“Русия” често служи като отправна точка за българкия политически мироглед. Русия в кавички, защото не става дума за конкретната страна, със специфичните й социално-исторически процеси, позицията й в международните отношения, нейната култура, изкуство или друго конкретно нещо. Става въпрос за начина, по който те символизират един анти-исторически ( и геополитизиран ) мироглед, смесващ идеологически отломки от края на студената война и ориенталистко-расистки клишета. Тук “руската душа” е своебразна мисловна отправна точка, спомагаща на хората да се оразличат, да мислят за себе си като леви или десни, стъпвайки на въображението си за това какво “всъщност” е Русия. Всичко вече е разпределено между “русофили” и “русофоби” и стъпката отвъд е със статута на богохулуство, разкъсващо космологията, която прави политическия дебат в България възможен. Всички са принудени да са родени експерти “по Русия”, да имат “информирано” мнение за глобалната енергийна стратегия на Барозу и Путин, за точните количества залежи на газ, колко точно ефективна/неефективна ще е АЕЦ Белене и др. Но винаги тази “информираност” е белязана от една предпоставена идеологическа схема за това какво Е “Русия” като такава, независимо какво конкретно се случва, ние по принцип “си я знаем”. Всички знания (разбира се в профанизираната им кръчмарска версия) - геоинженерни, исторически, икономически, физически, по история и теория на изкуството и др. - могат да се сведат от отговора на аксиоматичния въпрос: “Кефи ли те Русия?”

Пълният текст ...

 „Гражданско общество е многообразие на икономически агенти, които се превръщат в политически активни винаги, когато интересите им са застрашени.” Това чухме от Георги Деянов в статията му „Недоволство 2.0” в „Дневник”. Когато интересите на гражданите са накърнени, те са политически активни. Личните интереси. Да не се бъркат с чуждите. И да не се намесва някаква ненужна солидарност. Защото пречи. Солидарността и интересът са от различни светове. Добре е след двайсет години преход да сме го осъзнали. Което пък значи, тези нови чудесни агенти са тези, които искаме да излизат на протест. Децата на прехода, нали така, майор Деянов? Вие, детето на прохода, можете да заемете такава позиция само защото сте от привилегированата част от тези „деца”, пораснали в обществото, в което оцеляват силните (да се разбира, засилените по рождение). Общество, в което властва интересът, не солидарността. Това, че не си давате сметка за това е още по-осъдително. Защото отвъд чудесните „деца на прехода”, излезли на протестите през това лято в София, остават много хора и форми на недоволство, които Вашата дефиниция изключва.

Пълният текст ...

Пълният текст ...

Изборният успех на Сириза бележи началото на първата голяма битка срещу строгите мерки. Целият континент трябва да желае тяхната победа

Ясният победител на скорошните избори в Гърция е Сириза, коалиция от активни през последните години леви организации. Фашистката партия Златна зора също постигна смайващи резултати. Колкото и обезпокоителен да е нейният възход, той не е нито най-важният резултат от изборите, нито голяма заплаха за гръцкото общество. Политическият импулс принадлежи на Сириза. Ако действат адекватно, това би разрешило кризата и би дало тласък на европейското движение срещу строгите мерки.

Двете основни партии в гръцкото правителство – Пасок и Нова Демокрация – бяха наказани жестоко заради това, че докараха страната до това положение през последните четири десетилетия, както и заради прилагането на спасителното споразумение. Гръцките избиратели ясно показаха какво не искат: старата политика и т.нар. спасение, осигурено от Тройката на ЕС, Международния валутен фонд и Европейската централна банка.
Пълният текст ...

Текст на Ален Бадиу, Жан-Кристоф Бали, Етиен Балибар, Клер Денис, Жан-Люк Нанси, Жак Рансиер, Авитал Ронел

Когато половината от младите в Гърция са безработни. Където 25 000 бездомни се скитат по улиците на Атина. Където 30% от населението се намира под линията на бедността и където милиони семейства са принудени да оставят децата си на грижите на някой друг, за да не умрат от глад или студ; където бежанците и новите бедни се състезават за кофите за боклук на бунището. Там, „спасителите“ на Гърция налагат нов план за помощ, който удвоява приложената смъртоносна доза, под предлог, че „Гърция не се старае достатъчно“. Този план унищожава правото на работа и води бедните до най-крайната нищета, докато прави така, че средната класа да изчезне.

Целта не е „спасяването“ на Гърция. Всички икономисти, заслужаващи това име, са съгласни с това. Целта е да се спечели време, за да бъдат спасени кредиторите, докато това просто отлага колапса на страната. Преди всичко, целта е да бъде направен лабораторен опит със социалната промяна в Гърция, която ще има свое второ поколение, но този път в цяла Европа. Този тип експеримент с Гърция означава, че обществените социални услуги, училищата, болниците и диспансерите биват разрушавани, здравето става привилегия на богатите, а уязвимото население е обречено на планирано изключване; тези, които все още работят са осъдени на най-крайните условия на бедност и прекарност.

Пълният текст ...

Откъс от книгата на Гай Стендинг Прекариатът: новата опасна класа:


За пръв път в историята, доминиращата левица не разполага с прогресивна програма. Изглежда, че е забравила два принципа. Първият е, че всяко прогресивно политическо движение се основава на гнева, нуждите и очакванията на формиращата се основна класа. Понастоящем тази класа е прекариaтът.

Неговото грозно и разрушително лице видяхме по време на палежите в Лондон и бунтовете в Англия през август 2011 г. Той не е съставен от лумпени и това трябва да бъде разбрано. В противен случай тези палежи ще са само началото.

Вторият принцип, като във Великата трансформация на Полани, каквато преживяваме сега, е, че в своя ход напред прогресивната политика трябва да бъде изграждана върху борбата за равенство, върху контрола на най-важните активи на икономиката в полза на оформящата се класа. Понастоящем, в едно отворено общество на услугите, тези активи не са „средствата за производство“, а доста по-специфични. На това ще се върнем по-късно.

Пълният текст ...