cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън


Източник

Склонни сме да забравяме значението на човешкия опит на участниците в историческите събития. Традиционните политически коментари представят 1945 г. в Източна Европа като година на руската окупация, която постепенно и с принуда налага една безпочвена система на местното население, което й се подчинява с ужас и неохота. Но почти никой не си прави труда да обясни защо дори консерватори и монархисти, свидетели на събитията от този период, наричат ​​1945 г. не само „освобождение“, но и „революция“. Новата система, която в началото застъпва плуралистични и демократически принципи, заварва в Унгария десетки хиляди оцелели доброволци на Червената армия от 1919 г. и стотици хиляди участници в революцията и в Унгарската съветска република от 1919 г.[1], стотици хиляди синдикалисти, приели  донякъде твърдоглавото и старомодно марксистко учение на социалдемокрацията.

В днешно време, когато се говори за този период, се подчертава основно факта, че преди 1945 г. обявената извън закона Комунистическа партия има само няколкостотин членове. Това едва ли следва да ни учудва, ако вземем предвид, че членството в нея води до тежки присъди: двама от основните ѝ лидери прекарват по 16 години в затвора. Но дори ако оставим настрана независимата тясна левица на социалдемократите и радикалните работници-синдикалисти в металодобивната индустрия и печатарството, комунистическите симпатизанти формират много широка обществена среда, състояща се от хора от различни професии – от неквалифицирани работници до авангардни артисти. Към тези групи след 1945 г. непосредствено се присъединяват милиони селяни, мобилизирани от поземлената реформа. Избирателите на земеделските партии не са антикомунисти, точно обратното. Пълният текст ...
На 11 октомври в рудник „Бабино“ на мини „Бобов дол“ избухва стачка заради неизплатени заплати, неиздължени ваучери за храна и упорити слухове, че рудникът затваря и ще остави над 600 души на улицата. Над 100 миньори отказват да напуснат галериите докато не им се изплати дължимото и не получат сигурност за съдбата на рудника. Това не е първият скандал в мини „Бобов дол“. През 2014 работниците скачат на бунт заради ваучерите за храна за магазини „Европа“ на Христо Ковачки, в които през изкуствен дефицит на стоки Ковачки контролира гласуването в града. Изтекъл по медиите запис показа как се случва схемата: работниците се инструктират за кого да гласуват (през 2014 г. за БСП) и ако кривнат, магазините се изпразват - а полагаемите им се ваучери важат само за там. Говорителят на ЦИК и член на гражданския съвет на Реформаторския блок Цветозар Томов тогава обяви, че „В Бобов дол всичко е чисто, няма установени нарушения“.

На третия ден (13.10.2016) от стачката на миньорите в Бобов дол отиваме до града с Петър Добрев от dВерсия. Стигаме площадката пред сградата на мината в ранния следобед. Пълно е с хора, разделени на групички. В един момент голяма група жени се отправя към бариерата на изхода. Питам един мъж до мен какви са те. „Работнички на Еврошуз“, отговаря ми той. Така разбирам, че скандалният цех за обувки, в който през 2006 г. две работнички умряха от отровни лепила, и в който са добре документирани системни нарушения на правата на шивачките, се намира в сградата на рудника.

А самият той унищожи всичките ми наивни представи за това, какво е рудник. Дълбоката дупка в земята е скътана в „полите“ на огромен завод.

Пълният текст ...
Популистки разум и чернокож профетизъм1
 
 
Теорията за популизма на Ернесто Лакло е теория на политическото, замислена като активистка практика. Както ще видим, тя предлага убедителни аргументи срещу всяко свеждане на политическия факт до администрирането или до съвременните либерални форми на представителна демокрация. Въпреки това, към неговата претенция за всеобщност могат да бъдат отправени някои възражения. Проблемът, е, че аргументацията на Лакло е двусмислена и това се дължи на двойната цел, която той си поставя: да предложи формализация на условията за политическо ангажиране като цяло и заедно с това да ориентира политически тази формализация, така че тя да разкрие превъзходството по автентичност на типа движения, които той преценя като по-развити и прогресивни.

