cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън

Този текст е разширен вариант на речта, произнесена на Протеста срещу дискриминацията и расизма спрямо ромите в България на 21.12.2014 г. в София.

Днешният протест е специален. Той не е насочен срещу конкретни личности, макар че скорошните изказвания на двама конкретни политици са прекият повод да се съберем тук. Днес протестираме срещу институционализирането на расизма от най-високо държавно ниво. Ужасните изказвания на министър Москов и на народния представител и коалиционен партньор Валери Симеонов са симптом за безпрецедентни по своята тревожност процеси.

На първо място, очевидно е, че конституцията и правовият ред са подложени на дълбока ерозия от собствените им пазители. Държавата ни се самообявява за “правова”, но нейните представители по високите етажи са неспособни да схванат, че във всяка модерна демократична държава правна отговорност носят само индивиди, а не групи или етноси.

На второ място, едно правителство, което категорично заяви себе си като носител на европейски ценности в опозиция на ксенофобската идеология на партии като “Атака”, в същото време съвсем официално споделя с тези партии идентичен расизъм срещу ромите. Вече няма нито една водеща формация, която да не се е подала на ксенофобията и расизма. Позициите на крайно-десните расисти пронизват абсолютно всички партии във властта.

Днес крайно-дясното е на власт. И то води целеносочено антисоциална, антидемократична и расистка политика. В момента неговите разнолики представители работят не за правова държава, както обещаваха преди изборите, а за притивозаконни и антиконституционни мерки, които уж са “против привилегиите”, но всъщност свиват достъпа до конституционни права на етнически принцип, т.е. въвеждат режим на етнически привилегии. Това е расов и икономически апартейд, в който етносът, цветът на кожата и икономическият капитал са ценз за достъп до грижи и услуги. Към пакета антидемократични и противоконституционни политики трябва да добавим и антисоциалните политики, които расизмът идва да оправдае.

Протестът срещу расизма се представя от клеветниците му като протест за политическа коректност. Така се създава впечатлението, че антидемократичната политика на Москов би била приемлива, ако беше артикулирана по политически коректен начин. Трябва да изоставим този псевдо-спор за политическата коректност, защото думите на г-н Москов не са просто думи на вятъра, а имат съвсем реален и осезаем практически ефект: от много места дойдоха сигнали, че линейки не се отзовават на повиквания от роми. Това превръща държавата ни в държава на расов апартейд, където практическата употреба на расизма от властта не е просто случайна проява на “лош вкус” или “изпуснати нерви” - т.е. на политическа некоректност, а жест, който цели да легитимира антисоциални политики: например, орязването на бюджетите за публични услуги, за да бъде спрян достъпът на "малцинствата-паразити" до тях. Но в действителност ще бъде ограничен достъпът на всички ни, а расизмът идва да помогне за изграждането на един иначе труднопостижим консенсус зад такива реформи. Само че ако междувременно насилието в обществото се изостри заедно с изострянето на конкуренцията за остатъците от социалните услуги - например, увеличат се побоищата пред лекарските кабинети заради отказ за издаване на направления и лечение, - пак ли ще обвиним ромите?
Не ромите са виновни, че здравните услуги са неадекватни, а като всички нас са потърпевши. Не ромите са виновни, че броят на кражбите с взлом расте. Не те са виновни и когато престъпници (от българския етнос) източват четвъртата по големина и важност банка в страната. Не те са виновни, че живеят в гета и че градове и села в цялата страна също се гетоизират. Нито, че сметките за ток са високи. Самият факт, че живеем разделени на етнически гета, вече е сигнал, че държавата се проваля в това да бъде държава на гражданите си и систематично изоставя част от тях на произвола на съдбата. Кога гетата и крайната нищета в тях ще бъдат разпознати като скандал, като симптом на едно все още невидимо насилие?

На трето място, вместо да признае, че е неспособна да гарантира сигурността и достъпа до грижи на всички ни, властта натоварва ромите с вината за собствения си провал. В една модерна и демократична държава насилието е държавен монопол. Ако насилието нараства в гражданското общество, това не е по силата на етноса или идентичността на насилника, а защото държавата ни е неспособна да гарантира нашата сигурност. За нашите държавници е по-лесно да ни разделят на етнически принцип, вместо съдът и полицията да поемат отговорността за борбата срещу престъпността.

