cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън

Криза

Бежанската криза в Европа е изфабрикувана. Подобно на повечето “кризи”, и сегашното движение на хора от Сирия, Ирак, Афганистан, Бангладеш и Пакистан към Европейския Съюз, е репрезентация. Този проблем се поставя в рамките на специфични тълкувания на законодателните рамки и хуманитаризма. Рамкирането работи както навътре, така и навън. Работейки навътре, то установява една доминантна регулативна норма - идея за “бежанеца” - която дава възможност за сравнение и неравенства в тази вътрешна рамка  (например различните типове защита). Насочено навън, рамкирането спомага за генерирането на разбиране за комплексни ситуации - абстрахирано разбиране - и позволява на политици и коментатори да подходят към “бежанската криза” като към извънредно състояние. Възприета като изключение, кризата бива разглеждана и третирана като “събитие”, отделно от политическата “норма” и това прави възможни вертикални политики. Кризата е държавата действаща в привичната си роля на протектор, както пише Чарлс Тили, който дефинира опасност или заплаха и чрез това затвърждава своята власт и право над територията.

Разглеждането на движението на хора, или на който и да било социален феномен, като “криза”, поставя един комплексен социален процес в рамка и ефективно го отделя исторически, социално и политически от останалите социални феномени, не-кризите. Такова прочитане създава серия от дуализми, където “кризата” е по-малко желания огледален образ на една по-подредена форма на това, което е по своята същност един и същи  феномен (мобилността на населението). Бежанската криза е противопоставена на порядъчните, разрешени с виза форми на миграция. Тя е криза само дотолкова, доколкото е съпоставена с възможността и желанието за по-дисциплинирани форми на същото. Тоест, образът “криза” е тревожен, базиран на страх. Това подсказва, че “бежанската криза” се отнася към държавите и към тяхната способност да защитят териториалния ред, който гарантират. Това е вид изместване, при което въпросът се превръща в спешна държавна отговорност и следователно легитимира ограничените етически и морални основи, върху които държавата гради решенията си за отговорност. При това положение сме свидетели на гротескната гледка на държави, които сe пазарят за това за какви и за колко бежанци могат да поемат отговорност.

Пълният текст ...

в. Льо Монд, 21 март 1997 г.

Разпространението на расистките идеи във Франция днес изглежда се е превърнало в национален приоритет. Расистите действат в тази посока и това не е толкова важно. Но във време, когато идеите са нещо съмнително, усилията на пропагандаторите на една идея си имат граници и за да ги преодолеят, те често се нуждаят от съдействието на своите противници. В това се състои забележителният характер на френската ситуация: през последните години политици, журналисти и всевъзможни експерти успяха да изнамерят доста ефикасни начини да обслужват своя антирасизъм посредством все по-настойчивото прокламиране на расистки идеи. В този смисъл, всички по-долу изброени правила вече са в употреба. Само че това става в пълен безпорядък и без ясното съзнание за тяхното значение. И тъй, за да се осигури тяхната максимална ефикасност, е желателно те да бъдат представени на своите потенциални ползватели в експлицитна и систематична форма.

Пълният текст ...

Изглежда философията на обществения слух повелява, че това, което е по-истинно от лъжата, е само вярата в нея. Точно като вярваме в една лъжа или приумица сме способни да задушим съчувствието си до безскрупулна пасивност и морализаторска жестокост. Това се отнася много силно до хомосексуалните мъже. Отнася се както до вътрешните, така и до външните и наложили се за тях стереотипи. Отнася се обаче и до садистичния принцип отново и отново да ставаме свидетели на стратегии за обвиняване на жертвата.

Когато истеризираме колективно и морализаторстваме постпревантивно над съдбите на непознати хора, както в случая с пребития 3-годишнен Христо, ние сме поставени в абсурдната ситуация да заклеймяваме последни самите насилници. Не става дума само за това, че „майката е виновна“ априорно; спомнете си и за всички онези жълти заглавия, които превръщат гей мъжете в специална порода убийци: Зверско гей убийство! Порно актьор уби и разчлени приятеля си, Гей левскaр убил по зверски начин любовника си, 21-годишен гей уби любовника си и направи гривна от тестисите му.

