Европейските избори от 25М идват в момент на едновременно крайно недоволство от европейските институции и от поредица национални правителства, защото са отдалечени от хората, не са представителни, а в понякога даже никой не ги е избрал. Тези институции все по-открито се поставят в услуга на елитите и големите корпорации, в унисон с неолибералния капиталистически модел, който води до това, че разликите между най-заможните и тези, които разполагат с най-малко се изострят, завличайки все повече хора и семейства към социална изолация. Тази ситуация придобива особено драматични нюанси в държавите от Южна Европа, управлявани от правителства последователи на бюджетните съкращения, наложени от твърдото ядро на ЕС и Тройката. Като резултат ставаме свидетели на крайни феномени като детско недохранване или увеличаващия се брой семейства страдащи от енергийна бедност. За да довършим картината, маргинализацията и гражданското отдръпване от това, което представлява Европейският съюз се канализира от открито ксенофобски и крайно десни движения и партии, подкрепата за които не спира да се увеличава. Тази панорама не се различава от една дистопия и напомня за не толкова далечното минало. Възрастни хора, ровещи в кофите за боклук, болни струпани в коридорите на болниците, семейства, които не могат да включат отоплението през зимата. Тъжни, изключително тъжни образи, с които живеем в тази тъжна и стара Европа. Пълният текст ...