списанието Жената днес – основано през 1936г. в Белград, Югославия като „законен вестник на незаконната Комунистическа партия“ и по-късно като списание на Женския антифашистки фронт – бих искала да подчертая необходимостта от съживяване на женския въпрос извън рамкте на трудовата и семейна политика (Kathi Weeks). Изхождайки от настоящите социо-икономически и екзистенциални условия на жената днес, оформени на първо място от патриархалното и капиталистическо тресавище на неплатен, несигурен, гъвкав женски труд, от една страна, и хетеронормативно, изолирано и, от друга, негъвкаво семейство, основано на „усилията на любовта“, бих искала да отворя дискусия относно възможните (не)работни и (не)семейни социални „утопии“ от женска гледна точка (жената, схваната на първо място като социален субект). Няколко примера от изкуството и литературата в (пост)Югославското пространство, които третират тези въпроси ще бъдат представени като обща основа за обмисляне и сравнение между различните времена и пространства.
 
Йелена Петрович защитава докторат в Institutum Studiorum Humanitatis (ISH) в люблянския Факултет по хуманитарни науки на тема женското авторство в Югославия през междувоенния период (2009). (Съ)автор на няколко научни статии, конференции по история на изкуството, изложби на съвременно изкуство и интердисциплинарни проекти на (пост)югослвска тематика и (съ)редактор на няколко публикации, посветени на феминизма в (пост)югославското пространство. Член е на феминистката кураторска група Red Min(e)d и понастоящем лектор в Академията за изящни изкуства на университета в Любляна.



Вече можем да ви предложим за свободно сваляне каталога, който създадохме след провеждането на София Куиър Форум 2014.
Изданието бележи и началото на издателския проект на Нови леви перспективи на име Колектив за обществени интервенции.
 
София куиър форум 2014 бе събитие, коeто чрез средствата на съвременното изкуство се фокусира върху пола и сексуалността като  паралелни системи, през които оценяваме себе си и другите. Тези системи отдавна упражняват силно влияние върху всички аспекти на културата и обществото. Влиянието, разбира се е двустранно. Затова във фокус също е поставено и изменението на понятията „пол“ и “секусалност” в зависимост от социалните, политичеки, културни и медицински фактори, присъщи за определено време и място.
 
София Куиър Форум 2014 се проведе в периода 29 май - 5 юли 2014 г. на различни локации в София и беше куриран от Стефка Цанева, която е и съставителка на каталога. Повече инфо тук.
 
Файл за изтегляне: 
 
- pdf версия, онлайн издание, 108 стр. (изтеглете оттук)
 
Можете да се сдобиете с печатното издание като ни пишете или на място в Социалент център "Хаспел".

Изданието е двуезично (на български и английски) и освен документация на форума включва текстове на Стефка Цанева, Боряна Росса, Ейми Брицгел, Снежанка Михайлова и Лъчезар Бояджиев, както и интервюта с някои от участниците. 
 
Приятно четене от Нови леви перспективи и Колектив за обществени интервенции!
Вече можем да ви предложим в pdf формат онлайн изданието на 

Тодор Христов и Деян Деянов, Непредставените: наблюдения върху всекидневието на представителната демокрация, София: Колектив за обществени интервенции, 2014. 

Докладът представя резултатите от изследване, проведено между април и юни 2014 г. от Института за критически социални изследвания – София в партньорство със Социален център „Хаспел”, с подкрепата на фондация „Роза Люксембург”.
Целта на изследването е да опише обикновени знания на участници в изборния процес, които да позволят да се прецени дали съвременната българска демокрация е представителна в достатъчна степен и дали представителността й може да бъде подобрена чрез въвеждането на хетеродоксални правила, прекрачващи отвъд възлови очевидности на модерната демокрация.
Резултатите от изследването позволяват да се заключи, че от гледна точка на обикновените знания на социалните дейци кризата на представителността, на която сме свидетели днес, се дължи на това, че модерната демокрация е предполагала разпръсване на множествата на индивиди, респонсибилизирани в качеството на автономни, формално рационални политически субекти, което днес вече не може да бъде приемано за даденост, както и че партиите, които днес са ключов механизъм на политическото представителство, представят не само или дори не толкова индивиди, колкото икономически, политически и глобални сили.


