cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън
Това интервю е публикувано за първи път в Гърция в Η Εποχη на 24 септември 2013 г., преди последвалите арести на членове на Златна Зора (Golden Dawn). Превод от гръцки на английски Елена Лоизиду. 
 
 
Йоанна Дрозу (ЙД): Според последни доказателства, Павлос Фисас е бил убит заради музиката си. Какво означава това?
 
Костас Дузинас (КД): Артистичното име на г-н Павлос Фисас беше Killah P(ast) [past (англ.) -  минало; б. пр.]. Той е, в този смисъл, един екзекутор: той унищожи миналото, за да можем да изградим бъдещето. Името на Павлос и убийството ме подсетиха за есето от известния текст „Относно понятието за история“ от Валтер Бенямин. Бенямин говори в това есе за ангела в една картина на художника Паул Клее наречена „Angelus Novus“. Фисас е новият ангел. Както хванатия в бурята ангел на Клее, обръщайки се назад, той вижда в миналото само купчини отломки, поражения , смърт, изгнаници. А бурята вее откъм Рая. Силата на бурята пречи на крилете на ангела да се затворят и го тласкат към бъдещето. „Наричаме тази буря Прогрес,“ пише Валтер Бенямин донякъде двусмислено. Нека да наречем Павлос Фисас ангел-мъченик. Аз използвам думата мъченик тук в нейното двойно значение: като свидетел и като някой, който се жертва. Нека неговата жертва бъде свидетел на предстоящото въстание.
Може би най-точната алегория за несвобода в либералната мисъл е тази, която изобразява окованото и обездвижено тяло на роб. Алегорията на окования роб обаче препраща към разбирането за “свободния” човек като подвижен субект. Подобно, един от основните принципи, които стоят зад осъществяването на “европейския проект”, а именно свободата на движение, съдържа в себе си идеологически натовареното разбиране за свобода, от една страна, а от друга, идеята, че движението е конститутивно за свободата.
Една от новините около последните протести е, че за пръв път коментатори от всички политически течения заявиха нещо, което май остана пропуснато и от протестиращите, и от контрапротестиращите. Именно: БСП не е лява партия. Или нека го кажа пак: от много повече от две десетилетия, БСП не е нищо друго освен олигархична партия, която служи на интересите на местния и глобалния капиталистически елит и изпълнява неолиберални реформи, разрушавайки настървено социални институции, създадени по времето на държавния социализъм. Наред с това, обаче, докато коментатори пак от всички политически течения често изразяват надежда за организирана нова левица, такава не се забелязва. Защо?  
 
Разбира се, можем да отдадем липсата на мотивация в организиране на нови политически структури и вляво, и вдясно на кризата на политическото представителство, която не е само българска, а е повсеместна. Засега от това в световен мащаб успяват да се възползват най-вече десни партии – например в Англия; социалдемократически партии на статуквото като във Франция; коалиции между двата типа като в Германия, поне до изборите; и нови популистки образувания като партията на Бепе Грило в Италия. И докато крайната десница напредва в много страни, особено в Източна Европа, а алтернативи на политическия спектър не се виждат, заслужава си да се зададе въпросът какво се случва с радикалната левица: на какво се дължи осезаемият й отказ от организирано действие в България? 
Пълният текст ...
8 септември. Националният празник на Македония. Правителството на Груевски току-що е гласувало ново рестриктивно законодателство относно аборта. Жените трябва да се превърнат в машини за изстрелване на бебета в социума. Средно на всеки три месеца Грувески и неговите йеродякони водят кампания срещи „педерите” и „шиптарите”. Нацията умира, виновни има. 

8 септември. Центърът на Скопие. В билбордите и градската среда наоколо преобладава розовият цвят. На фона на гигантомахията, струяща от проекта „Скопие 2014”, вече всичко се отличава лесно. Количествата скулптури – особено конете, тези подопечени на нацията, прочее някак по селски-свенливо полунадарени с пенис  - влизат в сериозно количествено съревнование с бездомниците по улиците. Нацията умира, бездомниците също. 
Пълният текст ...
Report from our Summer School “Between (post)Socialism and (neo)Liberalism”, at the fridge & Haspel in Sofia





























This July in Sofia, an event entitled Eastern Europe: Between (post)Socialism and (neo)Liberalism. Ideologies, practices, resistances was hosted by New Left Perspectives and Social Center Haspel and supported by the Rosa Luxemburg Stiftung. The goal of the event was to continue the transnational collaboration between radical activists and academics within Eastern Europe that was started during two previous summer schools in 2011 and 2012 in Budapest. Пълният текст ...
Публикуваме превод на статията на Иля Будрайцкис от 5.08 в LeftEast

Няколко дни, прекарани в атмосферата на политическите протести в София, ме накараха да направя сравнение с руския опит от 2011-2012 г.. Въпреки значителните разлики в контекста, тези две движения могат да се разглеждат като част от една нова – и потенциално разрастваща се – вълна на протести в Източна Европа. Анализът и стратегията, които те изискват, се превръщат в основни въпроси за радикалната левица. Пълният текст ...
Публикуваме превод на статията на Ричърд Сиймур от 30.07 в The Guardian
 
Наскоро, пишейки за протестите в Бразилия, един колумнист на New Yorker открои ребуса на „бунта сред сравнителен просперитет”: „ От 2003 г. насам около 40 милиона бразилци се присъединиха към средната класа ... протестите бяха широко разпространени, народни и, най-изненадващо от всичко, доминирани от средната класа.” Обяснението, казва той, е в това, че Бразилия е страна на средната класа с инфраструктура на бедна страна. 
 
