cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън

 

Франко Берарди – Бифо продължава да щрихира спираловидния срив на социалния ред под въздействието на Ковид-19.



Първа част от дневника на Бифо – тук.

 

В тишината на утрото, няколко озадачени гълъбa гледат надолу от покрива на църквата и изглеждат зашеметени. Не са способни да разберат ширналата се пред тях градска пустош. Нито пък аз.

Прочетох първата чернова на книгата „Офлайн“ на Джес Хендерсън, която ще излезе след няколко месеца (поне би трябвало, но кой знае). Днес думата „офлайн“ придобива философска тежест. Тя е начин да се определи физическото измерение на реалното, разбирано като противоположно на или по-точно като извадено от виртуалното измерение.

Чудя се как ли се променя връзката между офлайн и онлайн по време на пандемията, и се опитвам да си представя последиците.

През последните тридесет години човешката дейност дълбоко измени своята релационна, проксемична [от. лат. proxima – близост; съответно проксемиката е наука, занимаваща се с боравенето с пространството и ефектите от гъстотата на населението, социалните отношения и пр.  бел. пр.], когнитивна природа. Все повече взаимодействия се изместват от физическото, съединяващо измерение – в което езиковите обмени са неточни и неясни (следователно безкрайно тълкуваеми), а всяко производително действие изразходва физическа енергия, тъй като телата влизат в контакт в поредица от съединения, – в свързващото измерение, в което пък лингвистичните операции са опосредени от компютри и поради това отговарят на цифрови формати.

Всяка производителна дейност е частично опосредена от автоматизми и хората взаимодействат все по-наситено, макар телата им никога да не се срещат. Ежедневното съществуване на цели популации все по-често минава през електронни устройства, свързани с огромни обеми данни. Убеждаването е подменено от проникването, доколкото психосферата е стимулирана от потоците на инфосферата. Връзката предполага неокосмена и обезпрашена прецизност. Компютърните вируси могат да я нарушат или отклонят, понеже подобна прецизност не познава двусмислието на физическите тела, нито пък допуска отсъствието ѝ като възможност. 

Ето го и него, биологичният агент, който се внедрява в социалния континуум, принуждава го да имплодира и бездейства. Съединяването, чийто обхват до голяма степен бе намален от свързващите технологии, породи инфекцията. Да се съединяваме във физическото пространство стана абсолютната опасност, която на всяка цена следва да се избягва. Съединяването следва активно да бъде предотвратявано – не напускайте дома си, не посещавайте приятели, спазвайте разстояние от два метра, не докосвайте никого на улицата…

През тези седмици преживяваме неимоверно повишаване на прекараното онлайн време. И не би могло да бъде иначе, доколкото емоционалните, производствените и образователните отношения трябва да бъдат прехвърлени в сфера, в която не можем нито да се докосваме, нито съединяваме. Всяка социалност, която не е чисто свързваща, престава да съществува.

А после? Какво следва после? И какво, ако подобно претоварване на връзката в крайна сметка развали магията?

Искам да кажа, че рано или късно епидемията ще изчезне (ако някога изобщо се случи; твърдят, че в Италия това може да е на 25 април). Не бихме ли започнали да свързваме – на психологическо ниво – своя онлайн живот с болестта? Представям си взрив от спонтанно, гальовно движение, което принуждава значителна част от младежите да изключат свързващите си екрани, които им напомнят за този злощастен, самотен период.

Опитвам да не се вземам твърде на сериозно, но все пак мисля за това.

16 март

Земята се бунтува срещу света. Замърсяването очевидно намалява. Сателитите ни изпращат снимки на Китай и Падания, съвсем различни от онези отпреди два месеца. Усещам го в дробовете си, които не са дишали тъй добре през последните десет години – откакто бях диагностициран с тежка астма, причинена от самия въздух в града, в който живея.

17 март

Сривът на фондовата борса е тъй сериозен и постоянен, че вече не заслужава вниманието на пресата.