Файл за изтегляне:

- pdf версия, онлайн издание, 106 стр. (изтеглете оттук)

Можете да се сдобиете с печатното издание като ни пишете или на място в Социалент център "Хаспел".

Приятно четене от Нови леви перспективи и Колектив за обществени интервенции!
18.30 ч., 7 октомври 2014, the fridge и Хаспел, бул. Мадрид 8

Петър Горанов е преподавател в катедра Логика, етика и естетика на Софийски университет "Св. Климент Охридски".
Определение на титула ‘преподавател’: онзи, който слага преднамерено предлозите  пре-  и по-  при  трансфери на евентуални знания и хипотетични размишления; по-просто казано – преподавателят по-дава, пре-дава и препо-дава  приблизително дадени-неща (т.е. знанията), без обаче да се от-дава (защото не може) и да дарява (защото няма ресурс).

подтик на размишленията:
„Според нас съвсем буквално, а не метафорично, следва да се приема (хипо)тезата на Жижек – нейните основания и последици, – че фашизмът не е инцидентен случай (или страничен ефект) за либералнодемократичния Запад. Напротив фашизмът е присъщ отвътре на парадоксалните процеси по овладяване на излишъка, които успешно произвежда и възпроизвежда либералният тип победител – икономически, военнотехнически, политически. ... Сприхавият дискурс на успеха подклажда взривоопасна “диалектическа” етика, която не може да предотврати крайностите – в абсолютни стойности – между синтези (благо_имане) и разпади (благо_нямане) и по такъв начин неврастенично продуцира повтарящи се структури на икономически кризи. Тук процесът по минимизиране на фашизма може пряко да се свърже с процес на минимизиране на победите по овладяването на пазари, на завоеванията, на капитализирания успех. Не-фашист е този, който не се изнася, за когото благото/доброто е незрима черта на волята за желание. Всеки друг опит е вкусване плодовете на фашизма от първа ръка.“

 извадки от текста:
„Мащабните идеологии на доброто разчитат – енергетично – на съсипващия стремеж към изчерпателност и страстта да се редактира докрай всяка забелязана неравност; да се запълни всеки пропуск в нормативната решетка, опъната върху релефа на ходенето, на живеенето на крачки. ... Печелившата страст за разширено производство на подобрители спокойно може да бъде назована капитализъм на доброто. Като универсален капак на ценностите, доброто затваря всичкостта на съществуващото цяло непосредствено. Светът има вкус на ястие, готвено по рецепта в тенджера под налягане.“

„Характерният за консумацията неврастеничен маниер на поглъщане обуславя и постоянното ре-активиране на всякакви механизми (като масираната реклама и пакетния абонамент за услуги), надценяващи нахалството: способността на човека да ражда из себе си 'нови потребности' – тези симулакри на желанията. Субектът на доброто, агентът на надценяването е неуморен идеологически работник, зает с обработката и преработката на 'ново-постъпващи' мотиви за технологично обновление на поточните линии, по които остарява – предметността, човека и, разбира се, тялото на света.“

„Злото си самодейства. То е естествен резултат от хода на разложение, на развала (corruptio). Казано едро, злото представлява следствие от залиняващо производство на живот. Противоречието е привидно. При тази представа поддържането на живот, което не е преднамерено и не се възобновява периодично, заслужено носи белега на злото. ... На мощно идеологическо разпространение, тъй да се каже, на ускорено спекулативно производство подлежи Доброто с главна буква и без кавички. Доброто е нещо, което се изнамира отново и отново. То представлява такава стойност, съществуването на която е обвързано със самонарастване. Когато самонарастването се капитализира чрез нарочни механизми за разширено възпроизводство, тогава преследваната неуморно цел да се максимизират печалбите има за резултат продукцията на: добри хора и нрави, добри общества, съюзи и обединения; добри стоки и пазари; добри оръжия и войни(?) и т. н.“
 
Вече можем да ви предложим за свободно сваляне каталога, който създадохме след провеждането на София Куиър Форум 2012, в издание на издателство Анарес.
 
