cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън

Изказване нa Хурия Бутелджа в Дома на литературата в Осло на 3 март 2015 г., в рамките на конференцията „Малцинства, национализъм и национални държави“.
Източник


Като начало бих искала да припомня, че съвестта на французите е здраво структурирана около паметта за еврейския геноцид, обикновено наричан „Шоа“, и че тази съвест представлява гръбначния стълб на френския антирасизъм.

На първо време, ще обърна внимание на различни държавни лапсуси, както аз ги наричам, които показват несъзнавани истини. Ето три от тях:

1. Първият бе произнесен от Реймон Бар на 3 октомври 1980 година. Бомба убива трима души пред синагогата на улица „Коперник“ в Париж и министър-председателят съобщава за „отвратителен атентат, който целял да удари израелтяните, отиващи в синагогата, и покосил невинни французи, пресичащи улица ‚Коперник‘“. Така според министър-председателя „израелтяните“ не са французи, тъй като са противопоставени на „невинните французи“.

2. Вторият лапсус бе направен от президента Жак Ширак по време на неговата реч от 14 юли 2004 г.: „Живеем във време, когато проявите на расизъм заплашват нашите еврейски и мюсюлмански съграждани, а понякога и просто френски граждани“. Заедно с мюсюлманите, тук евреите също са разграничени от френското национално тяло.

3. Третият лапсус бе произнесен миналата седмица [февруари 2015 г.] от Франсоа Оланд, няколко дни след поругаването на едно еврейско гробище. В своята реч по време на вечерята на Представителния съвет на еврейските институции във Франция [CRIF] той каза: „Миналата седмица бях в Сар-Юнион, в гробището, унищожено от младите гимназисти, автохтонни французи, както казват“. Когато президентът използва израза „автохтонни французи“, той обозначава единствено белите християни (каквито всъщност бяха извършителите на престъплението) и изключва от автохтонността както мюсюлманите, така и евреите.

Пълният текст ...

Ако вярваме на нашите медии, гръцкото правителство на Сириза се състои от група популисти и екстремисти, които пропагандират „ирационални“ и „безотговорни“ популистки мерки. Нищо не може да бъде по-далеч от истината. Напротив, тъкмо политиките на ЕС бяха и продължават да бъдат отявлено ирационални. След 2008 г. Гърция бе принудена да въведе крайни мерки на финансова дисциплина, за да сложи в ред своите финанси; само че днес, седем години по-късно, страната е в ужасяваща рецесия, а гръцките финанси са в още по-голям безпорядък. И наистина, държавният дълг скочи от малко над 100% от БВП на близо 175% и сега възлиза на 320 милиарда евро. Ако това не е ирационално, то тогава тази дума няма никакъв смисъл. Защо тогава ЕС причинява това на Гърция?

На всички ни е известно, че политиката на ЕС към сериозно задлъжнели страни като Гърция е политика на „раздуване и преструване“ – раздуване на периода за издължаване и преструване, че все пак всички дългове ще бъдат върнати. В такъв случай защо фикцията за издължаването е толкова непоклатима? Не е само защото така немските гласоподаватели биха приели по-лесно раздуването на дълга; нито пък и защото евентуално опрощаване на гръцкия дълг би довело до подобни искания от страна на Португалия, Ирландия и Испания. Истинската причина е, че просто властимащите не искат наистина дългът да бъде изплатен докрай. Истинската цел на отдаването на пари в заем не е печалбата от връщането на заема, а по-скоро безкрайното удължаване на дълга, което държи длъжника в постоянна зависимост и подчинение. Едно десетилетие по-рано Аржентина реши да изплати дълга си към МВФ преди крайния срок (с финансовата помощ на Венецуела) и реакцията на Фонда бе смайваща: вместо да се радва, че си е върнал парите обратно, той (или по-скоро неговите най-видни представители) изрази тревога, че Аржентина може да използва новоспечелената си свобода и финансова независимост от международните финансови институции, за да захвърли строгите финансови политики и да започне безгрижно да харчи… Дългът е инструмент за контрол и регулиране на длъжника и като такъв се стреми към собственото си раздуване и възпроизводство.

