cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън

Изглежда философията на обществения слух повелява, че това, което е по-истинно от лъжата, е само вярата в нея. Точно като вярваме в една лъжа или приумица сме способни да задушим съчувствието си до безскрупулна пасивност и морализаторска жестокост. Това се отнася много силно до хомосексуалните мъже. Отнася се както до вътрешните, така и до външните и наложили се за тях стереотипи. Отнася се обаче и до садистичния принцип отново и отново да ставаме свидетели на стратегии за обвиняване на жертвата.

Когато истеризираме колективно и морализаторстваме постпревантивно над съдбите на непознати хора, както в случая с пребития 3-годишнен Христо, ние сме поставени в абсурдната ситуация да заклеймяваме последни самите насилници. Не става дума само за това, че „майката е виновна“ априорно; спомнете си и за всички онези жълти заглавия, които превръщат гей мъжете в специална порода убийци: Зверско гей убийство! Порно актьор уби и разчлени приятеля си, Гей левскaр убил по зверски начин любовника си, 21-годишен гей уби любовника си и направи гривна от тестисите му.

В продължение на векове жените са отъждествявани с животното, но също и не-белите мъже (напр. комплексът Джезабел-Мандинго в южните Щати). Поне от 18 век насам общественото въображение за хомосексуалността я добавя в списъка с животински недостатъци на човечеството. Но и днес не сме много далеч от предпоставките на тази анимализация на някои части от обществото.  

 

От нацисти до гейове

Ето един пример. Макар и сравнително маргинален и жълт, при този пример насилниците биват използвани за разчистване на сметки с колективното въображаемо на българина относно „патриотизма“. (Забележете, че патриотизмът се родее с животинската метафорика по един привилегирован начин, за разлика от жените и хомосексуалните мъже). Не отне повече от два астрономически дни побойниците на едно дете да преминат от лагера на апостериорно заподозрените неонацисти към този на априорно виновните гейове. И макар в случая да става дума едва за низините на едно жълто издание, което задвижи този слух, ние не можем да подценяваме висините на буквално расовата представа за мъжката хомосексуалност, която има всекидневна стойност в масовото съзнание.

Вземайки насериозно този слух, то неговата най-тежка последица е в това, че ефектът на оневиняването на биячите е всъщност почти случаен. Преднамереното оневиняване би твърдяло, че те са просто поредните недоразбрани патриоти, чиито човешки права биват нарушавани всеки път, щом който и да било произнесе думата „неонацизъм“. (Всъщност това се случи имплицитно със самия факт, че бТВ дадоха трибуна на „Кръв и Чест“ да опровергаят слуховете, че техни членове са замесени в последните нападения из Борисовата градина.)  Но случайното им оневиняване тук е резултат на това, че има някакво колективно споделена фантазия че хомосексуалният престъпник е по-лош даже и от неонацисткия. (Ако въобще втория си пробие път до колективното съзнавано, и ако въобще има кой да го обвини – както виждаме в случая с бТВ, това е на практика невъзможно, щом „Кръв и Чест“ могат да измият името си още преди да са били подведени под отговорност.)

Точно както убийците на Михаил Стоянов, убит в същата тази Борисова градина през 2008 г., се надяваха че ще бъдат оневинени защото са убили Михаил по подозрение в хомосексуалност, така и днес двамата потентни биячи на Христо биват оневинявани като неонацисти от жълтите медии чрез евентуалната им хомосексуалност. Разликата е в не/преднамереността, но тя е съществена. Първият случай ни показва как има логика, според която едно убийство може да има по-малка тежест, защото жертвата е била... пожертвуваема. Вторият случай ни показва че има логика, според която насилието има по-голяма тежест, защото насилниците са... пожертвуваеми.

Ще илюстрирам втория случай с два коментара под първоначалната статия, пуснала слуха:

Извратеността на природата, която е налице при гейовете от всякакъв пол също допринася за аномалии в поведенческия модел при общуването им с нормалната част от обществото... Защо винаги могат да се разпознаят гейовете, защото имат ненормално поведение и маниери и избиват комплекси... не е странно от това да произлезе и неочаквана жестокост към нормалните хора, включително и деца... а искат да им се позволи да отглеждат и възпитават деца... аз съм категорично против!!!