София куиър форум 2012 бе събитие, коeто чрез средствата на съвременното изкуство се фокусира върху пола и сексуалността като  паралелни системи, през които оценяваме себе си и другите. Тези системи отдавна упражняват силно влияние върху всички аспекти на културата и обществото. Влиянието, разбира се е двустранно. Затова във фокус също е поставено и изменението 
на понятията „пол“ и “секусалност” в зависимост от социалните, политичеки, културни и медицински фактори, присъщи за определено време и място.
 
София Куиър Форум се проведе в периода 20-25 ноември 2012 г. на различни локации в София. Повече инфо тук.
19.00 ч., 16 юли 2014, Център за култура и дебат Червената къща, София, ул. Любен Каравелов 15

Институт за критически социални изследвания представя: Има ли криза на представителната демокрация?
дискусия

През 2013 г. повече от 4.2 милиона избиратели не гласуваха или гласуваха за партии, непредставени в парламента. Дали в такъв случай българската демокрация е представителна? Кои са непредставените? Трябва ли да бъде предприето нещо, за да бъдат представени и какво? Или кризата на българската политическа система се дължи не на недостатъчната й представителност, а на недостатъчното гражданско съзнание, на необходимостта да се взимат непопулярни решения, на неспособността или нежеланието на политическите дейци да платят цената на тези решения? Или в епохата на свръхмодерния капитализъм представителната демокрация трябва да бъде мислена по нов начин, отвъд представителността?
С участието на Георги Медаров, Деян Деянов, Иво Христов, Тодор Христов. Дискутант: Александър Кьосев.
Дискусията се организира в рамките на проект „Нови леви перспективи”, с финансовата подкрепа на Фондация „Роза Люксембург”.
На български език

15.00 ч., 30 юни 2014, the fridge и Хаспел, бул. Мадрид 8

Публичен семинар на читателска група

„Маркс и конюнктурата на либералното управление“


Семинарът е последната и публична сбирка от първия етап на работата на читателската група "Маркс и конюнктурата на либералното управление", която се провежда в рамките на проека "Нови леви перспективи".  Въпросите, около които размишляваме на този все още подготвителен етап от груповата работа върху различни Марксови текстове, са свързани със следната хипотеза: Марксовите анализи - независимо дали става дума за "големите" книги или за "малките" вестникарски статии, за "ранния" Маркс или за неговия "зрял" период, след т. нар. "епистемологичен разрив" (Алтюсер) - не престават да интерпелират съвременната мисъл поради винаги живото отношение на самия Маркс към конкретна, актуална ситуация, в която неговите текстове е трябвало да се намесват и да оперират като практически, политически оръжия; иначе казано, може би причината да продължаваме да търсим у Маркс инструменти за анализ на силите, които обуславят нашето настояще, е именно определена способност на неговите текстове да настройват своите теоретични ефекти с оглед на дадена констелация от силови отношения. Оттук и основните въпроси, които структурират това колективно размишление: В какви модалности Маркс мисли актуалността, спрямо какви финални цели, в какви темпорални координати и с помощта на какви понятийни инструменти? На какви практически/политически актуализации на тези инструменти можем да се надяваме днес?

Пълният текст ...
19.00 ч., 12 май 2014, the fridge и Хаспел, бул. Мадрид 8

Крис Скарбъро е преподавател по история в Кингс Колидж, САЩ. Неговата първа книга "The Late Socialist Good Life in Bulgaria: Meaning and Living in a Permanent Present Tense" е публикувана през 2011 г. от издателство Лексингтън Буукс. В момента Скарбъро е научен сътрудник в Американския научен център в София.

Сривът на социалистическата система в България и в други държави в Източна Европа през 1989г. се дължи основно на обуржоазяването, изразяващо се в дълбокото чувство на разочарование от добрия живот при късния социализъм, наричан с оксиморона „социализъм на средната класа“. По много важни показатели, както в класическите разкази за рухването на комунизма, това разочарование се интерпретира като реакция срещу ниското качество или дори в липсата на стоките, които „добрият социализъм“ се виждаше длъжен да подсигури. Сривът се обяснява като неуспех на потреблението предвид разнообразието на продукти, които либералният демократичен капитализъм излага във витрините от другата страна на Желязната завеса. Но потребителските желания на хората от Източна Европа често са удовлетворявани от режима, поне доколкото са идентифицирани като търсене. Накратко, твърде чисто и просто – и в този смисъл твърде успокояващо и опасно –  е обяснението, че сривът на комунизма в Източна Европа е резултат единствено на недостиг и репресия. Също толкова важна причина за неудовлетворението от комунизма в България и Източна Европа е скуката, трудностите и отегченията, предизвикани от начина на живот изцяло подчинен на приоритетите на консумацията.
 
