cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън

Борислав Димитров

В дъждовния последен ден от олимпийските игри в Рио етиопският маратонец Фейса Лилеса излезе втори на правата преди финала на 42.1-километровото трасе. Огледа се, за да определи преднината си пред третия, и като видя, че не може да бъде задминат, кръстоса ръцете си над главата със свити юмруци. После дотича още по-близо до финала и пак направи същото. На пресконференцията след края отново кръстоса ръцете си над главата. Със свити в юмрук длани. „Ще ме убият [след това, което направих]“, каза той на събралите се репортери.

Пълният текст ...

В интервю за сп. Маргиналия от 26.02.2016, социологът Марина Лякова излага свои мисли по един належащ въпрос от последно време, а именно т.нар. „бежанска криза“. Няма да се спирам много подробно на нейното изложение за миграцията (нещо, което Рая Апостолова направи в достатъчна дълбочина), а на моментите, в които Лякова говори за опита си на социален учен и за мястото и ролята на учените в решението на „извънредностите“ и „рисковете“ на нашето време. Всъщност, въпросът, с който ще се занимая е засегнат в последната част от интервюто, но централното значение на тази дискусия не бива да се подценява. Нейният залог е изведен като заглавие, което рамкира очакванията у четящия.

И така, в последната част от интервюто Лякова вменява начин, по който социалните учени могат перформативно да изразят своята гражданска позиция, а именно като участват в обществените дебати от позицията на активни експерти: „социалният учен повече от всякога е призван да бъде не просто академична фигура, но и активен гражданин, да взима думата и да участва в обществените дебати, а не да ги гледа пренебрежително от високата кула на академичното познание“.

Пълният текст ...

В интервю за „Маргиналия”, Марина Лякова наново обръща вниманието ни към една, надявах се, поизоставена дихотомна двойка. Тази на „дефицитите” и „успелите”. Този път, в обращение е пусната „мобилността” като разделителна линия, според която може да измерваме космополитността на „успелите” и недотам космополитните бедни. Някак плавно се вмъква усещането, че „мобилността” е привилегия на немаргинализираните, на тези, които знаят езици, могат да боравят с най-новия гаджет, произведен от Apple и се мятат от полет на полет между грандиозните Лондон, Мюнхен и Амстердам, за да упражняват и като че ли даже да затвърдят тази своя привилегия. Поне на пръв поглед. Всъщност, в този разказ, понятието за космополитност дава път на едно друго понятие – това на транснационализма. Лякова ни казва, че „образователните и експертните мобилности са съвършено различни от хуманитарната, климатичната или социалната миграция.” За тези, които изучават историческото изговаряне на това какво означава миграция, няма как да не направи впечатление, че в последните години има изместване на фокуса от миграция към мобилност, от интернационална миграция към транснационална мобилност и създаването на двойнственост между тези, които са мобилни (обикновено „успелите” в разказа на Лякова) и тези, които просто мигрират (обикновено „проблематичните”). Спрямо тази транснационалност, и съответно спрямо липсата на качеството на транснационалност, се създава една нова група, или както Лякова я нарича „новите маргинални групи”. Те са изключени. По-лошо, те са „осъдени в уседналост.” И тук се прокарва едно миниатюрно противоречие в този тип наратив – как така незнаещите езици, неползващите нови комуникационни технологии (поради липса на образование?) са уседнали в нетранснационалността си, а пък същевременно все пътуват?

Пълният текст ...
Спирането на радиопредаването Деконструкция с водещ Петър Волгин доведе до поредния опит разделението в българското общество да бъде формулирано по линия „леви“ и „десни“. Но този път още в самото начало на дискусията се появи и мнение, което разкритикува това разделение като постави под въпрос левите претенции на екипа на Деконструкция и списанието A-specto. Изхождайки от леви позиции, Мария Черешева, която е част от Асоциацията на европейските журналисти, твърди, че „лявото не е и не може да бъде расистко, хомофобско, ислямофобско“[1]. Според авторката, Волгин и A-specto си присвояват претенции за ново ляво. Редно е да добавим, че не става въпрос само за „присвояване“, а и за много щедро „подаряване“ на етикета „ляво“ от страна на десните в България, които упорито третират думите „Русия“ и „ляво“ като синоними. Но тук по-важно е да отбележим, че, за разлика от причините, поради които Черешева не е солидарна с Деконструкция, СЕМ и БНР не отбелязват проявите на хомофобия, ислямофобия и расизъм като мотивация за крайните им решения. Преустановяването на излъчването е в резултат на „цензура“, „едностранчиво представяне на фактите“, „липса на плурализъм“ и „липса на обективност и многообразие на гледните точки“[2].

