cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън
Докато пиша този текст Истанбул е обсаден. Цялата мощ на най-голямата градска полиция в Европа брутално атакува мирните окупиращи парка Гези.

Протестите започнаха на 27 май и бяха привидно насочени срещу планирания търговски център на мястото на един парк в близост до Таксим, централен площад в Истанбул. Но мащабни народни движения като това не изникват от нищото. Обичайно, те са резултат от неуморна и продължителна работа от страна на активисти. А накрая нещо се случва: искра, която подпалва тези незабелязани натрупвания.

Протестите започнаха, когато около 70 активисти за Правото на град се мобилизираха на 27 май срещу унищожението на парка. Тези активисти успешно спряха багерите и малко повече от десет активисти пренощуваха на място. Те издигнаха две големи палатки, донесоха си китари и разказваха за случващото се на минувачите. Активистите са членове на “Солидарност с Таксим”, на “Защита за таксимския парк Гези”, на “Сдружение разкрасяване”, както и на няколко независими, но загрижени граждани.

На 28 май коалицията от сдружения за Право на град представиха петицията си на истанбулските власти и изискаха защитата на парка. В 13:30 на 28 май багерите се върнаха. Протестиращите оказаха съпротива и полицията използва сълзотворен газ, за да разчисти парка. Един от активистите се покатери на едно дърво и това допълнително затрудни унищожението на парка, но после пак продължи. И така докато не се включиха и активисти от про-кюрдската партия на мира и демокрацията (BDP), както и депутати от светската опозиционна Републиканска народна партия. Това забави премахването на парка, а вечерта от седем имаше протест. Протестиращите преспаха в парка отново.

На 29 май беше по-спокойно и около 100 човека дойдоха да протестират в парка, а атмосферата беше доста празична. Имаше филми и музика. През деня активистите засадиха семена в знак на съпротива. Събраха се около 150 човека, които преспаха в парка, а през това време държавата се организираше.

На 30 май турската полиция, подтикната от притеснението да не бъдат отблъснат туристите, нападнаха лагера със сълзотворен газ в 5 сутринта. Отгоре на всичко подпалиха палатките на окупиращите. След като разгониха хората, разрушението на парка беше възобновено в 07:50 сутринта. Единият от споменатите депутати, Юндер, спря багерите като застана пред тях, а когато новините за полицейското нападение достигнаха до социалните медии започнаха да прииждат хора. И на вечерта имаше вече голяма група, която преспа там.

В ранното утро на 31 май полицията изпробва същата тактика, но този път срещу няколко стотин човека, които спяха в парка. Нападението беше по-жестоко от предишното, а медиите не бяха допуснати в района. След това площад Таксим се превърна в оспорвана територия. Полицейското насилие се засили и имаше множество сблъсъци през целия ден.

В последвалия хаос, известният турски журналист Ахмед Шик беше хоспитализиран след като бе ударен по главата oт изстреляна кутия със сълзотворен газ. Шик стана известен с това, че книгата му от 2011 г., в която разобличава корупцията в Турция, бе забранена. Очевидци твърдят, че той е бил улучен в главата умишлено от съвсем близо разстояние. Юндер също беше вкаран в болница, защото пак бе ударен с кутия със сълзотворен газ.

Това, което иначе би могло да остане незабелязано, внезапно подпали една от най-мащабните мобилизации от близката турска история. На 31 май имаше между пет и десет хиляди протестиращи, а полицията се опита да направи масови арести. Изстреляха се огромни количества сълзотворен газ, като снимките бързо станаха емблематични за духа на съпротивата. Твърди се, че са изстреляли толкова много, че се е наложило дори да доставят нови количества от Бурса. В петък #DirenGeziParki [Съпротива в парка Гези] бе сред най-популярните хаштагове в Туитър.

Късно вечерта на 31 май полицията обгради парка и затвори всички улици, които отиват натам, включително спирайки и обществения транспорт. С това завърши преобразуването на площада в бойно поле на конфликта между полицията и протестиращите, опитващи се да пробият огражденията, което в някои случаи дори беше успешно. Новините за блокадата на Таксим се разпространиха, независимо от медийното затъмнение за случая. Това вбеси хората и множество жители на Истанбул се насочиха към Таксим. Според твърдения в Туитър, около 40 000 души са тръгнали пеша към Таксим. Хиляди хора пресичат моста над Босфора, свързващ азиатската и европейската част на града и който е забранен за пешеходци.