Настоящата лекция изследва връзката между скуката и потреблението през късния социализъм през призмата на визуалното изкуство от тази епоха. Въпреки по-ниския жизнен стандарт в сравнение със съперниците им в Студената война, източноевропейските системи са завидно добри в производството на продукти, дори в сравненение с почти всички други исторически периоди. Българското изкуство от тази епоха разкрива празнотата на тези продукти.
29.05.-05.07.2014 г.
галерия „Васка Емануилова“, the fridge & Социален център „Хаспел“








СОФИЯ КУИЪР ФОРУМ 2014

МАНИФЕСТАЦИИ НА ЛИЧНОТО

Имаме удоволствието да обявим програмата на второто издание на София Куиър Форум – събитие, занимаващо се с проблемите на пола, половата идентичност и сексуалността в контекста на изкуството и теорията. Тазгодишното издание се провежда под мотото „Манифестации на личното“. Куратор е Стефка Цанева, а организатори са Боряна Росса и Станимир Панайотов.

София Куиър Форум 2014 ще започне с откриване на групова изложба в Галерия Васка Емануилова на 29. май от 19:00 ч. Участници в изложбата са: Анотния Гюрковска, Боряна Росса, Войн де Войн, Иво Димчев, Кирил Биков, Красен Кръстев и Паул Дунка, Лубри, Наталия Тодорова, Светозара Александрова и Станка Колева. Паралелно с провеждането на изложбата на София Куиър Форум 2014 в постоянната експозиция на Галерия Васка Емануилова ще бъдат показани работи от серията еротични пластики на едноименната авторка от края на 30-те.

Форумът ще включи още видеоинсталация на чешката артистка Дарина Алстер и прожекция на късометражни филми от Източна Европа, селектирани от Мезипатра Куиър Филм Фест (Чехия). И двете събития ще се проведат в the fridge & Социален център „Хаспел” заедно с изложбата „Емоционални обекти“, в която всеки може да се включи като изпраща вещи, разказващи лична ЛГБТ история, до 26. май на адрес Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.  или остави в Червената къща – Център за култура и дебат.

Филмовата програма ще включи още американския документален филм на Кимбърли Рийд „Блудни синове” (2008). Филмът е носител на награди от фестивалите в Нешвил и Флорида, фестивалът за документално кино в Солун и фестивалите за ЛГБТ кино в Копенхаген и NewFest в Ню Йорк. В рамките на София Куиър Форум ще бъде направена и световна премиера на филма „Няма място за нови кучета“ на Олег Мавроматти.

Теоретичната програма на форума включва лекция на Ейми Брицгел от университета Абърдийн в Шотландия, автор на мащабното проучване за пърформанс изкуство в Източна Европа Performing the East. Към лекцията ще се проведе и панелна дискусия с Лъчезар Бояджиев (артист) и Снежанка Михайлова(артист и философ). Други теоретични и политически аспекти ще засегне в лекцията си Хедър Тъкър (САЩ), която изследва хомофобията на религиозно и институционално ниво в Уганда.

Официалното парти по случай откриването на форума ще бъде в клуб „Жул Верн“ и ще включва музикален пърформанс на dreammachine и dj сетове на Войн де Войн и Жулиета Интергалактика.

Цалата програма в детайли можете да видите на сайта на София Куиър Форум. 

София Куиър Форум се случва благодарение на любезната подкрепа на Роза Люксембург Щифтунг, Наградата за ново българко изкуство „Гауденц Руф“, Чешки център – София и Фондация „Спектра“.

Организатори и съ-организатори: Социален център „Хаспел” & the fridge, Нови леви перспективи, Галерия Васка Емануилова.
Партньори: Червената къща - Център за култура и дебат, клуб „Жул Верн”, IDClub.


За контакт:

Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

http://xaspel.net/queer/en/ 

https://www.facebook.com/pages/Sofia-Queer-Forum

 

canlı bahis siteleri