Тази статия разширява дискусията, подета от Черешева, като обаче обръща внимание на причините, поради които расизмът не е проблем за СЕМ и БНР. В статията си Черешева повдига въпроса за противоречията във Волгиновото „ляво“. Този текст продължава дискусията, като анализира Волгин като медиен продукт и посочва противоречията не само “вляво“, но и при десните апологети на спирането на Деконструкция. Статията се фокусира и върху идеите за „плурализъм“ и „обективност“, като поставя въпроса за приложимостта им в сферата на медийната регулация и медийните академични изследвания.
Пълният текст ...

Според мен, Петър Волгин е много по-талантлив като пропагандатор, отколкото като журналист. В неговите емисии и текстове идеологическите внушения преобладават за сметка на информацията и анализа. В този смисъл, напълно споделям очакването на Любослава Русева, че неговите най-славни дни предстоят. Свалено от ефира на БНР, занапред словото му ще звучи и по-силно, и от повече на брой трибуни. Но това е само едно лично мнение, което в случая няма никакво значение. А сега по същество.

Пълният текст ...
Източник

Никога не се дава откуп: това е златното правило, за да не се окуражава вземането на заложници. Същото важи и за тероризма: за да го победим, не е достатъчно (въпреки че е необходимо) да се борим с терористите. Преди всичко, трябва да покажем, че техните действия са неефикасни и че следователно те не могат да ни наложат политика на отговор. В противен случай, този успех ще окуражи и други, които на свой ред ще извършат самоубийствени атентати. Тъкмо това обаче изглежда не разбират нашите управляващи. В действителност, те се стараят да дадат на терористите всички причини да повторят действията си.

„Ние сме във война“, отсича министър-председателят. Както през януари 2015 г., и сега войнолюбският език на Мануел Валс подписва победата на терористите, които се обявяват за бойци на Даеш [арабски акроним на „Ислямска държава в Ирак и Леванта“, който във Франция се използва вместо „ИДИЛ“; б.пр.]. Ако според президента на Франция, „това е военен акт, извършен от една терористична армия“, тогава защо продължаваме да отхвърляме названието Ислямска държава? За да разберем какъв е залогът тук, достатъчно е да си спомним, че Франция всячески избягваше да говори за „война в Алжир“. Говоренето за „събитията“ бе не просто евфемизъм, а преди всичко отказ да се признае Алжирската революция. Днес, обратно, ако Франция е във война с Даеш, тогава трябва да се признае, че наистина съществува Ислямска държава. Впрочем, както показа Давид Ван Рейбрук, Франсоа Оланд изглежда повтаря дискурса на Джордж У. Буш след 11 септември: „Врагове на свободата извършиха военен акт срещу нашата страна“. Налага се да заключим заедно с белгийския писател: „Господин Президент, паднахте в капана! Пълният текст ...

Криза

Бежанската криза в Европа е изфабрикувана. Подобно на повечето “кризи”, и сегашното движение на хора от Сирия, Ирак, Афганистан, Бангладеш и Пакистан към Европейския Съюз, е репрезентация. Този проблем се поставя в рамките на специфични тълкувания на законодателните рамки и хуманитаризма. Рамкирането работи както навътре, така и навън. Работейки навътре, то установява една доминантна регулативна норма - идея за “бежанеца” - която дава възможност за сравнение и неравенства в тази вътрешна рамка  (например различните типове защита). Насочено навън, рамкирането спомага за генерирането на разбиране за комплексни ситуации - абстрахирано разбиране - и позволява на политици и коментатори да подходят към “бежанската криза” като към извънредно състояние. Възприета като изключение, кризата бива разглеждана и третирана като “събитие”, отделно от политическата “норма” и това прави възможни вертикални политики. Кризата е държавата действаща в привичната си роля на протектор, както пише Чарлс Тили, който дефинира опасност или заплаха и чрез това затвърждава своята власт и право над територията.