Борсовата система се превърна в олицетворение на изпарилата се реалност: икономиките на търсенето и предлагането са нестабилни и дълго ще пренебрегват количеството виртуални пари, циркулиращи във финансовата система. Това обаче означава, че тя губи контрол. В миналото математическите колебания определяха размера на богатството, до което всеки има достъп. Днес те вече не определят нищо. Днес богатството не зависи от притежаваните пари, а от присъщото на душевния ни живот.

Трябва да мислим за това възпиране на паричното функциониране. Може би именно то е крайъгълният камък, след който ще се откъснем от капиталистическата форма – окончателен прелом във връзката между труда, парите и достъпа до ресурси. Да утвърдим различно понятие за богатство, не като количеството притежавани от мен парични еквиваленти, а като качествения живот, който мога да изпитам.

Икономиката навлиза в рецесия, но този път подпомагащите предлагането и търсенето политики не са така полезни. Ако хората се страхуват да отидат на работа и умират, то предлагането не може да се повиши. Ако сме заключени у дома, то и търсенето не може да бъде повишено – било за месец или дори за два, три месеца… Достатъчно, че необратимо да блокира машината. Онези, които говорят за връщане към нормалността и считат, че могат да реактивират машината, сякаш нищо не е било, не разбират случващото се.

За да заработи машината отново, ще се наложи всичко да се изгради от нулата. Трябва да сме готови да възпрем връщането ѝ към типичното за последните тридесет години поведение: пазарната религия и приватизационният либерализъм следва да се разглеждат като идеологически престъпления.

Икономистите, които през същия период издигаха орязването на публичните разходи и приватизацията като решение за всяка обществена болест, ако отново опитат да отворят уста, ще бъдат социално изолирани. Те заслужават да бъдат третирани като това, което са – опасни идиоти.

През последните две седмици четох „Cara de pan“ на Сара Меса, „Lectura facil“ на Кристина Моралес и увяхващият „Chanson Douce“ на ужасната Лейла Слимани. Сега чета Бабин – една азербайджанска писателка, която разказва за Баку от началото на XX век, за внезапно натрупаното от петрол богатство, както и за богатото си семейство, загубило всичко по време на Октомврийската революция.

По-скоро случайно, отколкото по избор, тази година четох единствено жени писателки, започвайки с прекрасния роман „Disoriental“ на Джавади – разказ за ислямисткото насилие, изгнанието, самотата и носталгията.

Но засега толкова за жените и човешките трагедии. Стига толкова. Взех си разпускаща книга – „Бесният Орландо“, която Итало Калвино четеше. По времето, в което преподавах, винаги я препоръчвах на децата. Изчетох няколко глави. Чел съм я десет пъти и с удоволствие го направих отново.

18 март

Преди няколко години с приятеля ми Макс, вдъхновени от друг приятел – Маго, публикувахме роман, за който нямахме заглавие. Харесваха ни „KS“ и „Геронтомахия“, но издателят (след като мнозина, разбираемо, се отказаха от нея), му наложи доста грозното, но определено по-популярно заглавие: „Morte ai vecchi“ (смърт на възрастните). Книгата не се продаваше добре, но разказваше история, която все още ми се струва уместна. Избухва необяснима епидемия. Тринадесет-четиринадесетгодишни момчета убиват възрастни хора, отначало единични случаи, които постепенно нарастват и сетне започват да се случват навсякъде. Ще спестя подробностите или техническо-мистичните загадки на сюжета. Работата е там, че младите бяха решили да изтребят възрастните, понеже тровят атмосферата с тъгата си.

