cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън
Публикуваме превод на позицията на руската група "Открытая левая".
Източник: LeftEast
Украинският полуостров има нещастието да се намира на пресечната точка между империалистическите амбиции на Русия и бруталните националистически политики на „новата“ Украйна. От „Открита левица“ заявяваме – кримското движение за право на самоопределение предшества както империалистическите игри, така и националистическото безумие. Пълният текст ...
 


Бунтът, който избухна в Босна на 7 февруари е безпрецедентен по мащаба си. Работническите протести в Тузла се превърнаха в общонационално изражение на ярост и на желание на хората за директен контрол върху живота им. В десетки градове протестиращите атакуваха символите на местната администрация, на федералното правителство и на политическите партии. Но не трябва да се гледа към босненския бунт като към поредния протест „срещу политиците“. Неговите корени са много по-дълбоки и материални. Не трябва да се подценяват и приликите между ситуацията в Босна и в България.
Източник: Lasting Future
Снимка: Луиза Гулиамаки
От началото на септември в гръцките университети се води война против масовите съкращения на административни служители. Като част от драконовите строги условия на споразумението за спасителния план с Тройката (ЕС-МВФ-ЕЦБ), гръцкото правителство беше принудено да намали броя на заетите в обществения сектор. Част от този процес са и т. нар.  схеми за мобилност, които гласят, че държавните служители и тези в обществения сектор няколко месеца ще получават 75% от своята заплата (незачитане на договори) и след това или ще бъдат назначени на друга длъжност (“мобилност”), или ще бъдат съкратени. Отпускането на заема от Тройката зависи от достигането на определен брой служители, чиито договори не се зачитат, и определен брой съкращения. Пълният текст ...
Непоправимо десни ли са „Ранобудните“? Или пък в окупацията на университетите има място и за ляв дискурс? Достатъчни ли са няколко случая, както например интервюто на неизбран „лидер“ на студентите, или пък поканата на десен интелектуалец да държи лекция, за да се определи едно цяло движение като обречено на дясното? Трябва ли да мълчим пред наглите опити на десни партии и интелектуалци (вкл. тези боядисани в червено) да манипулират всеки опит за мобилизация на хората в България? Защо хората, които протестират в повечето случаи нямат социален дискурс, а ползват мъгливи понятия като „морал“?

Щеше да е толкова хубаво да се събудим една сутрин и да видим, че изведнъж около нас хиляди хора са излезли на улицата с лозунги срещу неолиберализма, с призиви за пряка демокрация и с ясни социални искания. Би било наистина хубаво, но за съжаление нищо подобно не става. Все нещо не е наред с протестите, независимо дали на власт е Бойко Борисов или Пламен Орешарски. Миналата зима по време на протестите се викаше „Българи юнаци“, някои хора произнасяха открито расистки речи, други искаха мажоритарен вот и имаше няколко много съмнителни „лица на протеста“. Лятото пък викаха „червени боклуци“, писаха се статии, в които де факто се подиграваха с „грозните и бедните“ от зимните протести и се организираха антикомунистически пърформанси. Сега някои студенти гостуват в немското посолство или канят бившия американски посланик, докато други симпатизират на неолибералите от Реформаторския блок. В такъв контекст не е странно, че левите активисти, които се борят за социални каузи и срещу неолиберализма, се разделят, а понякога направо се карат.
Днес всеки от нас ежедневно се сблъсква с хиляди реклами на неща, които ни обещават щастие, лекота и безгрижие. Заливат ни послания за продукти, уж насочени да задоволяват всичките ни желания...Но дали това е така? За запазване на потребителската култура не само не е икономически изгодно продуктите да се правят по-ефективни и максимално удобни, а напротив – има интерес да са неефективни и неудобни, защото като такива, носят повече печалба. Парадоксално е, че обикновено логиката на печалбата върви срещу рационалното мислене. Реално можем да се замислим дали изобщо има случаи, в които съвпадат. Ако имате един наистина добър, удобен и траен продукт, той ще задоволява потребностите ви и няма да си купувате нови. Напротив, ако се разваля бързо и трудно се поправя, ако не е ефективен и няма всички удобства, постоянно ще трябва да се купуват нови и ужким все по-добри продукти. Да разгледаме няколко конкретни примера.
Българският Великден и Българският Благовец [1]
 