На 25 август тази година земеделски работници започнаха цялостна блокада на две от най-големите европейски фабрики за преработка на домати. Фабриките се намират в промишлената зона в покрайнините на град Фоджа, Италия. Беше важен ден за борбата на земеделските работници, която продължава вече година – 400 земеделски работници стачкуваха и спряха преработката и доставките на промишлени продукти от домати за повече от шест часа. Акцията засегна две огромни компании – Футурагри и Принсес Индустрие Алиментари, дъщерно дружество на международната компания Принсес, собственост почти изцяло на Мицубиши Груп. Блокадата имаше за цел да накара компаниите да поемат отговорност за ужасяващите условия на живот и труд, на които са подложени земеделските работници. Тези условия са следствие от ниските цени, които промишлените компании и супермаркетите плащат за суровите материали.

Пълният текст ...

Борислав Димитров

В дъждовния последен ден от олимпийските игри в Рио етиопският маратонец Фейса Лилеса излезе втори на правата преди финала на 42.1-километровото трасе. Огледа се, за да определи преднината си пред третия, и като видя, че не може да бъде задминат, кръстоса ръцете си над главата със свити юмруци. После дотича още по-близо до финала и пак направи същото. На пресконференцията след края отново кръстоса ръцете си над главата. Със свити в юмрук длани. „Ще ме убият [след това, което направих]“, каза той на събралите се репортери.

Пълният текст ...

В интервю за сп. Маргиналия от 26.02.2016, социологът Марина Лякова излага свои мисли по един належащ въпрос от последно време, а именно т.нар. „бежанска криза“. Няма да се спирам много подробно на нейното изложение за миграцията (нещо, което Рая Апостолова направи в достатъчна дълбочина), а на моментите, в които Лякова говори за опита си на социален учен и за мястото и ролята на учените в решението на „извънредностите“ и „рисковете“ на нашето време. Всъщност, въпросът, с който ще се занимая е засегнат в последната част от интервюто, но централното значение на тази дискусия не бива да се подценява. Нейният залог е изведен като заглавие, което рамкира очакванията у четящия.

И така, в последната част от интервюто Лякова вменява начин, по който социалните учени могат перформативно да изразят своята гражданска позиция, а именно като участват в обществените дебати от позицията на активни експерти: „социалният учен повече от всякога е призван да бъде не просто академична фигура, но и активен гражданин, да взима думата и да участва в обществените дебати, а не да ги гледа пренебрежително от високата кула на академичното познание“.

Пълният текст ...

В интервю за „Маргиналия”, Марина Лякова наново обръща вниманието ни към една, надявах се, поизоставена дихотомна двойка. Тази на „дефицитите” и „успелите”. Този път, в обращение е пусната „мобилността” като разделителна линия, според която може да измерваме космополитността на „успелите” и недотам космополитните бедни. Някак плавно се вмъква усещането, че „мобилността” е привилегия на немаргинализираните, на тези, които знаят езици, могат да боравят с най-новия гаджет, произведен от Apple и се мятат от полет на полет между грандиозните Лондон, Мюнхен и Амстердам, за да упражняват и като че ли даже да затвърдят тази своя привилегия. Поне на пръв поглед. Всъщност, в този разказ, понятието за космополитност дава път на едно друго понятие – това на транснационализма. Лякова ни казва, че „образователните и експертните мобилности са съвършено различни от хуманитарната, климатичната или социалната миграция.” За тези, които изучават историческото изговаряне на това какво означава миграция, няма как да не направи впечатление, че в последните години има изместване на фокуса от миграция към мобилност, от интернационална миграция към транснационална мобилност и създаването на двойнственост между тези, които са мобилни (обикновено „успелите” в разказа на Лякова) и тези, които просто мигрират (обикновено „проблематичните”). Спрямо тази транснационалност, и съответно спрямо липсата на качеството на транснационалност, се създава една нова група, или както Лякова я нарича „новите маргинални групи”. Те са изключени. По-лошо, те са „осъдени в уседналост.” И тук се прокарва едно миниатюрно противоречие в този тип наратив – как така незнаещите езици, неползващите нови комуникационни технологии (поради липса на образование?) са уседнали в нетранснационалността си, а пък същевременно все пътуват?

