cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън
Франко Берарди – Бифо щрихира спираловидния срив на социалния ред под въздействието на Ковид-19.


Ти си венецът на творението
и няма къде да отидеш.
(Jefferson Airplane)

„Думата на днешния ден е вирус. Грипният вирус може някога да е бил здрава белодробна клетка, но сега е паразитиращ организъм, който завладява и уврежда централната нервна система. Модерният човек е загубил възможността на тишината. Опитайте се да възпрете подвокалната реч; опитайте да постигнете десетсекундна вътрешна тишина. Ще се сблъскате с един съпротивляващ се организъм, който ви принуждава да говорите. Този организъм е думата.“
(Уилям Бъроуз, „Билетът, който експлодира“)


21-ви февруари

Връщам се от Лисабон, а на летището в Болоня една неочаквана сцена: бяло защитно облекло и жълта каска, двама души се приближават до входящите пътници и насочват бял пистолет към челата им, за да измерят телесната им температура.

Предчувствие: ще преминем ли нов праг в процеса на технопсихотична мутация?


28-ми февруари

Шумният град е мълчалив. Училищата са затворени, театрите са затворени. Няма студенти наоколо. Няма туристи. Туристическите агенции зачеркват цели региони от картата.

Неотдавнашните конвулсии на планетарното тяло предизвикаха колапс, принуждаващ организма да спре, да забави, да напусне претъпканите места и френетичнo закачливите преговори.

Този шок е може би досега неоткритият изход: психоепидемия – лингвистичен вирус, който израства от един физически вирус, сливайки се с него.

Колапсът на планетарното тяло е резултат от биологичен вирус, който предизвиква (не твърде) фатална привързаност. Но това е основно ефектът на един вирусен агент, чието действие не е известно нито на имунната система, нито на медицинската наука. Неизвестното спира машината. Биологичният агент се превръща в инфовирус, а инфовирусът отприщва психотична реакция.

Един семиотичен вирус в психосферата, който – премахвайки телата – блокира абстрактното функциониране на системата.


2-ри март

Уилям Бъроуз ползува фигурата на вируса като сила, витаеща помежду развиващото се същество и обикновения репликатор. По този начин Бъроуз се усъмни в конвенционалните дефиниции на живото и неживото. Биовирусът е излъчващ неживи същности жив организъм (инфовирус), който от своя страна засяга психосферата.

В нея един семиотичен вирус блокира абстрактното функциониране на машината, понеже телата забавят движенията си и най-сетне изоставят самото действие. Така хората отслабват претенцията си да управляват света и безучастно се понасят по потока на времето. Нищото поглъща нещо, след него друго, а безпокойството да се задържи света ведно, което задържаше света ведно, се разпуква.

Няма паника, няма страх – само тишина. Безрезултатно се бунтувахме през последните двадесет години. Нервно, но безрезултатно мобилизирахме енергията си. Нека престанем.

Колко ли дълго ще продължи тази психотична фиксация, която наричаме коронавирус? Пролетта ще я убие, твърдят експертите, но доколкото знаем тя може и да я подсили. Не знаем почти нищо за вируса. Откъде ще научим за температурните му предпочитания?

Въпросът не е колко смъртоносен е той. Неговите последствия не са свързани с броят на жертвите.

Те се спотайват в релационната парализа, която разпространява.

Световната икономика е в стагнация от години. Бяхме неспособни да разпознаем това, да го приемем, да се справим категорично с него.

Сега семиотичният вирус и психорестартирането, причинено от него, ни спомагат в прехода към неподвижност.

Можеш ли да разбереш това?


3-ти март

Как реагира организмът след три десетилетия на свръхстимулация, на непрекъснато напрежение, на война за оцеляване и естествен подбор? Как реагира социалното тяло, неспособно да се освободи от пристрастеността, която преобразува живота в траен стрес? Как реагира планетарното тяло; как – взаимосвързаният разум?

През втората половина на 2019 г., планетарното тяло получи един вид спазъм. Конвулсиите преминаха от Хонг Конг и Барселона, през Сантяго и Кито, та чак до Бейрут. Навсякъде бунтове. Те не притежаваха обща цел и не успяха да се единят в цялостно въстание. Разумът не бе в състояние да насочи разнообразните пориви и до края на годината треската нарасна.

После Тръмп уби Сюлеймани. Повод за тържество сред банда убийци.

Милиони отчаяни иранци маршируваха по улиците – крещяха, виеха, обещаваха неизбежна мъст. Не последва нищо. Иранската армия пусна бомба в двора и – паникьосана – артилерията свали цивилен самолет. Тръмп спечели всичко. Бог очевидно е с него, а и американците се възбуждат от гледката на кръв – техните герои са убийците.

Нацитръмпизъм и повишена нервна стимулация за всички.

Край на историята?

