cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън

 
 
Непредставените: как да демократизираме демокрацията?
4 април 2015, ТАМ, Велико Търново, 19 ч.
 
Дискусия върху книгата „Непредставените“ с Момчил Христов от Института за критически социални изследвания, Софийски университет, Пловдивски университет, Станимир Панайотов, Нови леви перспективи, Централен европейски университет, Будапеща, и Стефан Кръстев от издателство „КОИ“ KOI Books и проект "Нови Леви Перспективи". 
 
Повече от 4.2 милиона избиратели не гласуваха на изборите през 2013 г. или гласуваха за партии, които останаха извън парламента. Според “Непредставените” в съвременния свръхмодерен капитализъм изборите често действат като „машини за самоцензуриране“, които тихомълком заглушават мнението на големи мнозинства от граждани. Може би е дошло време да потърсим креативни решения на този проблем, като отрицателния вот например, които да дадат повече права на гражданите да избират как и какво точно избират. 

Снимки от събитието: 



Аудио от събитието: 

Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

 

Автономизъм и марксизъм - дискусия върху съвременните социални движения
19 юни 2015, Солидарен център - Варна, Варна, 19 ч. 
 
Водещ ще бъде нашият гост от София - Стефан Кръстев. Върху сборника "Автономизъм и Марксизъм" ще говорят Станимир Панайотов и Момчил Христов.
 
Видео от събитието:



Как да мислим миграцията? | SITUATING MIGRATION IN TRANSITION
11 декември 2015, Artnewscafe, Пловдив, 17 ч. 
 
В края на 2014 г. Нови Леви Перспективи/Издателство КОИ публикува изследването Ситуиране на миграцията в прехода: темпорални, структурни и концептуални трансформации на миграциите (на английски език). Две от авторките на сборника - Рая Апостолова и Цветелина Христова - ще бъдат в artnewscafe, за да представят изследването си и да дискутират с публиката.
 
Сборникът съдържа три анализа на случаи на трудова мобилност - виетнамските работници през социализма (Рая Апостолова), ромската миграция към Холандия (Неда Денева), развиващата се индустрия на кол центровете в България (Цветелина Христова).
 
И трите анализа поставят под въпрос някои от приетите категории, чрез които осмисляме миграцията - разделението между социализъм и постсоциализъм, преход и пост-преход, легалност и нелегалност на движение и труд, емиграция и имиграция, икономически и политически мигранти, мобилност на инвестиции и виртуална миграция. 
 
Ще използваме представянето като начална точка за дискусия върху рамките и категориите, чрез които се мисли миграцията, за да я поставим в широкия контекст на различни социални, икономически и политически процеси, които определят мобилността на труда, и върху които на свой ред миграцията влияе.
 
Участници: Рая Апостолова (Централноевропейски университет), Цветелина Христова (Университет на Западен Сидни) и Стефан Кръстев (НЛП/КОИ). Копия на книгата ще бъдат достъпни безплатно по време на представянето.

Снимки от събитието:



В опит за по-добър провал: сп. dВЕРСИЯ и (не)възможният политически акт
21 декември 2015, ФИФ - ПУ, Пловдив, 16.30 ч. 
 
dВЕРСИЯ е платформа за независима лява публицистика – безплатно тримесечно електронно списание за социални, политически и културни анализи, фотография и непопулярни гледни точки.
 
Този понеделник част от колектива на списанието ще бъде в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ за да разкаже повече за опита си в създаването на независима медия и да дискутира върху въпроси като
 
- Съществува ли такова нещо като “неполитически гражданин”?
- Има ли пространства, – медийни, академични, артистични – които да могат да предявят позиция извън политическото?
- Какво значи “лява публицистика”? 
- Какво значи една медия да е неутрална и независима? Възможно/желателно ли е въобще това?
- Когато медията се мисли като политически акт, какви са неините стратегии и средства? Как и защо действат те?
- Може ли преводът да бъде носител на критика? 
- Каква роля играят езикът и стилът на писане в опита за формиране на широки алианси и разтварянето на критически гледни точки, така че те да бъдат споделени от различни групи?
 
