cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън

Това, което обединява демонстрациите от Гърция до Франция, е липсата на ясна стратегия. Време е да преоткрием езика на комунизма.

Започвам с един афект, с едно чувство, което може би е лично и неоснователно, но което аз все пак изпитвам при наличната ми информация: чувството за общо политическо безсилие. Това, което в момента става в Гърция, е нещо като сгъстен израз на това чувство.

Смелостта и тактическата изобретателност на прогресивните и антифашистки демонстранти са, разбира се, повод за ентусиазъм. Нещо повече, тези действия са абсолютно необходими. Но има ли нещо ново в тях? Съвсем не. Това са непроменливите черти на всяко истинско масово движение: егалитарност, масова демокрация, създаване на лозунги, сърцатост, бързина на реакциите... Всички тези неща сме ги виждали подети със същата – пропита от радост, но и от малко безпокойство – енергия през май 1968 във Франция. Видяхме ги дори съвсем наскоро на площад Тахрир в Египет. Всъщност, тези неща са били в действие още по времето на Спартак и на Томас Мюнцер.
Нека за момент подходим към проблема от другаде.

Гърция е страна с много дълга история, при това с универсална значимост. Това е страна, чиято съпротива срещу последователно менящите се потисничества и окупации има особена историческа плътност. Страна, в която комунистическото движение, включително под формата на въоръжена борба, е много мощно. Страна, в която дори днес младежта продължава да бъде пример със своите несъкрушими бунтове. Страна, в която класическите реакционни сили са, без съмнение, много добре организирани, но същевременно е и налице безстрашният и дълбоко вкоренен потенциал на големите народни движения. Страна, в която има наистина баснословни фашистки организации, но също и лява партия с на пръв поглед солидна електорална и активистка база.
Сега всичко в тази страна се случва така, като че ли нищо не може да спре тоталното господство на капитализма, което се отприщи поради собствената му криза. Като че ли под ръководството на временни комисии и слугински правителства, страната няма никаква друга алтернатива, освен да следва варварските анти-народни декрети на европейската бюрокрация. За жалост, по отношение на европейските въпроси и „решения“ съпротивата изглежда повече като заета с тактики на отлагане, вместо като носителка на истинска политическа алтернатива. 

Това е големият урок на нашето време: трябва не само да подкрепим смелостта на гърците с всички сили, но и да се присъединим към тях в обсъждането на нещата, които трябва да се измислят и направят така, че да избегнем покрусата от превръщането на смелостта в безсмислено усилие.
Тъй като онова, което е поразително – преди всичко в Гърция, но и навсякъде другаде, особено във Франция, – е явното безсилие на прогресивните сили да подтикнат икономическата и държавна власт дори към минимално отстъпление спрямо намерението й да подложи безостатъчно народа на новия (и все пак донякъде древен и фундаментален) императив на безкомпромисна либерализация.

Прогресивните сили не само нямат никакъв напредък и не успяват да отбележат дори минимален успех, но силите на фашизма растат и върху илюзорния и ксенофобски фон на расисткия национализъм заявяват, че предвождат опозицията срещу европейските административни постановления.

Моето чувство е, че коренът на нашето безсилие не е в инерцията на хората, в липсата на кураж или в подкрепата на мнозинството за „необходимото зло“. Ресурсите за мощна и масова народна съпротива засвидетелстваха своето съществуване неведнъж. И все пак от тези опити за съпротива не успя да се породи ново и широко споделено мислене за политика, нито пък се пръкна нов речник от реториката на протестите; а лидерите на синдикатите в крайна сметка успяха да убедят всички да чакат търпеливо… до нови избори. 

Мисля, че повечето от политическите категории, с които се опитваме да мислим и променяме днешната ситуация, са станали до голяма степен неефикасни.