Последва изненадата, непредсказуемият поврат, имплозията.

След конвулсията, свръхвъзбуденият организъм, който е човечеството, най-сетне бе поразен от колапс: вид геронтомахия [от гр. gérōn – старец и mákhē – схватка, война; бел. пр.], убиваща предимно осемдесетгодишни, която блокира неистовата глобална машина на натрупващата икономика.

Капитализмът е аксиоматика – той се основава на невъзпроизводимата хипотеза, че неограниченият растеж е възможен и необходим. Подобна предпоставка прави натрупването възможно, а извличането на стойност задължително. В съответствие с аксиомата са всички логически и икономически нанизи, а извън нея не може да се зароди нищо. Няма политически изход от капиталистическата аксиоматика. Никой език не може да изкаже намиращото се отвъд езика. Езикът е неспособен да унищожи системата. Всеки лингвистичен процес се разгръща вътре в някаква аксиоматика, което пък прави извънсистемните формулировки неосъществими.

Единственият изход е смъртта, както предположи Бодрияр. Едва след смъртта животът отново ще бъде възможен. След гибелта на системата, на извънсистемните организми ще се позволи да започнат нов живот. При условие, че оцелеят разбира се, а в това няма никаква сигурност.

Предстоящата рецесия може да ни убие, да предизвика жестоки конфликти, епидемии от расизъм и война. Добре е да го знаем. Не сме готови да мислим за стагнацията като за дълготрайно състояние. Не сме готови да мислим за пестеливостта, за споделеността. Не сме готови да отделим удоволствието от консумацията.


4-ти март

В продължение на десетилетия не успяхме да открием изход от трупа на капитализма, но шокът, последващ конвулсията, отстъпва на психологическата дефлация. За да се противопостави на застоя и да възстанови печалбите, капитализмът ни принуди да се конкурираме непрекъснато и ни притисна до кокала в замяна на все по-ниски заплати. Сега вирусът спука балона на ускорението. Може би срещата ни с общ невидим враг ще породи носталгия по социалната солидарност.

През последното десетилетие стана очевидно, че стагнацията е бъдещето на световната икономика, но капиталът ни накара да бягаме все по-бързо и по-бързо в името на абсолютната догма на растежа. Революцията беше немислима, тъй като субективността бе объркана и потисната, а политическият мозък не бе в състояние да управлява хаотичната комплексност на социалната реалност в мрежовата ера.

Вирусът проправя пътя към една безсубектна революция, към една чисто имплозивна революция основана на пасивността и отстъплението. Нека се предадем. Изведнъж този лозунг придобива подривна нотка: прекратете възбудата и безполезната тревожност, влошаващи качеството на живот.

Буквално – вече нищо друго не може да се направи, така че нека да правим нищо.

Изглежда слабо вероятно социалният организъм да се възстанови от този семиопсихотичен вирус. Капиталистическата икономика изглежда обречена.


5-ти март

Първи признаци за стенанията на финансовата система. Икономистите отбелязаха, че за разлика от 2008 г., днес Централната Банка и останалите финансови институции нямат инструменти за рестартирането ѝ.
За първи път колапсът не се дължи на финансови или строго икономически фактори – кризата се дължи на разпадането на тялото. Разумът реши да забави ритъма, а общата демобилизация е симптом на отстъплението. Следствие и едновременно с това причина.

Самата биологическа функция навлезе в режим на пасивност поради обстоятелства, отдалечени както от съзнателната воля, така и от политическия проект. Уморен от обработката на все по-сложни невростимули, унижен от импотентността пред всемогъщия технофинансов автомат, умът снижи напрежението. Психодефлация.


6-ти март

Знам, че може да се твърди и обратното на казаното от мен – срещайки етнонационалистическата ярост, неолиберализмът трябва да ъпгрейдне процеса на цялостна абстракция на живота. Вирусът принуждава всички да останат вкъщи, но стоката продължава да циркулира. Биополитическият контрол над населението и рестрикциите върху мобилността могат да спомогнат за освобождаване на технокапитализма от социалната съпротива.

Според Сречко Хорват:

„Политическата опасност от коронавируса се спотайва в глобалната криза на здравето, отговаряща както на етнонационалистическите амбиции за укрепване на границите, така и на расовата изключителност, целяща прекратяване на свободното движение на хора (особено от развиващите се страни), но подсигурявайки свободните потоци на стоки и капитали. Понастоящем нарастващата пандемия на страха е по-опасна от самия вирус. Апокалиптичните образи из медиите крият задълбочаващата се връзка между крайнодясната и капиталистическата икономика. Тъкмо както на вируса му е нужна жива клетка за да се размножава, така и капитализмът ще се адаптира към новата биополитика на 21-ви век. Коронавирусът вече оказа своето влияние върху световната икономика, но не ще възпре неспирната циркулация и натрупване на капитал. Скоро може да се окажем изправени пред една по-тъмна и дори по-опасна форма на капитализъм, която разчита на по-могъщ контрол и на пречистване на населението.“
Мисля обаче, че тази реалистична хипотеза не е достатъчно реалистична. Хорват не разглежда субективната страна на колапса, както и дългосрочните последици от психодефлацията в условия на икономическа стагнация.
Капитализмът преживя финансовия колапс от 2008 г., тъй като всички условия на този колапс бяха вътре в абстрактната връзка между езика, финансите и икономиката. Но може и да не преживее колапса, съпътстващ епидемиите. Тук един извънсистемен фактор влиза в схватката.