Тази вечер ми хрумна, че цялата тази история с коронавируса може метафорично да се чете така: на 15 март миналата година, милиони момичета и момчета излязоха на улиците с викове — „Вие създадохте свят, в който не се диша, вие отровихте атмосферата... Време е това да приключи, време е да ограничим потреблението на петрол и въглища, и да намалим нивата на прахови частици!“ Може би са се надявали, че господарите на света ще чуят молбите им. Но, както знаем, се разочароваха. Срещата на върха в Мадрид през декември, последната сред безброй международни събития посветени на климатичните промени, бе просто поредният провал. През последното десетилетие опасните емисии не се понижиха, а глобалното затопляне ухилено напредва. Огромните въглищни корпорации, както и тези за петролни изделия, не пожелаха да се откажат. В един момент децата се ядосаха и сключиха съюз с Гея – богинята-пазителка на планетата Земя. Заедно те организираха предупредително клане и старците започнаха да мрат като мухи.

Най-сетне всичко спря. Месец по-късно, сателитите заснеха една далеч по-различна от предшестващата геронтомахията повърхност.

19 март

Тъй като нямам телевизор, следя развитието в интернет: CNN, The Guardian, Al Jazeera, El pais... По-късно, по обяд, слушам новините по радиото.

Всичко останало изчезна от информационните източници. Нищо друго освен коронавирус. Днес по радиото нямаше новини, а епидемия. Мой приятел от Барселона разговарял с редактор в испанската национална телевизия. Изглежда, че щом пуснат новини за нещо различно от заразата, хората звънят раздразнени или пък намекват, че очевидно крият нещо.

Разбирам необходимостта от съсредоточаване на общественото внимание върху превантивните мерки, както и необходимостта по сто пъти на ден да се повтаря „останете вкъщи“. Но подобна медийна стратегия поражда съвършено ненужна тревожност. Освен това е почти невъзможно да се узнае какво се случва в северната част на Сирия. Преди няколко дни в Идлиб бяха бомбардирани осем училища в рамките на денонощие. Какво се случва на гръцко-турската граница? Нима в Средиземно море вече няма лодки, пълни с африканци, които рискуват да се удавят или да бъдат спрени и изпратени обратно в либийските концентрационни лагери? Разбира се, че има. Впрочем, ако трябва да бъда по-конкретен, вчера случайно намерих новини за кораб със сто и четиридесет души на борда, напъден от малтийската брегова охрана.

С цел актуализация, прилагам непълен списък на случващото се в света освен епидемията, от 1 март до днес.

От сайта Peacelink преписвам въоръжените конфликти, които не спряха през последните три седмици, докато всички се кахърим, че не можем да напуснем домовете си.

Либия: избухнаха ожесточени сблъсъци на север; либийската национална армия (LNA) се опитва да настъпи – Либия: войските на Хафтар бомбардираха 2 училища в Триполи – Демократична Република Конго: най-малко 17 души са убити при сблъсъци със Съюза на демократичните сили (ADF) в Бени – Сомалия: 5 членове на аш-Шабааб са убити при нападение – Самолет САЩ/Нигерия: шест убити при нападението над Боко Харам над военната база в Дамбоа; афганистанската армия започва операция срещу талибаните – Афганистан: талибанските и афганистанските сили се сблъскаха в провинцията Балх – Тайланд: един убит войник и други двама ранени при сблъсъци с бунтовници в южната част – Индонезия: 4 бунтовници от Армията за освобождение на Западна Папуа (WPLA) убити при сблъсъци със силите за сигурност в Папуа – Йеменският регион: 11 убити в сблъсъци между бунтовниците хусити и йеменската армия в Таиз – Йемен: 14 хуситски бунтовници убити в сблъсък с йеменските правителствените войски в провинция Ал Худайда – Турция: турски изтребител свали сирийски военен самолет над Идлиб – Сирия: 19 сирийски войници са убити в резултат на атаки на турски дронове.

Приятел ми изпрати видео, в което се вижда дълга редица военни камиони в Бергамо. Нощ е, движат се бавно. Карат около шестдесет ковчега към крематориума.

20 март

Събуждам се, взимам си хапчетата за хипертония, пускам радиото и... изненада... националният химн! Може ли някой да ми обясни какво по дяволите е общото между националните химни и случващото се? Защо намесваме национална гордост? Същият химн водеше войниците към Кобарид, където загинаха сто хиляди души.

