cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън

Ако вярваме на нашите медии, гръцкото правителство на Сириза се състои от група популисти и екстремисти, които пропагандират „ирационални“ и „безотговорни“ популистки мерки. Нищо не може да бъде по-далеч от истината. Напротив, тъкмо политиките на ЕС бяха и продължават да бъдат отявлено ирационални. След 2008 г. Гърция бе принудена да въведе крайни мерки на финансова дисциплина, за да сложи в ред своите финанси; само че днес, седем години по-късно, страната е в ужасяваща рецесия, а гръцките финанси са в още по-голям безпорядък. И наистина, държавният дълг скочи от малко над 100% от БВП на близо 175% и сега възлиза на 320 милиарда евро. Ако това не е ирационално, то тогава тази дума няма никакъв смисъл. Защо тогава ЕС причинява това на Гърция?

На всички ни е известно, че политиката на ЕС към сериозно задлъжнели страни като Гърция е политика на „раздуване и преструване“ – раздуване на периода за издължаване и преструване, че все пак всички дългове ще бъдат върнати. В такъв случай защо фикцията за издължаването е толкова непоклатима? Не е само защото така немските гласоподаватели биха приели по-лесно раздуването на дълга; нито пък и защото евентуално опрощаване на гръцкия дълг би довело до подобни искания от страна на Португалия, Ирландия и Испания. Истинската причина е, че просто властимащите не искат наистина дългът да бъде изплатен докрай. Истинската цел на отдаването на пари в заем не е печалбата от връщането на заема, а по-скоро безкрайното удължаване на дълга, което държи длъжника в постоянна зависимост и подчинение. Едно десетилетие по-рано Аржентина реши да изплати дълга си към МВФ преди крайния срок (с финансовата помощ на Венецуела) и реакцията на Фонда бе смайваща: вместо да се радва, че си е върнал парите обратно, той (или по-скоро неговите най-видни представители) изрази тревога, че Аржентина може да използва новоспечелената си свобода и финансова независимост от международните финансови институции, за да захвърли строгите финансови политики и да започне безгрижно да харчи… Дългът е инструмент за контрол и регулиране на длъжника и като такъв се стреми към собственото си раздуване и възпроизводство.

Непрестанният натиск на ЕС върху Гърция да въведе мерки на финансова дисциплина се връзва чудесно с онова, което психоанализата нарича Свръх-аз. Собствено казано, Свръх-азът не е етически, а садистичен агент, който бомбардира субекта с невъзможни изисквания и изпитва скверна наслада, когато субектът не успее да се справи с тях. Както Фройд ясно забелязва, парадоксът на Свръх-аза е, че колкото повече се подчиняваме на изискванията, толкова по-виновни се чувстваме. Представете си някакъв извратен учител, който постоянно дава на учениците си неизпълними задачи, и след това садистично се подиграва на тяхната паника и тревога. Ето това е ужасно сбърканото в изискванията/заповедите на ЕС: те дори не дават шанс на Гърция – нейният провал е част от играта.

 Все едно гърците не страдаха достатъчно, та днес трябва да бъдат жертва на кампания, която мобилизира най-долни егоистични инстинкти. Когато те говорят за опрощаване на част от дълга, нашите медии представят това като мярка, която ще удари обикновените данъкоплатци, насъсквайки трудолюбивите обикновени хора срещу мързеливите и корумпирани гърци. В собствената ми страна Словения онези, които симпатизират на Сириза дори са обвинявани в национално предателство… Значи когато по време на финансовата криза през 2008 г. големите банки бяха обявени в несъстоятелност, беше окей държавата да покрие техните загуби, похарчвайки милиарди (взети от данъкоплатците, разбира се), а когато цял един народ изпадне в нищета, дългът трябва да се връща.