7-ми Март

Моят приятел Алекс, учен от Торонто пише: "... всички изследователски центрове по света търсят противоотрова за коронавируса. [Снощи] сънувах последната схватка между естествените биовируси и изкуствения инфовирус. Във всеки случай, очевидно, човекът не участва в нея."

Биовирусът пролиферира в стресираното тяло на човечеството. Слабото място, както изглежда, са дробовете. Благодарение на злокачествения въздух, през последните няколко години респираторните заболявания процъфтяват.

В срещата си с медийната система и в свръзката си със семиотичната мрежа, вирусът прехвърли омаломощаващата си сила върху нервната система; върху колективния мозък.

Здравната система бе отслабена от понижаването на публичните разходи, наложено от финансовата система. Броят на общопрактикуващите лекари намаля, поне в Италия. Проблемът сега е отсъствието на интензивни отделения.

Навлизаме в автомата и в глобалната изчислителна машина с нейната ловна формула: да се противопостави на биовируса с инфовируса.

Междувременно енергията напуска социалното тяло, а политиката разкрива импотентността си. Волята не може да удържи размножаващия се инфовирус.


8-ми Март

Днес бях принуден да отменя планираната с моя брат и сестрите ми вечеря. Старците като нас са в опасност. Средната възраст на умиращите от вируса в Италия е осемдесет и една години.

Разбирам, че пребивавам в някакъв двоен възел: ако не отменя вечерята, бих могъл да пренасям физически вирус, способен да убие болния ми от диабет брат. Ако я отменя обаче, ставам разпространител на психовируса – вирусът на страха и изолацията.

За първи път се запитвам: какво ако този кошмар се задържи задълго?


11-ти март

Фондовият пазар се срива навсякъде. В Милано падна със седемнадесет пункта, което е най-дълбокият спад изобщо.


12-ти март

Цяла Италия е под карантина. Вирусът бяга по-бързо от ограничителните мерки. Слагам си санитарната маска и се мятам на колелото за да купя вестници. Отворени са павилиони, аптеки, хранителни пазари. Тютюнопродавницата също е отворена. Купувам си хартийки, с които през нощта ще си свия хашиш. Но хашишът в малката ми кутийка намалява. Скоро ще свърши, а младите разпространители изчезнаха от улиците.
Тръмп употреби израза „чужд вирус“.

Всички вируси са чужди, но президентът не е чел Уилям Бъроуз.


13-ти март

Работниците стачкуват, тъй като въпреки всеобщата карантина те трябва да работят на конвейер у заводите, без санитарна маска и без безопасна дистанция.
Никой не може да каже какво ще се случи след месец или пък след шест месеца.

Може бъдещето да е в технототалитарната държава. В „Черна земя“ Тимъти Снайдър показва, че няма по-добра среда за зараждането на тоталитарни режими от ситуации на крайна опасност, в които оцеляването на всички ни е заложено на карта.

Спинът подготви виртуализацията, разпространявайки страха от физически контакт. Сега може да преминем и към състояние на перманентна изолация. Новото поколение може да интернализира ужасът от чуждото тяло.
Ужасът е налице, когато въображаемото изцяло надделее над въображението.

Но тук откриваме възможния разрив. Бихме могли да се измъкнем от кошмара чрез въобразяването на една вчера немислима възможност: пестеливост, намаляване работното време, равенство, изоставяне парадигмата на растежа, инвестиране на социални ресурси в изследвания, образование, здраве и наслада.

Няма откъде да знаем как ще отидем отвъд пандемиите, чиито условия бяха подготвени от неолибералното орязване на общественото здравеопазване, от замърсяването на въздуха и експлоатацията на нервната сила.
Можем да ги напуснем в състояние на крайна самота и агресивност. Но можем да ги напуснем и с желание за прегръдки, ласки и мързел.

Вирусът е условие за интелектуален скок, който никоя политическа проповед не може да произведе. Равенството е отново тук, в самия център на сцената.

Нека си представим, че това е отправната точка на задаващите се времена.

Превод: Антон Колев
Joomla SEF URLs by Artio
canlı bahis siteleri
instagram web viewer instagram profile