Непрестанният натиск на ЕС върху Гърция да въведе мерки на финансова дисциплина се връзва чудесно с онова, което психоанализата нарича Свръх-аз. Собствено казано, Свръх-азът не е етически, а садистичен агент, който бомбардира субекта с невъзможни изисквания и изпитва скверна наслада, когато субектът не успее да се справи с тях. Както Фройд ясно забелязва, парадоксът на Свръх-аза е, че колкото повече се подчиняваме на изискванията, толкова по-виновни се чувстваме. Представете си някакъв извратен учител, който постоянно дава на учениците си неизпълними задачи, и след това садистично се подиграва на тяхната паника и тревога. Ето това е ужасно сбърканото в изискванията/заповедите на ЕС: те дори не дават шанс на Гърция – нейният провал е част от играта.

Пълният текст ...





















11х2 тези

1. Не е вярно, че т.нар. спасителни планове не работят – те работят обратно на заявените си цели. Те създават трайна ситуация на застой-към-рецесия, която прави невъзможно Гърция някога да излезе от дълговата спирала. Дори МВФ го призна.

2. При все това, Тройката непреклонно настоява на повече от същото. По-малко от 10% от bailout парите влизат в гръцкия бюджет; всичко останало се влива в немските и френските банки-кредиторки на Гърция. Спасителните планове спасяват спасителите, не спасените.

3. По-важно, спасителните планове целят да спасят системата, която породи потребността от самите тях. Те не осигуряват благоденствие, а отлагат кризата на банковата система и финансовите пазари. Капиталът не решава кризите си, а само ги изтласква във времето и пространството: дълговете в частния сектор (129% през 2009 г.) се трансформираха в криза на държавния дълг като в последните пет години БВП на Гърция се срина с 25% и дългът скочи от 120% на 180% от него. Спасителните планове са проявление на болестта, което мимикрира като нейна терапия, но всъщност я хронифицира.

4. Изискванията на Тройката се основават на същата логика, която подчини държавите-членки през кризата. Самоцелни излишъци, орязване на разходи, приватизация на публичния сектор, социализиране на рисковете. В огледалото на кризисните мерки виждаме разкривения, но верен образ на финансовата политика, наложила се като нормална.

Пълният текст ...

Ако човек следи ежедневно действията на МВФ, ЕЦБ и ЕК той лесно би забелязал сценария: глобалната финансова система организира държавен преврат в Гърция. И за да го осъществи, тя обрича на глад и унижава милиони хора и ги тласка към хуманитарна криза, каквато не сме очаквали никога да се случи в Европа.

Когато бях млад четях с ужас за жителите от полски и немски села, които се престрували че не забелязват как мъжете и жените в съседство биват избивани с „Циклон Б“. Днес в италианските, френски и немски села се преструваме че не знаем, че гръцкото население бива подложено на погром от континентални размери.

Междувременно на други места тече погром срещу мигранти, захвърлени във война от френски войнолюбци, които са бутнати в пропастта. В близко бъдеще отекващата из Европа война ще експлоадира във всеки един град.

Агресивните националисти стават мнозинство в Италия, Франция и Австрия, да не говорим за Холандия и Унгария. Социалните условия клонят към масова бедност и обща прекарийност.

В този сценарий задавам няколко въпроса: 


1: Може ли Европейският съюз да оцелее? 

Не. Съюзът не може да оцелее поради простата причина че Съюзът е несъществуващ, и никога не е съществувал. Закъснели сме твърде много да разберем това.

От Маастрихт насам Съюзът е чисто финансов проект за похищение над социалното богатство в полза на банковата система и проект за обедняване и обезвластяване на работниците.

Финансовата агресия и унижението над гръцкото правителсто са доказателство за несъществуването на Съюза. Липсата на каквото и да е движение за солидарност с Гърция е доказателство, че няма европейски народ: неолибералната агресия е унищожила всякакво съзнателно измерение на европейското общество.

Нещо повече, тъпоглавата европейска политика срещу мигрантите, капитулацията на френското правителство пред Националния фронт, общият отказ от споделяне отговорност за имигрантите са доказателството за несъществуването на Съюза. Европейският съюз е просто банда, съставена от финансови престъпници, политически цинизъм и невежо малодушие.

Пълният текст ...

