cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън

в. Льо Монд, 21 март 1997 г.

Разпространението на расистките идеи във Франция днес изглежда се е превърнало в национален приоритет. Расистите действат в тази посока и това не е толкова важно. Но във време, когато идеите са нещо съмнително, усилията на пропагандаторите на една идея си имат граници и за да ги преодолеят, те често се нуждаят от съдействието на своите противници. В това се състои забележителният характер на френската ситуация: през последните години политици, журналисти и всевъзможни експерти успяха да изнамерят доста ефикасни начини да обслужват своя антирасизъм посредством все по-настойчивото прокламиране на расистки идеи. В този смисъл, всички по-долу изброени правила вече са в употреба. Само че това става в пълен безпорядък и без ясното съзнание за тяхното значение. И тъй, за да се осигури тяхната максимална ефикасност, е желателно те да бъдат представени на своите потенциални ползватели в експлицитна и систематична форма.

Правило 1. – Регистрирайте всекидневно расистките изказвания и им давайте максимална публичност. Коментирайте ги обилно и питайте непрестанно разни големци и хора от улицата какво мислят за тях. Да кажем например, че един расистки лидер се обръща към своите батальони и споменава, че у нас има твърде много мургави певци, а във френския футболен отбор има твърде много имена с чуждестранно звучене. Можете да си кажете, че в тази информация няма нищо сензационно и че дори е банално, когато един расист се обръща към други расисти, да им говори расистки неща. Подобно поведение би имало две неприятни последици: първо, така бихте пропуснали да заявите вашата постоянна бдителност относно разпространението на расистките идеи; второ, може би така тези идеи биха се разпространявали по-слабо. Само че важното е да не спираме да говорим за тях и те да определят непоклатимата рамка на онова, което виждаме и чуваме. Преди всичко, една идеология не е съвкупност от тези, а от сетивни очевидности. Не е задължително да одобряваме идеите на расистите. Достатъчно е да виждаме постоянно онова, което те ни карат да виждаме, и да не спираме да говорим за онова, за което ни говорят, за да приемаме даденостите, които те ни налагат, докато в същото време отхвърляме техните „идеи“.

Правило 2. – Не пропускайте да придружавате всяко ваше оповестяване на расистките идеи с най-силно възмущение. Много е важно това правило да бъде разбрано добре. Задачата е да се осигури троен ефект: първо, расистките идеи трябва да се банализират посредством тяхното непрестанно разпространение; второ, те постоянно трябва да бъдат разобличавани, за да може заедно с това да се запази властта им да скандализират и да привличат внимание; на трето място, самото им разобличаване трябва да изглежда като диаболизиране, което упреква расистите, че изказват очевидни истини. Да се върнем към нашия пример: може би смятате за незначителен фактът, че г-н Льо Пен намира за нужно да отбележи нещо, което всички виждат с невъоръжено око, а именно че вратарят на френския национален отбор е чернокож. Така пропускате основното: да се докаже, че расистите са обвинявани в престъплението да говорят за нещо, което всички виждат с невъоръжено око.

Правило 3. – Повтаряйте при всеки възможен случай: има проблем с имигрантите и той трябва да бъде разрешен, за да се спре възхода на расизма. Расистите не искат повече от вас: само да признаете, че техният проблем наистина е проблем и дори „проблемът“. Всъщност, има най-различни проблеми с хората, които си приличат по това, че идват от бившите френски колонии и са цветнокожи. Но това не води до проблем с имигрантите по простата причина, че „имигрант“ е неясно понятие, което обхваща разнородни категории, в това число и французи, които са родени във Франция от родители французи. Да се иска „проблемът с имигрантите“ да бъде разрешен с юридически мерки, означава да се иска нещо напълно невъзможно. По този начин обаче, първо, ще придадем консистентност на неопределимата фигура на нежелания; второ, ще покажем, че сме безсилни да направим каквото и да било срещу нежеланите и че единствено расистите предлагат решения.

Правило 4. – Твърдо настоявайте на идеята, че расизмът си има обективна база, че е ефект от кризата и от безработицата и че може да бъде премахнат, само ако бъдат премахнати и те. Така ще му придадете научна легитимност. И тъй като безработицата сега е структурно необходима, за да вървят икономиките ни, заключението идва от само себе си: щом не можем да премахнем „дълбинната“ причина за расизма, единственото нещо, което може да се направи, е да се премахне неговата актуална причина, като имигрантите бъдат върнати у тях с помощта на ясни и обективни расистки закони. Ако някой плитък мозък ви възрази, че в други страни със сходни нива на безработица няма расистки изстъпления като у нас, накарайте го да се замисли какво отличава тези страни от нашата. Очевидният отговор е, че за разлика от нас те нямат прекалено много имигранти.

Правило 5. – Добавете, че расизмът е присъщ на социалните слоеве, ощетени от икономическата модернизация, неадаптираните към прогреса, „белите боклуци“ и т.н. Това правило допълва предишното. Но то има предимството да показва, че когато стигматизират „недоразвитите“ расисти, антирасистите имат същия рефлекс като тях по отношение на „низшите раси“; заедно с това „недоразвитите“ ще бъдат насърчени в двойното си презрение към низшите раси и към антирасистите от богаташките квартали, които претендират да ги поучават.

Правило 6. – Призовете всички водещи политици единодушно да се обявят срещу расизма. Неуморно приканвайте властимащите категорично да се разграничат от него. Важно е наистина тези политици да се окичат с титлата на антирасисти, защото тя ще им позволи да прилагат твърдо – а ако е нужно, и да усъвършенстват – расистките закони, чиято цел е, разбира се, да възпират расизма. Заедно с това е важно расистката крайна десница да се явява като единствената последователна политическа сила, която се осмелява да казва на висок глас онова, което другите тихичко си мислят, и да предлага откровено неща, които другите срамежливо прилагат.

Правило 7. – Изисквайте нови антирасистки закони, които да позволяват санкциониране на самото намерение за подбуждане към расизъм, но и нещо като вот, който да попречи на крайната десница да получи места в парламента, както и всякакви подобни мерки. Преди всичко, репресивните закони винаги могат да послужат и за други цели. После, така ще покажете, че републиканското ви законотворчество се нагажда към всякакви удобни случаи. Накрая, така ще ръкоположите расистите в ролята им на мъченици на истината, които са репресирани заради мнението си от хора, правещи закони за свое собствено удобство.

Накратко, задачата е да се помогне на разпространението на расизма по три начина: като бъде оповестено максимално виждането му за света; като му бъде връчен ордена на мъченик; като се покаже, че единствено чистият расизъм може да ни предпази от мръсния расизъм. Вече постигаме завидни успехи в тази тройна задача. Но с методичност винаги можем направим повече.

Превод от френски: Момчил Христов

canlı bahis siteleri