Изключих радиото и се обръснах в тишина. Мъртвешка тишина.

Джун Хиросе е приятел от Япония, който пише книги за киното. Наскоро пътува до Южна Америка, за да представи испанското издание на книгата си „Кинокапитал“. На връщане от Буенос Айрес планираше да се отбие в Мадрид и Болоня, където го чакахме с Били. Той е много приятен и остроумен човек и винаги е удоволствие да го приютим за няколко дни – веднъж в годината, когато минава през Италия.

Щом инфекцията стигна до Мадрид и взриви града, той остана там, където беше приет от друг скъп приятел – Амадор Саватер. Така сега те могат да прекарат известно време заедно и аз малко завиждам на Амадор, защото Джун също така е и страхотен готвач, а аз обожавам японската кухня. Нощем организират малък кинофорум, а преди няколко нощи гледаха „Нещото“ на Джон Карпентър – филм, който има толкова много смисъл в настоящия момент. Сетне Амадор подготви статия за аржентинското списание lobosuelto, в която пише: „Нещото“ буди известни размисли. Трябва да мислим за епидемията като за прекъсване. Прекъсване в автоматизма на стереотипите и онова, което приемаме за даденост: здравето, здравната система, градовете, храната, връзките и всекидневните грижи трябва да бъдат преосмислени от нулата.“

Щом карантината свърши – ако свърши, което не е сигурно – ще бъдем лишени от правила, но и от автоматизъм.

Тогава човечеството ще си възвърне една роля, която със сигурност не е водеща по отношение на случайността – както ни учи вирусът, човешката воля никога не е била решаваща – но е все пак значима. Ще имаме шанса да пренапишем правилата и да скършим автоматизма. Но е добре да знаем, че това не ще се случи мирно.

Не можем да предвидим формата на конфликта, но въпреки това трябва да започнем да си я представяме. Онзи, който успее да си я представи първи, печели – един от универсалните закони на историята. Поне така мисля аз.

21 март

Умора, физическа слабост, слабо дихателно затруднение. Нищо ново, това често ми се случва. Дължи се на хапчетата против хипертония и на астмата ми, която бе добра с мен през последния месец, може би защото не иска да ме плаши с неясни симптоми.

Навън е приятно и слънчево – ясно небе в първия пролетен ден.

Пише ми приятел от Буенос Айрес:

llegó el terror,
se huele desde la ventana
contundente como una flor cualquiera.“

Страхът дойде, 
надушва се през прозореца
натрапчив като всяко цвете.

22 март

Заместник-председателят на китайския Червен кръст, Яν Хуейчуан, пристигна в Италия, придружен от лекарите Лян Зонан и Сяо Нин; първият професор по белодробна медицина в болницата в Съчуан, вторият – заместник-директор на Националния център по превенция. Петдесет и осем лекари, специалисти по инфекциозни болести, пристигнаха от Куба.

Преди няколко дни министърът на икономиката на Германия, Петер Алтмайер, отговори на искането на Тръмп, отхвърляйки молбата му за концесия с изключителни права върху развитието на ваксина срещу коронавирус, разработвана от частна компания в Тюбинген. Според информация, публикувана вчера в Die Welt, САЩ предложили на немската фармацевтична компания CureVac, която работи по ваксината, сума от един милиард долара за право да произвежда и, следователно, да продава ексклузивно продукта, след като веднъж бъде завършен и достъпен.

Ексклузивно. America first. В страната на Тръмп опашките пред оръжейните магазини напоследък се увеличават. Освен уиски и тоалетна хартия, всички купуват оръжия. Дисциплинирано спазват нормативното разстояние от един метър, докато опашките не се изгубят зад хоризонта.

Междувременно демократите отхвърлиха Сандърс, скършвайки надеждата за промяна в същия този модел, довел живота до това, което е. 81% от републиканците продължават да подкрепят русия звяр Тръмп.