1. В ерата на остоковяването на изкуството, Djordjano е неинтегрируемият остатък, съпротивляващ се на интеграция в логиката на капитала. Защото:

2. Зад него не стоят индустрията, инвестиции, ПР-и, импресарии, режисьори, школи по музика и пр. Културната революция на Djordjano е ансамблов, практически ефект на съвкупната потребителска практика, а не резултат от предзададено намерение на даден ПР.; Следователно,

3. Актуализацията на господстващaта повеля за субектност в капитализма ( =“the self-made man”) е единствено възможна от позицията на остатъка.  И понеже не е капиталистически продукт,

4. Djordjano е ренесансов творец: той е реалистичен и непосредствен. Никакви филтри не „поправят“ гласа му. И също като ренесансовите художници, неговата революция се актуализира в почти незабележими експлозии в техниката на изпълнение на безкрайна серия повтарящи се произведения. Но за разлика от публиката на ренесансовите художници,

Пълният текст ...

 

Фейсбук е странно място в деня на Мартин Лутър Кинг. Ден, в който някои от приятелите ми публикуват прословути пасажи от речите му, а други – статистики относно расовото неравенство. Има и трети, предимно бели родители, които пускат снимки на децата си в класни стаи и училищни дворове. Това са винаги обнадеждаващи снимки на новото, движещо се към междурасова хармония поколение. С изключение на факта, че почти всички на тези снимки са... бели.

Тази година, дъщеря ми, която е първокласничка,  научи в училище, че Дейзи Бейтс е спомогнала за премахването на расовата сегрегация в училищата в Литъл Рок. Тя знае, че Ела Бейкър, за която аз не бях чувал преди да отида в колеж, е била част от движението за граждански права. В същото време
в училището ѝ има само 15% чернокожи и латино ученици, а процентът е бил почти двойно по-висок само преди седем години.

Днес белите деца се учат да бъдат чувствителни към расизма по начин, напълно чужд за мен, когато растях през 70-те години. Въпреки това, децата днес ходят в училища, които в някои отношения са
далеч по-сегрегирани, отколкото бяха през 70-те. През 1972-
ра, по времето на Ричард Никсън, 36% от чернокожите ученици от южните щати посещаваха преобладаващо бели училища. Към 2011-та, при Барак Обама, процентът се е спихнал до 23. Във всички части на страната днес по-висок процент чернокожи ходят в училища на малцинствата, отколкото през 1988-ма. Същото е валидно за латино учениците в южните и западни щати, както и в средния запад.

Пълният текст ...
Днес светът е изцяло обгърнат от образа на глобалния капитализъм, подчинен на управляващата го международна олигархия, поробен от монетарната абстракция като единствената призната фигура на универсалността.

В този отчайващ контекст се поставя един вид измамна историческа пиеса. На сцената на „Запада”, родина на цивилизования и господстващ капитализъм, срещу „ислямизма”, референт на кървавия тероризъм, се появяват, от една страна, унищожителни въоръжени групировки или свръхвъоръжени индивиди, размахващи оръжие, за да подчинят трупа си на някои Бог, от друга, в името на човешките права и демокрацията - варварски военни мисии, разрушаващи цели държави (Югославия, Ирак, Либия, Авганистан, Судан, Конго, Мали, Централна Африка) и даващи хиляди жертви, без да достигнат до нищо друго освен до това да договорят с най-корумпираните бандити един несигурен мир сред окопи, мини, ресурси и заграждения, където големите компании просперират.

Измама е тези войни и техните криминални разклонения да се представят като основното противоречие на съвременния свят, като това, което е в основата на нещата. Войските и полициите на „антитерористичната война”, въоръжените групировки, призоваващи за един смъртоносен ислям, и всички държави без изключение, принадлежат днес на един и същи свят – този на хищническия капитализъм.
Пълният текст ...

Публикуваме текста на Славой Жижек върху отзвука от убийствата в Париж.