Разглеждането на движението на хора, или на който и да било социален феномен, като “криза”, поставя един комплексен социален процес в рамка и ефективно го отделя исторически, социално и политически от останалите социални феномени, не-кризите. Такова прочитане създава серия от дуализми, където “кризата” е по-малко желания огледален образ на една по-подредена форма на това, което е по своята същност един и същи  феномен (мобилността на населението). Бежанската криза е противопоставена на порядъчните, разрешени с виза форми на миграция. Тя е криза само дотолкова, доколкото е съпоставена с възможността и желанието за по-дисциплинирани форми на същото. Тоест, образът “криза” е тревожен, базиран на страх. Това подсказва, че “бежанската криза” се отнася към държавите и към тяхната способност да защитят териториалния ред, който гарантират. Това е вид изместване, при което въпросът се превръща в спешна държавна отговорност и следователно легитимира ограничените етически и морални основи, върху които държавата гради решенията си за отговорност. При това положение сме свидетели на гротескната гледка на държави, които сe пазарят за това за какви и за колко бежанци могат да поемат отговорност.

Пълният текст ...

в. Льо Монд, 21 март 1997 г.

Разпространението на расистките идеи във Франция днес изглежда се е превърнало в национален приоритет. Расистите действат в тази посока и това не е толкова важно. Но във време, когато идеите са нещо съмнително, усилията на пропагандаторите на една идея си имат граници и за да ги преодолеят, те често се нуждаят от съдействието на своите противници. В това се състои забележителният характер на френската ситуация: през последните години политици, журналисти и всевъзможни експерти успяха да изнамерят доста ефикасни начини да обслужват своя антирасизъм посредством все по-настойчивото прокламиране на расистки идеи. В този смисъл, всички по-долу изброени правила вече са в употреба. Само че това става в пълен безпорядък и без ясното съзнание за тяхното значение. И тъй, за да се осигури тяхната максимална ефикасност, е желателно те да бъдат представени на своите потенциални ползватели в експлицитна и систематична форма.

Пълният текст ...

Изглежда философията на обществения слух повелява, че това, което е по-истинно от лъжата, е само вярата в нея. Точно като вярваме в една лъжа или приумица сме способни да задушим съчувствието си до безскрупулна пасивност и морализаторска жестокост. Това се отнася много силно до хомосексуалните мъже. Отнася се както до вътрешните, така и до външните и наложили се за тях стереотипи. Отнася се обаче и до садистичния принцип отново и отново да ставаме свидетели на стратегии за обвиняване на жертвата.

Когато истеризираме колективно и морализаторстваме постпревантивно над съдбите на непознати хора, както в случая с пребития 3-годишнен Христо, ние сме поставени в абсурдната ситуация да заклеймяваме последни самите насилници. Не става дума само за това, че „майката е виновна“ априорно; спомнете си и за всички онези жълти заглавия, които превръщат гей мъжете в специална порода убийци: Зверско гей убийство! Порно актьор уби и разчлени приятеля си, Гей левскaр убил по зверски начин любовника си, 21-годишен гей уби любовника си и направи гривна от тестисите му.

В продължение на векове жените са отъждествявани с животното, но също и не-белите мъже (напр. комплексът Джезабел-Мандинго в южните Щати). Поне от 18 век насам общественото въображение за хомосексуалността я добавя в списъка с животински недостатъци на човечеството. Но и днес не сме много далеч от предпоставките на тази анимализация на някои части от обществото.  

Пълният текст ...

Изказване на Алана Лентин от 14 април 2015 г. на форума „Защо не е антисемитско да се бойкотира Израел“, организиран от групата Boycott, Divestment and Sanctions в Университета на Сидни, Австралия.

Източник

Хана Аренд била порицана за това, че в Произход на тоталитаризма говори за опаката страна на антисемитизма: филосемитизмът.

Тя обаче била наясно, че антисемитизмът в действителност почива на една привидна любов към евреите. Или другояче казано, филосемитизмът създава антисемитизъм.

Аренд се занимавала с историческите условия, довели до Холокоста, но филосемитизмът е проблем и днес, що се отнася до ролята на евреите спрямо израелската държава.

Пълният текст ...
canlı bahis siteleri
çeşme escort
kemer escort
çorlu escort