Пълният текст ...
Спирането на радиопредаването Деконструкция с водещ Петър Волгин доведе до поредния опит разделението в българското общество да бъде формулирано по линия „леви“ и „десни“. Но този път още в самото начало на дискусията се появи и мнение, което разкритикува това разделение като постави под въпрос левите претенции на екипа на Деконструкция и списанието A-specto. Изхождайки от леви позиции, Мария Черешева, която е част от Асоциацията на европейските журналисти, твърди, че „лявото не е и не може да бъде расистко, хомофобско, ислямофобско“[1]. Според авторката, Волгин и A-specto си присвояват претенции за ново ляво. Редно е да добавим, че не става въпрос само за „присвояване“, а и за много щедро „подаряване“ на етикета „ляво“ от страна на десните в България, които упорито третират думите „Русия“ и „ляво“ като синоними. Но тук по-важно е да отбележим, че, за разлика от причините, поради които Черешева не е солидарна с Деконструкция, СЕМ и БНР не отбелязват проявите на хомофобия, ислямофобия и расизъм като мотивация за крайните им решения. Преустановяването на излъчването е в резултат на „цензура“, „едностранчиво представяне на фактите“, „липса на плурализъм“ и „липса на обективност и многообразие на гледните точки“[2].

Тази статия разширява дискусията, подета от Черешева, като обаче обръща внимание на причините, поради които расизмът не е проблем за СЕМ и БНР. В статията си Черешева повдига въпроса за противоречията във Волгиновото „ляво“. Този текст продължава дискусията, като анализира Волгин като медиен продукт и посочва противоречията не само “вляво“, но и при десните апологети на спирането на Деконструкция. Статията се фокусира и върху идеите за „плурализъм“ и „обективност“, като поставя въпроса за приложимостта им в сферата на медийната регулация и медийните академични изследвания.
Пълният текст ...

Според мен, Петър Волгин е много по-талантлив като пропагандатор, отколкото като журналист. В неговите емисии и текстове идеологическите внушения преобладават за сметка на информацията и анализа. В този смисъл, напълно споделям очакването на Любослава Русева, че неговите най-славни дни предстоят. Свалено от ефира на БНР, занапред словото му ще звучи и по-силно, и от повече на брой трибуни. Но това е само едно лично мнение, което в случая няма никакво значение. А сега по същество.

Пълният текст ...
Източник

Никога не се дава откуп: това е златното правило, за да не се окуражава вземането на заложници. Същото важи и за тероризма: за да го победим, не е достатъчно (въпреки че е необходимо) да се борим с терористите. Преди всичко, трябва да покажем, че техните действия са неефикасни и че следователно те не могат да ни наложат политика на отговор. В противен случай, този успех ще окуражи и други, които на свой ред ще извършат самоубийствени атентати. Тъкмо това обаче изглежда не разбират нашите управляващи. В действителност, те се стараят да дадат на терористите всички причини да повторят действията си.

„Ние сме във война“, отсича министър-председателят. Както през януари 2015 г., и сега войнолюбският език на Мануел Валс подписва победата на терористите, които се обявяват за бойци на Даеш [арабски акроним на „Ислямска държава в Ирак и Леванта“, който във Франция се използва вместо „ИДИЛ“; б.пр.]. Ако според президента на Франция, „това е военен акт, извършен от една терористична армия“, тогава защо продължаваме да отхвърляме названието Ислямска държава? За да разберем какъв е залогът тук, достатъчно е да си спомним, че Франция всячески избягваше да говори за „война в Алжир“. Говоренето за „събитията“ бе не просто евфемизъм, а преди всичко отказ да се признае Алжирската революция. Днес, обратно, ако Франция е във война с Даеш, тогава трябва да се признае, че наистина съществува Ислямска държава. Впрочем, както показа Давид Ван Рейбрук, Франсоа Оланд изглежда повтаря дискурса на Джордж У. Буш след 11 септември: „Врагове на свободата извършиха военен акт срещу нашата страна“. Налага се да заключим заедно с белгийския писател: „Господин Президент, паднахте в капана! Пълният текст ...
canlı bahis siteleri