cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън
Публикуваме превод на статията на Иля Будрайцкис от 17 ноември 2014 г. в LeftEast

Иля Будрайцкис е историк и активист от Москва. В момента учи в Института за световна история към Руската академия на науките. Между 1996г. и 1999г. той участва в проекта на Авдей Тер-Оганян Училище за съвременно изкуство, а от 1998г. до 2000г. участва и в семинарите по критическа теория на Анатоли Осмоловски. От 2005г. той работи с Давид Тер-Оганян и Александра Галкина по общи арт проекти и изложби. Иля Будрайцкис е един от организаторите на руските протести срещу Г-8, Европейския и Световен форум. През годините е бил и все още е активист на различни радикално леви организации. Будрайцкис е член на редколегията на Художественный журнал и на Левая Политика.

Наблюдатели говорят за „Новата Студена война“ сякаш е очевидна и неоспорима реалност. Още през пролетта, новите контури на международната политика, оформени от санкции и взаимни реторически нашествия, са разпознати от широката общественост в Русия, Европа и САЩ (включително и от онези, които са много далеч от вземането на решения) като завръщане към познатите и плашещи принципи от втората половина от XX век.

Преди близо седемдесет години, тези принципи са въведени за пръв път от управляващите елити, а след това биват установени на всички нива в обществото: от съзнанието на интелектуалците до всекидневните практики на мнозинството. За обществото, реалността на постоянна психологическа мобилизация и напрегнатото очакване на глобален военен конфликт се превръщат в начин на живот, възпроизвеждан от две поколения, за които верността към убежденията е била винаги неразривно свързана със страх и чувство за безпомощност в лицето на съдбата. Безпрецедентната деструктивна мощ на новите супероръжия има обезоръжаващ ефект върху двете страни на невидимия фронт, чиято сила сега може да бъде измерена само чрез способността им да карат хората да приемат изборите, вече направени вместо тях. Парадоксално е, че постоянното чувство за риск се оказва едно от най-стабилните условия на скорошната модерна история, поради което споменът за това чувство винаги поражда подсъзнателна носталгия.

В наши дни, призракът на Студената война се завръща и пробужда не само дипломати от старата школа, но и генерали и/или пропагандисти, които най-накрая усещат, че отново могат да стъпят на по-стабилна почва. Ситуация, в която е наложен избор между два „лагера“, е очевидно не по-малко пленителна за онези, които обичайно считат себе си за внимателни критици на всеки идеологически конструкт. Припознаването с една от страните в конфликта изглежда като интригуващо решение на общата криза на идентичността на интелектуалците от последните двайсет години. При първите непотвърдени сигнали за стара-нова Студена война, интелектуалците са готови да заемат позиция веднага и да внесат яснота относно очертанията на конфликта, който всъщност все още не е придобил крайната си форма. Ако първата Студена война започва с военните и политически решения, които чак след това намират своята идеологическа форма (Хирошима предшества речта във Фултън), то в своето съвременно носталгично повторение, събитията се влачат след производството на реторика.

Пълният текст ...

Публикуваме краткото съобщение на организацията „Безпристрастност и точност при отразяването“, провела проучване, което установява слаба опозиция срещу атаките на Съединените щати в Ирак и Сирия в американските медии.

 

Докато конгресът се подготвя да обсъди продължаващите войни в Ирак и Сирия ново проучване на „Безпристрастност и точност при отразяването“ (Fairness and Accuracy in Reporting) установи, че по време на най-критичните моменти довели до ескалацията на военните действия на САЩ, основните медии не представиха почти никакъв дебат.

Изследването на ключови новинарски, телевизионни дискусии от 7 до 21 септември показва че гостите, които са против войната, са оскъдни. 


Проучването разгледа дискусии и дебати в дискусионни неделни предавания (CNN's State of the Union, CBS's Face the Nation, ABC's This Week, Fox News Sunday и NBC's Meet the Press), PBS NewsHour и представителна извадка на кабелни новинарски емисии, които включват дискусии и интервюта (CNN's Situation Room, Fox News Channel's Special Report и MSNBC's Hardball).

 

Пълният текст ...

В поздравителната еуфория на честванията "25 години свобода", под егидата на президента Росен Плевнелиев, постоянно се натяква на мнозинствата, че "нямали памет", че трябвало да се помни. Самият Плевнелиев си “припомни”, че е “посрещнал” 10-ти ноември с плакат в ръце на “прословутия митинг”, макар и тогава точно “прословут митинг” да е нямало. Освен чисто комичната страна на нещата, а тя при президента вече е баналност, в това “спомняне” има и нещо симптоматично. Десните антикомунисти, борещи се за “правилна” памет, са принудени постоянно да я изфабрикуват за настоящи свои политически цели. Това производство на памет обаче може да функционира само чрез кухи идеологически лозунги, като “25 години свобода”, а вглеждането в конкретиката на всяко отделно измерение на припомняното разтваря куп противоречия и несъстоятелности. Употребата на фигурата на Георги Марков е добър пример за този процес.

