cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън





















11х2 тези

1. Не е вярно, че т.нар. спасителни планове не работят – те работят обратно на заявените си цели. Те създават трайна ситуация на застой-към-рецесия, която прави невъзможно Гърция някога да излезе от дълговата спирала. Дори МВФ го призна.

2. При все това, Тройката непреклонно настоява на повече от същото. По-малко от 10% от bailout парите влизат в гръцкия бюджет; всичко останало се влива в немските и френските банки-кредиторки на Гърция. Спасителните планове спасяват спасителите, не спасените.

3. По-важно, спасителните планове целят да спасят системата, която породи потребността от самите тях. Те не осигуряват благоденствие, а отлагат кризата на банковата система и финансовите пазари. Капиталът не решава кризите си, а само ги изтласква във времето и пространството: дълговете в частния сектор (129% през 2009 г.) се трансформираха в криза на държавния дълг като в последните пет години БВП на Гърция се срина с 25% и дългът скочи от 120% на 180% от него. Спасителните планове са проявление на болестта, което мимикрира като нейна терапия, но всъщност я хронифицира.

4. Изискванията на Тройката се основават на същата логика, която подчини държавите-членки през кризата. Самоцелни излишъци, орязване на разходи, приватизация на публичния сектор, социализиране на рисковете. В огледалото на кризисните мерки виждаме разкривения, но верен образ на финансовата политика, наложила се като нормална.

5. Изискванията на Тройката поставят неосъществими цели, но нещо повече – те настояват и на конкретните средства, с които тези цели да бъдат реализирани. Например, отхвърляне на корпоративния данък и увеличаване на непреките данъци, които удрят потребителите. Тези политики бранят интересите на капитала, а бремето на дълга се стоварва върху нямащите.

6. Европейският съюз се основава на идеята за трансфер на суверенитет – от национално ниво към институции, които, предполага се, имат същото или по-високо ниво на легитимност. С реалните си действия, ЕС прехвърля суверенитет към неизбрани органи, неподлежащи на демократичен контрол. Тройката не просто налага несправедливи политики – тя отказва на Гърция правото да води собствена политика.

7. Скандално е, че намерението да се допиташ до избирателите си се приема за скандално. Гръцкият референдум е логично оръжие срещу трайните структурни процеси на де-демократизация, които засягат всички.

8. Референдумът в Гърция не е референдум срещу Европейския съюз, както бива представян от мнозина десни интелектуалци. Той е референдум срещу самия подход и цели на Тройката – а значи и срещу системата, която ги прави възможни.

9. Псевдоморалният хленч, възпяващ задължението да върнеш взетия дълг, е ирелевантен. Проблемът с гръцкия дълг не е израз на морален дефицит, а породен от нормалната операция на структурата на еврозоната.

10. Интегрирането на конкретно неравни икономики в абстрактната единна валута не изтри различията, а ги усили, разцепвайки Европа на две – на сърцевина и периферия, при това далеч не само на държавно ниво. Никой в европериферията не може да се конкурира с експорта на центъра. Но износът от евроцентъра е конкурентоспособен и заради дългогодишното замразяване на заплатите на работниците. Периферията няма друг избор освен да се превърне в проводник за рециклиране на търговски излишък под формата на заеми и дългово финансиране на строително-туристически балони. На евроцентъра пък остава да рециклира излишъците, иначе рискува инфлация и оскъпяване на експорта. 

11. Но всеки „център” и всяка „периферия” са белязани от фундаментална несамотъждественост, доколкото всяко (гео)политическо едно е винаги-вече подривано от две на класовия разрив.Т.нар. немско трудолюбие е евфемизъм, маскиращ системното насилие, с което немският труд е принуден да изнася на гърба си конкурентоспособността на индустрията така, както кризата в Гърция не поразява еднакво всички, а диспропорционално най-бедните. Нео-меркантилистката идеология на немския елит (идеята, че богатството идва само от външна търговия) и политиките на строги бюджетни икономии, удрящи работниците, са двете страни на една и съща монета: еврото.

12. Еврото мимикрира катастрофалната политика на laissez-faire капитализма в режим на златен стандарт, довел до, и имплодирал в, Първата световна война. Свободното движение на капитали и фиксираните валутни курсове унищожават бюджетната автономия. Единственият инструмент при криза: вътрешна девалвация – понеже девалвацията на валутата е невъзможна. Това означава: рестартиране на международната конкурентоспособност през репресиране на заплатите и потреблението, рязане на бюджети за социални дейности (но не и за отбрана), вдигане на данъците на труда ( = непреки данъци).

13. Ако народната мъдрост „всеки трябва да се разпростира според черджето си“ беше универсално приложима, кредитирането нямаше да съществува. Нямаше да съществува и финансов капитал. Никоя банка не дава кредити, еквивалентни на депозитите, с които разполага. (В EC съотношението кредити/депозити за 2014 г. е 108%)

14. Остеритетът не е неутралният императив срещу кризата, както внушават експертите. Зад омърлушеното заключение, че всички трябва да затегнем коланите, прозира нелишеният от класова окраска стремеж за кризата на капитала да бъде наказан трудът.

15. Остеритетът не е и категорическият императив на трудолюбивите и пестеливите. Растежът в сърцето на еврозоната е движен от слабото евро и отрицателните лихвени проценти. Рефлацията вдига печалбата на финансовата спекулация. (Ако търсим вина, Schuld! – за дълга са по-виновни даващите, отколкото взимащите.)

16. Истерията срещу референдума и правителството на Сириза не е страх от сбърканите политики на една „популистка“ коалиция. Тя е паника пред лицето на възможността нещата да бъдат различни. В Европа лявото се надига и за политическия и финансов истаблишмънт става необходимо Сириза да претърпи крах.

17. Но паниката е полезна. Тя изчисти и поляризира позициите и така лиши либералните експерти от ключов техен аргумент срещу Сириза. Различни крайно десни псевдо-Сиризи по места снеха подкрепата си за гръцкото правителство в секундата, в която Ципрас обяви референдума. Пред възможността за истински пробив, т.нар. анти-истаблишмънт формации веднага свалят маската и се явяват като това, което са: естетитизирани псевдо-революционни партии, паразитиращи върху народното недоволство, за да го отклонят в безопасна за капитала посока. Фашизмът разиграва пред пролетаризираните маси зрелището на снетите в привидността имуществени отношения, като по този начин осигурява действителното им запазване.

18. Гърция не трябва да търси нов спасителен план за финансовата система. Тя е в позицията да предизвика радикална промяна на правилата на играта.

19. Отказът от плащане на заемите е храчка в лицето на възродилото се мнение, че е допустимо хора да изгубят свободата си заради дълг.

20. Отказът от спасителни планове не е удар срещу идеята за Европейския съюз. Подходът на Тройката и Еврогрупата е обида за тази идея. Гръцкият фалит е опит да се пре-въобрази ЕС.

21. И други държави може да откажат да плащат. И толкова по-добре.

22. Гърция е в състояние да разклати капитала и да нанесе удар по способността му да налага своята власт.

canlı bahis siteleri