cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън
Публикуваме превод на статия от La Marea

"Искам да апелирам към ангажираността ви с платформата Podemos отвъд настоящите избори за Европейски парламент. Искам да сте част от и ангажирани с нея. В този текст излагам мотивите си."

Европейските избори от 25М идват в момент на едновременно крайно недоволство от европейските институции и от поредица национални правителства, защото са отдалечени от хората, не са представителни, а в понякога даже никой не ги е избрал. Тези институции все по-открито се поставят в услуга на елитите и големите корпорации, в унисон с неолибералния капиталистически модел, който води до това, че разликите между най-заможните и тези, които разполагат с най-малко се изострят, завличайки все повече хора и семейства към социална изолация. Тази ситуация придобива особено драматични нюанси в държавите от Южна Европа, управлявани от правителства последователи на бюджетните съкращения, наложени от твърдото ядро на ЕС и Тройката. Като резултат ставаме свидетели на крайни феномени като детско недохранване или увеличаващия се брой семейства страдащи от енергийна бедност. За да довършим картината, маргинализацията и гражданското отдръпване от това, което представлява Европейският съюз се канализира от открито ксенофобски и крайно десни движения и партии, подкрепата за които не спира да се увеличава. Тази панорама не се различава от една дистопия и напомня за не толкова далечното минало. Възрастни хора, ровещи в кофите за боклук, болни струпани в коридорите на болниците, семейства, които не могат да включат отоплението през зимата. Тъжни, изключително тъжни образи, с които живеем в тази тъжна и стара Европа. Пълният текст ...

Тази статия е съвместна публикация между Нови леви перспективи и порталът LeftEast



(Снимка от февруари 2013 г.; източник: Facebook)

На 12 ноември 2013 г. една снимка на 15 годишно момиче, плачещо пред полицейски служител, се появи из социалните медии и обиколи международния инфообмен.  



(Снимка: Стефан Стефанов, 2013)

Момичето бързо се превърна в емблематичен образ на опитите да бъде свалено предвожданото от БСП „ляво” правителство. Това бе трогателен образ на младежки
 гняв, изобразяващ повратна точка в тогавашните усилия да бъдат мобилизирани ученици и студенти, в чийто авангард стоеше окупацията на Софийския университет.

Мобилизацията на този образ бе придружена от съчувственото мъжество на същия утешаващ момичето полицай, който й казал „Дръж се, всичко ще бъде наред”. Ситуацията очевидно беше смесица от трансгресии в общението между половете. От една страна, тийнейджърка, израстваща по площадите като протестираща гражданка, на ръба на детството си, която излива сълзите си в отчаяността на настоящето; от друга, идеологическата трансгресия на мъжа полицай, който й обещава бъдещето докато служи на същото онова правителство, което я е накарало да плаче в и да оплаква настоящето – и да протестира за него. В ответ 
полицаят съшо се просълзил, казва момичето.

Пълният текст ...
Публикуваме превод на манифеста на словенската политическа партия Инициатива за демократичен социализъм. По-голямата част от създателите на партията са активисти от Работническо-пънкарския университет в Любляна.  На 1 март тази година в Любляна беше основана и тристранната коалиция  за евроизборите "Обединена левица", състояща се от Демократичната работническа партия, Партията за устойчиво развитие и Инициативата за демократичен социализъм.


Основаването на тристранната коалиция

Идеологическото господство на капитализма, което го представя като единствения възможен начин на производство, е към края си. През втората половина на 1970-те години, когато бързият и стабилен икономически растеж в развития свят спря, силите на капитала усилиха нападението си срещу работническите права, нападение, което не е спирало и до ден-днешен. Основите, върху които идеологическото господство на капитализма се основава, залиняват и застъпниците на капитализма все повече оправдават съществуването му, обръщайки се към самия факт на съществуването му. Фактът, че за разлика от реалния социализъм, капитализмът не е рухнал – въпреки че е трябвало да бъде спасяван благодарение на фашистки банди и военни хунти много пъти – подкрепяше твърдението, че просто няма алтернатива и трябва да се примирим с всяка жертва в името на натрупването на капитала. Ако растящото неравенство, нищетата на по-голяма част от населението на планетата, терорът на диктаторите и унищожението на природата са цената, която плащаме, за да процъфтява капила, тогава така да бъде.

Пълният текст ...
Да пишеш от критична позиция в смутни времена не е нещо, което бива широко ценено. За някои истерични идиоти съм бил отстъпил пред фашистите, за други – бил съм предал Родината. В момента времето е ценно и трябва да се ползва ефикасно. Ето защо отговарям на всичко това в отделен пост. 

Мразя евроидиотите, които започнаха всичко това поради дребните им трикове и културен шовинизъм.

Мразя копелетата, вкопчили се във властта въпреки множеството смъртни случаи и които сега искат да се върнат в страната на чужди танкове. 

Мразя бившата опозиция, превърнала се в днешната власт, която не откри нищо по-добро от „да спасим украинския език” (ограничавайки руския), да насели правителството с фашисти и да обещава непопулярни социални мерки. 
Публикуваме превод на позицията на руската група "Открытая левая".
Източник: LeftEast
Украинският полуостров има нещастието да се намира на пресечната точка между империалистическите амбиции на Русия и бруталните националистически политики на „новата“ Украйна. От „Открита левица“ заявяваме – кримското движение за право на самоопределение предшества както империалистическите игри, така и националистическото безумие. Пълният текст ...
 


