cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън
Това интервю е публикувано за първи път в Гърция в Η Εποχη на 24 септември 2013 г., преди последвалите арести на членове на Златна Зора (Golden Dawn). Превод от гръцки на английски Елена Лоизиду. 
 
 
Йоанна Дрозу (ЙД): Според последни доказателства, Павлос Фисас е бил убит заради музиката си. Какво означава това?
 
Костас Дузинас (КД): Артистичното име на г-н Павлос Фисас беше Killah P(ast) [past (англ.) -  минало; б. пр.]. Той е, в този смисъл, един екзекутор: той унищожи миналото, за да можем да изградим бъдещето. Името на Павлос и убийството ме подсетиха за есето от известния текст „Относно понятието за история“ от Валтер Бенямин. Бенямин говори в това есе за ангела в една картина на художника Паул Клее наречена „Angelus Novus“. Фисас е новият ангел. Както хванатия в бурята ангел на Клее, обръщайки се назад, той вижда в миналото само купчини отломки, поражения , смърт, изгнаници. А бурята вее откъм Рая. Силата на бурята пречи на крилете на ангела да се затворят и го тласкат към бъдещето. „Наричаме тази буря Прогрес,“ пише Валтер Бенямин донякъде двусмислено. Нека да наречем Павлос Фисас ангел-мъченик. Аз използвам думата мъченик тук в нейното двойно значение: като свидетел и като някой, който се жертва. Нека неговата жертва бъде свидетел на предстоящото въстание.

На второ ниво на анализ, можем да кажем, че жертвата на Павлос символизира смъртта на изкуството. Тя може да се разглежда като част от поредица от нападения срещу изкуството и културата: закриването на ERT (гръцката национална телевизия), затварянето на театри, на EMPROS, изчезването на музикалното образование в училищата. Всички тези затваряния или смъртни случаи се извършват в името на пазара. Тези, които са на власт и техните импресариота се интересуват преди всичко от „ексцесиите“ в гръцката култура. Те не са ни най-малко засегнати от дефицита, който инжектират в областта на културата и образованието в Гърция и който ще има катастрофални дългосрочни последици.
 
ЙД: Хиляди хора демонстрираха срещу фашизма миналата сряда (14.09.2013 г.), в отговор на убийството на Павлос Фисас. Защо излязоха на улиците точно сега? Това не е първото нападение или убийство от страна на крайнодесните, на което станахме свидетели в Гърция?
 
КД: Убийството на Фисас събуди историческата памет на гръцкия народ. Напомни му за 4-ти август на Гражданската война, за „ненормалните 1950-те години“, за убийството на Лампакис. По-уместният въпрос, обаче, е защо нямаше същия отговор от гръцкия народ, когато крайната десница атакуваше имигрантите и дребните търговци, тогава не престъпиха ли всички граници? На първо място можем да кажем, че не е имало отговор, защото не е имало достатъчно отразяване на инцидентите от страна на средствата за масова информация и второ, не е имало публична политическа позиция от нашите политици, насърчаващи създаването на антифашистки фронт. Ние всички сме отговорни за това, включително и левицата. Да се гледа на живота на гърците като на по-ценен от имигрантския е приемане на фашистката идеология. Както казва философът Емануел Левинас,  „Убийството на едно човешко същество е като убийството на цялото човечество“. Фашистките убийства не са отговор на извършено действие, а по-скоро отговор на това какъв си: чернокож, евреин, хомосексуален, ляв, и др. Фашизмът те осъжда на смърт, заради това, че съществуваш. Това е, което отличава фашистката идеология от всички останали, дори и от дясната и консервативна идеология. Можем да говорим за антифашистки фронт, само ако признаем, че всеки живот има еднаква стойност и поставим това признание в центъра на борбата си. Трябва да признаем, че Makronissos, Yiaros и Amigdaleza са гнусни концентрационни лагери.
 



ЙД: След смъртта на Павлос Фисас станахме свидетели на една обединена антифашистка демонстрация вместо на множество фрагментирани такиви. Фигури вляво като ККЕ и депутатката Лиана Канели говорят и за формиране на единен фронт за борба с фашизма. Дава ли ни надежда тази промяня?
 
КД: Страхувам се, че лявото е обсадено от дребни нарцистични спорове, византийски тип вътрешни спорове, повечето от които тлеят в историята. Когато такива неоснователни спорове и съпротивления се превръщат във вредни конфликти, левицата се превръща в част от проблема и тя губи своята същност. Независимо от това, дадено шокиращо събитие може да задейства, макар и само временно, един катализатор, който да снеме логиката на различията. Да се надяваме, че веригата от различия е завинаги разбита, а не само за една седмица. Но, дори и ако това единство не е дълготрайно, то вече е посочило на левицата правилната посока, напомни ѝ за историята си, миналото си и за своята отговорност за бъдещето.
 
ЙД: Основателни ли са призивите за забраната на Златна зора?
 
