Води ли светът война с коронавируса?

Преди месец, Си Дзинпин нарече китайските усилия по овладяването на епидемията „народна война“; миналата седмица Доналд Тръмп се обяви за „военновременен президент“, а Еманюел Макрон заяви, че Франция води „война“ с COVID-19. Докато световният отговор на пандемията набира сила, реториката на военната мобилизация е повсеместна. В Италия, най-тежко засегнатата страна в Европа, антивирусният цар [1] призова страната да се „въоръжи с военно-икономически мерки“, за да се изправи срещу болестта.

Покрай глобалната финансова криза от 2008 г. на законодателите им хареса да ползват военен жаргон, за да описват усилията си по стабилизация, използвайки фигури на речта като „голямата базука“ и „шок и ужас“. Но всеобхватният характер на световната реакция срещу коронавируса прави метафората за военната икономика още по-уместна днес. Понастоящем правителствата трябва да управляват критичното положение, в което се намира общественото здравеопазване, докато централните банки се опитват да успокоят финансовите пазари, въоръжените сили строят болници, а движението на гражданите е ограничено заради спазването на социална дистанция.

Но по какъв начин военната икономика ни помага да разберем битката срещу коронавируса? Понятието препраща към различни неща: производителност, жертва, реформа, солидарност и изобретателност. В някои сфери не е уместно да мислим за глобалната пандемия като за война. В други отношения обаче е време западните правителства да преминат отвъд употребата на военна реторика. Историята на военните икономики от XX век ни предава важни уроци, от които политиците днес трябва да се поучат.