В своя защита г-н Москов каза: държавността трябва да се върне в ромските махали. Под каква форма обаче? Защото самият факт, че има “ромски махали” е резултат от оттеглянето на държавата от това да бъде държава на всички. А когато влиза в тях, го прави, за да руши узаконени или незаконни постройки. Но ще влезе ли държавата в скъпите незаконни комплекси по морето и в планините, за да разруши и тях? Или държавата следи да се спазва закона, само когато става въпрос за роми?

80% от затворниците в България са роми. 0% са мутри. Ако силата на закона удря диспропорционално някого, това са ромите. Те познават държавата основно през нейните силови структури и наказателни институции.

Така че “държавността”, за която говори г-н Москов, никога не е напускала “ромските махали”, и къде със своите действия, къде с бездействието си, се грижи техните обитатели да продължават да носят белезите на гетото, дори и да успеят да го напуснат. Пътят на интеграция, за който работи тази “държавност”, най-често представлява порочен кръг, който води от гетото в затвора и обратно.

Нито дума за завръщането на една друга държавност, свързана с изграждането на технически и социални инфраструктури, жилища, училища, болници, детски градини; нито дума за завръщането на държавност, която да премахва сегрегацията в сферата на публичните услуги и труда. Министър Москов желае в гетото да се установи единствено наказателната държава; за да е сигурно, че ромите ще продължават да стоят там, където им е мястото - в гетото, в затвора.

Скорошни социологически изследвания показват, че “радикалната чуждост и криминалност, приписвани на ромите, са преди всичко ефекти от радикално различното третиране, на което те са подложени.” Изключваме ги от пазара на труда, само за да ги обвиним след това, че скитат и крадат; лишаваме ги от най-елементарни хигиенни условия, като отказваме събирането на отпадъци и изграждането на водопроводи и канализации, за да можем след това да ги упрекнем по-успешно в липса на хигиена; обвиняваме ги в скитничество, но едновременно с това превръщаме обвиненията в реалност, като рушим домовете им и ги прогонваме далече; обвиняваме ги дори за природните бедствия като наводнението миналото лято в Аспарухово, защото били застроили дерето. А никой не се сети да обвини държавата, че вместо да строи инфраструктура, разчита на природния терен, защото дерето е именно това: липса на инфраструктура. “Ето по такъв начин произвеждаме едно предполагаемо ‘културно’ различие, което на свой ред оправдава третирането на ромите така, сякаш имат различна природа”. И натоварваме с отговорността за бедствията - социални и природни - самите жертви на тези бедствия!

Много се говори за купуването на ромски гласове. Така се създава впечатление, че ромите са свръх-представени политически. Но истината е, че ромите не са включени нито в политическия, нито в икономическия процес. Имаше ли и една ромска партия, за която да гласуваме на последните избори? Нямаше. 

Много се говори как ромите разчитали основно на социални помощи. Това било част от “привилегиите им”. Не пожелаваме на никого да потъне в унизителна нищета и да получава такива “привилегии”!

Най-бедните, маргинализирани и непредставени в никакви официални структури наши съграждани постоянно биват изкарвани “привилегировани” и свръхпредставени. Когато се говори за ромите по този начин, човек остава с впечатление, че става дума не за бедни хора, живеещи в гета, с висока детска смъртност, нисък стандарт на живот и трайна безработица, а за олигарси, които не плащат данъци, осигуровки и заплати, замърсяват околната среда, подкупват политическата класа, осигуряват си медиен комфорт. Привилегиите, с които се ползват олигарсите, се приписват на малцинствата и целият гняв се излива върху последните.

Този лошо прицелен гняв е удобен за властимащите, затова те го култивират и пренасочват към бедните и слабите. Като междувременно рушат устоите на демокрацията. Защото в една демократична държава всеки носи отговорност пред закона за деянията си. Но вместо това държавата в лицето на Москов иска да ни организира на етническо-общинен принцип, в който “родови старейшини” и “тартори” да представят общината и да говорят от нейно име, а в същото време общината да е колективно наказвана заради деянията на отделни нейни членове.

Днес сме тук за да кажем “Не” на расовата сегрегация! “Не” на расизма с държавна благословия! 

“НЕ” на продължаващото от десетилетия държавно секретиране на расизъм, който отравя всички ни!
canlı bahis siteleri