cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън
Публикуваме превод на статията на Мария Иванчева от 26.07 в The Guardian
 
Дълго траещите протести в България не са заговор, предвождан от средна класа соросоиди – те са за социални алтернативи. 
 
Във вторник [23.07.2013] София - столицата на България - стана свидетел на изпълнена с насилие нощ. След 40 дни протести, Народното събрание беше обградено покрай искания правителството да подаде оставка, а полицията щурмува мирната тълпа. Пълният с депутати автобус, опитващ се да се изниже бе заобиколен, прозорците му – изпочупени, а десетки бяха ранени. На следващия ден Михаил Миков, председател на парламента, каза, че „търсенето на решения в Конституцията става все по-трудно”. 
 
Един бърз поглед назад може да обясни защо. Колапсът на центристко-дясното правителство на България през февруари в резултат на протестите срещу покачващите се сметки за електричество доведе до предсрочни избори през май. Те произведоха коалиция от БСП и ДПС – подкрепяната от турското малцинство в България партия – с министър-председател Пламен Орешарски. 

От 14 юни насам се случват протести с искане оставката на Орешарски. Той бе избран след обещания за популярни реформи, които ще подпомогнат икономически най-уязвимите, но всякакво доверие към него изчезна с назначението на Делян Пеевси като началник на ДАНС. В очите на повечето българи медийният монополист е въплъщение на корупцията. Мирните протести – които съвпаднаха с по-насилствените събития в Бразилия, Турция и Египет – бяха описвни като „среднокласови” от международните медии, които иначе до голяма степен ги игнорираха. Тази тропа засенчва реалността на хората по места, които едва свързват двата края с усреднените си доходи в най-бедната страна-членка на ЕС.
 
Тази реторика съществува и в местните наративи, както в подкрепа на, така и срещу протестите. Някога създаването на силна средна класа като резултат от българския преход към либерална демокрация и свободен пазар бе колективна мечта; днес бива използвано, за да бъде разделена страната. Десните интелектуалци представят протестиращите като „интелигентни”, „морални”, даже „красиви” и „усмихнати”. Този самопровъзгласил се „културен и професионален елит” се представя като „европейски”, „ненасилствен”, „способен да си плаща сметките”, в отлика от „нецивилизованите” българи, които организираха февруараските протести. В контраст с това повечето протестиращи – работници от обществената сфера и студенти – смятат протестите за вътрешно свързани. Само че те не формулират никакви икономически искания или пък критикуват вдъхновените от МВФ и ЕС програми за строги мерки и приватизация – приветствани от всички български правителства, - които доведоха до масова безработица и разрушиха институциите на благосъстоянието на социалистическата държава. 
 
БСП и медийните й поддръжници също използваха реториката за „софийската средна класа”, за да обърнат мнозина българи срещу протестиращите. Те бяха обрисувани като част от транснационална елитна мрежа, свързана с властовите центрове във Вашингтон и Брюксел. Смята се че протестиращите са платени „соросоиди”; финансистът Джордж Сорос и Институт „Отворено общество” се считат за предводители на протестите. По този начин плахите реформи на Орешарски биват обрисувани като такива, които се борят със световната конспирация срещу обикновения българин. 
 
Онова, което в действителност стои между протестиращите и еманципаторната политика е неолибералната хегемония от предходните десетилетия, която изпразни колективното политическо въображение. Протестиращите биват рамкирани като „антикомунисти” – а „комунизмът” на БСП се изразява в съучастничеството й с непрозрачните приватизационни сделки и икономически строги мерки. Приказките за „антикомунизъм” задушават какъвто и да бил реален дебат за икономически и социални алтернативи. Междувременно новите законодателни мерки правят възникването на нови политически агенти все по-трудно, а България си остава зависима от местната олигархия и властовите блокове. Вследствие на това с нарастващата политическа и икономическа криза и прекарийността на мнозинството българи се занимава едниствено расистката крайна десница, чиято електорална власт бавно се разразства. 
 

Превод ит английски: Станимир Панайотов
Joomla SEF URLs by Artio
canlı bahis siteleri
instagram web viewer instagram profile