Гейове, надрусани и... и същите били... Казват, че гейовете са много грижовни... и кой го казва? 
Случаят не доказва ли противното? Ами ако пък го бяха... осиновили колко ли „грижовни“ щяха да бъдат??

Вижда се, че „неочакваната жестокост“ е съвсем биологично детерминирана; но се вижда и че стереотипът за мекушавия, грижлив и нежен гей може да го превърне от гей в подчовек. Т.е. има една логика, според която социалната група, определяна като подчовеци от например неонацистите от „Кръв и Чест“, може да превърне техните априорни жертви – жертви дискурсивни, но и от плът и кръв – в насилници: с целта да докаже, но сега за втори път, че те са наистина подчовеци. Първият път като убийци на нормалността, вторият път като убийци в кръвта си. Подчовеци в кръвта, а след това и в поведението. Кръвта на гей мъжа срещу честта на нормалния българин и неговите свръхчовешки деца.


Двата органични стереотипа на хомосексуалността

Откъде идва на първо място стереотипът, че гей мъжете са нежни и грижливи? Откъде идва стереотипът, толкова често използван в медиите, че хомосексуалните убийци са по-жестоки спрямо хетеросексуалната уравниловка на жестокостта? Превратимостта между гей и подчовек има своята дълга история, но тук аз я обвързвам с позивитно-дискриминиращите вътрешни органични стереотипи на самите ЛГБТ общности, нашироко споделяни и в цялото общество.

В сърцевината си социалното въображение на първо време третира собствената си параноя чрез два органични стереотипа за хомосексуалните мъже.

Първият стереотип е този за талантливия хомосексуален мъж, отдал се на творчество и благородни, социалноугодни занимания. Тази фигура изразява сублимацията на хомосексуалната авторепресия в отчуждаващи сексуалната идентичност общественополезни дейности. Накратко, при тази фигура обществената репресия превръща хомосексуалния мъж в полезен излишък – неговата безполезна хомосексуалност се превръща в полезна принадена форма на филантропия. Оттук ние разполагаме с клишето за талантливия хомосексуален, който разполага с някаква специална връзка със сферата на идеите – стара платоническа идея, от чиито расистки и мизогинистки предпоставки страдаме и до днес. Но всъщност дори и от поведенческа гледна точка можем да видим, че митът за нежния и талантлив гей не е нищо повече от продукт именно на расистка предпоставка. Още от своята най-ранна социализация хомосексуалният мъж бива подложен на отчуждаващи го от институционалния и обществен живот унижения и оскърбления, които го подлагат на социална изолация. От своя страна изолацията го въдворява в царството на интровертността и в света на умозрителното. Свръхчувствителността, ерудираността и „талантливостта“ на хомосексуалния мъж са продукти на хомофобията. Самото общество е виновно и носи отговорност за своите хомосексуални „елити“ и „мафии“, които е ерудирало чрез колективно социализирано насилие. (В този смисъл конспиративните теории за хомосексуални кукловоди и елити – ако въобще решим да се занимаваме с тази митологема - са продукт на социализирано от самото общество невежество.)

Вторият стереотип е този за веселия и умеещ да се наслаждава на живота гей. Този стереотип е и етимологичен, и институционален. Сърцето на бохемските компании, сърцеразбивач на женски сърца по неволя, на чийто безпроблемен достъп до жените, някъде след абитурентския бал, повечето хетеросексуални мъже завиждат. Тази фигура на веселостта и безгрижието изразява не друго, а сублимация на самия процес на социализация: в хомосексуалния мъж, веднъж преодолял терора на институционалния хетероцентричен живот на мъжкарските тайфи, изкристализират всички онези романтизирани от жените качества на хетеросексуалния мъж, които последният е бил обучаван да потиска от раждането си (не плачи, не се оплаквай, бий се за място в организацията на прайда си...).

