cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън
Това е преработена версия на откриващата лекция на Народното движение по случай деня на Европа в Дъблин, 9 май 2013г.. Благодаря на Том МакДонъл и Морис Коукли за полезни коментари по този доклад.

Въведение

„Не можах да не забележа, че не спечелихме Нобеловата награда за икономика”

Тази карикатура беше публикувана, когато ЕС спечели Нобеловата награда за мир през 2012г. и напомня една мисъл, приписвана на Наполеон: „никога не отдавай на злонамереност онова, което може да бъде обяснено с некомпетентност” (в McNamara, 2013). Но карикатурата е подвеждаща, защото представя отговора на властите на ЕС на икономическата криза чисто и просто като грешка (или серия от грешки). Това отдава твърде много на некомпетентност онези неща, които могат да бъдат обяснени със злонамереност. В действителност това, което се случи до голяма степен отговаря на виждането на създателите на Еврозоната за действието на тази система. Тази криза не е някакво отклонение, тя е логичният резултат от един последователен, ако не и непременно устойчив замисъл.
Пълният текст ...

Напоследък все по-често се появяват текстове, написани от представители на „интелигенцията“, засрамена от „простащината“ на протестите, или невъзможността на протестиращите да формулират какво искат, и други, в които интелигенцията е определяна като виновна за „народната безграмотност“. Изпъква противопоставянето между „интелигенция“ и „народ“, потопена в като че ли широко поддържаната „над-идеологичност“, „отвъд-партийност“, която се превръща в тотална абстракция и вероятно заради своята мъглявост може да обедини снобската интелигенция и невярващите хора на площада (това разделение е условно, голяма част от интелигенцията е на площадите, бидейки част от народа, тук аз перефразиорам текстовете в пресата, които като че стават артикулации на площадния живот).

Пълният текст ...
Кейс ван дер Пийл
Център за глобална политическа икономия, Университета в Съсекс

На 1 май Кейс ван дер Пийл ще изнесе лекция на тема "Бюджетните съкращения и милитаризацията на Европа"


1. Американският военно-индустриален комплекс в преход към неолиберализъм
В тази статия твърдя, че след финансовата криза от 2007-2008г. на Съединените американски щати (като водещата сила в либералния Запад) им се налага да се облягат все повече на военната си мощ, за да подсигурят глобалното си превъзходство. Специфичната политическа смес от финанси и война се появи в процеса на неолиберално преструктуриране на западното господство и капиталистическото дисциплиниране, започнали през 1979г.. През тази година, темпът на разпространяващата се инфлация на международния дълг бе подложен на цялостна регулация чрез скока на лихвения процент, проектиран от Пол Волкер, председател на Банката на федералния резерв на САЩ. В същото време, НАТО реши да разположи наземните балистични ракети Пършинг II и крилатите си ракети като ги насочи към съветски военни центрове с цел драстично да намали времето за предупреждение.
Пълният текст ...
Френско-немски обмен между писател и социолог във връзка с успеха на неолиберализма при трансформацията на политическия упадък в социален напредък и за съдбата на Просвещението в двете водещи култури в Европейския съюз. Излъчено по телевизия Arte на 5 декември 1999г.

Пълният текст ...
Публикуваме текст на основата на интервю на Амадор Фернандес-Саватер с Франко Берарди - Бифо.


Европейският съюз се роди като проект за мир и социална солидарност, приемайки наследството на социалистическата и интернационалистка култура, която се противопостави на фашизма.

През 90-те години големите централи на финансовия капитализъм решиха да разрушат европейския модел и започвайки от подписването на договора в Маастрихт отприщиха неолиберална агресия. В последните три години анти-Европата на Европейската Централна Банка и Дойче банк се възползва от американската финансова криза от 2008 г., за да превърна вътрешното културно многообразие на европейския континент (готическите и общностни протестантски култури, бароковите и индивидуалистки католически култури, спиритуалистките и иконоборчески православни култури) във фактор на политическо разделение в Европейския съюз и най-вече за съкрушаване на съпротивата на труда срещу окончателното подчинение на капиталистическия глобализъм. Рязко намаляване на заплатите, премахване на ограничението за осем-часов работен ден, непостоянна работа за младите и отлагане на пенсионирането за възрастните, приватизация на услугите. Европейското население трябва да плати дългът, натрупан от финансовата система, защото дългът функционира като оръжие, насочено към слепоочието на работниците.
Пълният текст ...

Текстът е публикуван през 2010 със заглавието "Социализъм в сегашно време?" в Индимедия България.
Препубликуваме го по повод кончината на Уго Чавес и актуалността му към днешния ден.