В продължение на векове жените са отъждествявани с животното, но също и не-белите мъже (напр. комплексът Джезабел-Мандинго в южните Щати). Поне от 18 век насам общественото въображение за хомосексуалността я добавя в списъка с животински недостатъци на човечеството. Но и днес не сме много далеч от предпоставките на тази анимализация на някои части от обществото.  

Пълният текст ...

Изказване на Алана Лентин от 14 април 2015 г. на форума „Защо не е антисемитско да се бойкотира Израел“, организиран от групата Boycott, Divestment and Sanctions в Университета на Сидни, Австралия.

Източник

Хана Аренд била порицана за това, че в Произход на тоталитаризма говори за опаката страна на антисемитизма: филосемитизмът.

Тя обаче била наясно, че антисемитизмът в действителност почива на една привидна любов към евреите. Или другояче казано, филосемитизмът създава антисемитизъм.

Аренд се занимавала с историческите условия, довели до Холокоста, но филосемитизмът е проблем и днес, що се отнася до ролята на евреите спрямо израелската държава.

Пълният текст ...

Изказване нa Хурия Бутелджа в Дома на литературата в Осло на 3 март 2015 г., в рамките на конференцията „Малцинства, национализъм и национални държави“.
Източник


Като начало бих искала да припомня, че съвестта на французите е здраво структурирана около паметта за еврейския геноцид, обикновено наричан „Шоа“, и че тази съвест представлява гръбначния стълб на френския антирасизъм.

На първо време, ще обърна внимание на различни държавни лапсуси, както аз ги наричам, които показват несъзнавани истини. Ето три от тях:

1. Първият бе произнесен от Реймон Бар на 3 октомври 1980 година. Бомба убива трима души пред синагогата на улица „Коперник“ в Париж и министър-председателят съобщава за „отвратителен атентат, който целял да удари израелтяните, отиващи в синагогата, и покосил невинни французи, пресичащи улица ‚Коперник‘“. Така според министър-председателя „израелтяните“ не са французи, тъй като са противопоставени на „невинните французи“.

2. Вторият лапсус бе направен от президента Жак Ширак по време на неговата реч от 14 юли 2004 г.: „Живеем във време, когато проявите на расизъм заплашват нашите еврейски и мюсюлмански съграждани, а понякога и просто френски граждани“. Заедно с мюсюлманите, тук евреите също са разграничени от френското национално тяло.

3. Третият лапсус бе произнесен миналата седмица [февруари 2015 г.] от Франсоа Оланд, няколко дни след поругаването на едно еврейско гробище. В своята реч по време на вечерята на Представителния съвет на еврейските институции във Франция [CRIF] той каза: „Миналата седмица бях в Сар-Юнион, в гробището, унищожено от младите гимназисти, автохтонни французи, както казват“. Когато президентът използва израза „автохтонни французи“, той обозначава единствено белите християни (каквито всъщност бяха извършителите на престъплението) и изключва от автохтонността както мюсюлманите, така и евреите.

Пълният текст ...

Ако вярваме на нашите медии, гръцкото правителство на Сириза се състои от група популисти и екстремисти, които пропагандират „ирационални“ и „безотговорни“ популистки мерки. Нищо не може да бъде по-далеч от истината. Напротив, тъкмо политиките на ЕС бяха и продължават да бъдат отявлено ирационални. След 2008 г. Гърция бе принудена да въведе крайни мерки на финансова дисциплина, за да сложи в ред своите финанси; само че днес, седем години по-късно, страната е в ужасяваща рецесия, а гръцките финанси са в още по-голям безпорядък. И наистина, държавният дълг скочи от малко над 100% от БВП на близо 175% и сега възлиза на 320 милиарда евро. Ако това не е ирационално, то тогава тази дума няма никакъв смисъл. Защо тогава ЕС причинява това на Гърция?

