cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън

В условията на глобална пандемия, достъпността на тестовете зависи от много фактори: политически, регулаторни, пазарни. Тя също така е и въпрос на ресурси: финансови и научни. 

На 23 март 2020 г. сп. Nature публикува статия, която разглежда как работят тестовете за вирусна диагностика, защо тестването по света се различава, както и разработваните CRISPR тестове за борба с COVID-19.

Статията също така показва, че противно на популярното в българското публично пространство говорене, бързите тестове не са непременно серологични тестове за антитела, а също така могат да бъдат бързи PCR тестове за установяване наличието на вирусно РНК у пациента. Това с още по-голяма сила поставя въпроса за ресурсите, които отделните държави са способни и имат желание да мобилизират.

Комплексната проблематика на тестването има специфично изражение в България, не само с кризата в областта на медицинската грижа, но и с крайно неблагоприятните условия за научна и изследователска дейност у нас. Можем да си припомним всички финансови удари, които държавната политика на бюджетни ограничения нанесе на БАН и университетите.

Разбира се, цял свят се опитва да догони вируса. В момента гигантски фармацевтични компании се състезават да наложат онзи бърз тест, който ще доказва с достатъчна сигурност, че някой може да се върне на работа, без да представлява риск за останалите. А тези процеси са бавни както научно, така и пазарно.


 

Диагностичните тестове за COVID-19 излязоха на преден план в бушуващата пандемия от коронавирус като основен инструмент за проследяване разпространението на заболяването.

Световната здравна организация (СЗО) многократно настоя здравните агенции да превърнат тестването за новия коронавирус в основен приоритет в отговора си на пандемията, но международният отклик беше неравномерен. Съчетание от ефективна регулация и подготвеност позволи на някои държави като Южна Корея и Сингапур бързо да направят стотици хиляди тестове, но на други места здравните служби се затрудняват да ускорят процеса.

Междувременно в САЩ, където болниците са претоварени, а корпоративните производители изостават от играта със седмици, университетските изследователски лаборатории се наемат да разработват собствена диагностика, за да посрещнат огромната нужда от тестове.

Тук сп. Nature разглежда как работят тестовете за вирусна диагностика, как някои държави успяват да разширят тестването, докато други се бавят, както и какви нови тестове искат да разработят изследователите, за да се борят с пандемията, в това число и тестове, използващи CRISPR методи за генетично редактиране.

Какво представлява тестът?

Повечето тестове за COVID-19 понастоящем се правят с вирусен генетичен материал от проби, взети от носа или гърлото, посредством широко използван метод в молекулярната биология, известен като обратна транскриптаза – полимеразна верижна реакция (RT-PCR).

Тестът работи, като намножава определена генна секвенция във вируса. Късите комплементарни секвeнции, познати като праймери, помагат да започне репликацията. Но PCR методът може да открие вируса само докато той е наличен в човека. Той не разкрива много за прекарана инфекция. Също така е известно, че понякога, ако реактивите в лабораторията са замърсени, дава фалшиво положителни резултати.

Лабораториите по света правят собствени PCR тестове за SARS-CoV-2, като използват различни праймери, прицелени в различни области от вирусната генна секвенция.

Кой се справи бързо?

Няколко държави успяха да тестват голям брой хора (вж. графиката). Южна Корея реагира бързо и ефективно след появата на първите случаи в края на януари, като приложи съчетание от бързи тестове и наблюдение на хората, които са били в контакт с тези, дали позитивен резултат на тестовете. Регулациите, приети след епидемията от Близкоизточен респираторен синдром през 2015 г., позволиха бързо одобрение на версия на теста на СЗО и четири компании започнаха да го произвеждат масово, така че да бъдат тествани до 10 000 души дневно (по сведения на независимата медия ProPublica)

В резултат, казва вирусологът от Университета Колумбия в Ню Йорк Анджела Размусен, властите в Южна Корея имаха възможността да разпознаят онези, които прекарват заболяването леко или безсимптомно, и да им попречат да разпространяват вируса. „Не им се наложи да прилагат мерките за социално дистациране в толкова широк мащаб,“ добавя тя.

Сингапур разработи тест още докато коронавирусът се разпространяваше в Китай и отрано започна да търси заразени, казва Върнан Лий, директор на Отдела за заразни болести към сингапурското министерство на здравеопазването. Болничните лаборатории по-рано получиха зелена светлина да използват други одобрени PCR тестове, при условие че валидират първите си резултати с национална лаборатория. Те също така се концентрираха върху тестване на най-съществените случаи – хора с пневмония или високо рискови по други причини.

Там също така беше вече налице ключова инфраструктура – лабораторен капацитет, обучени хора, реактиви и инструменти – създадена след бума от 2003 г. на друг коронавирус, познат като SARS-CoV-1. „В Сингапур се подготвяхме и подсилвахме цялата система още от времето на SARS. Това не е нещо, създадено заради COVID-19,“ казва Лий.

Кой реагира бавно?

Здравните експерти остро критикуват САЩ за бавния им отговор на пандемията и особено за ниската достъпност и скорост на тестването, което според тях е позволило на вируса да се разпространи незабелязано. Те също така изискват стриктни мерки за социално дистанциране, за да бъде овладян.

Здравните власти на Съединените щати отчетоха пропуска. На изслушване в Конгреса на 12 март директорът на Националния институт за алергии и инфекциозни болести Антъни Фочи заяви че страната се „проваля“ в тестването на хората и обясни, че Съединените щати не са готови да предоставят тестове със скоростта, необходима в момента.

