cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън
Днес светът е изцяло обгърнат от образа на глобалния капитализъм, подчинен на управляващата го международна олигархия, поробен от монетарната абстракция като единствената призната фигура на универсалността.

В този отчайващ контекст се поставя един вид измамна историческа пиеса. На сцената на „Запада”, родина на цивилизования и господстващ капитализъм, срещу „ислямизма”, референт на кървавия тероризъм, се появяват, от една страна, унищожителни въоръжени групировки или свръхвъоръжени индивиди, размахващи оръжие, за да подчинят трупа си на някои Бог, от друга, в името на човешките права и демокрацията - варварски военни мисии, разрушаващи цели държави (Югославия, Ирак, Либия, Авганистан, Судан, Конго, Мали, Централна Африка) и даващи хиляди жертви, без да достигнат до нищо друго освен до това да договорят с най-корумпираните бандити един несигурен мир сред окопи, мини, ресурси и заграждения, където големите компании просперират.

Измама е тези войни и техните криминални разклонения да се представят като основното противоречие на съвременния свят, като това, което е в основата на нещата. Войските и полициите на „антитерористичната война”, въоръжените групировки, призоваващи за един смъртоносен ислям, и всички държави без изключение, принадлежат днес на един и същи свят – този на хищническия капитализъм.
Пълният текст ...

Публикуваме текста на Славой Жижек върху отзвука от убийствата в Париж.

Формулата на състрадателното отъждествяване „Аз съм...” (или „Ние всички сме...”) действа само в определени граници, отвъд които става неприлична. Можем да заявим „Je suis Charlie”, но нещата започват да се разпадат с примери като „Всички живеем в Сараево!” или „Всички сме в Газа!”. Жестокият факт, че не всички сме в Сараево или Газа, е твърде неоспорим, за да бъде прикрит от състрадателни отъждествявания. Подобно отъждествяване става неприлично при случая Muselmänner[1], живите мъртъвци от Аушвиц. Невъзможно е да кажем „Всички сме Muselmänner!”. В Аушвиц дехуманизацията на жертвите е достигнала такива размери, че е невъзможно каквото и да е смислено отъждествяване с тях. (А ще се отнася до обратната посока, би било също толкова абсурдно да заявим солидарност с жертвите на атентатите от 11-ти септември, твърдейки, че „Всички сме ню-йоркчани!”. Милиони биха казали: „Да, всички ние бихме искали да сме нюйоркчани, дайте ни визи!”).

Същото важи и за убийствата отпреди месец: отъждествяването с журналистите от „Шарли Ебдо” беше относително лесно, но щеше да бъде много по-трудно да заявим, че „Всички сме от Бага!” (За тези, които не знаят, Бага е малък град в североизточна Нигерия, където Боко Харам екзекутира две хиляди души). Името „Боко Харам” може да бъде грубо преведено като „Западното образование е забранено”, най-вече образованието на жени. Как можем да обясним странния факт, че съществува мащабно социално и политическо движение, чиято основна цел е йерархичното управление на отношенията между половете? Защо мюсюлманите, които несъмнено са били подложени на експлоатация, господство и други разрушителни и унизителни аспекти на колониализма, се прицелват в най-добрата част (поне според нас) от наследството на Запада: егалитарните и личните ни свободи, включително свободата да се присмиваме на всички авторитети? Възможен отговор е, че тяхната мишена е добре подбрана: либералният Запад е така непоносим, защото не само практикува експлоатация и насилствено влияние, но и представя тази жестока реалност под маската на нейната противоположност: свобода, равенство и демокрация.

Пълният текст ...

В своята наскоро публикувана книга Теория на дрона (Théorie du drone, Paris: La Fabrique, 2013) философът Грегоар Шамаю се фокусира върху моралните и юридически въпроси, които повдига едно оръжие, предоставящо физическа недосегаемост на едната от воюващите страни. Тук публикуваме интервю на Александра Шварцброд с Грегоар Шамаю от страниците на в. Льо Монд. 


Как така един философ се интересува от дрони?

