cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън
Днес светът е изцяло обгърнат от образа на глобалния капитализъм, подчинен на управляващата го международна олигархия, поробен от монетарната абстракция като единствената призната фигура на универсалността.

В този отчайващ контекст се поставя един вид измамна историческа пиеса. На сцената на „Запада”, родина на цивилизования и господстващ капитализъм, срещу „ислямизма”, референт на кървавия тероризъм, се появяват, от една страна, унищожителни въоръжени групировки или свръхвъоръжени индивиди, размахващи оръжие, за да подчинят трупа си на някои Бог, от друга, в името на човешките права и демокрацията - варварски военни мисии, разрушаващи цели държави (Югославия, Ирак, Либия, Авганистан, Судан, Конго, Мали, Централна Африка) и даващи хиляди жертви, без да достигнат до нищо друго освен до това да договорят с най-корумпираните бандити един несигурен мир сред окопи, мини, ресурси и заграждения, където големите компании просперират.

Измама е тези войни и техните криминални разклонения да се представят като основното противоречие на съвременния свят, като това, което е в основата на нещата. Войските и полициите на „антитерористичната война”, въоръжените групировки, призоваващи за един смъртоносен ислям, и всички държави без изключение, принадлежат днес на един и същи свят – този на хищническия капитализъм.

В този единен свят различните фактически идентичности, всяка, разглеждаща се като по-висша от другите, се изграждат безмилостно от останките на местното господство. Имаме един и същ реален свят, където интересите на дейците са навсякъде едни и същи – либералната версия на Запада, авторитарната и националистична версия на Китай или на Путинова Русия, теократичната версия на Саудитска Арабия, фасциниращата версия на въоръжените групировки... Населенията навсякъде са призовани да защитават единодушно версията, поддържана от местната власт. И така ще бъде докато истинският универсализъм, поемането в собствени ръце съдбата на човечеството от самото човечество, т.е. новото и решително историко-политическо въплъщение на идеята на комунизма, няма да разгърне своята нова сила в световен мащаб, премахвайки по пътя си подчиняването на държавите на олигархията на собствениците и на техните служители, на монетарната абстракция и накрая на идентичностите и контра-идентичностите, опустошаващи душите и призоваващи към смърт.  

Френската идентичност: „Републиката”

В тази война на идентичностите Франция се опитва да се оразличи с един измислен от нея тотем – „демократичната и светска Република” или „републиканския пакт”. Този тотем валоризира установения парламентарен френски ред – или поне от неговото основополагане, а именно избиването през 1871г.  от Адолф Тиер, Жул Фери, Жул Фавре и други звезди на „републиканското” ляво на 20 000 работници по улиците на Париж.


Този „републикански пакт”, на който са се присмивали толкова много бивши левичари, сред които и
CharlieHebdo, винаги е подозирал, че в предградията, в заводите в покрайнините и в мрачните кафета на крайните квартали се случват ужасни неща. Републиката под различни предлози постоянно е населявала затворите с живеещите там подозрителни и зле образовани младежи. Също така тя, Републиката, е умножила убийствата и новите форми на робство, необходими за поддържането на реда в колониалната империя. Тази кървава империя е намерила своята харта в декларациите, възхваляващи „цивилизационната мисия” на Франция, на същия този Жул Фери, без съмнение активист за републиканския пакт.

И така виждате ли, значителен брой от нашите младежи, населяващи крайните квартали, отвъд техните подозрителни занимания и тяхната отчайваща липса на образование (странно, изглежда прочутото „Републиканско училище” нищо не е могло да направи, но въпреки това не успява да се убеди, че това е негова грешка, а не на учениците), имат родители пролетарии от африкански произход или самите те са дошли от Африка, за да оцелят, и като следствие от това често са с мюсюлманско вероизповедание. Накратно, едновременно пролетарии и колонизирани. Две причини, поради които да бъдем подозрителни и да предприемем сериозни репресивни мерки.

Да предположим, че сте чернокож младеж или младеж с арабска осанка или пък сте разбунтувана млада жена, решила да си покрие косите, именно защото е забранено. И така имате седем или осем пъти повече шанс да бъдете спрени на улицата от нашата демократична полиция и доста често да бъдете задържан в някои комисариат, отколкото ако приличате на „французин”, което ще рече, че вероятно имате вид на някой, който не е нито пролетарий, нито бивш колонизиран. Нито мюсюлманин.

В някакъв смисъл CharlieHebdo не прави нищо друго освен да припява на тези полицейски нрави в „забавния” стил на шеги със сексуална конотация. Това никак не е особено ново. Вижте обсценностите на Волтер по повод Жана Д’Арк: неговата Орлеанската Дева е напълно достойна за CharlieHebdo. Единствено на него тази мръснишка поема, написана срещу една възвишено християнска героиня, позволява да каже, че истинското и силно просвещение на критическата мисъл не е илюстрирано от този Волтер на долницата. Той осветява мъдростта на Робеспиер, когато осъжда всички, които правят от антирелигиозното насилие сърцевината на Революцията и постигат така единствено народното оттегляне и гражданската война. Той ни подканя да отбележим, назависимо дали го знаем или не, че това, което разделя френското демократично мнение, е да бъдем или от прогресистката и истински демократична страна на Русо, или от страната на долния далавераджия, на богатия скептичен и хедонистичен спекулант, който е бил като лошия дух у този Волтер, впрочем, способен понякога и на автентични битки.