Млади хора с плакати “Искам да остана в България”. Младежи, които се оплакват, че държавната политика ги принуждава да напуснат и заплашват с емиграция като част от тактиките си на протестиращи. Това е един от тропите, които гражданското ни общество произвежда в последните две десетилетия – младите, образовани хора, които напускат България, като показател за провала на държавните политики. Мотивът за изтичане на мозъци, общ между другото за държавите извън списъка на развитите западни страни, присъства в публичното пространство в изказвания на политици, статистики и анализи. Миналата година председателят на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев изчислява, че от изтичане на мозъци България е загубила 40 млрд лева за 10 години [2]. Преди това, още през 2000 г. Иван Костов стартира акцията “Българският Великден”, която цели да привлече образовани хора с кариера на Запад, които да помогнат за развитието на страната. Изтичането на мозъци е една от трагедиите на прехода – страната има нужда от квалифицирани и активни хора, а не може да ги привлече или задържи.
В крак с времето ли са българските медии? Десетоноемврийският „Поход на справедливостта“ и неговото представяне в българската преса и телевизия.
 
На 10 ноември се състоя протест на „Ранобудните студенти“ под надслов „Поход на справедливостта“. В по-голямата си част, българските медии намериха протеста за важен и дори за главна новина. Въпросът обаче е какво ни казаха медиите за протеста? Пълният текст ...
Основната причина протестите да не постигат задоволителни резултати е, че си поставят твърде скромни цели. Звучи парадоксално, но оставката на поредното правителство, от което не зависи почти нищо, е нещо, което действително управляващите винаги могат да предоставят на публиката, затова не бързат да го правят. Ситуацията би се променила рязко, ако протестиращите поискат нещо, на което консервативните елити (консерватизмът е традиционната идеология на десницата, но в Източна Европа десните минават за революционери, борещи се със статуквото) никога не биха се съгласили. Например в случая със студентите, искания за премахване на таксите, които ограничават достъпа и влошават качеството на висшето образование или постепенно увеличаване на парите за това перо от бюджета, така че поне леко да се доближат до средноевропейските нива и то не количествено, а като процент от БВП, биха уплашили управляващите неимоверно повече от обвинението, че не са морални.
В последната си книга Ярост и време Петер Слотердайк твърди, че „етиката на дара“, насочена срещу обичайния егоизъм на пазарната размяна, може да превъзмогне дълбоките „антиномии“ на социалната държава. Предложението му ни води неочаквано близо до нещо, което може да се нарече комунистическтият възглед. 

Слотердайк предлага нов вид културна революция, радикално психосоциално превключване, основано на прозрението, че в наши дни, експлоатираната производителна социална класа не са работниците, а (горният сегмент на) средната класа: те са истинските даващи и допринасящи, чиито данъци финансират образованието, здравеопазването и общото добруване на мнозинството.  

За да постигнем промяната, трябва да изоставим абсолютисткия остатък на етатизма, необяснимо оцелял в демократичната епоха, или идеята, неочаквано силна дори сред традиционната левица, че държавата разполага с безспорно право да облага с данъци гражданите, да определя и присвоява – при нужда и чрез правна принуда – част от техния продукт. Излиза, че не гражданите дават доброволно част от дохода си на държавата, а като че ли са ѝ а приори задължени.
Пълният текст ...
Когато чух за студентската стачка, първоначално много се зарадвах. Стори ми се смислено заставането не просто срещу правителството, но срещу представителите на Конституционния съд в Софийския университет след скандално (не)обоснованото решение за връщането на Делян Пеевски в Народното събрание. Стори ми се значимо, че както в Чили, САЩ, Англия, Хърватия или Унгария, българските студенти прибягват към окупация и нови форми на израз и организация, за да изразят бунта си. Стори ми се тактически  важно това, че свикват асамблеи и се учат на нови похвати на вземане на решение и дебат в нарастващата криза на политическото представителство и вълна на улични протести, в която трибуна за обсъждане липсва. Все още ми се струва че е така и подкрепям окупацията.