Кенет Бърнард, който е съветвал предишни американски президенти по въпросите на биозащитата, твърди, че е можело координатор или бюро за отговор на епидемията към Белия дом да улесни комуникациите между ведомствата и да разработи план за засилване на тестването. Но човекът, който изпълняваше тази роля, напусна Националния съвет за сигурност на президента Доналд Тръмп през май 2018г. „В този случай мащабът беше големият проблем – едно е да направиш референтен лабораторен тест [в Центъра за контрол и превенция на заболяванията (CDC)] и съвсем друго да проведеш милиони лабораторни тестове“, казва Бърнард.

Твърдите регулации за нова диагностика са следващо препятствие – първоначално единственият одобрен американски тест е създаден от CDC и се оказва несъвършен. А разрешение да го използват имат само държавно управляваните здравни департаменти. Администрацията за контрол на храните и лекарствата на САЩ (FDA) не разхлабва тези правила преди края на февруари и не разрешава комерсиални лаборатории да провеждат тестове до средата на март. Едва на 21 март американските регулатори одобряват бърз тест [тук става въпрос именно за бърз тест за откриване на вирусно РНК], който може да бъде прилаган, без да се изпращат проби до лаборатория, и който се очаква да бъде готов в края на месеца.

Докато федералният отговор се бави, вирусологичните изследователски лаборатории във Вашингтонския университет в Сиатъл се очертават като място на първата голяма операция за тестване в САЩ, като изследователите адаптират протокола на СЗО, така че да работят с реактивите и платформите, с които разполагат. Десетки други лаборатории и изследователски консорциуми вече са последвали примера им.

„Администрацията взе решение значително да ограничи достъпа [до тестове] в началото“, казва Джошуа Шарфстийн, бивш главен заместник-комисар в Агенцията по храните и лекарствата (FDA). „Ако можехте да се върнете назад във времето и в средата на януари да кажете на FDA, че наистина ще се нуждаете от милион тестове доста бързо, те щяха да изберат различна стратегия.“

Ами серологичен тест?

Голяма цел е разработването на серологичен тест – такъв, който може да установи минали вирусни инфекции, като търси антителата, произведени за борба с вируса. Подобен тест би могъл да покаже степента на разпространение на вируса в дадена общност и да предостави полезна информация за общественото здраве.

„В момента е ясно, че виждаме само върха на айсберга: хора, които са толкова болни, че се нуждаят от хоспитализация или интензивна грижа“, казва Робърт Гари, вирусолог в Медицинския факултет на университета Тълейн в Ню Орлиънс, Луизиана. „Обезпокоителното е, че има много незабележими или леки случаи.“

Няколко екипа, включително и този на Гари, работят в посока на такъв тест. Екип, включващ изследователи в Медицинското училище Айкан в Маунт Синай, Ню Йорк, описва друг тест в нерецензирана предварителна публикация на сървъра medRxiv от 18 март. „Не очакваме никакви препятствия при провеждането на тези анализи – трябва само малко да се почовърка,“ споделя Гари.

Екип в Сингапур използва серологични тестове за да подпомогне проследяването на контактите, но засега тестът не е широко утвърден за клинична употреба. „Смятаме, че точно тези тестове се използват в такъв контекст за първи път в света“, казва Даниел Андерсън, вирусолог в медицинското висше училище Дюк-НУС в Сингапур, по време на пресконференция през февруари.

Какви други тестове има на хоризонта?

Все още има място за иновация. Екипи, ръководени от две от най-големите имена в CRISPR, работят по тестове, които се възползват от популярната техника за генетично редактиране, за да подобрят тестовете.

В медицинския факултет на Вашингтонския университет в Сиатъл екипът на вирусолога Кийт Джеръм валидира и оптимизира теста SHERLOCK, разработен съвместно с CRISPR пионера Фън Джан в института Броуд към Масачузетския технологичен институт и Харвард в Кеймбридж, Масачузетс. Джан твърди, че е изпратил около 1 600 комплекта на дузина лаборатории по света.

И Mammoth Biosciences, биотехнологична компания в Сан Франциско, Калифорния, сред чиито основатели е CRISPR пионерът Дженифър Даудна в Калифорнийския университет в Бъркли, работи по валидирането на CRISPR-базиран тест за коронавирус, наречен DETECTR.

Техниките използват способността на CRISPR механизма да разпознава определени генетични секвенции и да ги прекъсва. В процеса, той също така срязва „докладваща“ молекула, добавена към реакцията, което сравнително бързо разкрива наличието на вирусен генетичен материал.

„При всяка епидемия сме една стъпка назад, защото нямаме бърза диагностика, която да открива този нов организъм“, казва Чарлз Чиу, лекар по инфекциозни болести от Калифорнийския университет в Сан Франциско, който работи с Mammoth Biosciences. „Ключовото предимство е, че реакцията на CRISPR е невероятно специфична и може да се извърши за 5-10 минути.“

В Тълейн Гари се надява на подобен напредък: „Това е мощна техника. Виждал съм я в действие със зика и още няколко други вируса. Ако някой може да измисли начин да смекчи въздействието на тази нова епидемия, нека го направи.“

 

Превод от английски език: Надежда Московска

Joomla SEF URLs by Artio
canlı bahis siteleri
instagram web viewer instagram profile