cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън


От 90-те години насам вярата в „пазара“ беше безспорна. А днес дори пазаруването се превърна в престъпление срещу обществото.


Тоталното спиране на всичко заради коронавируса е може би най-забележителното прекъсване на обикновения живот в съвременната история. За вируса се говори като за война, навявайки спомени за прекъсването на нормалността през 1914 и 1939 г. Но за разлика от войната, настоящият момент не изисква мобилизация, а демобилизация. Докато болниците са в пълна готовност, повечето от нас седят затворени по домовете си. Умишлено предизвикваме една от най-тежките рецесии, виждани някога. Така забиваме пирон в ковчега на едно от най-изтъканите клишета от края на 20-ти век: „Икономиката, глупако!“

Преди мислихме, че знаем къде е горе и къде – долу. Господстващата идеология от края на студената война ни убеждаваше, че икономиката е основата, а останалото я следва. Икономическият успех на Запада посече комунизма. Икономиката триумфира не само над скърцащите комунистически диктатури, но и определи обхвата на политически-възможното в демокрациите. Да риташ срещу ръжена на глобализацията, настояваше Тони Блеър, беше толкова абсурдно, колкото да спориш със сезоните.
После дойде 2008 г. и останахме да се чудим кои всъщност са икономическите господари на Вселената. Тя бе последвана от необикновената, политически предизвикана катастрофа на дълговата криза в еврозоната, в която консервативният фискален популизъм и догма – маскирани като експертиза – изместиха необходимостта за осигуряване на заетост и увеличаване на производството. През 2016 г. пък референдумът във Великобритания произведе мнозинство за Brexit на фона на прогнозите за икономическа катастрофа. Месеци по-късно нарцистичният милиардер Доналд Тръмп дойде на власт на гребена на вълната от работнически гласове за ужас на опозицията от умните и красивите. Както Великобритания, така и САЩ оттогава провеждат политика на умопомрачителна икономическа ирационалност, без да се страхуват, че бдителните пазари, чиито вето бе напразно чакано от либералните елити, ще ги накажат.

Докато дойде Covid-19. Представете си, че простият икономически интерес всъщност диктуваше нашия отговор. Щяхме ли да спрем икономиката? Малкото, което знаем за вируса, е че най-често той убива „най-непродуктивните“ членове на обществото. По-голямата част от работещото население изпитва симптоми не по-остри от обикновен грип. За разлика от последния, той не заплашва децата, бъдещите работници. Вирусът може да е лош, но опростенческата икономическа логика щеше да диктува, че докато нямаме ваксина, най-добре ще е да я караме както обикновено, защото, нали, „икономиката, глупако!“

И такава наистина беше първата реакция на британското правителство, което уверяваше, че Великобритания остава отворена за бизнес. Паметливи журналисти изровиха уважението, което Борис Джонсън призна, че питаел към кмета във филма „Челюсти“ на Стивън Спилбърг, който настоявал, че въпреки че морско чудовище изяжда неговите избиратели, плажът трябва да остане отворен. Мъдростта на общественото здравеопазване пък твърдяла, че все някога производителната работна сила ще придобие имунитет. Знаем как завърши този смел експеримент в героичния икономизъм: самоотвод, предизвикан от паника пред бедствения сценарий на стотици хиляди излишни смъртни случаи, задръстени болници и криза на политическата легитимност.

Изведнъж всички разбраха, че поставеният на карта живот изисква сметка от друг порядък. Разбира се че умират стари и болни хора. Всички ще умрем като ни дойде времето. Но от основно значение е как и при какви обстоятелства. Огромен скок на смъртността, дори ограничен до „уязвимите“ демографски групи като хроночно болните, е екзистенциално смущаващ. Такива ще са и апокалиптичните сцени, които ще се вихрят в болниците. В миналото те може би щяха да останат скрити зад плътна завеса от неизвестност. (Без съмнение Националната здрава служба и ББС скоро ще изработят протоколи за „благоприлични“ репортажи от клиничните фронтови линии.) Но думите и обазите, които ни застигат Северна Италия и Ухан, са достатъчно стряскащи. Изправени пред всичко това, глупостта се състои в това, че не признахме незабавно, че трябва да действаме, че трябва да затворим всичко, че дори квинтесенциалната индивидуална дейност в епохата на пазара – свободното пазаруване – се е превърнала в престъпление срещу обществото.

Това не означава, че икономиката не влияе на кризата. Именно безмилостната експанзия на китайската икономика и произтичащата от това смесица на съвременeн градски живот с традиционнитe хранителни обичаи създават вирусни инкубатори. Именно глобализираните транспортни системи ускоряват предаването на заразата. Именно счетводните сметки определят броя на леглата за интензивно лечение и запасите от вентилатори. Именно търгашеската логика на разработката на лекарства определя обхвата на ваксините: неясните коронавируси не получават същото внимание като мъжката импотентност. И след като вирусът започна да се разпространява неконтролируемо, отдадеността на Обединеното кралство към бизнеса доведе до фатално забавяне. Спирането на икономиката си има цена, която никой не иска да плати. Впоследствие се оказва, че нямаме друг избор пред ужасяващите прогнози за размаха на болестта и смъртта.

Веднъж като преодолеете политическото, интелектуално и екзистенциално препятствие пред осъзнаването, че това е въпрос на живот и смърт икономиката се завръща с мъст. Поуката от добре организираните азиатски държави е, че е най-добре да се проведе строг карантинен режим с надеждата да се върнем към нормалната си дейност възможно най-скоро. Китайската икономика вече се възобновява лека по лека.

На запад мащабът на епидемията е такъв, че не ни остава друго освен поголовно спиране на всичко. Икономическото управление ще бъде заставено да отговаря на трудни въпроси. Дори консервативните правителства от двете страни на Атлантическия океан започнаха да дърпат всички лостове на паричната и фискалната политика. След няколко седмици те ще са предприели интервенции в мащаб, съпоставим с тези от 2008 г. Мерките вероятно ще смекчат удара. Остава въпросът колко дълго ще продължим да упорстваме, колко дълго ще държим икономиката замразена в името на живота.

Утехата е, че труднияте избори, които стоят пред нас са същевременно освобождаващи. Голямата идея от 90-те години на миналия век за „икономиката“ като регулиращото суперего на нашата политика се спихна. Като вземем предвид опита от последните десетина години, сега не бива да се уморяваме да питаме: кои икономически ограничения са реални и кои въображаеми?


Превод: Жана Цонева
Източник: The Guardian
Joomla SEF URLs by Artio
canlı bahis siteleri
instagram web viewer instagram profile