Превръщането на хомосексуалния мъж в хетеросексуалния идеал на една жена (днес по-известна под донякъде друг тъжен и също тъй мизогинистки стереотип – този на fag hag) е резултат на хетеросексуална авторепресия и хомофобия. Но превръщането на хомосексуалния мъж в „талантлив“ сублимат на обществото е резултат на хетеросексуална непредвидливост.

Не можем да отречем част от истинността на тези два стереотипа, но трябва да приемем че те са произведени от социален натиск и едва впоследствие са натурализирани и възприети от ЛГБТ хората. Резултатът е особено коварен и вреди на всички ни, независимо от сексуалната ориентация.

Заклещени между тези два органични стереотипа, в контекста на разглеждания от нас пример се оказва, че хомосексуалните мъже нямат възможността да бъдат посредствени хомосексуални убийци. За сметка на това виждаме (както в случая с Михаил) че всеки хетеросексуален убиец би могъл да представи себе си за посредствен палач. Виждаме и че с цел да бъде представена като посредствена (както в случая с Христо), предполагаемата неонацистка идентичност и нейното банализиране може да бъде опосредствано чрез изключителния биологичен и сангвиничен терор на мъжката хомосексуалност.

Точно както в живота на социологически невидимия хомосексуален мъж  той бива изравнен със стереотипите за неговите нежност, женскост, талантливост и парадоксална привлекателност, така в престъплението му (въображаемо или не) неговата нежност се превръща в отмъщение срещу нормалността на посредствения, не-талантлив, не-изключителен хетеросексуален гражданин. И това отмъщение е резултатът на една митология на изключителността, произведена от хетероцентричния институционален живот на гордия от посредствеността си българин. Както казва един друг коментиращ минувач под жълтата статия в Блиц: 

...кофти работа... гейовете,престъпниците и малцинствата имат повече права от простолюдието...”


От изключителни таланти до посредствени убийци

От много време насам доминиращата реторика на ЛГБТ обществениците и техните поддръжници в България проповядва, че само чрез постигането на едно социологически измеримо безразличие можем да постигнем и оценим равенството между хетеро- и нехетеросексуалните хора. Може би е крайно време да изоставим либералния мързел на тази предпоставка и да започнем с демонтажа на органическите стереотипи за самите хомосексуални, които ги/ни дискриминират позитивно, а хетеросексуалните наказват с известна доза справедлива, но пожелана историческа посредственост.

Ако се откажем от втълпените ни идеи, че сме по-весели, по-красиви, по-младолики, по-гениални, по-талантливи, че сме по-креативната класа, че сме въплъщението на теорията за трите Т-та на Ричард Флорида и т.н., ще има далеч по-малко причини да доказваме че сме по-жестоките и по-себеотдадени убийци. По същество това означава поредното прехвърляне на отговорност върху ЛГБТ общностите и натоварвването им със задачата, да се отърват от собствения си натурализиран есенциализъм, който често бива проповядван из нашите среди.

Защото стъпката от това, че духаме по-добре от жените, до това, че сме по-талантливите – и по-виновни – убийци, е социологически невидима, но е обществено приемлива.

Ако хомосексуалният убиец е по-тежък престъпник от убийци на хомосексуални мъже, то е само защото разполагаме с една митология на посредствения средностатистически хетеросексуален гражданин и една митология на изключителния хомосексуален талант.

Ако ли пък искаме да угодим на либералния аргумент за посредствената хомосексуалност, то само ако се справим с вътрешния на общностите ни есенциализъм, ще се справим и с претенциите на една банална и обезчестена хетеросексуална нормалност, към която уж всячески се стремим. Това, което хетеросексуалното мнозинство преживява като „неочаквана жестокост към нормалните хора“ може да бъде променено само ако атакуваме собствените си органични стереотипи, за да обезвредим очакваната нормалност на жестоките хора около нас. Няма да ни се налага да бъдем по-талантливите и по-умните, но няма да ни се налага и да бъдем по-жестоките убийци. 

canlı bahis siteleri