cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън

 

 

Карикатуристът Чавдар Николов предизвика скандал, осмивайки казуса с ромските стипендии по расистки начин. Станислав Додов от списание dВерсия внесе жалба в Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Жалбата стана повод за обществен дебат, в който защитниците на Николов изтъкваха, че карикатурата не е расистка, даже била антирасистка, а противниците му – че разчита на и усилва разпространени расистки стереотипи за ромите. Имаше и аргументи, че свободата на словото е „абсолютна“. Нека това не се интерпретира като сляпо застъпничество за ограниченията върху словото на омразата, които също имат своите проблеми и противоречия, но да се правят абстрактни аргументи за „вечните ценности“ е наивно.


Особено в ситуации като нашата, където побоят над председателя на БХК Красимир Кънев маркира нова фаза в обществените противопоставяния между правозащитници и опонентите им, между либерали и националисти. Ако довчера БХК беше просто най-шумно хулената неправителствена организация, днес вече имаме прецедент на физическа атака срещу най-мразеното НПО. Свободата на словото е чудесно нещо, но в напрегнати ситуации, в които вербалното насилие може да ескалира във физическо заради една накриво казана дума, свободата на словото може да се превърне от лост за предотвратяването на физически конфликти или разрешаването им, в такъв за предизвикването им. Освен това, не е важна единствено абстрактната свобода сама по себе си, но и това кой конкретно успява да се възползва от нея, кой има достъп до нея, какви са условията за достъп (например, защо жалбата на Додов в КЗД възмущава някои хора, които иначе не се възмущават, ако БХК подават жалби там?1), как човекът с достъп говори и за кого. Например в карикатурата си Николов изобразява ром, който упреква Кунева, че се „цигани“. Ако допуснем, че ромите могат да си говорят по този начин безпроблемно, то в устата на нером думата става расистка. Думата няма собствена ефикасност, а придобива значението си според позицията, от която се извършва изказването. Същото е и с думи като „педал“, „негър“ (в САЩ) и прочие. Няма език сам по себе си, има конкретни и властово-диференцирани позиции, от които субектът на изказването говори.

Ето например две нахални статии в Терминал 3 относно карикатурата на Чавдар Николов се застъпват за правото на силния да се присмива на и да унижава по-слабия от името на „свободата на словото“. Първата статия, на Александър Николов, ни намеква, че щом във френската телевизия имало хумористичен Х-фактор, който осмива малцинства и хора с увреждания, без да се съобразява с оплакванията, които валят след всяко предаване, можем и тук да го правим. Набожното каканижене за „френската традиция“ ни се поднася с уточнението, че всъщност хуморът не бил расистки, ами се явявал благородно огледало, отразяващо обратно грозните предразсъдъци на публиката. Или изтънчен вариант на репликата „чух да казват“, която ти позволява да кажеш нещо спорно, без да поемаш отговорност за казаното – все пак, нали не говориш от свое име, а си чул „хората“ да говорят. Всъщност, примерът с това предаване отхвърля тезата на защитниците на карикатурата, че тя осмивала разпространените стереотипи, а не ромите много по-ефикасно от всяка подробна екзегеза на карикатурата, вадеща на показ расисткото изобразяване на ромите. Николов и французите просто „искат да се смеят“.


Това, което Николов явно не е забелязал в приведените от него видео клипове от френското шоу, е, че все се случва бели френски мъже, без увреждания, да влизат в ролите на малцинствата. Ако това е част от „френската хумористична традиция“ дето осмивала религията, папата и краля от Волтер насам – една ретроспективна конструкция, произлязла около дебатите за „шарли ебдо“, която се тикаше в лицето на критиците на хуморът на списанието – то очевидно доста се е изродила тая „традиция“, и не само е загубила революционния си потенциал, но е придобила реакционен такъв. Защото е еволюирала от осмиване на силните към осмиване на слабите, а това се прави винаги от позиция на господстващата позиция. Да се присмиваш на слабите не те прави силен и критичен, а слаб.