На всички ни е известно, че политиката на ЕС към сериозно задлъжнели страни като Гърция е политика на „раздуване и преструване“ – раздуване на периода за издължаване и преструване, че все пак всички дългове ще бъдат върнати. В такъв случай защо фикцията за издължаването е толкова непоклатима? Не е само защото така немските гласоподаватели биха приели по-лесно раздуването на дълга; нито пък и защото евентуално опрощаване на гръцкия дълг би довело до подобни искания от страна на Португалия, Ирландия и Испания. Истинската причина е, че просто властимащите не искат наистина дългът да бъде изплатен докрай. Истинската цел на отдаването на пари в заем не е печалбата от връщането на заема, а по-скоро безкрайното удължаване на дълга, което държи длъжника в постоянна зависимост и подчинение. Едно десетилетие по-рано Аржентина реши да изплати дълга си към МВФ преди крайния срок (с финансовата помощ на Венецуела) и реакцията на Фонда бе смайваща: вместо да се радва, че си е върнал парите обратно, той (или по-скоро неговите най-видни представители) изрази тревога, че Аржентина може да използва новоспечелената си свобода и финансова независимост от международните финансови институции, за да захвърли строгите финансови политики и да започне безгрижно да харчи… Дългът е инструмент за контрол и регулиране на длъжника и като такъв се стреми към собственото си раздуване и възпроизводство.

Непрестанният натиск на ЕС върху Гърция да въведе мерки на финансова дисциплина се връзва чудесно с онова, което психоанализата нарича Свръх-аз. Собствено казано, Свръх-азът не е етически, а садистичен агент, който бомбардира субекта с невъзможни изисквания и изпитва скверна наслада, когато субектът не успее да се справи с тях. Както Фройд ясно забелязва, парадоксът на Свръх-аза е, че колкото повече се подчиняваме на изискванията, толкова по-виновни се чувстваме. Представете си някакъв извратен учител, който постоянно дава на учениците си неизпълними задачи, и след това садистично се подиграва на тяхната паника и тревога. Ето това е ужасно сбърканото в изискванията/заповедите на ЕС: те дори не дават шанс на Гърция – нейният провал е част от играта.

Пълният текст ...





















11х2 тези

1. Не е вярно, че т.нар. спасителни планове не работят – те работят обратно на заявените си цели. Те създават трайна ситуация на застой-към-рецесия, която прави невъзможно Гърция някога да излезе от дълговата спирала. Дори МВФ го призна.

2. При все това, Тройката непреклонно настоява на повече от същото. По-малко от 10% от bailout парите влизат в гръцкия бюджет; всичко останало се влива в немските и френските банки-кредиторки на Гърция. Спасителните планове спасяват спасителите, не спасените.

3. По-важно, спасителните планове целят да спасят системата, която породи потребността от самите тях. Те не осигуряват благоденствие, а отлагат кризата на банковата система и финансовите пазари. Капиталът не решава кризите си, а само ги изтласква във времето и пространството: дълговете в частния сектор (129% през 2009 г.) се трансформираха в криза на държавния дълг като в последните пет години БВП на Гърция се срина с 25% и дългът скочи от 120% на 180% от него. Спасителните планове са проявление на болестта, което мимикрира като нейна терапия, но всъщност я хронифицира.

4. Изискванията на Тройката се основават на същата логика, която подчини държавите-членки през кризата. Самоцелни излишъци, орязване на разходи, приватизация на публичния сектор, социализиране на рисковете. В огледалото на кризисните мерки виждаме разкривения, но верен образ на финансовата политика, наложила се като нормална.

Пълният текст ...

Ако човек следи ежедневно действията на МВФ, ЕЦБ и ЕК той лесно би забелязал сценария: глобалната финансова система организира държавен преврат в Гърция. И за да го осъществи, тя обрича на глад и унижава милиони хора и ги тласка към хуманитарна криза, каквато не сме очаквали никога да се случи в Европа.

Когато бях млад четях с ужас за жителите от полски и немски села, които се престрували че не забелязват как мъжете и жените в съседство биват избивани с „Циклон Б“. Днес в италианските, френски и немски села се преструваме че не знаем, че гръцкото население бива подложено на погром от континентални размери.

