cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън
Публикуваме превод на статията на Иля Будрайцкис от 5.08 в LeftEast

Няколко дни, прекарани в атмосферата на политическите протести в София, ме накараха да направя сравнение с руския опит от 2011-2012 г.. Въпреки значителните разлики в контекста, тези две движения могат да се разглеждат като част от една нова – и потенциално разрастваща се – вълна на протести в Източна Европа. Анализът и стратегията, които те изискват, се превръщат в основни въпроси за радикалната левица. Пълният текст ...
Публикуваме превод на статията на Ричърд Сиймур от 30.07 в The Guardian
 
Наскоро, пишейки за протестите в Бразилия, един колумнист на New Yorker открои ребуса на „бунта сред сравнителен просперитет”: „ От 2003 г. насам около 40 милиона бразилци се присъединиха към средната класа ... протестите бяха широко разпространени, народни и, най-изненадващо от всичко, доминирани от средната класа.” Обяснението, казва той, е в това, че Бразилия е страна на средната класа с инфраструктура на бедна страна. 
 
Това не е нова тропа. Според главният помощник-секретар на ООН Хералдо Муньоз, отговорна за вълната от протести из Латинска Америка е една „нова средна класа”. Франсис Фукуяма, пророкът на „края на историята”, казва че сме по средата на глобална революция на средната класа. Този анализ внушава, че протестът произлиза от осуетените домогвания на една напираща нова дребнобуржоазия. ООН ни казва, че членът на новата глобална средна класа получава межу 10 и 100 долата на ден и следователно разполага с неизползван доход за потребление. На тази основа от ООН изчисляват, че средната класа ще нарасне от 1.8 милиарда през 2009 г. до 3.2 милиарда през 2020 г. 
Публикуваме превод на статията на Мария Иванчева от 26.07 в The Guardian
 
Дълго траещите протести в България не са заговор, предвождан от средна класа соросоиди – те са за социални алтернативи. 
 
Във вторник [23.07.2013] София - столицата на България - стана свидетел на изпълнена с насилие нощ. След 40 дни протести, Народното събрание беше обградено покрай искания правителството да подаде оставка, а полицията щурмува мирната тълпа. Пълният с депутати автобус, опитващ се да се изниже бе заобиколен, прозорците му – изпочупени, а десетки бяха ранени. На следващия ден Михаил Миков, председател на парламента, каза, че „търсенето на решения в Конституцията става все по-трудно”. 
 
Един бърз поглед назад може да обясни защо. Колапсът на центристко-дясното правителство на България през февруари в резултат на протестите срещу покачващите се сметки за електричество доведе до предсрочни избори през май. Те произведоха коалиция от БСП и ДПС – подкрепяната от турското малцинство в България партия – с министър-председател Пламен Орешарски. 
Публикуваме превод на статията Terminal 2: The joke is on us от сайта Left East
*художник на карикатурата е Христо Комарницки

Може би една от най-разпространените напоследък шеги в България е тази, която описва емиграцията като най-подходящия начин да избягаш от политико-икономическата криза. Въпрос: Какви са възможните изходи от кризата?
Отговор: Терминал 1 и Терминал 2
Пълният текст ...
Заявяваме категоричната си подкрепа към борбата на нашите другари в цяла Турция. Те се борят срещу потисническия и авторитарен неолиберален режим на Реджеп Тайип Ердоган и ПСР, които обявиха открита война на турските граждани, атакувайки с невиждана жестокост мирни протести. Вярваме, че всички ние сме част от общата борба срещу неолибералния капитализъм и незачитането на икономическите, граждански и социални права.

Протестите започнаха като събрание на няколкостотин граждани, антикапиталистически и еко-активисти които се опитваха да предотвратят унищожаването на парка Гези: един от малкото останали символи на левия активизъм, ЛГБТ общността и други прогресивни сили в Истанбул. Към този масов антиправителствен бунт, провокиран от държавните репресии, започнаха да се присъединяват все повече хора всеки ден, включително и представители на малцинствени групи, синдикати и работнически движения.

Паркът Гези е новият площад Тахрир. Бунтът върви по пътя, по който поеха масовите протестни движения в целия свят през последните две години: от Възмутените в Испания, през Окупирай, до борбите в Гърция. Големите синдикати вече започнаха двудневна обща стачка, настоявайки репресиите срещу народното движение да бъдат преустановени. Ситуацията ескалира с всеки изминал час. Това не е просто протест. Това е народно въстание с искания за радикална промяна.

