cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън
Статията е публикувана на 7 ноември 2016 г. на сайта OpenLeft.ru (Открытая левая).
 
Болшевизмът като морален избор и паметта за революцията като политически проблем.

Може да се окаже, че наближаващата стогодишнина на революцията застига Русия в най-неподходящия момент. Колосалният мащаб и универсалистката амбиция на това събитие стоят във фатално несъответствие с настоящото състояние на обществото, потопено в апатия. 2017 вероятно ще бъде поредна година на задълбочаваща се криза. И колкото по-уверено руският пост-съветски капитализъм се движи в това направление, толкова по-агресивно неговият пропаганден апарат продължава да възпроизвежда фигурата на „вечното настояще”, представящо се за синтез на цялата предходна национална история. Пълният текст ...
Тази извадка е част от статия, посветена на аферата с карикатурите, осмиващи пророка Мохамед, публикувани в датския вестник Юландс Постен през 2005 г.. Текстът на Махмуд е представен за първи път през 2007 г. на конференцията Секуларна ли е критиката? в Калифорнийския университет, Бъркли. Статията е част от сборника Is Critique Secular? Blasphemy, Injury, and Free Speech (2009), включващ интервенции от Талал Асад, Уенди Браун и Джудит Бътлър.

 

Религия, раса и реч на омразата 

Злополучно последствие от оценката на спора около карикатурите от гледна точка на богохулството и свободата на словото беше прибързаното прибягване до юридическия език от участниците и от двете страни. В текста, който следва, бих искала да изследвам два различни аргумента, използвани от европейски мюсюлмани, търсещи защита от това, което те смятат за увеличаващи се нападки срещу религиозната им и културна идентичност: първо, употребата на европейски закони срещу речта на омразата и, второ, правните прецеденти от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), ограничаващи свободата на словото в името на опазването на обществения ред. Тези опити, както ще покажа, срещат големи предизвикателства, не само заради предразсъдъците на мнозинството европейци срещу мюсюлманите, но и заради структурните ограничения, присъщи на либералното право, концепцията му за религия и неговата неизбежна склонност към зачитане на културната чувствителност на мнозинството.

Пълният текст ...

 

 

Карикатуристът Чавдар Николов предизвика скандал, осмивайки казуса с ромските стипендии по расистки начин. Станислав Додов от списание dВерсия внесе жалба в Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Жалбата стана повод за обществен дебат, в който защитниците на Николов изтъкваха, че карикатурата не е расистка, даже била антирасистка, а противниците му – че разчита на и усилва разпространени расистки стереотипи за ромите. Имаше и аргументи, че свободата на словото е „абсолютна“. Нека това не се интерпретира като сляпо застъпничество за ограниченията върху словото на омразата, които също имат своите проблеми и противоречия, но да се правят абстрактни аргументи за „вечните ценности“ е наивно.

Пълният текст ...


Източник

Склонни сме да забравяме значението на човешкия опит на участниците в историческите събития. Традиционните политически коментари представят 1945 г. в Източна Европа като година на руската окупация, която постепенно и с принуда налага една безпочвена система на местното население, което й се подчинява с ужас и неохота. Но почти никой не си прави труда да обясни защо дори консерватори и монархисти, свидетели на събитията от този период, наричат ​​1945 г. не само „освобождение“, но и „революция“. Новата система, която в началото застъпва плуралистични и демократически принципи, заварва в Унгария десетки хиляди оцелели доброволци на Червената армия от 1919 г. и стотици хиляди участници в революцията и в Унгарската съветска република от 1919 г.[1], стотици хиляди синдикалисти, приели  донякъде твърдоглавото и старомодно марксистко учение на социалдемокрацията.

В днешно време, когато се говори за този период, се подчертава основно факта, че преди 1945 г. обявената извън закона Комунистическа партия има само няколкостотин членове. Това едва ли следва да ни учудва, ако вземем предвид, че членството в нея води до тежки присъди: двама от основните ѝ лидери прекарват по 16 години в затвора. Но дори ако оставим настрана независимата тясна левица на социалдемократите и радикалните работници-синдикалисти в металодобивната индустрия и печатарството, комунистическите симпатизанти формират много широка обществена среда, състояща се от хора от различни професии – от неквалифицирани работници до авангардни артисти. Към тези групи след 1945 г. непосредствено се присъединяват милиони селяни, мобилизирани от поземлената реформа. Избирателите на земеделските партии не са антикомунисти, точно обратното. Пълният текст ...
На 11 октомври в рудник „Бабино“ на мини „Бобов дол“ избухва стачка заради неизплатени заплати, неиздължени ваучери за храна и упорити слухове, че рудникът затваря и ще остави над 600 души на улицата. Над 100 миньори отказват да напуснат галериите докато не им се изплати дължимото и не получат сигурност за съдбата на рудника. Това не е първият скандал в мини „Бобов дол“. През 2014 работниците скачат на бунт заради ваучерите за храна за магазини „Европа“ на Христо Ковачки, в които през изкуствен дефицит на стоки Ковачки контролира гласуването в града. Изтекъл по медиите запис показа как се случва схемата: работниците се инструктират за кого да гласуват (през 2014 г. за БСП) и ако кривнат, магазините се изпразват - а полагаемите им се ваучери важат само за там. Говорителят на ЦИК и член на гражданския съвет на Реформаторския блок Цветозар Томов тогава обяви, че „В Бобов дол всичко е чисто, няма установени нарушения“.