Тази година се навършват 85 години от раждането на българския дисидент и писател Георги Марков. Вчера бе открит и паметник на писателя в столицата от трима президенти, десни активисти и интелектуалци. По този повод се заровихме в Задочни репортажи за България и представяме на вашето внимание няколко цитата, които антикомунистическите употреби на Марков са принудени да пренебрегват, но които не можем да окачествим по друг начин, освен като иманентна, т.е. вътрешна критика на социализма. С други думи, в репортажите често ще срещнете критика на режима опосредена от (днес неглижирани) леви позиции и предпоставки.

Целта на този текст не е да отвоюва “истинския” Георги Марков от десните и да го направи годен за (нова) употреба. Това би било абсолютно същият пропаганден жест и насилие, както при антикомунистическата екплоатация на образа му. Целта е да се покаже, че даже съвсем бегъл поглед към конкретни текстове на Марков стига, за да се разколебае изпразненото от съдържание антикомунистическо знаме “Георги Марков”. Това знаме е удобно за развяване за десните политически каузи днес (“25 години свобода”), но изисква забравяне на твърде много “неудобни” текстове и идеи на автора. Не претендираме, че посочваме скритата същност на автора, а само искаме да посочим насилието, необходимо за изфабрикуването на “антикомуниста Георги Марков”. Десните антикомунисти трябва постоянно да жертват конкретни негови социалистически позиции (от гледната точка на “автентичния” социализъм срещу “изкривяванията” на реалния социализъм), за да удържат пропагандния образ така, че да не се разбяга във всички посоки и разпадне.

Пълният текст ...

Вие, българските демократи (т.нар. център-дясно), които винаги сте единствена и незаменима алтернатива на свободата: вие смятате, че има по-добри и по-лоши господари. Вие смятате, че онези, комуто служите, са по-добрите господари. И че това ще направи самите вас по-добри господари. Това разбира се ви прави по-добрите слуги.

Поводът: Анти-ТПТИ протестът от вчера, 11.10.2014 г. (ТПТИТрансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции). Накратко, както бе обяснено от организаторите, Еврокомисията е дала мандат за сделка, която заобикаля волята на гражданите на ЕС и поставя тайни арбитражни трибунали над националните закони. За наш срам, нашите правителства подкрепят безрезервно договор, чието съдържание дори не знаят.

След като през деня се наслушахме на дежурната безалтернативност, идваща от дясната овчедушна любов към добрия западен капитализъм, е време да си дадем сметка колко са зле наистина нещата в общуването между леви и десни. Не, не очаквах че точно вие ще дойдете на протеста. Не, не очаквах че ще ни спестите надменността си. Вие стоите точно там, където сте избрали да бъдете, и заслужавате избраната от вас самите надменна независимост – точно както според икономическото клише за стойността на труда, че той струва толкова, колкото човек прецени – „независимо“ от натиска на пазара, разбира се. 
Пълният текст ...
В Европа не минава и ден без да разобличават рисковете от популизма. Само че не е толкова лесно да се разбере какво точно значи тази дума. В Латинска Америка от 1930-те и 1940-те тя служи за обозначаване на определен начин управление, който установява между един народ и неговия лидер отношение на пряко въплъщаване, заобикалящо формите на парламентарно представителство. Този начин на управление, чиито архетипи бяха Варгас в Бразилия и Перон в Аржентина, бе прекръстен от Уго Чавес „социализмът на двайсет и първи век“. Но днес в Европа с думата „популизъм“ се обозначава нещо друго: не начин на управление, а напротив, определена нагласа към отхвърляне на господстващите управленски практики. Какво представлява популистът според дефинициите на нашите управляващи елити и техните идеолози? Посредством различните смислови колебания на думата, господстващият дискурс изглежда го характеризира с три същностни черти: стил на говорене, който се обръща директно към хората, прескачайки неговите представители и величия; твърдението, че правителства и управляващи са загрижени повече за собствените си интереси, отколкото за публичните дела; реторика на идентичността, която изразява страх и отхвърляне на чужденците. Пълният текст ...
Една неделна сутрин наскоро, докато си пиех кафето и разцъквах каналите, имах удоволствието да попадна на някакъв сутрешен блок. Някакъв журналист – експерт по извънземни ни обясни, че е съществуването на извънземни е „научно доказано“. Пригласяше му някакъв професор, който обясни, че съществуването на секретен полигон в САЩ доказва, че американското правителство е получило технологии от извънземните срещу правото извънземните да си правят експерименти с американски граждани. Правенето на експерименти с по-нисши видове било нормално, каза професорът, само не било ясно и будело възмущение, че това се пази в тайна. Ухилена като медена питчица, елегантно облечена водеща се радваше на тия разкрития. Тук някъде реших, че съм получил сутрешната си доза кафе и безумия и влязох да си взема душ.
Пълният текст ...

