Печат 

Според мен, Петър Волгин е много по-талантлив като пропагандатор, отколкото като журналист. В неговите емисии и текстове идеологическите внушения преобладават за сметка на информацията и анализа. В този смисъл, напълно споделям очакването на Любослава Русева, че неговите най-славни дни предстоят. Свалено от ефира на БНР, занапред словото му ще звучи и по-силно, и от повече на брой трибуни. Но това е само едно лично мнение, което в случая няма никакво значение. А сега по същество.


Най-напред, намирам решението на управата на БНР да свали от ефир "Деконструкция" за професионално късогледо по следните причини:

1. То е изцяло издържано в духа на командно-административния стил на управление, характерен за една уж отминала епоха, доколкото не е предшествано от сериозна публична дискусия в рамките на медията, на гилдията и, разбира се, на цялото общество.

2. То създава смъртоносен за журналистическия занаят (в най-благородния смисъл на думата) прецедент. Свалянето на едно авторско публицистично предаване от ефира на националното радио в името на плурализма свидетелства за това, как плурализмът като норма (правило или предписание, което трябва да спазвам, дори когато не съм съгласен с него) е способен да задуши плурализма като ценност (идея или вярване, която/което споделям непринудително, и то по същностен за личностния ми интегритет начин). Нима не е абсурдно да се запушват усти в името на плурализма, когато от тези усти не излизат откровено човеконенавистни, расистки и призоваващи към насилие и убиийства думи? Не само е абсурдно, но и е унищожително именно за плурализма и демокрацията. В този смисъл, злото е сторено и вече никой в България, за когото свободата на словото е нещо повече от досадно клише, не би трябвало да се чувства на завет.

3. То жертва рейтингово предаване, за да бъдат спестени жълти стотинки (имам предвид глобата от 3000 лв).

4. То рискува да задълбочи до неуправляемост конфликта м/у ръководството на БНР и създаващите продукта на тази медия журналисти.

Освен това, намирам мотивите на СЕМ за скандални по следните причини:

1. В тях се прокрадва схващането, че обществената медия трябва да пази преди всичко авторитета на държавните институции, който е винаги олицетворен от конкретни мъже и жени, и да обслужва формулирания от същите тези мъже и жени държавен интерес, а не да бъде посредник в постоянното предоговаряне на обществения интерес в рамките на диалога между различните групи представени и непредставени във властта граждани.

2. В тях изискването за плурализъм, което е просто норма от позитивното право, е поставено над фундаменталното право на свободно изразяване на политическа позиция - нещо, което не би издържало проверка за конституционна основателност, направена от истински независим Конституционен съд.

3. Те внушават, че само обществените медии са длъжни да се съобразяват с нормата, изискваща плурализъм на гледните точки, което автоматично дава предимство на частните медии в рекрутирането на авторски гласове и пера. Склонен съм да мисля, че е в ход държавна политика на обезличаване на обществените медии.
Откакто съществува СЕМ, те стават от година на година все по-малко популярни, все по-малко защитаващи обществения интерес и, в крайна сметка, все по-малко медии. Колкото и да ми се иска, не мога да отхвърля хипотезата, че лека-полека ги подготвят за приватизация и че СЕМ играе ключова роля в този процес. Ако тази хипотеза се окаже правдоподобна, с постоянната си критика на неолибералния политико-икономически модел, „Деконструкция“ наистина не можеше да се надява на друга съдба в рамките на това статукво.

А колкото до проблема с обидите, мисля, че обидата има твърде сложна феноменология, за да бъде адекватно нормирана от регулаторен орган, какъвто е СЕМ. Векове наред философи, психолози и юристи си блъскат главите върху огромното множество вербални и невербални форми на обидата и практическият резултат, до който са стигнали на този етап, е повече от банален: всеки конкретен случай се решава в конкретно съдебно дело. С други думи, всеки, който се е почувствал обиден от Петър Волгин, Калина Андролова и Божан Петров, е в правото си да ги съди. Но да бъдат те наказвани за обида, без съдебна санкция, това не е нищо друго, освен акт на политическа цензура, при това доста груб, за да не кажа просташки.

Емил Григоров е професор по философия в колежа „Франсоа-Ксавие-Гарно“ и лектор по философия и литература в университета „Лавал“ в град Квебек, столица на едноименната канадска провинция.