Турските граждани ни дават пример за това как заедно трябва да се изправим срещу хегемонните елити, които заплашват всяка общност и всяко общо благо. Нека не се лъжем:  Балканските страни до една са заплашени от неолибералните политики на капиталистическите автократи. Най-добрият начин да покажем солидарност с хората в Турция е да продължим да водим собствената си битка с неолибералния капитализъм.

Борбата на турския народ е и наша борба. Трябва да сложим край на неолибералните политики на партийните елити, които, в опита си да контролират всички обществени сфери, предават хората, избрали ги по демократичен начин. С подобна подмяна на масовия вот в Турция, режимът на Ердоган отново поставя своята легитимност под въпрос. Затова, ние заставаме до турските граждани в борбата им за равенство и свобода.

Наред с това, ние осъждаме опитите на националистически групи и на икономическия и политически елит в Турция, и не само, да представят бунта в Турция като “светско” въстание срещу исляма. Това е бунт срещу неолиберализма. Трябва да подемем същата борба, която турският народ води с изключителен кураж и решителност, в собствените си страни.

Обръщаме се към всички потиснати, слашвани и експлоатирани хора; към работниците и студентите и към всички, чиято съдба и свобода зависи от репресивния апарат, скрит зад маската на празните обещания за развитие и просперитет. Трябва всички да застанем редом с нашите другари от Турция и да заявим твърдо: “НЕ” на репресиите и жестокостта.

Нашата сила е в солидарността - борбата продължава!


Organizata Politike, Албания

Lijevi, Босня и Херцеговина

Социален център “Хаспел”, България

Нови леви перспективи, България

Subversive Forum, Хърватия

ARAS, Гърция

4K! – Negyedik Köztársaságot!, Унгария

Kolektivi Materializmi Dialektik (KMD, Колектив Диалектически материализъм), Косово

Левичарско движење Солидарност, Македония

CriticAtac, Румъния

Grupul pentru Acţiune Socială (GAS), Румъния

Marks21, Сърбия

Iniciativa za demokratični socializem (Инициатива за демократичен социализъм), Словения

Автономна спілка трудящих (Автономен работнически синдикат), Украйна

Студентски синдикат “Пряма дія”, Украйна

Списание “Общи блага”/”Спільне”, Украйна

Зелена омладина Србије, Сърбия

 




В последните три десетилетия много се говори за „новата икономика“. Въпреки че няма консенсус какво точно означава този израз, повечето хора твърдят, че препраща към замяната на тежката промишленост и производството с „икономика на услугите.“ Икономиката на услугите включва широк спектър от професии в сферата на образованието, финансовите услуги, здравеопазването и често се свързва с развитието на новите технологии и средства за комуникация. Но един от най-бързо растящите отрасли на така наречената нова икономика са расторантите за бързо хранене, веригите супермаркети и хранителната индустрия като цяло. Този факт обаче не предизвиква обичайния ентусиазъм на гурутата на новата икономика по разбираеми причини. Погледната от този ъгъл, новата икономика не обещава нищо друго освен нещастие и мизерия. Градът Детройт в щата Мичиган (САЩ) е олицетворение на разрухата и страданието, които се крият под евфемизма „нова икономика.“


Тази статия има за цел да опише тежката ситуацията в Детройт и да разкаже за съпротивата на работниците в ресторантите за бързо хранене, които органзираха безпрецедентна стачка на 10 май 2013г.. Впоследствие, това се оказа най-голямата стачка в този икономически сектор в цялата история на САЩ.i Безценният политическия опит, който получих с участието си в тази стачка, съвсем не е ограничен до пределите на Детройт или САЩ. Напротив, много общи неща могат да се научат от новите форми на синдикализъм там. Затова в края на есето ще се опитам да извлека някои заключения за това как истински и демократични синдикати и профсъюзни организации в България могат да отвърнат на ударите на „новата икономика.“

Пълният текст ...
Докато пиша този текст Истанбул е обсаден. Цялата мощ на най-голямата градска полиция в Европа брутално атакува мирните окупиращи парка Гези.

Протестите започнаха на 27 май и бяха привидно насочени срещу планирания търговски център на мястото на един парк в близост до Таксим, централен площад в Истанбул. Но мащабни народни движения като това не изникват от нищото. Обичайно, те са резултат от неуморна и продължителна работа от страна на активисти. А накрая нещо се случва: искра, която подпалва тези незабелязани натрупвания.

Протестите започнаха, когато около 70 активисти за Правото на град се мобилизираха на 27 май срещу унищожението на парка. Тези активисти успешно спряха багерите и малко повече от десет активисти пренощуваха на място. Те издигнаха две големи палатки, донесоха си китари и разказваха за случващото се на минувачите. Активистите са членове на “Солидарност с Таксим”, на “Защита за таксимския парк Гези”, на “Сдружение разкрасяване”, както и на няколко независими, но загрижени граждани.