Време за действие: превръщане на възмущението в политическа промяна

Както и в предишни исторически моменти, така и днес, сме свидетели на един европейски континент, който е затънал в неяснота. Докато мнозинството гледа с носталгия към изгубеното минало, за силните малцинства, без друг критерий освен собственото им оцеляване, натрупването на богатства е знамето, а безнаказаността на хоризонта им. Никога досега в Европа не е имало толкова хора изпълнени с недоволство от загубата на права и в същото време изправени пред толкова малко перспективи за насочване на недоволството към електорална възможност, която да ги развълнува, показвайки способност за представителство на афектираното мнозинство. Няма достатъчен капацитет за ефикасно управление и ангажираност с осъществяването на най-добрите възможности. За мнозина е нетърпим факта, че по време на най-дълбоката криза на системата от 1929 г. насам  силите, наричащи себе си прогресивни, демонстрират своята най-сериозна слабост, осъждайки  мнозинствата в нашите държави, на меланхолия, отчаяние и политическа депресия. Факт е, че сме преминавали и през по-тежки моменти, в които сме успявали да преодолеем трудностите. Защо сега да е различно?

Пълният текст ...
Публикуваме превод на статия от La Marea

"Искам да апелирам към ангажираността ви с платформата Podemos отвъд настоящите избори за Европейски парламент. Искам да сте част от и ангажирани с нея. В този текст излагам мотивите си."

Европейските избори от 25М идват в момент на едновременно крайно недоволство от европейските институции и от поредица национални правителства, защото са отдалечени от хората, не са представителни, а в понякога даже никой не ги е избрал. Тези институции все по-открито се поставят в услуга на елитите и големите корпорации, в унисон с неолибералния капиталистически модел, който води до това, че разликите между най-заможните и тези, които разполагат с най-малко се изострят, завличайки все повече хора и семейства към социална изолация. Тази ситуация придобива особено драматични нюанси в държавите от Южна Европа, управлявани от правителства последователи на бюджетните съкращения, наложени от твърдото ядро на ЕС и Тройката. Като резултат ставаме свидетели на крайни феномени като детско недохранване или увеличаващия се брой семейства страдащи от енергийна бедност. За да довършим картината, маргинализацията и гражданското отдръпване от това, което представлява Европейският съюз се канализира от открито ксенофобски и крайно десни движения и партии, подкрепата за които не спира да се увеличава. Тази панорама не се различава от една дистопия и напомня за не толкова далечното минало. Възрастни хора, ровещи в кофите за боклук, болни струпани в коридорите на болниците, семейства, които не могат да включат отоплението през зимата. Тъжни, изключително тъжни образи, с които живеем в тази тъжна и стара Европа. Пълният текст ...

Тази статия е съвместна публикация между Нови леви перспективи и порталът LeftEast



(Снимка от февруари 2013 г.; източник: Facebook)

На 12 ноември 2013 г. една снимка на 15 годишно момиче, плачещо пред полицейски служител, се появи из социалните медии и обиколи международния инфообмен.  



(Снимка: Стефан Стефанов, 2013)

Момичето бързо се превърна в емблематичен образ на опитите да бъде свалено предвожданото от БСП „ляво” правителство. Това бе трогателен образ на младежки
 гняв, изобразяващ повратна точка в тогавашните усилия да бъдат мобилизирани ученици и студенти, в чийто авангард стоеше окупацията на Софийския университет.

Мобилизацията на този образ бе придружена от съчувственото мъжество на същия утешаващ момичето полицай, който й казал „Дръж се, всичко ще бъде наред”. Ситуацията очевидно беше смесица от трансгресии в общението между половете. От една страна, тийнейджърка, израстваща по площадите като протестираща гражданка, на ръба на детството си, която излива сълзите си в отчаяността на настоящето; от друга, идеологическата трансгресия на мъжа полицай, който й обещава бъдещето докато служи на същото онова правителство, което я е накарало да плаче в и да оплаква настоящето – и да протестира за него. В ответ 
полицаят съшо се просълзил, казва момичето.

Пълният текст ...
Публикуваме превод на манифеста на словенската политическа партия Инициатива за демократичен социализъм. По-голямата част от създателите на партията са активисти от Работническо-пънкарския университет в Любляна.  На 1 март тази година в Любляна беше основана и тристранната коалиция  за евроизборите "Обединена левица", състояща се от Демократичната работническа партия, Партията за устойчиво развитие и Инициативата за демократичен социализъм.


Основаването на тристранната коалиция

Идеологическото господство на капитализма, което го представя като единствения възможен начин на производство, е към края си. През втората половина на 1970-те години, когато бързият и стабилен икономически растеж в развития свят спря, силите на капитала усилиха нападението си срещу работническите права, нападение, което не е спирало и до ден-днешен. Основите, върху които идеологическото господство на капитализма се основава, залиняват и застъпниците на капитализма все повече оправдават съществуването му, обръщайки се към самия факт на съществуването му. Фактът, че за разлика от реалния социализъм, капитализмът не е рухнал – въпреки че е трябвало да бъде спасяван благодарение на фашистки банди и военни хунти много пъти – подкрепяше твърдението, че просто няма алтернатива и трябва да се примирим с всяка жертва в името на натрупването на капитала. Ако растящото неравенство, нищетата на по-голяма част от населението на планетата, терорът на диктаторите и унищожението на природата са цената, която плащаме, за да процъфтява капила, тогава така да бъде.

Пълният текст ...