Спонтанно се появиха протести и в други градове, най-често поради гнева, свързан с полицейското насилие. Протестиращите излязоха из улиците на Анкара, Измир, Измит, Ескишехир, Кайсери, Анталия, Истанбул, а без съмнение и на други градове. Според radikal.com, сълзтотворен газ е ползван и в Измит и Ескишехир, а арестуваните са десетки. Докато пиша това изглежда, че цифрите само отиват нагоре, а протестите ескалират.

Полицейското насилие е изключително голямо. Според алтернативният новинарски сайт Bianet, поне 100 души са ранени. Тази информация е от 31-ви май, но цифрите изглеждат твърде занижени, имайки предвид нивата на употреба на сълзотворен газ, който се счита за химическо оръжие. Турският ежедневник Radikal пусна серия видео материали, документиращи жестокостта на полицията. Според левичарският блог Sendika, полицията не позволява на линейките да помагат на ранените.

Реакцията на полицията предизвика Ема Синклер-Уеб, изследовател в Human Rights Watch, да заяви в петък, че “прилагането на крайно полицейско насилие върху мирни демонстранти в парка на Таксим е проява на дълбокото незачитане на правото на сдружаване и на мирни протести от страна на правителството и местните власти в Турция днес”.

Причините за бунта

Протестиращите не са спонсорирани от някоя политическа партия и не са свързани с кюрдския конфликт. Това предизвика множество сравнения с движението Окупирай Уолстрийт, а дори и с протестите срещу Световната търговска организация в Сиатъл от 1999 г. От американското движение Окупирай, вдъхновено от тактиките на Арабската пролет, изразяват солидарността си с турските активисти. В момента нито една партия или група не може да твърди, че контролира движението. Единственият знак за някаква коалиция е общият информационен портал DirenGeziParki.com .

Този протест е само крайният израз на едно движение, което набира скорост от известно време. Търговският център е само една от посоките на цялостната трансформация на площада Таксим. А по-широката цел е превръщането на квартала в един санитаризиран градски център, отворен повече за коли и туристи. Наскоро имаше и масови протести срещу затварянето на известното кино Емек, намиращо се в близост до площад Таксим. Не е изненада, че киното също бе превърнато в търговски център.

Таксим е сърцето на Истанбул. Всички жители на Истанбул знаят, че ако в Турция има революция, то тя ще започне там. Площадът е място за всевъзможни протести: за ЛГБТ права, за признание на арменския геноцид, за прекратяване на кюрдския конфликт, срещу задължителната военна служба, за икономическа справедливост и още много други. През 2011 г. имаше огромни протести в подкрепата на свободния и отворен интернет. Тогава се включиха повече от 30 000 души.



Протестиращи на площад Таксим на протеста "Internetime Dokunma" ("Не пипайте интернета ми") през 2011г. Паркът Гези се вижда отзад. Снимка: Джей Касано


Таксим е известен и с ежегодните първомайски протести, които са отговор на кървавия първи май от 1977 г., когато в резултат от нападението на полицията срещу манифестацията загиват десетки. Между другото тази година първомайската демонстрация също бе посрещната с над 14 тона вода смесена със сълзтотворен газ. За връзката между първомайските и сегашните протести свидетелства и декларацията в подкрепа на окупацията от Конфедерацията на революционните синдикати (акронимът им е DISK, един от най-големите турски синдикати).

Новият проект за Таксим ще премахне всички пешеходни големи алеи и ще ги замени с тунели за коли. Това означава, че там вече няма да има място за големи протести. Накратко кварталът ще бъде сведен до петминутно посещение от туристи, които после ще могат да продължат освободеното от данъчно облагане пазаруване.