За тези и други въпроси ще разговаряме в понеделник и ще покажем как размисълът върху тях се отразява върху практическата ни работа като колектив.
 
С участието на Петър Добрев (докторант в Исторически факултет на СУ) и Неда Генова (докторант в Университета Голдсмитс в Лондон) от сп. dВЕРСИЯ. Модератор: Стефан Кръстев (Нови леви перспективи/Колектив за обществени интервенции).
 
Снимки от събитието: 



Аудио от събитието: 

Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

28 декември, 2014 г., 15.30 ч., the fridge & Хаспел, бул. Мадрид 8, София

Рая Апостолова, Неда Денева и Цветелина Христова (авторки), Situating migration in transition: temporal, structural, and conceptual transformations of migrations. Sketches from Bulgaria. София: КОИ, 2014.

Изследванията, включени в изданието, ще бъдат представени от своите авторки, както и от редакторката Росица Генчева.

Situating Migration in Transition е издание по проекта на Нови леви перспективи, с финансовата подкрепа на Rosa Luxemburg Stiftung – Southeast Europe, и част от едногодишен проект, който включва и международния уъркшоп Е/Имиграция, проведен през май 2014 г. Авторките на текстовете в тази публикация Рая Апостолова, Неда Денева и Цветелина Христова вървят срещу установената в постсоциалистическа България дефиниция на Прехода. Преходът е разгледан като трансформация без телос (Мезадра). В трите текста миграцията е разглеждана като едно от фундаменталните качества, които стоят в основата на и са катализирани от социално-икономическите процеси и преходът е деконструиран като серия от преходи - темпорални и между категории, в които се рамкират миграциите.

Апостолова се фокусира върху работниците, идващи от Виетнам, и разглежда миграционните процеси по време на реално съществуващия социализъм от 1970-те до самото начало на 1990-те години. Спирайки се на понятията дълг и интернационализъм, авторката проследява как ролята на чуждестранния работник се предефинира от интернационален дълг към социалистическата солидарност в производствена сила, изплащаща чуждестранни задължения.

Текстът на Неда Денева „Променящите се значения и практики на работа: случаят на българските роми като граждани и мигранти в Европейския съюз” проследява трансформациите в преживяванията на нерегулярните работници, като граждани в България и като мигранти в Европейския съюз.  Авторката разглежда взаимовръзката между едно ограничено разбиране за труд като регулярна и платена работа, наложено като единствено легитимно от страна на институциите и широкото обществено мнение, и процесите на изключване от достъп до пълно гражданство. При тези процеси работниците, ангажирани в различен от наложения като легитимен формат работа, се превръщат и в „незаслужаващи” и „недостойни” граждани.

Текстът на Цветелина Христова се отнася до развитието на кол-центровете в България като частен случай на т.нар. "виртуална миграция" - аутсорсването на услуги, и връзката му с работната миграция и други видове мобилности в български контекст. Свръхмобилността на дигиталния труд го прави и свръхпрекариен, поставяйки работниците в глобална конкуренция според умения и цена на труда. Това води до преструктуриране на трудовата заетост в световен мащаб, обособявайки "зони" с определено съотношение между цена на труда и стандарт на живот. Така става възможно Христова да анализира допълнително нови миграционни процеси.

Изданието ще бъде достъпно през януари 2015 г.
19 декември, 2014 г., 19 ч., the fridge & Хаспел, бул. Мадрид 8, София

Георги Медаров (съставител), Критически погледи към човешките права. София: КОИ, 2014, 320 стр. 

Книгата ще бъде представена от Христо Гьошев, Димитър Вацов и Тодор Христов.