На 28 май коалицията от сдружения за Право на град представиха петицията си на истанбулските власти и изискаха защитата на парка. В 13:30 на 28 май багерите се върнаха. Протестиращите оказаха съпротива и полицията използва сълзотворен газ, за да разчисти парка. Един от активистите се покатери на едно дърво и това допълнително затрудни унищожението на парка, но после пак продължи. И така докато не се включиха и активисти от про-кюрдската партия на мира и демокрацията (BDP), както и депутати от светската опозиционна Републиканска народна партия. Това забави премахването на парка, а вечерта от седем имаше протест. Протестиращите преспаха в парка отново.
Пълният текст ...
Вече е ясно кой е нашият враг. Фабриката за лъжи на нашето правителство поглъща дърветата в парка Гези при площад Таксим, за да може да се освободи повече място за молове и бизнес сгради. Тези, които се противопоставят, са измъчвани още от зори, подпалвани в палатките си от полицията обсадила парка от вчера. Това е арогантността на суверена. Те го наричат “развитие”, наричат го “ръст”. Но чий е този растеж? Какво обещава Ердоган, когато отнема основния обществен площад и близкия парк? Поредната луксозна сграда, в която няма да можем да се движим свободно. Поредната пешеходна зона, в която събиранията са забранени. Искат да повтаряме заедно с тях, че властта им идва от миналото и отива към бъдещето. За тях обаче това бъдеще е изградено от стерилните площади без хора; от търговските центрове, които ни ограбват; от скуката на стените, затварящи ни в нашите домове.

Но и ние сме тук. Ние сме в парк Гези, под дърветата, покатерили се по клоните. Ние сме тук, за да заявим, че отхърляме заграбването на земята и превръщането на обществените места в пространства за натрупване на частна печалба. Тук сме, за да спрем плячкосването на реките ни в най-крайните региони на страната. Тук сме, за да не позволим нашият живот да бъде погълнат от свят без душа. Тук сме, защото отричаме потисничеството, защото се противопоставяме на капиталистическото натрупване чрез отнемане. Ние сме тук, за да не позволим Общото да бъде заграбено. Няма да позволим животът ни да бъде смазан между бизнеса и унищожителното бъдеще. Твърденията на нашите владетели са вече безсилни. Вече ясно чуваме как колелото заскърца. Във всяка минута още един човек се изправя срещу тази измама.

Искаме живота си, искаме настоящето. Открихме, че сме повече от това, което мислехме. Оказа се, че сме по-силни от това, което предполагахме. Ние сме клоните в парка Гези, ние сме водите на Чамшлихемшин и Дерсим, ние сме в морето на Дикили и върху скалите на Амед в Диарбекир.

Ако слушате внимателно, ще се чуете един друг.

Гези е наш! Истанбул е наш!

На английски език -
Това е преработена версия на откриващата лекция на Народното движение по случай деня на Европа в Дъблин, 9 май 2013г.. Благодаря на Том МакДонъл и Морис Коукли за полезни коментари по този доклад.

Въведение

„Не можах да не забележа, че не спечелихме Нобеловата награда за икономика”

Тази карикатура беше публикувана, когато ЕС спечели Нобеловата награда за мир през 2012г. и напомня една мисъл, приписвана на Наполеон: „никога не отдавай на злонамереност онова, което може да бъде обяснено с некомпетентност” (в McNamara, 2013). Но карикатурата е подвеждаща, защото представя отговора на властите на ЕС на икономическата криза чисто и просто като грешка (или серия от грешки). Това отдава твърде много на некомпетентност онези неща, които могат да бъдат обяснени със злонамереност. В действителност това, което се случи до голяма степен отговаря на виждането на създателите на Еврозоната за действието на тази система. Тази криза не е някакво отклонение, тя е логичният резултат от един последователен, ако не и непременно устойчив замисъл.
Пълният текст ...

Напоследък все по-често се появяват текстове, написани от представители на „интелигенцията“, засрамена от „простащината“ на протестите, или невъзможността на протестиращите да формулират какво искат, и други, в които интелигенцията е определяна като виновна за „народната безграмотност“. Изпъква противопоставянето между „интелигенция“ и „народ“, потопена в като че ли широко поддържаната „над-идеологичност“, „отвъд-партийност“, която се превръща в тотална абстракция и вероятно заради своята мъглявост може да обедини снобската интелигенция и невярващите хора на площада (това разделение е условно, голяма част от интелигенцията е на площадите, бидейки част от народа, тук аз перефразиорам текстовете в пресата, които като че стават артикулации на площадния живот).

Пълният текст ...