Дронът е „неидентифициран летален обект“, който поставя в криза традиционните мисловни категории. Един оператор натиска копче във Вирджиния и някой умира в Пакистан. Къде всъщност се случва актът на убийство, когато е разкрачен между две толкова отдалечени точки? Това произвежда мисловни кризи, които философията трябва да отчита. Теория на дрона е продължение на моята предишна книга – Лов на хора (Les chasses à lhomme, Paris: La Fabrique, 2010): въоръженият дрон е емблемата на съвременния военизиран лов на хора. А в Съединените щати и Израел някои философи работят ръка за ръка с военните, за да разгърнат онова, което аз наричам „некроетика“, като по този начин се стремят да оправдаят т. нар. „целеви убийства“. Тази ситуация спешно изисква обратен отговор. Когато етиката бива въвлечена във военното дело, философията се превръща в бойно поле.

Пълният текст ...
В текста си „Доколко Европа и днес е ‚на разума‘?“ Калин Янакиев твърди, че тя се е отказала от собствения си естествен, капиталистически, християнски и уникално-цивилизационен разум за сметка на мултикултурния разпад на разума. Тезата внушава, че по парадоксален начин мултикултурният разпад (и в резултат на него – несводимостта на множеството култури, които не могат да съществуват заедно) е все пак симптом на разума, тъй като мултикултурализмът е възможен само в цивилизационната рамка на европейския разум. Според Янакиев това доказва, че даже несводимият до рационалност ирационален мултикултурализъм се поддава на естествения християнски разум.

Човек започва да си мисли, че Янакиев сгратегически изопачава твърдението на Дельоз, че всяко рационално е ирационалото на рационалното – че рационалното винаги е регион, откъснат от ирационалното. Но не това казва Янакиев.

Европа – и по-конкретно цивилизационният проект на ЕС, които изначално разполовява и така дефинира континента Европа на цивилизовани и незивилизовяни дялове – принадлежи на Разума дотолкова, доколкото Европа принадлежи на умове като тези на Калин Янакиев. Пълният текст ...

Вниманието на международната общeственост е насочено към Гърция в навечерието на парламентарните избори, които ще се проведат на 25-ти януари. Прогнозираната победа на СИРИЗА, партията-представител на радикалното ляво, представлява заплаха за режима на бюджетни съкращения, наложен на страната от т.нар. “Тройка”: Европейският съюз, Европейската централна банка и Международния валутен фонд.

Капиталистическата класа в Гърция, Европа и по целия свят, години наред налага бюджетни съкращения на населенията в координирана кампания за рефинансиране на банките. Капиталистите и техните застъпници в политиката се опитват да прехвърлят финансовата тежест на кризата, породена от капитала, върху работещите хора. Кампанията им срещу избирането на СИРИЗА, основана върху заплахи и насаждане на страх, се гради на собствения им страх, че успехът на партията ще бъде подет из цяла Европа и по света. Едно ляво правителство в Гърция ще бъде изправено пред сериозен икономически и политически натиск, както вътре в страната, така и на международно ниво. Възходът на крайната десница в условията на мизерия и бедност, породени от бюджетните съкращения, е особено тревожен. 

Ние, ляво-ориентирани групи и активисти от Централна и Източна Европа, вярваме, че политиката на бюджетни съкращения поражда мaсова бедност и призоваваме тя да бъде прекратена. Заставаме зад хората в Гърция и правото им да избират правителството си без заплахи и външни вмешателства. Призоваваме за организирането на солидарни акции в защита на едно бъдещо ляво правителство, което отхвърля нелегитимния дълг и бруталния режим на бюджетни съкращения в Гърция.

Заедно с това, ние виждаме подема на лявото в Гърция като основание за надежда за движенията срещу капиталистическата глобализация. Време е да скъсаме с идеята за „края на историята“, която легитимираше политиките, наложени от Тройката не само в Гърция, но и в други страни на Балканите и в Централна и Източна Европа през последното десетилетие и половина.

Ще продължаваме строителството на прогресивна алтернатива в собствените си страни като единствена гаранция за края на един свят, в който печалбата се поставя над нуждите на хората.

