cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън

Борислав Димитров

В дъждовния последен ден от олимпийските игри в Рио етиопският маратонец Фейса Лилеса излезе втори на правата преди финала на 42.1-километровото трасе. Огледа се, за да определи преднината си пред третия, и като видя, че не може да бъде задминат, кръстоса ръцете си над главата със свити юмруци. После дотича още по-близо до финала и пак направи същото. На пресконференцията след края отново кръстоса ръцете си над главата. Със свити в юмрук длани. „Ще ме убият [след това, което направих]“, каза той на събралите се репортери.

Жестът на Лилеса е символът на набиращото сили от 2014 г. насам протестно движение на общността оромо, представляваща една трета от населението на Етиопия. Маргинализирана от десетилетия от властта, надигането ѝ бе катализирано от плановете на правителството да изсели оромо земеделци от земите им в изпълнение на нов план за развитие на районите, които те населяват. За последните 2 години протести се проведоха в над 200 населени места. Правителството посрещна надигането на оромо с много насилие. „За девет месеца бяха убити над 1000 души“, каза Лилеса по време на пресконференцията. Редица международни медии като „Си Ен Ен“ и „Гардиън“ и правозащитни организации като „Амнести Интърнешънъл“ и „Хюмън Райтс Уотч“ документираха това насилие


(Photograph: Rex/Shutterstock)

Действията на Лилеса са най-яркият политически акт на отминалите Игри. Много рядко в историята на Игрите те са обслужвали интереса на отделния човек. В минало и настояще те винаги са инструмент за правене на политика от националните държави по различни начини. Надигащи се сили като Германия през 30-те и Китай около 2000-та използваха Игрите, за да демонстрират сила и да направят заявка за ново разпределение на световния ред. През 1976 г. в Монреал около 30 африкански държави бойкотираха Игрите след отказа на Международния олимпийски комитет (МОК) да изключи от участие страни, които са участвали в спортни събития в расово сегрегираната Южна Африка. През 1980 г. над 60 държави бойкотираха Игрите в знак на протест срещу инвазията на СССР в Афганистан. В отговор 14 държави от Източния блок плюс Иран и Либия бойкотираха пък тези в Лос Анджелис през 1984 г.


С акта си Лилеса рискува не само живота си, а и спечеления сребърен медал, тъй като на спортистите, състезаващи се на Игрите, е забранено да отправят политически послания. Така през 1968 г., на Игрите в Мексико, американските спринтьори Томи Смит и Джон Карлос бяха наказани от МОК заради поздрава “black power”, който отправиха по време на награждаването. Двамата афроамериканци тогава излязоха на стълбицата на победителите в спринта на 200 м с черни чорапи, без обувки и застанаха на местата си с наведени глави и вдигната във въздуха свита в юмрук ръка в черна ръкавица. Третият на стълбицата, Питър Норман от Австралия, бе окачил на ревера си значка в подкрепа на Смит и Карлос. Протестът на тримата бе срещу продължаващата тежка дискриминация на чернокожите граждани на САЩ. Смит и Карлос бяха лишени от своите медали, заради – по думите на говорителя на МОК тогава – „преднамерено и необуздано незачитане на олимпийския дух“.

Като че ли олимпийският дух предполага изграждането на държава, лишена от политически и антагонистични актове. Такава, която цензурира и превръща спортистите в безгласни проекции на същата тази държава. Игрите в крайна сметка са най-голямата обща международна среща. На Игрите участват повече държави, отколкото членуват в ООН. За отделния човек те могат да бъдат трибуна на справедливост като никоя друга. Наместо това, те са превърнати в огледалния образ на исканията за справедливост.

В резултат от подготовката на Игрите в Рио само в периода 2009 г – 2013 г 20, 299 семейства (или около 67 000 души) бяха изселени от домовете им, за да направят място за огромните олимпийски обекти. Милиарди бяха налети в тези съоръжения, вероятно неизползваеми след края на Игрите, както се случи, например, с голяма част от съоръженията в Атина и Пекин след Игрите през 2004 г и 2008 г. Тези разходи бяха направени на фона на тежки съкращения в сферата на образованието, които наскоро накараха хиляди ученици да окупират 75 училища, корупционни скандали, довели до импийчмънт на Дилма Русеф, тежко неравенство, довело до над 58 пъти разлика между доходите на най-богатите и най-беднитe. Щетите за природата пък бяха видими и по време на провеждането на някои от олимпийските състезания. Гуанабара Бей, където се провеждат ветроходните дисциплини, бе замърсен до степен, че някои атлети планираха да взимат антибиотици против зарази, а други да носят специални костюми против разболяване. Част от игрищата за голф пък бях построени на територията на защитения природен резерват Марапенди.

В началото на Игрите в Рио Организационният комитет публикува изявление, напомнящо на зрителите за т.нар. политика на „чистата арена” (clean arena policy), според която зрителите ще бъдат помолени да напуснат, ако протестират. „Тази политика е създадена в интерес на атлетите и зрителите с цел да им позволи да се съсредоточат върху състезанията“, се казва в изявлението. „Бразилия е демокрация и извън олимпийските арени няма подобни ограничения“. Нищо подобно не се изисква обаче от държавите. Те правят политика още от наддаването за домакинството на Игрите, та чак до самото провеждане на Игрите, в което неминуемо броим медалите по един единствен критерии – националност на спечелилите ги.

Игрите никога не са политически неутрални, а принципът за деполитизация е нищо повече от репресия срещу гласовете, които цапат излъскания декор.

canlı bahis siteleri