В икономически, политически и идеологически план всепомитащите масови движения от 1960-те и 1970-те години ни оставиха в наследство един дълъг контра-революционен период. Тази контра-революция е унищожила увереността и силата, които някога успяваха да запалят народното съзнание по най-елементарните думи на еманципаторската политика като „класова борба,“ „всеобща стачка,“ „революция,“ „масова демокрация“ и много други. Ключовата дума „комунизъм“, която доминираше политическата сцена от началото на XIX в. насетне, е осъдена на исторически позор. Единодушното отъждествяване на комунизма с тоталитаризъм, което изглежда на всички естествено и самоочевидно, доказва колко радикално са се провалили революционерите през катастрофалните 1980-те. Разбира се, ние не можем да си спестим посичащата критика на това, в което се бяха превърнали социалистическите държави и управляващите комунистически партии, най-вече в СССР. Но тази критика трябва да бъде наша. Тя трябва да подхранва нашите собствени теории и практики, да им помага да напредват, а не да ги води към мрачно себеотрицание, чийто единствен резултат е изхвърлянето на политическото бебе заедно с историческата вода. Това ни доведе до главозамайващото положение на хора, възприели гледната точка на врага в момент, който е от историческо значение за нас. А онези, които все още не са стигнали дотам, само упорстват със своята печална реторика от едно време, все едно нищо не се е случвало.

От всички победи на нашия враг, символната е сред най-важните.

По времето на старите комунизми, имахме навика да обсипваме с куп подигравки това, което наричахме langue de bois, или баналният, изтъркан език на празните клишета и помпозните прилагателни.

И как иначе? Ала съществуването на общ език показва съществуване на обща идея. Ефикасността на математиката в науката – а кой би отрекъл, че математиката е един разкошен langue de bois – се дължи на факта, че математиката формализира научната идея, че дава възможност бързо да се формализира анализът на ситуацията и последствията от анализа. Това е не по-малко необходимо и в политиката. Това е знак за стратегическа жизненост.

Днес една от основните силни страни на официалната демократична идеология е именно, че има на свое разположение един langue de bois, който струи от всяка медия и от всяко правителство, без изключение. Кой би повярвал, че термини като „демокрация,“ „свобода“, „човешки права,“ „балансирани бюджети,“ „реформи,“ и т. н. не са нищо друго освен елементи на един въздесъщ langue de bois? А ние – поборниците без стратегия за еманципация – ние сме всъщност абсолютно неми! И от това няма да ни спаси отзивчивият и неизбежен език на спонтанната демокрация на движението [movementist democracy]. „Долу това или онова!“, „Всички заедно ще победим!“, „Махайте се!“, „Съпротива!“, „Право на бунт!“... Всичко това е способно за момент да генерира колективни афекти и в тактически план наистина е полезно; но оставя въпроса за ясната стратегия напълно нерешен. Този език е твърде беден за едно ситуирано обсъждане на бъдещето на еманципативните действия.

Ключът към политическия успех със сигурност лежи в силата на бунта, в неговите мащабност и смелост. Но и в неговата дисциплина; както и в изявленията, които този бунт е способен да формулира – изявления, които се отнасят до една позитивна стратегия за бъдещето и които открояват една нова възможност, досега останала погребана от вражеската пропаганда. Ето защо простото наличие на всепомитащи народни движения не може от само себе си да ни снабди с политическа визия. Това, което заздравява едно движение, базирано на индивидуални афекти, има винаги негативен характер: то си служи с абстрактни отрицания като „Долу капитализма!“ (или „Спрете съкращенията!“, или „Не на икономическата дисциплина!“, или „Долу европейската тройка!“) и няма никакъв друг ефект, освен временното спояване на движението с негативната слабост на собствените му афекти. Колкото до някои по-специфични отрицания, като например „Долу Мубарак“ по време на арабската пролет, – тъй като са добре прицелени и обединяват различни слоеве от населението, те наистина могат да имат резултат, но от него никога не могат да изградят политика; както се случва днес в Египет и в Тунис, където реакционни религиозни партии жънат успехите на движението, с което никога не са били истински свързани.

