cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън

Ваня Григорова, „Народът“ срещу социалните помощи: или изкуството да накараш нуждаещите се сами да поискат още рестрикции срещу себе си. София: КОИ, 2018.

Сдружение „Колектив за обществени интервенции“ и сдружение „Солидарна България“ са силно обезпокоени от продължаващото задълбочаване на негативните обществени настроения и оценки за социалната система в България. През 2016 г. публикувахме обзор на политиката за социално подпомагане под заглавието „Бедни срещу бедни: Кой печели от противопоставянето на едни нуждаещи се срещу други и може ли да се живее от социални помощи в България?“. Основната ни цел беше развенчаване на наложените митове в областта не само на социалните помощи, но и на осигурителната система.

 

Две години по-късно със загриженост констатираме, че негативните тенденции продължават. И докато Европейската комисия препоръчва разширяване на обхвата и размера на социалното подпомагане в България, министри, работодатели и анализатори продължават да повтарят, че социалните помощи следва да се ограничат поради масовите злоупотреби.

 

Заедно с новото изследване бяха представени и резултатите от анкета на общественото мнение, според които 86,5% от интервюираните заявяват, че социалната система в България е несправедлива – било поради факта, че подпомагането не е достатъчно, било поради извършвани злоупотреби. Това е тежко обвинение към управляващите, които с твърдения за масово неправомерно отпуснато подпомагане и инвалидни пенсии оправдават ежегодните социални орязвания. Кого всъщност държат отговорни представителите на властта? Нали те са тези, които трябва да контролират законността? Управляващите през последните няколко мандата се опитват да ни убедят, че дребни социално слаби хитреци успяват да измамят десетки държавни институции, анализатори и контрольори, за да получат 49,50 лв. социална помощ!

 

Реалният дял на „фалшивите“, доколкото изобщо може да се говори за фалшиви, пенсии за седемгодишен период (2010-2016) е  0,52%.

 

Делът на регистрираните злоупотреби със социални помощи в България е нищожен. В зависимост от вида на помощта и периода, за който се отнася, се колебае между 0,04% до 1,18%, като горната граница е завишена.

 

Същевременно работодатели препятстват изработването на механизъм за минимална работна заплата, тъй като отказват да отчетат, че със заплатата си работникът следва да издържа и семейството си. Аргументът гласи: „Циганите имат по 13 деца, ние не сме длъжни да им ги гледаме!“ Разбира се, тук изниква въпросът защо сочат едва 0,07% от всички икономически активни семейства с повече от шест деца  като причина за отказа да приемат международни стандарти за трудовите възнаграждения?

 

Защото с любезното съдействие на кандидати за власт от началото на прехода в общественото съзнание беше изградена представата за богата социална система, която ражда и отглежда паразити. Социалната и осигурителната системи бяха основно реформирани в края на 90-те години и началото на ХХI век, под ръководството на МВФ и Световната банка. Оттогава детски надбавки не получават всички деца, а само тези от по-бедни семейства! Много български семейства не получават помощи за отглеждане на деца, защото доходът им е с няколко стотинки над максималния. Това води до неудовлетворение и масови настроения срещу социалната система и най-нуждаещите се.

 

Настоящото правителство ни обеща да се бори с фалшивите инвалидни пенсии. 6000 хора с увреждания блокираха площада пред Министерски съвет на 11 април 2018 г. Днес, два месеца по-късно, управляващите отново се опитват да прокарат „реформата“, срещу която протестираха хиляди.

 

Министерството на труда и социалната политика обеща да се бори със социалните паразити и професионалните безработни. Бюджетът за обезщетения за безработица за 2018 г. е с 79 млн. лв. по-нисък от предходния. Същевременно 300 млн. лв. от оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ се отпускат към работодатели за квалификация и преквалификация на безработните за борба с безработицата.

 

За да работят богатите, трябва да им дадем повече пари, да правим данъчни и други отстъпки. За да работят бедните, трябва да ги оставим без средства. За едните стимули, за другите санкции!

 

Високото недоволство от осигурителната система, поради орязване на обезщетения за безработица, майчинство и пр. демотивират хората да се осигуряват. Твърденията за масови злоупотреби със социални помощи водят до укриване на доходи, защото платените данъци се прахосват за „социални паразити“.

 

Българските правителства са тези, които носят най-голямата вина за високия дял сива икономика. Десетки милиарди левове не влизат в държавната хазна. За големият размер на сивата икономика допринасят  и фалшивите управленски новини за масови злоупотреби със социалните системи.

Файл за изтегляне на изследването „Народът“ срещу социалните помощи:
- pdf версия, онлайн издание, 56 стр.

(изтеглете оттук)

В навечерието на революцията от 1917 г. Ленин е скъсал с всякакви линеарни схеми: революционният полиморфизъм е последица от капиталистическата модернизация, достигнала до своя „най-висш стадий“ – империализма, но и условие за неговото унищожение.

Пълният текст ...

Залогът опира не само до наследството на Октомври 1917 г., а и до надеждата, че някога нещата ще могат да бъдат радикално различни.

Пълният текст ...

Всички в България имаме усещането за дълбока несправедливост. Дали това ще са ниските доходи, мизерните условия на труд, комерсиализираното и все по-недостъпно здравеопазване, некачественото образование, повсеместната корупция или съмнителната съдебна система, всеки от нас има да сподели своя горчив опит. И всички някак знаем, че несправедливостите, които търпим всеки ден, не са случайни, а системни.