Бунтът, който избухна в Босна на 7 февруари е безпрецедентен по мащаба си. Работническите протести в Тузла се превърнаха в общонационално изражение на ярост и на желание на хората за директен контрол върху живота им. В десетки градове протестиращите атакуваха символите на местната администрация, на федералното правителство и на политическите партии. Но не трябва да се гледа към босненския бунт като към поредния протест „срещу политиците“. Неговите корени са много по-дълбоки и материални. Не трябва да се подценяват и приликите между ситуацията в Босна и в България.
Източник: Lasting Future
Снимка: Луиза Гулиамаки
От началото на септември в гръцките университети се води война против масовите съкращения на административни служители. Като част от драконовите строги условия на споразумението за спасителния план с Тройката (ЕС-МВФ-ЕЦБ), гръцкото правителство беше принудено да намали броя на заетите в обществения сектор. Част от този процес са и т. нар.  схеми за мобилност, които гласят, че държавните служители и тези в обществения сектор няколко месеца ще получават 75% от своята заплата (незачитане на договори) и след това или ще бъдат назначени на друга длъжност (“мобилност”), или ще бъдат съкратени. Отпускането на заема от Тройката зависи от достигането на определен брой служители, чиито договори не се зачитат, и определен брой съкращения. Пълният текст ...
Непоправимо десни ли са „Ранобудните“? Или пък в окупацията на университетите има място и за ляв дискурс? Достатъчни ли са няколко случая, както например интервюто на неизбран „лидер“ на студентите, или пък поканата на десен интелектуалец да държи лекция, за да се определи едно цяло движение като обречено на дясното? Трябва ли да мълчим пред наглите опити на десни партии и интелектуалци (вкл. тези боядисани в червено) да манипулират всеки опит за мобилизация на хората в България? Защо хората, които протестират в повечето случаи нямат социален дискурс, а ползват мъгливи понятия като „морал“?

Щеше да е толкова хубаво да се събудим една сутрин и да видим, че изведнъж около нас хиляди хора са излезли на улицата с лозунги срещу неолиберализма, с призиви за пряка демокрация и с ясни социални искания. Би било наистина хубаво, но за съжаление нищо подобно не става. Все нещо не е наред с протестите, независимо дали на власт е Бойко Борисов или Пламен Орешарски. Миналата зима по време на протестите се викаше „Българи юнаци“, някои хора произнасяха открито расистки речи, други искаха мажоритарен вот и имаше няколко много съмнителни „лица на протеста“. Лятото пък викаха „червени боклуци“, писаха се статии, в които де факто се подиграваха с „грозните и бедните“ от зимните протести и се организираха антикомунистически пърформанси. Сега някои студенти гостуват в немското посолство или канят бившия американски посланик, докато други симпатизират на неолибералите от Реформаторския блок. В такъв контекст не е странно, че левите активисти, които се борят за социални каузи и срещу неолиберализма, се разделят, а понякога направо се карат.
Днес всеки от нас ежедневно се сблъсква с хиляди реклами на неща, които ни обещават щастие, лекота и безгрижие. Заливат ни послания за продукти, уж насочени да задоволяват всичките ни желания...Но дали това е така? За запазване на потребителската култура не само не е икономически изгодно продуктите да се правят по-ефективни и максимално удобни, а напротив – има интерес да са неефективни и неудобни, защото като такива, носят повече печалба. Парадоксално е, че обикновено логиката на печалбата върви срещу рационалното мислене. Реално можем да се замислим дали изобщо има случаи, в които съвпадат. Ако имате един наистина добър, удобен и траен продукт, той ще задоволява потребностите ви и няма да си купувате нови. Напротив, ако се разваля бързо и трудно се поправя, ако не е ефективен и няма всички удобства, постоянно ще трябва да се купуват нови и ужким все по-добри продукти. Да разгледаме няколко конкретни примера.
Българският Великден и Българският Благовец [1]
 
Млади хора с плакати “Искам да остана в България”. Младежи, които се оплакват, че държавната политика ги принуждава да напуснат и заплашват с емиграция като част от тактиките си на протестиращи. Това е един от тропите, които гражданското ни общество произвежда в последните две десетилетия – младите, образовани хора, които напускат България, като показател за провала на държавните политики. Мотивът за изтичане на мозъци, общ между другото за държавите извън списъка на развитите западни страни, присъства в публичното пространство в изказвания на политици, статистики и анализи. Миналата година председателят на КТ “Подкрепа” Константин Тренчев изчислява, че от изтичане на мозъци България е загубила 40 млрд лева за 10 години [2]. Преди това, още през 2000 г. Иван Костов стартира акцията “Българският Великден”, която цели да привлече образовани хора с кариера на Запад, които да помогнат за развитието на страната. Изтичането на мозъци е една от трагедиите на прехода – страната има нужда от квалифицирани и активни хора, а не може да ги привлече или задържи.