Декларацията е подписана от леви активисти и групи от България, Румъния, Сърбия, Македония, Албания, Косово, Хърватско, Босна и Херцеговина, Словения, Турция, Чехия, Унгария, Литва, Полша, Украйна и Русия. Текстът и подписите са публикувани на портала LeftEast.

Превод от английски език: Цветелина Христова

Аз съм Шарли. Всички сме Шарли. А ти, ти наистина ли си Шарли? Защо не скандираш лозунга в съзвучие с колективната емоция? Част ли си от нея?

Дали при Франсоа Оланд националното единство не рискува да се изкриви и да се обърне срещу имиграцията, както се случи с националната идентичност по времето на Никола Саркози? Пълният текст ...

Този текст е разширен вариант на речта, произнесена на Протеста срещу дискриминацията и расизма спрямо ромите в България на 21.12.2014 г. в София.

Днешният протест е специален. Той не е насочен срещу конкретни личности, макар че скорошните изказвания на двама конкретни политици са прекият повод да се съберем тук. Днес протестираме срещу институционализирането на расизма от най-високо държавно ниво. Ужасните изказвания на министър Москов и на народния представител и коалиционен партньор Валери Симеонов са симптом за безпрецедентни по своята тревожност процеси.

На първо място, очевидно е, че конституцията и правовият ред са подложени на дълбока ерозия от собствените им пазители. Държавата ни се самообявява за “правова”, но нейните представители по високите етажи са неспособни да схванат, че във всяка модерна демократична държава правна отговорност носят само индивиди, а не групи или етноси.

На второ място, едно правителство, което категорично заяви себе си като носител на европейски ценности в опозиция на ксенофобската идеология на партии като “Атака”, в същото време съвсем официално споделя с тези партии идентичен расизъм срещу ромите. Вече няма нито една водеща формация, която да не се е подала на ксенофобията и расизма. Позициите на крайно-десните расисти пронизват абсолютно всички партии във властта.

Днес крайно-дясното е на власт. И то води целеносочено антисоциална, антидемократична и расистка политика. В момента неговите разнолики представители работят не за правова държава, както обещаваха преди изборите, а за притивозаконни и антиконституционни мерки, които уж са “против привилегиите”, но всъщност свиват достъпа до конституционни права на етнически принцип, т.е. въвеждат режим на етнически привилегии. Това е расов и икономически апартейд, в който етносът, цветът на кожата и икономическият капитал са ценз за достъп до грижи и услуги. Към пакета антидемократични и противоконституционни политики трябва да добавим и антисоциалните политики, които расизмът идва да оправдае.

Протестът срещу расизма се представя от клеветниците му като протест за политическа коректност. Така се създава впечатлението, че антидемократичната политика на Москов би била приемлива, ако беше артикулирана по политически коректен начин. Трябва да изоставим този псевдо-спор за политическата коректност, защото думите на г-н Москов не са просто думи на вятъра, а имат съвсем реален и осезаем практически ефект: от много места дойдоха сигнали, че линейки не се отзовават на повиквания от роми. Това превръща държавата ни в държава на расов апартейд, където практическата употреба на расизма от властта не е просто случайна проява на “лош вкус” или “изпуснати нерви” - т.е. на политическа некоректност, а жест, който цели да легитимира антисоциални политики: например, орязването на бюджетите за публични услуги, за да бъде спрян достъпът на "малцинствата-паразити" до тях. Но в действителност ще бъде ограничен достъпът на всички ни, а расизмът идва да помогне за изграждането на един иначе труднопостижим консенсус зад такива реформи. Само че ако междувременно насилието в обществото се изостри заедно с изострянето на конкуренцията за остатъците от социалните услуги - например, увеличат се побоищата пред лекарските кабинети заради отказ за издаване на направления и лечение, - пак ли ще обвиним ромите? Пълният текст ...

Най-популярната партия в Испания в момента е и най-младата – Подемос (Можем). Вдъхновена от движението на „възмутените” (15-М) от 2011, Подемос бързо печели симпатизанти в Испания и на Европейските избори тази година събира 8% от гласовете, само няколко месеца след основаването си. Понастоящем партията е втора по големина по брой на партийните членове и води убедително според прогнозите на социолозите за следващите парламентарни избори.