Пълният текст ...
...там горе
далечни и близки хълми
потъмняха обнизани
с хора
- плъпнаха
черни редици:
редовни платени войници
и разлютена милиция.
Всички те знаят:
"Отечеството
е в опасност!"
Прекрасно:
но - що е отечество? -

 

Гео Милев, „Септември“

 

 

В трескавата подготовка за българското европредседателство, Столична община изненада всички и пристъпи към изпълнение на свое решение от 2014 г. за демонтиране на паметника „1300 години България“, което иначе все още се оспорва в съд. Общината е обявила, че не само ще разруши паметника, но и на негово място ще възстанови паметник от 1934 г. на Първа софийска пехотна дивизия, подкрепяйки инициатива на граждански организации и активисти за памет. Въпросният паметник, заедно с казармите, е силно увреден по време на бомбардировките на София през Втората световна война. През 1980 г. останките му са премахнати и на негово място е построен площадът и парковото пространство пред НДК, включващо паметника “1300 години България.”

Пълният текст ...

 

Някой спомня ли си как обсесията с корупцията и съдебната реформа тръгна от Борисов? „Ние ще бъдем първата българска антикорупционна партия. Наши приоритети ще бъдат националната сигурност, борбата с организираната престъпност и промените в съдебната система..., заяви тогава столичният кмет Бойко Борисов“ (2006 г.). Или култовото „ние ги хващаме, съдът ги пуска“ - оправданието на Борисов за показните, медиатизирани акции срещу организираната престъпност, които не решиха проблема с липсата на справедливост, рязко настъпила в българското общество с пазарните реформи.

Пълният текст ...

 

 

Периодично страдам от депресия още от тийнейджърските си години. Някои от тези епизоди бяха безкрайно смачкващи и водеха до самонараняване, уединяване (при което съм прекаравал месеци наред сам в стаята си, излизайки само колкото да се подпиша при социалните или да си купя минималните количества храна, които консумирах) и време, прекарано в психиатрични отделения. Не бих казал, че съм се излекувал от това състояние, но с радост мога да заявя, че както инцидентите, така и силата на депресивните епизоди значително намаляха през последните години. Това отчасти се дължи на промени в житейското ми положение, но също така е свързано с различно разбиране на депресията ми и на нейните източници. Тук предлагам своя опит с психическото разтройство не защото мисля, че в него има нещо специално или уникално, а в подкрепа на твърдението, че много форми на депресия са най-разбираеми – както и най-добре лекувани – в рамки, които са по-скоро неличностни и политически отколкото индивидуални и “психологически.”

Пълният текст ...
Статията е публикувана на 7 ноември 2016 г. на сайта OpenLeft.ru (Открытая левая).

към част 1

Болшевизмът като морален избор и паметта за революцията като политически проблем.

 

Ред в безредието

Ако негативността на наследството на революцията – неговата способност да постави под въпрос всички завършени фигури на идеологията – днес остава без явни наследници, то наследството в качеството на завършена и обърната страница от националната история намира изчерпателно отразяване в актуалната държавна политика. Така например догодина очакваме откриването на паметника на „помирението в Гражданската война”. Мястото, където той ще се появи, е „присъединеният обратно” към Русия през 2014 г. Кримски полуостров. По думите на министъра културата на Руската федерация Владимир Медински бъдещият паметник ще бъде „виден и могъщ символ, поставен на мястото, където приключва Гражданската война, и ще се превърне в най-доброто доказателство за това, че тя действително е приключила.”

Пълният текст ...
Статията е публикувана на 7 ноември 2016 г. на сайта OpenLeft.ru (Открытая левая).
 
Болшевизмът като морален избор и паметта за революцията като политически проблем.

Може да се окаже, че наближаващата стогодишнина на революцията застига Русия в най-неподходящия момент. Колосалният мащаб и универсалистката амбиция на това събитие стоят във фатално несъответствие с настоящото състояние на обществото, потопено в апатия. 2017 вероятно ще бъде поредна година на задълбочаваща се криза. И колкото по-уверено руският пост-съветски капитализъм се движи в това направление, толкова по-агресивно неговият пропаганден апарат продължава да възпроизвежда фигурата на „вечното настояще”, представящо се за синтез на цялата предходна национална история. Пълният текст ...
Тази извадка е част от статия, посветена на аферата с карикатурите, осмиващи пророка Мохамед, публикувани в датския вестник Юландс Постен през 2005 г.. Текстът на Махмуд е представен за първи път през 2007 г. на конференцията Секуларна ли е критиката? в Калифорнийския университет, Бъркли. Статията е част от сборника Is Critique Secular? Blasphemy, Injury, and Free Speech (2009), включващ интервенции от Талал Асад, Уенди Браун и Джудит Бътлър.

 

Религия, раса и реч на омразата 

Злополучно последствие от оценката на спора около карикатурите от гледна точка на богохулството и свободата на словото беше прибързаното прибягване до юридическия език от участниците и от двете страни. В текста, който следва, бих искала да изследвам два различни аргумента, използвани от европейски мюсюлмани, търсещи защита от това, което те смятат за увеличаващи се нападки срещу религиозната им и културна идентичност: първо, употребата на европейски закони срещу речта на омразата и, второ, правните прецеденти от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), ограничаващи свободата на словото в името на опазването на обществения ред. Тези опити, както ще покажа, срещат големи предизвикателства, не само заради предразсъдъците на мнозинството европейци срещу мюсюлманите, но и заради структурните ограничения, присъщи на либералното право, концепцията му за религия и неговата неизбежна склонност към зачитане на културната чувствителност на мнозинството.

Пълният текст ...
canlı bahis siteleri