Това не е нова тропа. Според главният помощник-секретар на ООН Хералдо Муньоз, отговорна за вълната от протести из Латинска Америка е една „нова средна класа”. Франсис Фукуяма, пророкът на „края на историята”, казва че сме по средата на глобална революция на средната класа. Този анализ внушава, че протестът произлиза от осуетените домогвания на една напираща нова дребнобуржоазия. ООН ни казва, че членът на новата глобална средна класа получава межу 10 и 100 долата на ден и следователно разполага с неизползван доход за потребление. На тази основа от ООН изчисляват, че средната класа ще нарасне от 1.8 милиарда през 2009 г. до 3.2 милиарда през 2020 г. 
Публикуваме превод на статията на Мария Иванчева от 26.07 в The Guardian
 
Дълго траещите протести в България не са заговор, предвождан от средна класа соросоиди – те са за социални алтернативи. 
 
Във вторник [23.07.2013] София - столицата на България - стана свидетел на изпълнена с насилие нощ. След 40 дни протести, Народното събрание беше обградено покрай искания правителството да подаде оставка, а полицията щурмува мирната тълпа. Пълният с депутати автобус, опитващ се да се изниже бе заобиколен, прозорците му – изпочупени, а десетки бяха ранени. На следващия ден Михаил Миков, председател на парламента, каза, че „търсенето на решения в Конституцията става все по-трудно”. 
 
Един бърз поглед назад може да обясни защо. Колапсът на центристко-дясното правителство на България през февруари в резултат на протестите срещу покачващите се сметки за електричество доведе до предсрочни избори през май. Те произведоха коалиция от БСП и ДПС – подкрепяната от турското малцинство в България партия – с министър-председател Пламен Орешарски. 
Публикуваме превод на статията Terminal 2: The joke is on us от сайта Left East
*художник на карикатурата е Христо Комарницки

Може би една от най-разпространените напоследък шеги в България е тази, която описва емиграцията като най-подходящия начин да избягаш от политико-икономическата криза. Въпрос: Какви са възможните изходи от кризата?
Отговор: Терминал 1 и Терминал 2
Пълният текст ...
Заявяваме категоричната си подкрепа към борбата на нашите другари в цяла Турция. Те се борят срещу потисническия и авторитарен неолиберален режим на Реджеп Тайип Ердоган и ПСР, които обявиха открита война на турските граждани, атакувайки с невиждана жестокост мирни протести. Вярваме, че всички ние сме част от общата борба срещу неолибералния капитализъм и незачитането на икономическите, граждански и социални права.

Протестите започнаха като събрание на няколкостотин граждани, антикапиталистически и еко-активисти които се опитваха да предотвратят унищожаването на парка Гези: един от малкото останали символи на левия активизъм, ЛГБТ общността и други прогресивни сили в Истанбул. Към този масов антиправителствен бунт, провокиран от държавните репресии, започнаха да се присъединяват все повече хора всеки ден, включително и представители на малцинствени групи, синдикати и работнически движения.

Паркът Гези е новият площад Тахрир. Бунтът върви по пътя, по който поеха масовите протестни движения в целия свят през последните две години: от Възмутените в Испания, през Окупирай, до борбите в Гърция. Големите синдикати вече започнаха двудневна обща стачка, настоявайки репресиите срещу народното движение да бъдат преустановени. Ситуацията ескалира с всеки изминал час. Това не е просто протест. Това е народно въстание с искания за радикална промяна.

Турските граждани ни дават пример за това как заедно трябва да се изправим срещу хегемонните елити, които заплашват всяка общност и всяко общо благо. Нека не се лъжем:  Балканските страни до една са заплашени от неолибералните политики на капиталистическите автократи. Най-добрият начин да покажем солидарност с хората в Турция е да продължим да водим собствената си битка с неолибералния капитализъм.

Борбата на турския народ е и наша борба. Трябва да сложим край на неолибералните политики на партийните елити, които, в опита си да контролират всички обществени сфери, предават хората, избрали ги по демократичен начин. С подобна подмяна на масовия вот в Турция, режимът на Ердоган отново поставя своята легитимност под въпрос. Затова, ние заставаме до турските граждани в борбата им за равенство и свобода.

Наред с това, ние осъждаме опитите на националистически групи и на икономическия и политически елит в Турция, и не само, да представят бунта в Турция като “светско” въстание срещу исляма. Това е бунт срещу неолиберализма. Трябва да подемем същата борба, която турският народ води с изключителен кураж и решителност, в собствените си страни.

Обръщаме се към всички потиснати, слашвани и експлоатирани хора; към работниците и студентите и към всички, чиято съдба и свобода зависи от репресивния апарат, скрит зад маската на празните обещания за развитие и просперитет. Трябва всички да застанем редом с нашите другари от Турция и да заявим твърдо: “НЕ” на репресиите и жестокостта.

Нашата сила е в солидарността - борбата продължава!


Organizata Politike, Албания

Lijevi, Босня и Херцеговина

Социален център “Хаспел”, България

Нови леви перспективи, България

Subversive Forum, Хърватия

ARAS, Гърция

4K! – Negyedik Köztársaságot!, Унгария

Kolektivi Materializmi Dialektik (KMD, Колектив Диалектически материализъм), Косово

Левичарско движење Солидарност, Македония

CriticAtac, Румъния

Grupul pentru Acţiune Socială (GAS), Румъния

Marks21, Сърбия

Iniciativa za demokratični socializem (Инициатива за демократичен социализъм), Словения

Автономна спілка трудящих (Автономен работнически синдикат), Украйна

Студентски синдикат “Пряма дія”, Украйна

Списание “Общи блага”/”Спільне”, Украйна

Зелена омладина Србије, Сърбия