Не знам какво ще стане след края на тази напаст, но съм почти сигурен, че човечеството като цяло ще развие сантимент към американския народ, подобен на разпространения спрямо немците след 1945 г. – врагове на човечеството.

Тогава бе нередно, понеже мнозина германци антинацисти бяха преследвани, убивани, ограбвани. Сега е нередно, тъй като милиони млади американци подкрепяха президентската кандидатура на социалист, докато паричната и медийна машина не го ликвидираха.

Но няма значение дали е редно или не. Това не е политически въпрос – ужасът никога не се избира рационално, а по-скоро се чувства несъзнателно. Ужас пред една нация, родена от геноцид, депортация и робство.

23 март

Лекарят, който се грижи за ушите ми в продължение на петнадесет години, е професионалист с изключителна диагностична проницателност, както и забележителен хирург. Той ме оперира шест пъти за десет години, като всяка операция даде безупречен резултат, позволявайки ми да удължа с петнадесет години способността си да чувам. Преди няколко години реши да напусне държавната болница, в която оперираше и оттогава, за да се ползвам от способностите му, се обръщам към частна клиника.

Тъй като никога не съм разбирал решението му, веднъж без много шум ми заяви, че държавната система е на ръба на колапс поради бюджетните икономии, причинени от настоящата финансова ситуация.

Ето защо италианската здравна система поема последния си дъх. Ето защо 10% от лекарите и парамедиците са заразени. Ето защо няма достатъчно интензивни отделения за всички пациенти. Защото управляващите през последните десетилетия се възползваха от съветите на идеологически престъпници като Джаваци, Алесина и компания. Дали тези негодници ще продължат да драскат статиите си? Щом коронавирусът ни принуди да приемем домашния арест на цялото население, много ли ще е да поискаме на тези хора да се забрани да изрекат и дума повече публично?

Не знам дали ще се измъкнем живи от бурята, но направим ли го, то думата приватизация трябва да се впише в същия регистър, в който е и думата Еndlösung [от нем., „окончателно(то) решение“; съчетанието се свързва с израза Endlösung der Judenfrage или систематичното унищожение на евреите от нацистка Германия бел. пр.].

Опустошението, причинено от настоящата криза, не трябва да се изчислява по мярата на финансовата икономика. Ще трябва да оценим щетите и нуждите въз основа на полезността. Не ще се налага да се изправяме пред предизвикателството да постигнем успешни резултати във финансовата система, но ще трябва да се погрижим да гарантираме основните нужди на всички. Има ли някой, който не харесва тази логика, защото му напомня за комунизма? Е, ако никой не е измислил по-добри и модерни думи, все още имаме право да употребяваме същите, малко овехтели, но все още привлекателни.

Къде ще намерим средствата да преборим тази катастрофа? В касите на семейство Бенетон например или по-скоро на тези, които се възползваха от раболепни политици, за да присвояват обществени блага, като по този начин ги превърнаха в инструменти на частното богатство и ги оставиха на разрухата, довела до смъртта на четиридесет души, движещи се по мост в Генуа.

В онлайн списание за психиатрия, Луиджи Делия написа статия, озаглавена „Пандемията е като колективно принудително лечение“. Въпреки, че е на италиански език, силно препоръчвам да я прочетете, така че ще обобщя накратко: TSO (италианската абревиатура за принудително лечение) се практикува, когато нечие психично състояние би могло да навреди на него или другите. Всеки умен психиатър знае, че това не е препоръчителна терапия. В действителност това изобщо не е терапия.

Делия съветва всички да превърнем сегашното задължително превантивно състояние в активно терапевтично, преминавайки от TSO към TSV (доброволно здравно лечение), т.е. да трансформираме собственото си необходимо задържане в процес на самоанализ, отворен към самоанализа на останалите. Вярвам, че това е едно от най-добрите предложения не само от психологическа, но и от политическа гледна точка – едно от най-далновидните, на които съм попадал досега.

