cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън

Но ние – трудовият народ от всички страни, искаме ли още дълго собственоръчно да затягаме веригите си?


Представяме два знакови документа на антивоенното дело на Карл Либкнехт. Отявлен критик на германския империализъм в годините, предхождащи Първата световна война, Либнкехт е единственият депутатсоциалдемократ, който се противопоставя на влизането на Германия във войната през 1914 г. – въпреки предходната антимилитаристична политика на Социалдемократическата партия. По-късно Либнкехт основава съюза „Спартак”, прераснал в Комунистическата партия на Германия.

В хода на Световната война Либнкнехт остава последователен неин противник. През май 1915 г., след влизането на Италия в конфликта, германският социалист публикува анонимно брошурата „Най-големият враг е в собствената ни страна!”, най-важният откъс от която публикуваме тук. Другият текст, който превеждаме, е произнесеното на 1 май 1916 г. прословуто антивоенно слово. За него Либкнехт бива арестуван и осъден за държавна измяна на затвор и лишаване от политически права. Освободен е през октомври 1918 г., малко преди избухването на Германската революция, сложила край на войната.

Роза Люксембург, сама многократно пращана в затвора за антивоенна дейност, публикува поредица статии в защита на Либкнехт, някои от които могат да бъдат открити на български език в „Избрани съчинения”, София: Изд. на БКП, 1960. С тези текстове завършваме поредицата в чест на стогодишнината от убийството на двамата в края на Германската революция. Днес, в епоха на нови войни и национализми, подклаждани от световния капитал, антивоенният антикапиталистически призив на Либкнехт отеква с нова сила.

Най-големият враг на германския народ е в Германия: германският империализъм, германската военна партия, германската външна дипломация. С този враг в собствената си страна трябва да се бори германският народ: да води политическа борба съвместно с пролетариата в другите страни, борещ се срещу своите империалисти.

Ние, целият немски народ, знаем: нямаме нищо общо с немските генерали и министри, с немското правителство на политическото потичничество и социалната робия. Нищо за тях – всичко за немския народ! Всичко за интернационалния пролетариат, за немския пролетариат, за потъпканото човечество!

Враговете на работническата класа разчитат на късата памет на масите – постарайте се да им покажем, че жестоко са сбъркали в сметките! Те спекулират с търпението на масите – но ние издигаме бурния призив:

Колко дълго още трябва комарджиите на империализма да се възползват от кротостта на народа? Достатъчно и предостатъчно касапници! Долу подстрекателите на войната от двете страни на границата!

Другарки и другари!

За втори път Първи май изргява над море от кръв, над масова касапница. За втори път световният празник на труда намира пролетарския интернационал в руини, сред които отрядите поборници за народоосвободителен социализъм се изтребват взаимно като беззащитна храна на империалистическите оръдия.

Вече две години социалистическият интернационал го няма. И какво спечелиха работниците от всички страни, какво спечелиха народите? Милиони мъже вече изгубиха живота си по повеля на буржоазията. Милиони бяха жестоко осакатени. Милиони жени oстанаха вдовици, а техните деца – сираци; в милиони жени се всели неутешима болка и скръб. И това не стига! Нуждата и нищетата, скъпотията и гладът властват в Германия, във Франция, в Русия. Но Белгия, Полша и Сърбия – изсмукани до последна капка кръв и оглозгани до кокал от вампира на германския милитаризъм, приличат на големи гробници, на купища развалини. Целият свят, славната европейска култура бяха сринати в бушуващата анархия на световната война.

И за чия полза и облага – с каква цел бяха извършени всички тези ужаси и зверства? За да могат бранденбургските и пруските юнкери и свързаните с тях капиталистически печалбари да пълнят джобовете си, подчинявайки и експлоатирайки нови земи. За да могат подстрекателите от тежката индустрия – армейските доставчици на осеяните с трупове кървави полета, да събират от тях златна жътва в своите хамбари. За да могат борсовите играчи да вършат своите лихварски гешефти с военните заеми. За да могат хранителните спекуланти да се угояват за сметка на гладуващия народ. За да може милитаризмът, монархията, най-черната реакция да се въздигнат до власт, която преди не е съществувала – до несподелено с никого господство.

За да направи своя най-лош враг силен и необуздан, работническата класа се оставя да я отведат като стадо овце в кланицата. Не се вижда краят на кървавата оргия – напротив, тя се разпростира все по-надалеч! Утре навярно изтреблението на народите ще обхване и други страни. Германските подстрекатели мощно ни тласкат към война със Съединените щати. Утре навярно ще трябва да насочим оръжия срещу нови братски отряди, срещу гърдите на нашите американски другари по труд и борба.

Работници! Другари и другарки! Колко дълго искате спокойно и безучастно да гледате този адски призрак? Колко дълго искате да търпите престпъленията на изтреблението, нищетата и глада? Помислете! Докато народът не се надигне, за да наложи своята воля, взаимното изтребление няма да престане. Или ще престане едва когато всички страни бъдат доведени до просешка тояга, когато всички народи бъдат погубени, когато от тъй наречената култура не остане камък върху камък. Богатите могат още дълго да „издържàт” войната. Не ги мъчи глад, натрупали са обилни запаси, правят най-хубави гешефти от касапницата, засилват своето политическо господство заради самоубийството на работническата класа. Но ние – трудовият народ от всички страни, искаме ли още дълго собственоръчно да затягаме веригите си?

Работници, другари! Стига братоубийства! Първи май ви призовава – той тропа по вашите съвести и сърца.Предателството към социализма и международната солидарност на работниците хврли народите в разрухата на Световната война. Само завръщането към евангелието на народосвободителния социализъм и пролетарския интернационал може да спаси културата и работническото дело от пропастта. Покажете на Първи май, че това евангелие е живо във вашите сърца и глави. Покажете на господстващите класи, че интернационалът и социализмът не са мъртви – че с нова сила ще се въздигнат от пепелта като феникс!Пролетарският интернационал не може да бъде издигнат отново от две дузини хора в Брюксел, Хага или Берн. Той може да възкръсне само като дело на милионите. Както тук в Германия, така и във Франция, Англия и Русия, той може да възкръсне само ако работническите маси навсякъде сами грабнат знамето на класовата борба и пуснат своя глас да проехти с гърмовна сила срещу взаимното изтребление на народите.

Работници! Другари и другарки! Нека този втори Майски празник през Световната война да не отмине, без да ви сплоти за делото на интернационалния социализъм, в протест срещу империалистическата касапница.

На Първи май през всички гранични заграждения и бойни полета протягаме братска ръка към народа във Франция, в Белгия, в Англия, в Сърбия – по целия свят! На Първи май извикваме с многохиляден глас:

Край на низкото изтребителско престъпление! Долу отговорните за него извършители, подстрекатели и използвачи! Нашите врагове не са френският или руският народ, а германските аристократи и капиталисти и тяхната изпълнителска издънка: германското правителство. На борба срещу тези смъртни врагове на всяка свобода! На борба за всичко, което сочи към благото и бъдещето на работническото дело, на човечеството и на културата!

Край на войната! Искаме мир!

Горе социализма! Горе работническият интернационал!

Пролетарии от всички страни, съединявайте се!

 

Превод от немски език: Огнян Касабов

Прочетете „Работници, работодатели и двойният аршин на държавата” от Роза Люксемубрг.

Прочетете „Какво да се прави?” от Карл Либкнехт.

Прочетете „Какво искат спартакистите?” от Роза Люксембург.

canlı bahis siteleri
instagram web viewer instagram profile