Формулата на състрадателното отъждествяване „Аз съм...” (или „Ние всички сме...”) действа само в определени граници, отвъд които става неприлична. Можем да заявим „Je suis Charlie”, но нещата започват да се разпадат с примери като „Всички живеем в Сараево!” или „Всички сме в Газа!”. Жестокият факт, че не всички сме в Сараево или Газа, е твърде неоспорим, за да бъде прикрит от състрадателни отъждествявания. Подобно отъждествяване става неприлично при случая Muselmänner[1], живите мъртъвци от Аушвиц. Невъзможно е да кажем „Всички сме Muselmänner!”. В Аушвиц дехуманизацията на жертвите е достигнала такива размери, че е невъзможно каквото и да е смислено отъждествяване с тях. (А ще се отнася до обратната посока, би било също толкова абсурдно да заявим солидарност с жертвите на атентатите от 11-ти септември, твърдейки, че „Всички сме ню-йоркчани!”. Милиони биха казали: „Да, всички ние бихме искали да сме нюйоркчани, дайте ни визи!”).

Същото важи и за убийствата отпреди месец: отъждествяването с журналистите от „Шарли Ебдо” беше относително лесно, но щеше да бъде много по-трудно да заявим, че „Всички сме от Бага!” (За тези, които не знаят, Бага е малък град в североизточна Нигерия, където Боко Харам екзекутира две хиляди души). Името „Боко Харам” може да бъде грубо преведено като „Западното образование е забранено”, най-вече образованието на жени. Как можем да обясним странния факт, че съществува мащабно социално и политическо движение, чиято основна цел е йерархичното управление на отношенията между половете? Защо мюсюлманите, които несъмнено са били подложени на експлоатация, господство и други разрушителни и унизителни аспекти на колониализма, се прицелват в най-добрата част (поне според нас) от наследството на Запада: егалитарните и личните ни свободи, включително свободата да се присмиваме на всички авторитети? Възможен отговор е, че тяхната мишена е добре подбрана: либералният Запад е така непоносим, защото не само практикува експлоатация и насилствено влияние, но и представя тази жестока реалност под маската на нейната противоположност: свобода, равенство и демокрация.

Пълният текст ...

В своята наскоро публикувана книга Теория на дрона (Théorie du drone, Paris: La Fabrique, 2013) философът Грегоар Шамаю се фокусира върху моралните и юридически въпроси, които повдига едно оръжие, предоставящо физическа недосегаемост на едната от воюващите страни. Тук публикуваме интервю на Александра Шварцброд с Грегоар Шамаю от страниците на в. Льо Монд. 


Как така един философ се интересува от дрони?

Дронът е „неидентифициран летален обект“, който поставя в криза традиционните мисловни категории. Един оператор натиска копче във Вирджиния и някой умира в Пакистан. Къде всъщност се случва актът на убийство, когато е разкрачен между две толкова отдалечени точки? Това произвежда мисловни кризи, които философията трябва да отчита. Теория на дрона е продължение на моята предишна книга – Лов на хора (Les chasses à lhomme, Paris: La Fabrique, 2010): въоръженият дрон е емблемата на съвременния военизиран лов на хора. А в Съединените щати и Израел някои философи работят ръка за ръка с военните, за да разгърнат онова, което аз наричам „некроетика“, като по този начин се стремят да оправдаят т. нар. „целеви убийства“. Тази ситуация спешно изисква обратен отговор. Когато етиката бива въвлечена във военното дело, философията се превръща в бойно поле.

Пълният текст ...
В текста си „Доколко Европа и днес е ‚на разума‘?“ Калин Янакиев твърди, че тя се е отказала от собствения си естествен, капиталистически, християнски и уникално-цивилизационен разум за сметка на мултикултурния разпад на разума. Тезата внушава, че по парадоксален начин мултикултурният разпад (и в резултат на него – несводимостта на множеството култури, които не могат да съществуват заедно) е все пак симптом на разума, тъй като мултикултурализмът е възможен само в цивилизационната рамка на европейския разум. Според Янакиев това доказва, че даже несводимият до рационалност ирационален мултикултурализъм се поддава на естествения християнски разум.

Човек започва да си мисли, че Янакиев сгратегически изопачава твърдението на Дельоз, че всяко рационално е ирационалото на рационалното – че рационалното винаги е регион, откъснат от ирационалното. Но не това казва Янакиев.

Европа – и по-конкретно цивилизационният проект на ЕС, които изначално разполовява и така дефинира континента Европа на цивилизовани и незивилизовяни дялове – принадлежи на Разума дотолкова, доколкото Европа принадлежи на умове като тези на Калин Янакиев. Пълният текст ...
canlı bahis siteleri
çeşme escort
kemer escort
çorlu escort