Следва да сме способни да превърнем арестантските условия в масово събрание по самоанализа. Делия предлага нещо още по-прецизно – обектът на нашата аналитична грижа по същество трябва да бъде страхът. „Ако е добре фокусиран, страхът е основният двигател за промяна. Юнг ясно формулира това: „където има страх, там лежи задачата“, пише той. Кой е обектът на страха? Повече от един: страх от разболяване, от скука и от това какъв ще бъде светът, когато най-накрая излезем от дома.

Но доколкото страхът е двигател за промяната, тогава е нужно да създадем съзнателни условия за нея.

Скуката може да се отработи на психологически полезно ниво, защото, както казва Делия, тя „не е апатия. Апатията е смирение в безсилието, равно спокойствие, инертност. Скуката е особено жизнена отвътре; тя е тревожност, неудовлетвореност, възбуда… Скуката крещи: не тук трябва да бъда, не това е, което трябва да правя! Трябва да съм другаде и да правя нещо друго!“

Точно преди полунощ

Четиринадесет от двадесет и шест европейски страни решиха да затворят границите си. Какво остана от Съюза? От Съюза остана събралата се днес Еврогрупа, обсъждаща необходимите мерки за борба с обозримия срив на европейската икономика.

Две тези се сблъскват помежду си: най-засегнатите от вируса държави апелират за евентуална намеса в разходите, необвързана с престъпния пакт за стабилност, основаващ се на бюджетно равенство, който импровизираната политическата класа в Италия по-рано конституционализира. Отговорът на немски, холандски и други фанатици е, че можем да харчим единствено при условие, че приложим правилните реформи. Какво означава това? Например, че реформата в здравната система ще доведе до по-нататъшно намаляване на интензивните отделения и заплатите на болничните работници?

Струва ми се, че най-фанатичен от всички е гробарят Домбровскис. Трябва да си намери работа в погребална агенция – има подходящата физика, а и това е област, която е все по-нужна благодарение на хора като него.

24 март

Докато в Италия Конфиндустрия [най-голямата бизнес асоциация в Италия – б.пр] още се съпротивлява на затварянето на фабрики, непроизвеждащи стоки от първа необходимост, което означава ежедневна мобилизация на милиони хора, принудени да се излагат на риск от инфекция, то постоянно възникващият въпрос все така са икономическите ефекти от пандемията. Уводната статия на Томас Фридман от първа страница на днешния Ню Йорк Таймс носи красноречивото заглавие: „Върнете Америка на работа и то бързо“.

Нищо все още не е спряло, но фанатиците вече се притесняват за бързината – да се върнем на работа възможно най-бързо и най-вече да се върнем там както преди.

Фридман (и Конфиндустрия) имат отличен аргумент на своя страна: едно продължително спиране на производствената дейност, би довело до невъобразими от икономическа, организационна и дори политическа гледна точка последствия. Всички най-лоши сценарии могат да се появят в ситуация, в която стоките започнат да привършват, а безработицата – да нараства и прочее. Така аргументът на Фридман трябва да бъде разгледан с дължимото внимание, а сетне ловко да бъде отхвърлен. Защо? Не само поради очевидната причина, че с прекратяване дейността за няколко седмици и сетнешно завръщане по старому, епидемията ще се възобнови с нова ярост, убивайки милиони хора и опустошавайки обществото завинаги. Разбира се, това е само незначително съображение, изказано от скромната ми гледна точка.

Най-важното, което според мен трябва да се има предвид (и последиците на което трябва да разкрием през идните седмици и месеци) е именно следното – никога вече не ще се завърнем към нормалното. Като за начало, тъкмо нормалността направи планетарния организъм тъй крехък и подготви почвата за пандемията.