През 2004 група студенти в Университетския колеж в Лондон провеждаха кампания за солидарност с Венецуела. Сред организираните от тях дейности беше дискусията за образователната реформа на Боливарската революция с венецуелския начален учител и педагог Оскар Негрин. Той започна с думите: „Във Венецуела днес се опитваме да сменим езика, на който преподаваме на децата: вместо да ги караме да запаметяват абстрактни изрази, ние ги учим на най-важните думички за тях – „мама", „мир", „Чавес"." Настръхнах. В съзнанието ми нахлу спомен от първи клас. С другарката Тонева репетираме училищен концерт. Кара ме пред всички да хвана ръката на майка ми и да кажа стихотворение. Последните стихове: „...най-добрата майка на света,/ Партията-Героиня". Аз не знам коя е Партията. Знам обаче, че най-добрата майка на света е моята. Простичко моля учителката да смени сценария. След миг напрегната тишина тя ми дава друго стихче, а след година с облекчение ни кара да забравим званието „другарка" и да я наричаме „госпожица". Обратно в Лондон, бързо излязох от залата. Негрин и другите студенти видяха гърба на детето от класната стая през 1988; на момичето от барикадите и сините митинги, скачало, защото „кой не скача е червен". Докато вървях по коридора, в мен се бореха доволството, че съм запазила позицията си, и опасението, че съм отсъдила преждевременно...
Пълният текст ...
Статията е първоначално изготвена за форума на OpenDemocracy.org на тема „Управление на бедността, управление на рисковете?” (август 2011) и е предоставена на Нови Леви Перспективи от автора за нейното българско издание.


Как и защо затворът се завърна сред най-важните институции в развитите общества, въпреки че в началото на 70-те години на XX век специалистите по наказателните въпроси бяха убедени, че той е обречен да запада, дори да изчезне? В книгата си Punishing the Poor1 (Наказване на бедните) развивам три тези, които разрешават тази историческа загадка. Първата е, че разширяването и възвеличаването на полицията, на съда и на институциите за лишаване от свобода отговарят не на криминалната несигурност, която не е променила своя мащаб и облик. Те отговарят на социалната несигурност, причинена от новата несигурност на наемния труд и от дестабилизирането на етническите йерархии (етно-расови в САЩ, етно-национални в Западна Европа). Втората е, че, за да си изясним новата наказателна политика на отхвърляне, трябва да свържем наказателните и социалните политики и да ги разглеждаме като две разновидности на един и същи подход към справянето с бедността. Третата е, че едновременното и преплитащо се разгръщане на политика на социално подпомагане при условие приемането на неквалифицирана работа („workfare”) и на експанзивна наказателна политика („prisonfare”) са част от изграждането на неолибералната държава.2
Пълният текст ...

 

Специфичният срив на всяка една от социалистическите държави е в пресечната точка на две сили: от една страна противоборства вътре в господстващите класи и, от друга, противоборства между господстващите и подчинените класи. Двете взаимно се подхранват по различни и сложни начини. В едната крайност е унгарското разрушение, до голяма степен режисирано отгоре, а в другата – масовото надигане, което предизвика срива на ГДР и Чехословакия. Свалянето на режима на Чаушеску беше свързано с открита гражданска война, но също така беше и замислено отгоре. Всеки срив бе дълбоко повлиян от другите, свръхдетерминирани от Съветския Съюз. Опитвайки се да проумеят тази изключително драматична и неочаквана последователност от събития, коментаторите ги свеждат до един принцип: копнеж за демокрация, омраза към комунизма, икономически упадък; докато тя може по-добре да бъде разбрана като резултат от взаимодействието на различни играчи в рамките на едно транснационално политическо поле. Мен обаче повече ме занимават възможностите, които сривът на комунизма отвори и как те бяха пометени в една пазарна еуфория. Ще онагледя някои от тези възможности чрез моя личен опит.

Пълният текст ...

1. Паникьосани от скорост

(Нео)либералите и християндемократите бълнуват хиперинфлация и народен съд. Тревогата се люшка между дестабилизацията на икономиката така, сякаш тя не е феодална, и лелеяното от управлянизиращите ни завръщане на напарфюмирания от историята спасител-приватизатор. Още малко и народът ще излезе виновен за спекулациите с борсови облигации. За което му се полага съд още преди той да е установил самия народен съд. По-страшна от него е само невидимата ръка на капитала, но в света на (нео)либерализма единственото политически легитимно тъждество е това между неврополитиката и финансиализацията.

Оста комунисти-социалдемократи се впечатлява от способността си да говори политически език на народа, след като е осъществила цялата възможна логорея на неолиберализма и не остави нищо за последния. Блянът „власт на народа” е скрит толкова дълбоко, че политизацията му от народа го прави невъзможен в публичната им лексика. Страхът от бумерангов ефект надделява и червените сили се завръщат в статуквото на критиката на статуквото, изтрили от колективната си памет критиката на критическата критика. В този почервенял до синьо свят единственият останал съсирек парализира кучето на Павлов вътре в самия комунист. Светлина, смърт... нищо не се вижда, комунистите пак са забравили да умрат. Пълният текст ...
Тези дни се говори много за Монополите. Народният гняв, а преди него различни партийни централи, диагностицират болестта на съвременната българска ситуация, като "овладяването на икономиката от Монополите”. Фигурата на Монополите стана адресатът на масово социално недоволство, без прецедент от последните години, довело в крайна сметка и до оставката на правителството на Бойко Борисов.

Казват ни, че не монополите са свидетелство, че не сме се отърсили още от командната икономика на социализма. Стоим още с един крак в миналото. Частник е българина, брате, ама не дотам. Ако въведем истинска конкуренция между ЕРП-тата, то всичко, заради което днес хората са на улиците, ще се оправи. Лесно е да проверим дали това е така. Либерализацията, приватизацията и опитите за въвеждане на конкуренция в комуналните услуги вече са се случили на други места. Още от началото на 90-те. И вече имаме резултати, спрямо които да отсъдим за реалните последствия от тази политика. Пълният текст ...
canlı bahis siteleri