КД: В Гърция сме свидетели на парадокс: Златна зора е както законна партия, така и престъпна групировка. Ако погледнем към други примери, без да се налага да идентифицираме техните причини, като например ирландците, баските и кюрдите, забелязваме, че има разделение между партия и въоръжените организации. В Ирландия, например, Шин Фейн е легална политическа партия, а ИРА е нейната незаконна въоръжена организация. В Гърция, законната политическа партия и въоръжената организация Златна зора съвпадат напълно. Златна зора е едновременно политически субект и престъпна банда. Забраната на политическите партии е безплодно и проблематично. Нека не забравяме, че обявяването на политическите партии като извън закона е било насочвано главно, ако не и изключително, срещу левицата. Германският Конституционен съд и Европейският съд по правата на човека решиха, че забраната на Комунистическата партия на Западна Германия е нарушение на човешките права. Моето мнение като юрист е, че е безнадеждно и политическа грешка да се смята, че законът може да забрани идеята на фашизма (или фашистка идеология ). Дори Златна зора да е извън закона тя винаги може да се обнови под различно име и да продължи дейността си. Това се случи с обявените извън закона политическите партии в Турция, също и в Египет. Вместо това, по-добре да подходим към действията на членове на Златна зора като към престъпна дейност и едновременно с това да признаем организацията за престъпна банда. Гръцкото наказателно право има множество разпоредби, които ще ни позволят да ги преследваме на това ниво. Въпреки това, полицията, прокуратурата и съдиите не могат да упражняват тези разпоредби. Не ми го побира ума как така имаме шест наказателни дела все още висящи, когато всички доказателства срещу извършителите са събрани, а официалните жалби са внесени при властите. Имаме всички средства за преследване на фашизма, но липсва политическа воля за това.
 
ЙД: Защо мислите, че имаме едно внезапно раздвижване от страна на властите и прокуратурата да се занимаят със случаите точно сега?
 
КД: Вбесяващо е, че най-малко 31 случая стояха погребани в чекмеджетата на Министерството на обществения ред и защита на гражданите, и че г-н Дендиас (министър на обществения ред) едва сега ги изпраща на главния прокурор във Върховния съд на Гърция. Ако тези случаи са на извършени престъпления, тогава непредставянето на тези дела пред Върховния съд от министъра не представлява ли нарушение на закона? Защо чак сега? Може ли да е, защото грък е бил убит? Всички други погубени животи досега нищожни ли са за властите? Не е ли точно това, което Златна зора казва? Ако доведем до своя край тази логика, която идентифицира тези престъпни деяния с екстремистите, то всички, които толерираха и защитаваха въпросната престъпна група, съставляват политическото крило на тази организация.
 
ЙД: Тези от нас, които участвахме в демонстрациите миналата седмица забелязахме, че полицейските служители нарушават заповедите на своите началници и атакуваха демонстранти. Тъй като досега не сме ставали свидетели на никакви мерки срещу полицейските служители, можем ли да очакваме съдебно преследване срещу полицаи, които не се подчиняват на своите началници?
 
КД: На теория държавата, която може да бъде дефинирана като консолидирането на буржоазните отношения на власт, използва два вида насилие. Първият вид насилие е законното, регулирано от „държавното право“ и предоставя на държавата „монопол върху легитимното насилие“. Вторият вид обикновено е незаконно и се състои в използването на парадържавни методи, работещи „на тъмно“ и в тайна. Ако инцидентите с полицията, за които споменавате, са подкрепени с доказателства, това е индикация за разпространението на „незаконния“ вид насилие. Освен това ще стане ясно, че държавата в състояние на извънредно положение без колебание ще изостави демократичните и буржоазните гаранции, обещани на обществото, и ще ги замести с управление базирано на страх и терор. Когато легитимацията, която гражданите предоставят на държавата чрез вярата си – капсулирана във фразата „държавата си върши работата добре“ - изчезне, тогава държавата прибягва до тези вторични методи за легитимация, нараства прибягването до насилие, както открито, така и в тайна. Мисля, че се намираме точно на този етап сега.
 
ЙД: Забелязваме също, че теорията за „двете крайности“ (крайно дясно и крайно ляво) е популярна сред анализаторите на насилието в Гърция.
 
КД: Чертаенето на паралели между крайната десница и крайната левица е едновременно исторически неточно и глупаво. Фашизмът атакува ценностите на Просвещението и либерализма, представлявани от буржоазната класа. Либерализмът, в новата си форма, е изоставил своите основни идеи (т.е. равенство пред закона и справедливост). Само левицата поддържа живи тези идеи в момента. Въпреки че левицата е атакувана от държавата, левицата продължава да стои от страната както на имигрантите, така и на всички, които са подложени на атака от страна на държавата и паравоенното насилие. Вляво е защитникът на свободата, на равенството и братството/сестринството. Теорията на двете крайности е показателна за цинизма и на етичния фалит на едно управление, което е превишило срока си на годност и не осъзнава, че се намира на ръба на скалата. Въпреки че може би все още не е умряло, то съществува само като зомби.

30 септември, 2013 г.


Костас Дузинас е философ и теоретик на правото. Директор е на института по хуманитаристика в Биркбек, Лондон и преподава юридически науки там. Автор е на няколко книги, сред които Краят на човешките права (2000) и Философия и съпротива по време на криза (2013).
 
 
Превод от английски език: Жана Цонева
 
canlı bahis siteleri