Още преди избухването ѝ, на хоризонта на века изникна думата „измиране“. Още преди пандемията, 2019 г. разкри пред нас впечатляващо кресчендо от екологични и социални колапси, което кулминира през ноември с кошмарния смог в Ню Делхи и ужасяващите пожари в Австралия.

Милионите деца, които на 15 март, 2019 г. протестираха по улиците на множество градове, настоявайки да бъде спряна машината за смърт, днес достигнаха сърцевината и за пръв път динамиката на климатичните промени е прекъсната.

След месец на карантина, въздухът в района на река По отново е годен за дишане. Но на каква цена? Изключително висока, за която сега се плаща с изгубени животи и неистов страх, че утрешният ден ще се обезпечи от безпрецедентна икономическа депресия.

Но това е резултатът от капиталистическата нормалност. Завръщането към нея би било такъв колосален идиотизъм, че ще трябва да го заплатим с ускорение в посока измиране. Ако въздухът в Северна Италия стане годен за дишане, благодарение на тази напаст, то би било колосален идиотизъм да реактивираме машината, която прави въздуха в същата негоден за дишане, канцерогенен, а самата нея лесна плячка за следващата вирусна епидемия.

От тази тема следва да изхожда мисленето ни, бързо и без скрупули.

Пандемията не причинява финансова криза. Разбира се, фондовата борса рязко спада и ще продължи така, а някой ще предложи (временно) да затвори всичко.

Немислимо е заглавието на статията на Закари Уарбродт, публикувана в списание Politico, в която той с ужас обмисля затварянето на фондовия пазар.

Но реалността е много по-радикална от най-радикалните хипотези: дори ако фондовата борса остане отворена, а спекулантите трупат мръсните си долари, залагайки на фалитi и бедствиq, както направиха републиканските сенатори Бар и Линдзи, финансите вече са запрени.

Предстоящата криза няма нищо общо с онази от 2008 г., когато проблемът бе породен от дисбалансите във финансовата математика. Идната депресия зависи от непоносимостта на човешкото тяло и ум към капитализма.

Съществуващата криза не е истинска криза. Тя е рестартиране. Иде реч за изключване на машината и, след известно време, повторното ѝ включване. Въпреки това, включвайки я отново, може да решим да я накараме да работи както преди, с риск отново да се окажем в същия кошмар. Може и да решим да я препрограмираме в съзвучие с науката, съзнателно и чувствително.

Щом тази история приключи (а, в известен смисъл, тя никога не ще приключи, тъй като вирусът може да се оттегли без да изчезне и дори да измислим ваксини, той все ще се адаптира), ще се намерим в период на изключителна депресия. Ако просто разиграваме завръщане към „нормалното“, може до края на века да се изправим пред насилие, тоталитаризъм, масови убийства и изчезването на човешката раса.

Нормалността не бива да се завръща.

Не ще е нужно да се питаме какво е добро за фондовия пазар или за икономиката на дълга и печалбата. Финансите отидоха по дяволите и не искаме да чуваме повече за тях. Ще трябва да се запитаме какво е наистина полезно. Думата „полезно“ трябва да бъде алфа и омега на производството, технологията и дейността.

Осъзнавам, че говоря надхвърлящи ме неща, но трябва да сме готови да се изправим пред неимоверни избори. Ако – щом разказът приключи – желаете да сте подготвени, ще трябва да се замислите що е полезното и как да го произвеждате, без да унищожите околната среда и човешкото тяло.

Ще трябва също да поразмишляваме и върху най-деликатния от всички въпрос: кой решава? Забележете, че щом изникне въпросът за това „кой решава?“, той бива следван от въпроса „къде е източникът на легитимност?“. С това питане трябва да започне революцията. Независимо дали искаме или не, тъкмо този е въпросът, който трябва да си зададем.

Прочетете първата част от дневника на Бифо.

Източник: Verso Books

Превод от английски език: Антон Колев и Надежда Московска

 

 

 

Joomla SEF URLs by Artio
canlı bahis siteleri
instagram web viewer instagram profile