cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън

Залогът опира не само до наследството на Октомври 1917 г., а и до надеждата, че някога нещата ще могат да бъдат радикално различни.

Пълният текст ...

Всички в България имаме усещането за дълбока несправедливост. Дали това ще са ниските доходи, мизерните условия на труд, комерсиализираното и все по-недостъпно здравеопазване, некачественото образование, повсеместната корупция или съмнителната съдебна система, всеки от нас има да сподели своя горчив опит. И всички някак знаем, че несправедливостите, които търпим всеки ден, не са случайни, а системни.

Пълният текст ...
...там горе
далечни и близки хълми
потъмняха обнизани
с хора
- плъпнаха
черни редици:
редовни платени войници
и разлютена милиция.
Всички те знаят:
"Отечеството
е в опасност!"
Прекрасно:
но - що е отечество? -

 

Гео Милев, „Септември“

 

 

В трескавата подготовка за българското европредседателство, Столична община изненада всички и пристъпи към изпълнение на свое решение от 2014 г. за демонтиране на паметника „1300 години България“, което иначе все още се оспорва в съд. Общината е обявила, че не само ще разруши паметника, но и на негово място ще възстанови паметник от 1934 г. на Първа софийска пехотна дивизия, подкрепяйки инициатива на граждански организации и активисти за памет. Въпросният паметник, заедно с казармите, е силно увреден по време на бомбардировките на София през Втората световна война. През 1980 г. останките му са премахнати и на негово място е построен площадът и парковото пространство пред НДК, включващо паметника “1300 години България.”

Пълният текст ...

 

Някой спомня ли си как обсесията с корупцията и съдебната реформа тръгна от Борисов? „Ние ще бъдем първата българска антикорупционна партия. Наши приоритети ще бъдат националната сигурност, борбата с организираната престъпност и промените в съдебната система..., заяви тогава столичният кмет Бойко Борисов“ (2006 г.). Или култовото „ние ги хващаме, съдът ги пуска“ - оправданието на Борисов за показните, медиатизирани акции срещу организираната престъпност, които не решиха проблема с липсата на справедливост, рязко настъпила в българското общество с пазарните реформи.

Пълният текст ...

 

 

Периодично страдам от депресия още от тийнейджърските си години. Някои от тези епизоди бяха безкрайно смачкващи и водеха до самонараняване, уединяване (при което съм прекаравал месеци наред сам в стаята си, излизайки само колкото да се подпиша при социалните или да си купя минималните количества храна, които консумирах) и време, прекарано в психиатрични отделения. Не бих казал, че съм се излекувал от това състояние, но с радост мога да заявя, че както инцидентите, така и силата на депресивните епизоди значително намаляха през последните години. Това отчасти се дължи на промени в житейското ми положение, но също така е свързано с различно разбиране на депресията ми и на нейните източници. Тук предлагам своя опит с психическото разтройство не защото мисля, че в него има нещо специално или уникално, а в подкрепа на твърдението, че много форми на депресия са най-разбираеми – както и най-добре лекувани – в рамки, които са по-скоро неличностни и политически отколкото индивидуални и “психологически.”

Пълният текст ...
Статията е публикувана на 7 ноември 2016 г. на сайта OpenLeft.ru (Открытая левая).

към част 1

Болшевизмът като морален избор и паметта за революцията като политически проблем.

 

Ред в безредието

Ако негативността на наследството на революцията – неговата способност да постави под въпрос всички завършени фигури на идеологията – днес остава без явни наследници, то наследството в качеството на завършена и обърната страница от националната история намира изчерпателно отразяване в актуалната държавна политика. Така например догодина очакваме откриването на паметника на „помирението в Гражданската война”. Мястото, където той ще се появи, е „присъединеният обратно” към Русия през 2014 г. Кримски полуостров. По думите на министъра културата на Руската федерация Владимир Медински бъдещият паметник ще бъде „виден и могъщ символ, поставен на мястото, където приключва Гражданската война, и ще се превърне в най-доброто доказателство за това, че тя действително е приключила.”

Пълният текст ...
Статията е публикувана на 7 ноември 2016 г. на сайта OpenLeft.ru (Открытая левая).
 
Болшевизмът като морален избор и паметта за революцията като политически проблем.