На третия ден (13.10.2016) от стачката на миньорите в Бобов дол отиваме до града с Петър Добрев от dВерсия. Стигаме площадката пред сградата на мината в ранния следобед. Пълно е с хора, разделени на групички. В един момент голяма група жени се отправя към бариерата на изхода. Питам един мъж до мен какви са те. „Работнички на Еврошуз“, отговаря ми той. Така разбирам, че скандалният цех за обувки, в който през 2006 г. две работнички умряха от отровни лепила, и в който са добре документирани системни нарушения на правата на шивачките, се намира в сградата на рудника.

А самият той унищожи всичките ми наивни представи за това, какво е рудник. Дълбоката дупка в земята е скътана в „полите“ на огромен завод.

Пълният текст ...
Популистки разум и чернокож профетизъм1
 
 
Теорията за популизма на Ернесто Лакло е теория на политическото, замислена като активистка практика. Както ще видим, тя предлага убедителни аргументи срещу всяко свеждане на политическия факт до администрирането или до съвременните либерални форми на представителна демокрация. Въпреки това, към неговата претенция за всеобщност могат да бъдат отправени някои възражения. Проблемът, е, че аргументацията на Лакло е двусмислена и това се дължи на двойната цел, която той си поставя: да предложи формализация на условията за политическо ангажиране като цяло и заедно с това да ориентира политически тази формализация, така че тя да разкрие превъзходството по автентичност на типа движения, които той преценя като по-развити и прогресивни.

На 25 август тази година земеделски работници започнаха цялостна блокада на две от най-големите европейски фабрики за преработка на домати. Фабриките се намират в промишлената зона в покрайнините на град Фоджа, Италия. Беше важен ден за борбата на земеделските работници, която продължава вече година – 400 земеделски работници стачкуваха и спряха преработката и доставките на промишлени продукти от домати за повече от шест часа. Акцията засегна две огромни компании – Футурагри и Принсес Индустрие Алиментари, дъщерно дружество на международната компания Принсес, собственост почти изцяло на Мицубиши Груп. Блокадата имаше за цел да накара компаниите да поемат отговорност за ужасяващите условия на живот и труд, на които са подложени земеделските работници. Тези условия са следствие от ниските цени, които промишлените компании и супермаркетите плащат за суровите материали.

Пълният текст ...

Борислав Димитров

В дъждовния последен ден от олимпийските игри в Рио етиопският маратонец Фейса Лилеса излезе втори на правата преди финала на 42.1-километровото трасе. Огледа се, за да определи преднината си пред третия, и като видя, че не може да бъде задминат, кръстоса ръцете си над главата със свити юмруци. После дотича още по-близо до финала и пак направи същото. На пресконференцията след края отново кръстоса ръцете си над главата. Със свити в юмрук длани. „Ще ме убият [след това, което направих]“, каза той на събралите се репортери.

Пълният текст ...

В интервю за сп. Маргиналия от 26.02.2016, социологът Марина Лякова излага свои мисли по един належащ въпрос от последно време, а именно т.нар. „бежанска криза“. Няма да се спирам много подробно на нейното изложение за миграцията (нещо, което Рая Апостолова направи в достатъчна дълбочина), а на моментите, в които Лякова говори за опита си на социален учен и за мястото и ролята на учените в решението на „извънредностите“ и „рисковете“ на нашето време. Всъщност, въпросът, с който ще се занимая е засегнат в последната част от интервюто, но централното значение на тази дискусия не бива да се подценява. Нейният залог е изведен като заглавие, което рамкира очакванията у четящия.

И така, в последната част от интервюто Лякова вменява начин, по който социалните учени могат перформативно да изразят своята гражданска позиция, а именно като участват в обществените дебати от позицията на активни експерти: „социалният учен повече от всякога е призван да бъде не просто академична фигура, но и активен гражданин, да взима думата и да участва в обществените дебати, а не да ги гледа пренебрежително от високата кула на академичното познание“.

Пълният текст ...

В интервю за „Маргиналия”, Марина Лякова наново обръща вниманието ни към една, надявах се, поизоставена дихотомна двойка. Тази на „дефицитите” и „успелите”. Този път, в обращение е пусната „мобилността” като разделителна линия, според която може да измерваме космополитността на „успелите” и недотам космополитните бедни. Някак плавно се вмъква усещането, че „мобилността” е привилегия на немаргинализираните, на тези, които знаят езици, могат да боравят с най-новия гаджет, произведен от Apple и се мятат от полет на полет между грандиозните Лондон, Мюнхен и Амстердам, за да упражняват и като че ли даже да затвърдят тази своя привилегия. Поне на пръв поглед. Всъщност, в този разказ, понятието за космополитност дава път на едно друго понятие – това на транснационализма. Лякова ни казва, че „образователните и експертните мобилности са съвършено различни от хуманитарната, климатичната или социалната миграция.” За тези, които изучават историческото изговаряне на това какво означава миграция, няма как да не направи впечатление, че в последните години има изместване на фокуса от миграция към мобилност, от интернационална миграция към транснационална мобилност и създаването на двойнственост между тези, които са мобилни (обикновено „успелите” в разказа на Лякова) и тези, които просто мигрират (обикновено „проблематичните”). Спрямо тази транснационалност, и съответно спрямо липсата на качеството на транснационалност, се създава една нова група, или както Лякова я нарича „новите маргинални групи”. Те са изключени. По-лошо, те са „осъдени в уседналост.” И тук се прокарва едно миниатюрно противоречие в този тип наратив – как така незнаещите езици, неползващите нови комуникационни технологии (поради липса на образование?) са уседнали в нетранснационалността си, а пък същевременно все пътуват?

Пълният текст ...
canlı bahis siteleri