Текстовете в сборника Критически погледи към човешките права, издание по проекта на „Нови леви перспективи,“ с финансовата подкрепа на Rosa Luxemburg Stiftung – Southeast Europe, проблематизират понятия като „човешки права“, „толерантност“, „култура“, „експертиза“, „бежанска криза“, „малцинства“ и „хуманитарна интервенция“. Тези понятия са променливи, притежават своя история, могат да имат деполитизиращ и атомизиращ ефект, но и да конституират субективности и колективности, да водят до нови форми на политизация. В тази връзка, сборникът се занимава не само с историческите условия и граници на понятията, структуриращи днешните схващания за човешките права, но сочи и към потенциала им за еманципативни борби, чийто залог е бъдещето. Пълният текст ...
19.00 ч., 15 декември 2014, the fridge и Хаспел, бул. Мадрид 8

Какво означава „икономическо самоубийство“? Този особен социален феномен преследва Европа някъде от 2008 г. насетне. Той се превърна в отличителен белег на финансовата криза в Еврозоната – или казано с други думи, на европейската криза на държавните дългове, – която се характеризира с два взаимосвързани, но не тъждествени феномена: икономическата рецесия и режимът на фискална дисциплина наложен, според някои автори, от т. нар. „Тройка“- Европейския съюз, МВФ и Европейската централна банка. Нещо повече, от 2012 г. към множеството изследвания на рецесията от 2008 г. и на здравните последици от нея се присъединяват тревожните изявления на Европейския парламент, които изтъкват „пагубното влияние на икономическата криза върху психичното здраве на европейските граждани“. Вярно е, че подобни възгледи могат (отчасти) да се обяснят с повишаването на безработицата, обедняването и отнемането на обществена собственост. Само че настоящата тенденция на „повишаване на самоубийствата по време на икономическата криза“ извежда на преден план една обезпокоителна констатация: „на всеки 1% нарастване на безработицата съответства 0,8% нарастване на самоубийствата“ (European Parliament 2012). Това води здравните експерти до заключението, че „Европа е изправена пред криза на психичното здраве“ (European Parliament 2012). Оттук и въпросът, който поставям: психично болна ли е Европа? Във връзка с така очертаната рамка аз твърдя, че т. нар. „икономически самоубийства“ не съществуват. Вместо това, съществува една юридико-политическа система на непрестанно производство на смърт, през която става възможно да се изследва настоящата неолиберална матрица на некровласт, както и политическите псевдо-самоубийства, до които тя води.

Марко Стаменкович (1977, Враня) е историк на изкуството и куратор, роден и израснал в Сърбия. Завършва история на изкуството в Белградския университет (2003) и придобива магистърска степен по Интердисциплинарни културни изследвания в Художествената академия в Белград (2005). През 2014 г. защитава докторска дисертация по философия в Гентския университет в Белгия на тема „Култури на самоубийството. Теории и практики на радикалното оттегляне“.

19.00 ч., 28 ноември 2014, the fridge и Хаспел, бул. Мадрид 8

Във връзка със списанието Жената днес – основано през 1936г. в Белград, Югославия като „законен вестник на незаконната Комунистическа партия“ и по-късно като списание на Женския антифашистки фронт – бих искала да подчертая необходимостта от съживяване на женския въпрос извън рамкте на трудовата и семейна политика (Kathi Weeks). Изхождайки от настоящите социо-икономически и екзистенциални условия на жената днес, оформени на първо място от патриархалното и капиталистическо тресавище на неплатен, несигурен, гъвкав женски труд, от една страна, и хетеронормативно, изолирано и, от друга, негъвкаво семейство, основано на „усилията на любовта“, бих искала да отворя дискусия относно възможните (не)работни и (не)семейни социални „утопии“ от женска гледна точка (жената, схваната на първо място като социален субект). Няколко примера от изкуството и литературата в (пост)Югославското пространство, които третират тези въпроси ще бъдат представени като обща основа за обмисляне и сравнение между различните времена и пространства.
 
Йелена Петрович защитава докторат в Institutum Studiorum Humanitatis (ISH) в люблянския Факултет по хуманитарни науки на тема женското авторство в Югославия през междувоенния период (2009). (Съ)автор на няколко научни статии, конференции по история на изкуството, изложби на съвременно изкуство и интердисциплинарни проекти на (пост)югослвска тематика и (съ)редактор на няколко публикации, посветени на феминизма в (пост)югославското пространство. Член е на феминистката кураторска група Red Min(e)d и понастоящем лектор в Академията за изящни изкуства на университета в Любляна.



Вече можем да ви предложим за свободно сваляне каталога, който създадохме след провеждането на София Куиър Форум 2014.
Изданието бележи и началото на издателския проект на Нови леви перспективи на име Колектив за обществени интервенции.
 