Можем ли да излезем от този адски кръговрат на дълга и вината? Правителството на Сириза успя. Кредиторите и техните съратници като цяло обвиняват правителството на Сириза, че не се чувства достатъчно виновно; неговата вина е, че се чувства невинно. Ето какво безпокои толкова големите играчи в ЕС относно това правителството: то признава дълга, но не и вината. Сириза се отърва от натиска на Свръх-аза. Гръцкият финансов министър Янис Варуфакис въплъщава това положение по време на преговорите с Брюксел и Берлин: той изцяло признава тежестта на дълга и съвсем разумно твърди, че след като политиката на ЕС очевидно не работи, то трябва да се намери друго решение. Парадоксално, но идеята на Варуфакис и Ципрас през цялото време е, че правителството на Сириза е единственият шанс за кредиторите да си получат обратно поне част от парите. Самият Варуфакис се чудеше каква тайна караше банките да изливат пари в Гърция и да си сътрудничат с една клиентелистка държава, докато в същото време много добре знаеха как стоят нещата. Без мълчаливото одобрение на западните сили Гърция никога нямаше да задлъжнее до такава степен. Правителството на Сириза е съвсем наясно, че ако изобщо има някаква основна заплаха, то тя не идва от Брюксел, а се намира в самата Гърция – една клиентелистка и корумпирана държава. И Европа (бюрокрацията на ЕС) трябва да бъде обвинена, че докато критикуваше Гърция за корупцията и неефикасността, продължаваше да подкрепя самата политическа сила (Нова демокрация), която ги въплъщаваше.

По тази причина, днес главната задача на всички истински леви е да изградят паневропейска солидарност с Гърция, но не само защото съдбата на гърците е в ръцете на Европа. Ние в Европа сме свикнали да гледаме към случващото се в Гърция като дистанцирани наблюдатели и да следим теглото на тази обедняла нация със симпатия и състрадание. Само че тази удобна гледна точка почива на една съдбоносна илюзия. Онова, което се случва в Гърция напоследък, засяга всички ни – залогът е бъдещето на Европа. Така че когато в последно време четем за Гърция, трябва винаги да помним, че – както гласи старата поговорка – detefabulanarratur [лат. – за теб се разказва тук; б. пр.].

Левите в цяла Европа се оплакват как днес никой не смее истински да оспори неолибералната догма. Това, разбира се, е реален проблем: веднага щом някой наруши тази догма или просто бъде набелязан като възможен неин нарушител, страховити сили се развихрят върху му. Въпреки че тези сили се явяват като обективни икономически фактори, в действителност те са илюзорни, идеологически сили. Тяхната материална власт обаче е не по-малко разрушителна. Днес сме попаднали под страховития натиск на нещо, което можем да наречем „вражеска пропаганда“. Нека цитирам Ален Бадиу: „Целта на всяка вражеска пропаганда не е да унищожи някаква налична сила (обикновено тази функция е отреждана на полицията), а по-скоро да унищожи някоя незабелязана възможност на ситуацията“. С други думи, вражеската пропаганда се стреми да убие надеждата: посланието на тази пропаганда се състои в твърдото убеждение, че дори и да не е най-добрият от всички възможни светове, светът, в който живеем, е най-малко лошият, и следователно всяка радикална промяна само би го влошила повече.

Някой трябва да направи първата крачка и да разреже Гордиевия възел на неолибералната догма. И нека все пак не забравяме, че онези, които проповядват тази догма – от САЩ до Германия – свободно я нарушават, когато това ги устройва. Борбата на Сириза се простира много отвъд обикновената борба за социални придобивки. Това е борбата за цял един начин на живот, съпротивата на един свят, застрашен от ускорената глобализация, или по-скоро на една култура с нейните всекидневни ритуали и жестове, която е заплашена от постисторическото остоковяване. Консервативна ли е тази съпротива? Днешните самозвани мейнстрийм политически и културни консерватори, не са истински консерватори. Те изцяло подкрепят постоянното самореволюционизиране на капитализма и само искат да го направят по-ефикасно, като го снабдят с някои традиционни институции (като религията и пр.), които да удържат деструктивните му последици за обществения живот и да поддържат социалната кохезия. Истинският консерватор днес е онзи, който напълно признава антагонизмите и безизходиците на глобалния капитализъм, отхвърля опростения прогресизъм и следи за тъмната страна на прогреса.

Ето защо призовавам за дълбоко уважение към борбата на Сириза. Самият факт, че те продължават да се борят, освобождава всички ни: всички знаем, че докато Сириза я има, има и шанс за всички нас.

 

Превод от английски език: Момчил Христов

Източник

canlı bahis siteleri