cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън
Източник

Никога не се дава откуп: това е златното правило, за да не се окуражава вземането на заложници. Същото важи и за тероризма: за да го победим, не е достатъчно (въпреки че е необходимо) да се борим с терористите. Преди всичко, трябва да покажем, че техните действия са неефикасни и че следователно те не могат да ни наложат политика на отговор. В противен случай, този успех ще окуражи и други, които на свой ред ще извършат самоубийствени атентати. Тъкмо това обаче изглежда не разбират нашите управляващи. В действителност, те се стараят да дадат на терористите всички причини да повторят действията си.

„Ние сме във война“, отсича министър-председателят. Както през януари 2015 г., и сега войнолюбският език на Мануел Валс подписва победата на терористите, които се обявяват за бойци на Даеш [арабски акроним на „Ислямска държава в Ирак и Леванта“, който във Франция се използва вместо „ИДИЛ“; б.пр.]. Ако според президента на Франция, „това е военен акт, извършен от една терористична армия“, тогава защо продължаваме да отхвърляме названието Ислямска държава? За да разберем какъв е залогът тук, достатъчно е да си спомним, че Франция всячески избягваше да говори за „война в Алжир“. Говоренето за „събитията“ бе не просто евфемизъм, а преди всичко отказ да се признае Алжирската революция. Днес, обратно, ако Франция е във война с Даеш, тогава трябва да се признае, че наистина съществува Ислямска държава. Впрочем, както показа Давид Ван Рейбрук, Франсоа Оланд изглежда повтаря дискурса на Джордж У. Буш след 11 септември: „Врагове на свободата извършиха военен акт срещу нашата страна“. Налага се да заключим заедно с белгийския писател: „Господин Президент, паднахте в капана!

Можем ли поне да се надяваме, че днешните управляващи няма да последват примера на бившия президент на Франция? Всъщност Никола Саркози иска от Европа „да се вземе в ръце“ и да изработи „нова имиграционна политика“. Щом през 2010 г. той препокри престъпност и имиграция, ще съумее ли днес да не смеси имиграция и тероризъм? „Между двете няма естествена връзка, но въпросът стои?“ Много добре знам, но все пак. Защо трябва да отхвърляме подобна амалгама? Не само за да отхвърлим – в името на справедливостта – логиката на вълка срещу агнето: „Значи ако ти не си, бил е твоят брат или друг твой роднина“. Има и друга причина. Защо един терорист ще се взриви и ще остави след себе си непокътнат сирийски паспорт (фалшив, както изглежда), ако не за да разпали ксенофобията? Трябва да се съгласим с очевидното: затварянето на Европа за бежанците означава да играем играта на тероризма под претекст, че се борим с него.

По същата причина ислямофобията е възможно най-лошият отговор. Както без заобикалки казва политологът Жан-Пиер Филиу: „те искат в отговор да започнем да избиваме мюсюлмани в Париж и Франция. Те искат да предизвикат гражданска война“. Спомняме си правилото от януари: „Без амалгами“. То често беше иронизирано, но днес все още е актуално: тъкмо терористите се стремят към амалгама. И ако в тази объркана ситуация имаме нужда от някаква отправна точка за действие, един критерий е достатъчен: не може да искаме същото като нашите врагове. Те се опитват да диктуват поведението ни. На нас се пада да решим дали ще платим „откупа“, или с други думи, дали ще влезем в тяхната логика. В Сирия Башар Ал-Асад ще си подели печалбата с Даеш за сметка на другите противници на диктатурата; но във Франция ще спечели само Националният фронт.

Политологът Жан-Франсоа Байяр добре показа как атентатите са само „бумерангов ефект“ и последица от нашите политически избори в миналото. Остава да предположим какви биха били последиците от нашите днешни политически решения. Също както през януари, и през ноември из социалните мрежи се върти речта на министър-председателя на Норвегия Йенс Столтенберг след масовото убийство в Утоя през 2011 г.: „Норвегия отговаря на насилието с повече демокрация, с повече включване и с повече политическо участие“. Нека оставим критиците на „мекошавостта“ да се кикотят. Нека в отговор на двойната опасност от сблъсък на цивилизациите и гражданска война да предпочетем трезвия прагматизъм на демократичните принципи пред заслепението на „реалистите“.

Превод от френски: Момчил Христов

canlı bahis siteleri