Междувременно на други места тече погром срещу мигранти, захвърлени във война от френски войнолюбци, които са бутнати в пропастта. В близко бъдеще отекващата из Европа война ще експлоадира във всеки един град.

Агресивните националисти стават мнозинство в Италия, Франция и Австрия, да не говорим за Холандия и Унгария. Социалните условия клонят към масова бедност и обща прекарийност.

В този сценарий задавам няколко въпроса: 


1: Може ли Европейският съюз да оцелее? 

Не. Съюзът не може да оцелее поради простата причина че Съюзът е несъществуващ, и никога не е съществувал. Закъснели сме твърде много да разберем това.

От Маастрихт насам Съюзът е чисто финансов проект за похищение над социалното богатство в полза на банковата система и проект за обедняване и обезвластяване на работниците.

Финансовата агресия и унижението над гръцкото правителсто са доказателство за несъществуването на Съюза. Липсата на каквото и да е движение за солидарност с Гърция е доказателство, че няма европейски народ: неолибералната агресия е унищожила всякакво съзнателно измерение на европейското общество.

Нещо повече, тъпоглавата европейска политика срещу мигрантите, капитулацията на френското правителство пред Националния фронт, общият отказ от споделяне отговорност за имигрантите са доказателството за несъществуването на Съюза. Европейският съюз е просто банда, съставена от финансови престъпници, политически цинизъм и невежо малодушие.

Пълният текст ...

1. В ерата на остоковяването на изкуството, Djordjano е неинтегрируемият остатък, съпротивляващ се на интеграция в логиката на капитала. Защото:

2. Зад него не стоят индустрията, инвестиции, ПР-и, импресарии, режисьори, школи по музика и пр. Културната революция на Djordjano е ансамблов, практически ефект на съвкупната потребителска практика, а не резултат от предзададено намерение на даден ПР.; Следователно,

3. Актуализацията на господстващaта повеля за субектност в капитализма ( =“the self-made man”) е единствено възможна от позицията на остатъка.  И понеже не е капиталистически продукт,

4. Djordjano е ренесансов творец: той е реалистичен и непосредствен. Никакви филтри не „поправят“ гласа му. И също като ренесансовите художници, неговата революция се актуализира в почти незабележими експлозии в техниката на изпълнение на безкрайна серия повтарящи се произведения. Но за разлика от публиката на ренесансовите художници,

Пълният текст ...

 

Фейсбук е странно място в деня на Мартин Лутър Кинг. Ден, в който някои от приятелите ми публикуват прословути пасажи от речите му, а други – статистики относно расовото неравенство. Има и трети, предимно бели родители, които пускат снимки на децата си в класни стаи и училищни дворове. Това са винаги обнадеждаващи снимки на новото, движещо се към междурасова хармония поколение. С изключение на факта, че почти всички на тези снимки са... бели.

Тази година, дъщеря ми, която е първокласничка,  научи в училище, че Дейзи Бейтс е спомогнала за премахването на расовата сегрегация в училищата в Литъл Рок. Тя знае, че Ела Бейкър, за която аз не бях чувал преди да отида в колеж, е била част от движението за граждански права. В същото време
в училището ѝ има само 15% чернокожи и латино ученици, а процентът е бил почти двойно по-висок само преди седем години.

Днес белите деца се учат да бъдат чувствителни към расизма по начин, напълно чужд за мен, когато растях през 70-те години. Въпреки това, децата днес ходят в училища, които в някои отношения са
далеч по-сегрегирани, отколкото бяха през 70-те. През 1972-
ра, по времето на Ричард Никсън, 36% от чернокожите ученици от южните щати посещаваха преобладаващо бели училища. Към 2011-та, при Барак Обама, процентът се е спихнал до 23. Във всички части на страната днес по-висок процент чернокожи ходят в училища на малцинствата, отколкото през 1988-ма. Същото е валидно за латино учениците в южните и западни щати, както и в средния запад.

Пълният текст ...
canlı bahis siteleri