София куиър форум 2014 бе събитие, коeто чрез средствата на съвременното изкуство се фокусира върху пола и сексуалността като  паралелни системи, през които оценяваме себе си и другите. Тези системи отдавна упражняват силно влияние върху всички аспекти на културата и обществото. Влиянието, разбира се е двустранно. Затова във фокус също е поставено и изменението на понятията „пол“ и “секусалност” в зависимост от социалните, политичеки, културни и медицински фактори, присъщи за определено време и място.
 
София Куиър Форум 2014 се проведе в периода 29 май - 5 юли 2014 г. на различни локации в София и беше куриран от Стефка Цанева, която е и съставителка на каталога. Повече инфо тук.
 
Файл за изтегляне: 
 
- pdf версия, онлайн издание, 108 стр. (изтеглете оттук)
 
Можете да се сдобиете с печатното издание като ни пишете или на място в Социалент център "Хаспел".

Изданието е двуезично (на български и английски) и освен документация на форума включва текстове на Стефка Цанева, Боряна Росса, Ейми Брицгел, Снежанка Михайлова и Лъчезар Бояджиев, както и интервюта с някои от участниците. 
 
Приятно четене от Нови леви перспективи и Колектив за обществени интервенции!
Вече можем да ви предложим в pdf формат онлайн изданието на 

Тодор Христов и Деян Деянов, Непредставените: наблюдения върху всекидневието на представителната демокрация, София: Колектив за обществени интервенции, 2014. 

Докладът представя резултатите от изследване, проведено между април и юни 2014 г. от Института за критически социални изследвания – София в партньорство със Социален център „Хаспел”, с подкрепата на фондация „Роза Люксембург”.
Целта на изследването е да опише обикновени знания на участници в изборния процес, които да позволят да се прецени дали съвременната българска демокрация е представителна в достатъчна степен и дали представителността й може да бъде подобрена чрез въвеждането на хетеродоксални правила, прекрачващи отвъд възлови очевидности на модерната демокрация.
Резултатите от изследването позволяват да се заключи, че от гледна точка на обикновените знания на социалните дейци кризата на представителността, на която сме свидетели днес, се дължи на това, че модерната демокрация е предполагала разпръсване на множествата на индивиди, респонсибилизирани в качеството на автономни, формално рационални политически субекти, което днес вече не може да бъде приемано за даденост, както и че партиите, които днес са ключов механизъм на политическото представителство, представят не само или дори не толкова индивиди, колкото икономически, политически и глобални сили.


Файл за изтегляне:

- pdf версия, онлайн издание, 106 стр. (изтеглете оттук)

Можете да се сдобиете с печатното издание като ни пишете или на място в Социалент център "Хаспел".

Приятно четене от Нови леви перспективи и Колектив за обществени интервенции!
18.30 ч., 7 октомври 2014, the fridge и Хаспел, бул. Мадрид 8

Петър Горанов е преподавател в катедра Логика, етика и естетика на Софийски университет "Св. Климент Охридски".
Определение на титула ‘преподавател’: онзи, който слага преднамерено предлозите  пре-  и по-  при  трансфери на евентуални знания и хипотетични размишления; по-просто казано – преподавателят по-дава, пре-дава и препо-дава  приблизително дадени-неща (т.е. знанията), без обаче да се от-дава (защото не може) и да дарява (защото няма ресурс).

подтик на размишленията:
„Според нас съвсем буквално, а не метафорично, следва да се приема (хипо)тезата на Жижек – нейните основания и последици, – че фашизмът не е инцидентен случай (или страничен ефект) за либералнодемократичния Запад. Напротив фашизмът е присъщ отвътре на парадоксалните процеси по овладяване на излишъка, които успешно произвежда и възпроизвежда либералният тип победител – икономически, военнотехнически, политически. ... Сприхавият дискурс на успеха подклажда взривоопасна “диалектическа” етика, която не може да предотврати крайностите – в абсолютни стойности – между синтези (благо_имане) и разпади (благо_нямане) и по такъв начин неврастенично продуцира повтарящи се структури на икономически кризи. Тук процесът по минимизиране на фашизма може пряко да се свърже с процес на минимизиране на победите по овладяването на пазари, на завоеванията, на капитализирания успех. Не-фашист е този, който не се изнася, за когото благото/доброто е незрима черта на волята за желание. Всеки друг опит е вкусване плодовете на фашизма от първа ръка.“