Друг ключов момент от новия проект е планът за трети мост над Босфора. Първата копка бе направена на първия ден от протестите. Много от протестиращите заявиха притесненията си във връзка с третия мост, защото той означава и окончателното унищожение на зелените площи в града. Този мост е поредният пример за антиекологичната и антисоциалната визия на управляващата партия за един град, който е ориентиран към колите и икономическото развитие. Всички тези проблеми са засегнати и скорошния документален филм, Ecumenopolis: City Without Limits, който изпълни киносалоните в Истанбул.

Културна или икономическа война?

Планът за преустройството на Таксим е част от цялостния неолиберален завой на партията на Ердоган. Целият център на Истанбул подложен на една бърза и мащабна джентрификация, най-вече историческите квартали Сулукуле, Тарлабаши, Топхане, и Фенер-Балат, в които живеят градските бедни, имигрантите, кюрдите и ромите. Целта на така нареченото “градско възраждане” е да се освободи повече място за туристически атракции. Като минимум се изисква да се разгонят хората от работническата класа, които биха могли да подплашат туристите. Идеята е този нов и подобрен градски център да привлича чуждестранни инвестиции в Истанбул и градът да се превръне в един финансов и културен център между Европа и Близкия изток.

Някои от големите световни медии се опитват да обвържат протестите със скорошните ограничения върху продажбата на алкохол. Въпросните журналисти се опитват да изкарат окупацията някакъв конфликт между ислямизма на Ердоган и светския етос на страната. Светската опозиционна Републиканска народна партия също се опитва да заеме тази позициия и така да експлоатира възстанието, свеждайки го някакъв културен конфликт между светската младеж и по-старото ислямистко поколение. Вероятно това твърдение звучи привлекателно за западните медии, но е твърде далеч от действителността. Безспорно мотивацията на много от протестиращите да се корени в технния секуларизъм и опозиицята срещу разрастващия се консерватизъм на управляващите, но няма никакви индикации, че това изкара хиляди по улиците. Всъщност, когато лидерът на опозицията дойде да говори пред множеството в Гези, протестиращите не го слушаха, а започнаха да пеят силно и не му позволиха да говори. Видно е, че движението засега е свързано с противоречивите визии за развитие на градското пространство, с конфликта между управляващите елити и хората, които действително живеят, работят и прекарват свободното си време в града. За това е показателен и хаштагът в Туитър - #DirenGeziParki. Той обвързва протестите от 2009 г. срещу Международния валутен фонд и Световната банка. Тогава общият лозунг бе “Diren Istanbul” - “Съпротива Истанбул”, чийто остроумен превод на английски е ResIstanbul.

Същевремнно със разрастването на протестите е много вероятно да надделее по-широкия тон против правителството като така общото недоволство от Ердоган да се превръне в споделения лозунг на движението. В този случай можем да очакваме разрив между либерално-светската опозиция, която се включи на 31-ви май, и по-радикалните активисти, които създадоха движението първоначално.

По време на арабската пролет Турция остана привидно стабилна. Някои коментатори твърдяха, че Турция предлагала модел за развитие за арабските страни след въстанието, най-вече за Египет. Смесицата между “умерено” ислямистки премиер и “светска” конституция превърнаха членуващата в НАТО Турция в привлекателен прототип за един нов Близък Изток в очите на про-западните анализатори. Други, включително и аз, посочиха, че Турция е лош избор за ролеви модел, имайки предвид продължаващия конфликт с кюрдското малцинство, както и множеството други твърде сложни процеси.

Вече изглежда, че вътрешните разделения в Турция излизат на повърхността по нов начин. Това, което видяхме в окупацията на парка Гези, е внезапното избухване на това движение за Право на град, примесено с по-общи настроения срещу правителството. Истанбулският съд временно прекрати строителството в парка. Ако движението продължи да се разраства, то и борбите за значението му ще станат толкова ожесточени, колкото и борбата за самото физическо пространство. Но засега, между мащабните първомайски протести и настоящата национална мобилизация, може би трябва да очакваме бунтовно лято в Турция.

Джей Касано

Превод от английски: Георги Медаров
In English - The Right to the City Movement and the Turkish Summer


Joomla SEF URLs by Artio
canlı bahis siteleri
instagram web viewer instagram profile