Това ни отвежда до втората статия, на Ивет Добромирова, в която тя се „извинява“, че е публикувала расистка карикатура по онзи перверзен начин, по който се извиняват хора, които иронизират вината си и всъщност се опитват да ти кажат, че са ти направили услуга с постъпката си, а не щета. Според Добромирова освен че карикатурата имала достойнството да отвори дебат за грозните предразсъдъци, оказва се, че противниците ѝ сме в плен на двойни стандарти:

„Нашето е обществото е карикатурно грозно. И в това няма нищо смешно. Но се обижда, когато види отражението си в карикатурите на карикатуристите. Воайорства доволно и под сурдинка и тихичко, когато окарикатуряват силните на деня и рязко добива смелост да търси сметка, когато окарикатуряват него. КОЙ е виновен? Извинявайте, че вадим това на показ.“


(Дали би им хрумнало на биячите на Кънев да се „извинят“ по този начин? – „Набихме го само за да привлечем общественото внимание към насилието в обществото и да
предизвикаме дебат.“)


Както казах по-горе а пропо френската „традиция“, има огромна разлика дали мишената на хумора и атаките е някой на власт или някой без власт. Едно е да нападаш исляма, когато е на власт, друго е да нападаш исляма, когато е преследван в цяла Европа. Явно Ивет Добромирова не може да направи разлика между господстващи и подчинени, което е странно за граждански активист, имащ себе си за „коректив на властта“. Даже по-лошо, явно и тук се е случил преход, подобен на застигналия френската хумористична традиция: от коректив на властта2 Добромирова се е превърнала в коректив на обществото, казвайки, че не шаржа, а обществото ни е „карикатурно грозно“, понеже се смеем на карикатури на Бойко Борисов, пък се възмущаваме от расистката карикатура на Николов (явно трябва да се възмутим и от стипендиите за роми).

Освен че преобръща отношението господстващи-подчинени с главата надолу, дискутираните тук статиии прекатурват и позициите насилник-жертва. Излиза, че не ромите са жертви на расизъм и дискриминация, а Чавдар Николов бил жертва. Най-забавното е, че това се споделя и от „посттекезесарския“ чалгар-популист Слави Трифонов. А пък крайно десният депутат Ангел Джамбазки схваща обвиненията в расизъм към Николов като безпочвени. Но и двамата националисти традиционно са дълбоко презирани от либералните активисти. Скандалът извади наяве много интересни коалиции, спотайващи се в иначе вражески отношения.


В заключение ще кажа, че не, не ви извиняваме. Естествено, че ще се смеем на карикатури, омаскаряващи властта. И ще хулим такива, които затвърждават расистки, сексистки, хомофобски и други стереотипи, в секундата, в която важно претендират, че всъщност ги демаскират.3 Нарича се чувствителност към неравни силови отношения, и никакво криене зад празни формулировки за „свободата на словото“ не могат да скрият това неравенство.

Не е все тая дали се присмиваш на краля или на просяка.


***

1 Същата логика наблюдаваме да се разгръща и в скандала с концерта на Слави Трифонов на Орлов мост. Либерални протести могат да блокират мястото, чалгата не може. Либерални активисти могат да подават сигнали в КЗД за расизъм, но когато ляв активист го направи за расизъм, идващ от либерално издание, е неприемливо. Както Цветелина Христова пише във Facebook: „Днес Дневник се възмущава едновременно от побоя над председателя на БХК и от сигнала срещу расистка анти-циганска карикатура, подаден от Станислав Додов. Много показателно за либералния антирасизъм в бг, който е срещу расизма на бедните, но никога срещу расизма срещу бедните.“

 

 

2 Kогато „нашите“ не са на власт.

 

3 Важно уточнение: художникът Николов не претендира, че прави това, а неговите либерални защитници като Ивет Добромирова. Самият Николов обясни така карикатурата си: „Конкретният повод за тази катикатура е неубедителната позиция на министър Кунева за стипендиите за деца от ромски произход, само защото поредна организация се е загрижила за стимулиране на тяхната интеграция.“ Ама разбира се, докога ще оставяме разни „соросоидни“ фондации да си развяват коня в нашата страна, ние нямаме ли институции да им се опълчат убедително?

 

canlı bahis siteleri