 извадки от текста:
„Мащабните идеологии на доброто разчитат – енергетично – на съсипващия стремеж към изчерпателност и страстта да се редактира докрай всяка забелязана неравност; да се запълни всеки пропуск в нормативната решетка, опъната върху релефа на ходенето, на живеенето на крачки. ... Печелившата страст за разширено производство на подобрители спокойно може да бъде назована капитализъм на доброто. Като универсален капак на ценностите, доброто затваря всичкостта на съществуващото цяло непосредствено. Светът има вкус на ястие, готвено по рецепта в тенджера под налягане.“

„Характерният за консумацията неврастеничен маниер на поглъщане обуславя и постоянното ре-активиране на всякакви механизми (като масираната реклама и пакетния абонамент за услуги), надценяващи нахалството: способността на човека да ражда из себе си 'нови потребности' – тези симулакри на желанията. Субектът на доброто, агентът на надценяването е неуморен идеологически работник, зает с обработката и преработката на 'ново-постъпващи' мотиви за технологично обновление на поточните линии, по които остарява – предметността, човека и, разбира се, тялото на света.“

„Злото си самодейства. То е естествен резултат от хода на разложение, на развала (corruptio). Казано едро, злото представлява следствие от залиняващо производство на живот. Противоречието е привидно. При тази представа поддържането на живот, което не е преднамерено и не се възобновява периодично, заслужено носи белега на злото. ... На мощно идеологическо разпространение, тъй да се каже, на ускорено спекулативно производство подлежи Доброто с главна буква и без кавички. Доброто е нещо, което се изнамира отново и отново. То представлява такава стойност, съществуването на която е обвързано със самонарастване. Когато самонарастването се капитализира чрез нарочни механизми за разширено възпроизводство, тогава преследваната неуморно цел да се максимизират печалбите има за резултат продукцията на: добри хора и нрави, добри общества, съюзи и обединения; добри стоки и пазари; добри оръжия и войни(?) и т. н.“
 
Вече можем да ви предложим за свободно сваляне каталога, който създадохме след провеждането на София Куиър Форум 2012, в издание на издателство Анарес.
 
София куиър форум 2012 бе събитие, коeто чрез средствата на съвременното изкуство се фокусира върху пола и сексуалността като  паралелни системи, през които оценяваме себе си и другите. Тези системи отдавна упражняват силно влияние върху всички аспекти на културата и обществото. Влиянието, разбира се е двустранно. Затова във фокус също е поставено и изменението 
на понятията „пол“ и “секусалност” в зависимост от социалните, политичеки, културни и медицински фактори, присъщи за определено време и място.
 
София Куиър Форум се проведе в периода 20-25 ноември 2012 г. на различни локации в София. Повече инфо тук.
19.00 ч., 16 юли 2014, Център за култура и дебат Червената къща, София, ул. Любен Каравелов 15

Институт за критически социални изследвания представя: Има ли криза на представителната демокрация?
дискусия

През 2013 г. повече от 4.2 милиона избиратели не гласуваха или гласуваха за партии, непредставени в парламента. Дали в такъв случай българската демокрация е представителна? Кои са непредставените? Трябва ли да бъде предприето нещо, за да бъдат представени и какво? Или кризата на българската политическа система се дължи не на недостатъчната й представителност, а на недостатъчното гражданско съзнание, на необходимостта да се взимат непопулярни решения, на неспособността или нежеланието на политическите дейци да платят цената на тези решения? Или в епохата на свръхмодерния капитализъм представителната демокрация трябва да бъде мислена по нов начин, отвъд представителността?
С участието на Георги Медаров, Деян Деянов, Иво Христов, Тодор Христов. Дискутант: Александър Кьосев.
Дискусията се организира в рамките на проект „Нови леви перспективи”, с финансовата подкрепа на Фондация „Роза Люксембург”.
На български език
canlı bahis siteleri
instagram web viewer instagram profile