Може да се окаже, че наближаващата стогодишнина на революцията застига Русия в най-неподходящия момент. Колосалният мащаб и универсалистката амбиция на това събитие стоят във фатално несъответствие с настоящото състояние на обществото, потопено в апатия. 2017 вероятно ще бъде поредна година на задълбочаваща се криза. И колкото по-уверено руският пост-съветски капитализъм се движи в това направление, толкова по-агресивно неговият пропаганден апарат продължава да възпроизвежда фигурата на „вечното настояще”, представящо се за синтез на цялата предходна национална история. Пълният текст ...
Тази извадка е част от статия, посветена на аферата с карикатурите, осмиващи пророка Мохамед, публикувани в датския вестник Юландс Постен през 2005 г.. Текстът на Махмуд е представен за първи път през 2007 г. на конференцията Секуларна ли е критиката? в Калифорнийския университет, Бъркли. Статията е част от сборника Is Critique Secular? Blasphemy, Injury, and Free Speech (2009), включващ интервенции от Талал Асад, Уенди Браун и Джудит Бътлър.

 

Религия, раса и реч на омразата 

Злополучно последствие от оценката на спора около карикатурите от гледна точка на богохулството и свободата на словото беше прибързаното прибягване до юридическия език от участниците и от двете страни. В текста, който следва, бих искала да изследвам два различни аргумента, използвани от европейски мюсюлмани, търсещи защита от това, което те смятат за увеличаващи се нападки срещу религиозната им и културна идентичност: първо, употребата на европейски закони срещу речта на омразата и, второ, правните прецеденти от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), ограничаващи свободата на словото в името на опазването на обществения ред. Тези опити, както ще покажа, срещат големи предизвикателства, не само заради предразсъдъците на мнозинството европейци срещу мюсюлманите, но и заради структурните ограничения, присъщи на либералното право, концепцията му за религия и неговата неизбежна склонност към зачитане на културната чувствителност на мнозинството.

Пълният текст ...

 

 

Карикатуристът Чавдар Николов предизвика скандал, осмивайки казуса с ромските стипендии по расистки начин. Станислав Додов от списание dВерсия внесе жалба в Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Жалбата стана повод за обществен дебат, в който защитниците на Николов изтъкваха, че карикатурата не е расистка, даже била антирасистка, а противниците му – че разчита на и усилва разпространени расистки стереотипи за ромите. Имаше и аргументи, че свободата на словото е „абсолютна“. Нека това не се интерпретира като сляпо застъпничество за ограниченията върху словото на омразата, които също имат своите проблеми и противоречия, но да се правят абстрактни аргументи за „вечните ценности“ е наивно.

Пълният текст ...


Източник

Склонни сме да забравяме значението на човешкия опит на участниците в историческите събития. Традиционните политически коментари представят 1945 г. в Източна Европа като година на руската окупация, която постепенно и с принуда налага една безпочвена система на местното население, което й се подчинява с ужас и неохота. Но почти никой не си прави труда да обясни защо дори консерватори и монархисти, свидетели на събитията от този период, наричат ​​1945 г. не само „освобождение“, но и „революция“. Новата система, която в началото застъпва плуралистични и демократически принципи, заварва в Унгария десетки хиляди оцелели доброволци на Червената армия от 1919 г. и стотици хиляди участници в революцията и в Унгарската съветска република от 1919 г.[1], стотици хиляди синдикалисти, приели  донякъде твърдоглавото и старомодно марксистко учение на социалдемокрацията.

В днешно време, когато се говори за този период, се подчертава основно факта, че преди 1945 г. обявената извън закона Комунистическа партия има само няколкостотин членове. Това едва ли следва да ни учудва, ако вземем предвид, че членството в нея води до тежки присъди: двама от основните ѝ лидери прекарват по 16 години в затвора. Но дори ако оставим настрана независимата тясна левица на социалдемократите и радикалните работници-синдикалисти в металодобивната индустрия и печатарството, комунистическите симпатизанти формират много широка обществена среда, състояща се от хора от различни професии – от неквалифицирани работници до авангардни артисти. Към тези групи след 1945 г. непосредствено се присъединяват милиони селяни, мобилизирани от поземлената реформа. Избирателите на земеделските партии не са антикомунисти, точно обратното. Пълният текст ...
canlı bahis siteleri