Всяка политика се превръща в направляване на това, което предлага и утвърждава, а не на отреченото и отхвърленото от нея. Една политика представлява активно и организирано убеждение, мисъл в действие, която посочва незабелязани възможности. Лозунги като „Съпротива!“ със сигурност са подходящи за събирането на индивиди заедно; но те рискуват да направят от този сбор просто радостен и ентусиазиран микс от историческо съществуване и политическа слабост, само за да се превърне в горчиво удвояване и стерилно повторение на провала, щом надделее врагът (който е далеч по-добре въоръжен политически, дискурсивно и управленчески).

За да принудим към решително отстъпление реакционните сили, които днес целят да разрушат всяка мисъл или действие, които отказват да ги следват, трябва да се обърнем не към заразата на негативния афект на съпротивата. А към споделената дисциплина на една обща идея и към все по-широката употреба на един хомогенен език.

Възсъздаването на подобен език е от изключителна важност. Именно с тази цел се опитах да въведа наново, да предефинирам и да пренаредя всичко, което се крепи върху думата „комунизъм“. Тази думата означава три фундаментални неща. Първо, с нея бележим аналитичното наблюдение, че в господстващите днес общества свободата – с чиято демократична фетишизация всички сме наясно – е в действителност напълно доминирана от собствеността. „Свободата“ не е нищо друго освен свобода да придобиваме всяка възможна стока без предварително установена граница; а властта „да правим това, което искаме“ се измерва единствено с мащаба на това придобиване. Някой, който е изгубил всякаква способност да придобива, всъщност не притежава абсолютно никаква свобода: както, например, личи до болка в случая със „скитниците“, които английските либерали от зората на капитализма бесели без каквито и да било угризения.  По тази причина в Комунистическия манифест Маркс обявява, че всички повели на комунизма могат да бъдат сведени до една-единствена: унищожение на частната собственост. 

После, „комунизъм“ означава историческата хипотеза, че не е необходимо свободата да бъде управлявана от собствеността, а човешките общества – от олигархия на могъщи предприемачи и техните слуги в политиката, полицията, армията и медиите. Възможно е общество, в което, както казва Маркс, преобладава „свободното сдружение“, където производителният труд е колективизиран, където са път да изчезнат големите противоречия на неравенството (между интелектуалния и ръчния труд, между града и селото, между мъжа и жената, между мениджмънт и труд и т. н.), и където решенията, които засягат всеки един, са наистина работа на всички. Трябва да се отнасяме към тази възможност за равенство като към принцип за мисъл и действие и никога да не се отказваме от нея.

И последно, „комунизъм“ означава нуждата от международна политическа организация. Той се стреми да задейства у хората изобретателност, за да конструират по начин, който съществуващите условия не позволяват, една свойствена за всяка възможна ситуация власт. Целта на тази власт е да може да превие реалното по посока, определена от взаимосвързването между принципи и активната субективност на всички, които имат волята да променят конкретната ситуация.

Така думата „комунизъм“ означава цялостния процес, чрез който свободата се освобождава от неегалитарната ѝ подчиненост на собствеността. Това, че тази дума среща у нашите врагове най-яростна съпротива, е свързано с факта, че те не могат да понесат този процес, който наистина ще унищожи свободата им, чиято норма е фиксирана от собствеността. Щом това отвращава враговете ни най-много, то значи с неговото преоткриване трябва и да започнем.

Отнесоха ли ни тези словесни упражнения далече от Гърция и от спешността на ситуацията? Възможно е. Само че една политика винаги е засрещане между дисциплината на идеите и изненадата на обстоятелствата. Моето желание е Гърция да бъде за всички нас универсалното място на подобно засрещане.

Превод от английски: Жана Цонева
Редакция: Момчил Христов
източник: в. Гардиън 
Joomla SEF URLs by Artio
canlı bahis siteleri
instagram web viewer instagram profile