На среща със симпатизанти, проведена по-рано през годината във Валядолид, генералният секретар на Подемос Пабло Илгесиас излага мислите си относно това какво е нужно, за да може лявото да постигне победа. Видеото е качено в интернет от Хоакин Наваро, а преводният текст е направен по преписа на Енрике Диаз-Алварез за списание Jacobin.

Много добре знам, че ключът към разбирането на историята от последните петстотин години е появата на особени социални категории, наречени "класи". И по този повод ще ви разкажа една случка. Когато движението 15-М се появи за първи път на Пуерта дел Сол, някои студенти от моя факултет по политически науки - много политически [образовани] студенти, които бяха чели Маркс, които бяха чели Ленин - за първи път в живота си участваха [в протест] с обикновени хора.

Бяха изгубили надежда: "Те не разбират нищо! Казваме им ‚ти си работник‘ дори да не го знаеш!" А хората ги гледали сякаш са от друга планета. И студентите се прибирали вкъщи отчаяни, казвайки си „Те не разбират нищо." Пълният текст ...

Ако някой е избрал да живее и да се държи като скот, получава и правото да бъде третиран като такъв. Всъщност дори дивите животни разбират когато искаш да им помогнеш и не нападат… От утре [8.12.2014] навсякъде, където е... имало такива инциденти, екипи на Спешна помощ ще влизат само след постигнато споразумение с местните ‚лидери на мнение‘ на общността за персонализирана отговорност за поведението на въпросната популация или с екипи на полицията. С нарочна моя заповед ще сваля отговорността за тези решения от регионалните центрове и екипите. Това ще са решения, за които отговорността ще бъде моя“. – д-р Петър Москов, 7.12.2014

„...нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на заплати, без да работят, искащи пенсии по болест, без да са болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата, и майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки“. – Валери Симеонов, 17.12.2014

 

Дехуманизацията

Не можем да се скандализираме от Валери Симеонов за изказаните думи, не можем да осъждаме непрекъсналата го Цецка Цачева, не можем да порицаваме Петър Москов за дискриминация. Първо, защото в противен случай няма да можем да говорим за извършената от тях дехуманизация – нещо много по-радикално от „битовия расизъм“, който засяга определени и набедени като изкупителни жертви групи като ромите и бежанците. Второ, защото реформаторското решение да се пуснем по инерцията на междуетническа омраза и така да имитираме „радикална“ законова реформа на ръба на закона не е никак новаторско – нещо повече, то не е новаторско дори и за либерали.

Пълният текст ...
Кристен Годси е американска антроположка, специалистка по България. Докторската си титла получава в Университета Бъркли; понастоящем е Director and John S. Osterweis Associate Professor in Gender and Women’s Studies в Бодоуин Колидж, Мейн. Авторка е на The Red Riviera: Gender, Tourism and Postsocialism on the Black Sea (2005), Muslim Lives in Eastern Europe: Gender, Ethnicity and the Transformation of Islam in Postsocialist Bulgaria (2009) и Lost in Transition (2014).


На 1-ви февруари 2013 г. България чества официалния „Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим“ за трети път откакто правителството обяви деня за официален празник през 2011-та [1]. Датата отбелязва решението на българския комунистически „Народен съд“ от 1-ви февруари 1945 г. да екзекутира общо тримата регенти на младия български цар, 67 депутати, 22-ма министри, 40 генерали и офицери от българската царска армия, както и няколко други политически фигури.

Статия в англоезичен български вестник съобщава, че на този ден „бившият политически и военен елит на България е ликвидиран с един удар“. Асошиейтед Прес (АП) публикува история, за да отрази честването през 2013-та, в която пише: „Сред паметните жертви се срещат много политически опоненти на комунизма екзекутирани след септември 1944-та, когато българските комунисти си присвояват властта в тази малка балканска държава“.

Историята на АП е публикувана и препубликувана в новинарските сайтове по света под заглавието „България почита жертвите на комунизма“. Никъде обаче не се споменава, че тези жертви са част от правителство, което е било в съюз с Хитлер.
canlı bahis siteleri