Престъплението от фашистки тип

А тримата френски младежи, които полицията бързо уби? Бих казал, че те извършиха това, което трябва да наричаме престъпление от фашистки тип. Наричам престъпление от фашистки тип престъпление, имащо три характеристики.

Първо то е промислено, и не сляпо, защото неговата мотивация е идеологическа, фасцинираща, което ще рече стриктно идентичностна: национална, расова, общностна, традиционна, религиозна... В случая убийците са антисемити. Често фашисткото престъпление се цели в публицисти, журналисти, интелектуалци или писатели, които убийците смятат, че са от противноковия лагер. В случая  CharlieHebdo.

След това то е извършено с изключителна жестокост, предумишлена, зрелищна, доколкото цели да наложи идеята за студеното и абсолютно предопределение, включващо освен това по самоубийствен начин и възможността за смърт на убийците. Това е аспекта “vivalamuerte!”, нихилистичната страна на техните действия.

И трето, престъплението чрез своя мащаб цели ефект на изненада, на извънмерност, то цели да създаде ефект на ужас и именно от този факт да захрани от страна на държавата и общественото мнение неконтролирани реакции, изцяло затворени в една отмъстителна контраидентичност, които в очите на престъпниците и техните шефове незабавно след това симетрично ще оправдаят кървавия атентат. И точно това се случи. В някакъв смисъл фашисткото престъпление е донесло един вид победа.

Държавата и общественото мнение

В самото начало държавата се впрегна в едно непремерено и изключително опасно използване на фашисткото престъпление, доколкото го вписа в списъка на световната война на идентичностите. Безсрамно противопоставиха добрия французин демократ на „фанатичния мюсюлманин”. Объркването достигна кулминацията си, когато видяхме, че държавата по един напълно авторитарен начин призовава към манифестиране. Нямаше да е така ако Мануел Валс не смяташе да затвори отсъстващите и ако не бяха убедили хората, след като веднъж са манифестирали под трикольора тяхното иденчиностно подчинение, или да се скрият у дома, или да облекат тяхната униформа на запасняци и да заминат под звука на бойната тръба към Сирия. 

Именно така от дъното на тяхната популярност нашите ръководители успяха, благодарение на трима отдадени фашисти, не надяващи се на такъв триумф, да дефилират пред повече от милион човека, едновременно уплашени от „мюсюлманите” и захранени с витамините на демокрацията, на републиканския пакт и на изключителното величие на Франция. 

Нека поговорим и за свободата на словото! Беше практически невъзможно в първите дни на този случай да се изрази мнение за това, което се случва, различно от това, което възхвалява нашите свободи, нашата Република, проклина развалата на нашата идентичност от младите мюсюлмански пролетарии и ужасяващо забрадените момичета и се подготвя мъжествено за войната срещу тероризма. Също така бе чут следния възглас, забележителен в своята изразителна свобода: „Всички ние сме полицаи”.

Естестевено е законът на нашата страна да бъде този на единствената мисъл и на страхливото подчинение. Днес  свободата изобщо, включително и тази на мисълта, на словото, на действието, на самия живот, се съдържа в единодушното приобщаване към полицията в лова на няколко десетки фашистки бойци, в универсалния шпионаж на брадати или забрадени заподозрени и в продължителното недоверие, засягащо мрачните крайни квартали, наследници на предградията, където някога изклаха комунарите. Не е ли по-скоро основната задача на еманципацията, на обществената свобода, да се действа заедно с колкото се може повече млади пролетарии от тези крайни квартали, с колкото се може повече млади момичета, без значение дали са забрадени или не, в рамките на една нова политика, която не се отнася към никаква идентичност (пролетариите нямат родина) и която подготвя егалитарния образ на човечество, най-накрая вземащо в ръце собствената си съдба? Политика, която рационално ще предприеме изгонването на нашите истински безмилостни господари, на богатите управници на нашите съдби.

Преди много време във Франция е имало два типа манифестации: тези под червеното знаме и тези под трикольора. Вярвайте ми, включително за да унищожим малките убиващи идентитарни групировки, независимо дали се борят за сектанските форми на мюсюлманската религия, за френсктата национална идентичност или за превъзходството на Запада, това не са командваните и използвани от нашите господари трикольори, които ще свършат работа. Това са другите, червените знамена, които трябва да направим така, че да се завърнат.   


Превод от френски език: Димитър Божков

Източник: Liberation, 27.01.2015

canlı bahis siteleri