cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън
Публикуваме текст на основата на интервю на Амадор Фернандес-Саватер с Франко Берарди - Бифо.


Европейският съюз се роди като проект за мир и социална солидарност, приемайки наследството на социалистическата и интернационалистка култура, която се противопостави на фашизма.

През 90-те години големите централи на финансовия капитализъм решиха да разрушат европейския модел и започвайки от подписването на договора в Маастрихт отприщиха неолиберална агресия. В последните три години анти-Европата на Европейската Централна Банка и Дойче банк се възползва от американската финансова криза от 2008 г., за да превърна вътрешното културно многообразие на европейския континент (готическите и общностни протестантски култури, бароковите и индивидуалистки католически култури, спиритуалистките и иконоборчески православни култури) във фактор на политическо разделение в Европейския съюз и най-вече за съкрушаване на съпротивата на труда срещу окончателното подчинение на капиталистическия глобализъм. Рязко намаляване на заплатите, премахване на ограничението за осем-часов работен ден, непостоянна работа за младите и отлагане на пенсионирането за възрастните, приватизация на услугите. Европейското население трябва да плати дългът, натрупан от финансовата система, защото дългът функционира като оръжие, насочено към слепоочието на работниците.

Какаво ще се случи? Могат да се случат две неща: или движението на труда (movimento del lavoro) ще успее да спре тази офанзива и да задвижи процес на социално възстановяване на Европейския съюз, или през идното десетилетие ще станем свидетели на на избухването на гражданска война на множество места в Европа, фашизмът ще се засили навсякъде и трудът ще бъде подложен на същата експлоатация като през XIX век.

Но как да спрем офанзивата?

Парламентарните избори в Италия са отговор, който може да се развие в положителна или в катастрофална посока. Зависи от прогресивните, от интелектуалците, от автономните на континента, зависи от нас.

75% от италианските избиратели казаха „не” на антиевропейския проект на Меркел, Драги и Монти.

25% се въздържаха, 25% гласуваха за движението „5 Звезди” на Беппе Грилло, 30% гласуваха за партията на мафията и на фашизма и за най-гениалния измамник в историята - Берлускони, заклет враг на Ангела Меркел, защото мафията не може повече да приема икономическия превес на Берлин.

Движението на Беппе Грилло е новината на тези избори. Събира гласове преди всичко от левите движения, но и от десните. Беппе Грилло, който има автономно, антиавторитарно образование, е казвал многократно, че неговото движение възнамерява да отнеме гласове от десницата и успя.

Не вярвам, че движението „5 Звезди” ще може да управлява Италия, не е там работата. Важната и положителна роля, която движението изигра бе да отнеме на антиевропейците от партията на Меркел-Драги-Монти възможността да управляват страната.

Италианският електорат каза: няма да платим дълга. Несъстоятелност.

Финансисткото управление (governance) на Европа свърши, дори Берлускони и Берсани да се споразумеят, за да оцелеят и да продължат обедняването на страната, отклонявайки ресурси към финансовата система. Това няма да продължи дълго. Тогава обаче може да започне по-лошото.

Финансовата класа ще се опита да удуши Италия, както удуши Гърция. Политическата криза ще стане конвулсивна и свирепа. Изходът може да е плашещ. Мафията и фашизма показаха, че контролират 30% от италианския електорат, а левицата вече не съществува. Отделянето на Севера ще бъде предложено отнова, ако и Севeрната лига да се е сринала.

Може обаче и да започне един процес на освобождаване на Европа от насилието на финансовия капитал, едно възстановяване на Европа на социална основа. Отвъд схемите на XIX век може да се разпространи навсякъде едно движение за неорганизиран отказ от плащане на дълговете и продуктивна автономия. Едно движение на окупирането може да превърне университетите в място за конкретни изследвания на посткапиталистически решения. Фабриките, които финансовият капитал иска да унищожи трябва да бъдат окупирани и самоуправлявани както се случи в Аржентина след 2001 г. Площадите трябва да бъдат окупирани, за да се превърнат в места на постоянна дискусия.

Програмата бе обявена от Беппе Грилло в неговата политическа програма, която, противно на това, което казват професионалните лъжци на „Ла Република”, е една много разумна програма:

  • Гражданска издръжка.
  • Намаляване на работната седмица на 30 часа.
  • Връщане на училищата на осемте милиарда, които правителството на Берлускони извади от образователната система.
  • Трайно назначаване на всички работещи в училищата, здравеопазавнето и транспорта, които сега са на временни договори.
  • Национализация на банките, за които спекулациита се оказаха по-важни от вредите, нанесени на общността.
  • Незабавно отменяне на договора за фискална стабилност.


Движението „5 Звезди” попречи на финансовата диктатура да управлява. Сега е ред на движението на обществото. Ще има ли обществото енергията и интелекта, за да управлява собствения си живот при едно всеобщо движение на окупиране?

Ако нямаме тази енергия, ще сме си заслужили катастрофата, която ще последва.


Превод от английски: Мартин Петров
Joomla SEF URLs by Artio
canlı bahis siteleri
instagram web viewer instagram profile