cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън

 




В последните три десетилетия много се говори за „новата икономика“. Въпреки че няма консенсус какво точно означава този израз, повечето хора твърдят, че препраща към замяната на тежката промишленост и производството с „икономика на услугите.“ Икономиката на услугите включва широк спектър от професии в сферата на образованието, финансовите услуги, здравеопазването и често се свързва с развитието на новите технологии и средства за комуникация. Но един от най-бързо растящите отрасли на така наречената нова икономика са расторантите за бързо хранене, веригите супермаркети и хранителната индустрия като цяло. Този факт обаче не предизвиква обичайния ентусиазъм на гурутата на новата икономика по разбираеми причини. Погледната от този ъгъл, новата икономика не обещава нищо друго освен нещастие и мизерия. Градът Детройт в щата Мичиган (САЩ) е олицетворение на разрухата и страданието, които се крият под евфемизма „нова икономика.“


Тази статия има за цел да опише тежката ситуацията в Детройт и да разкаже за съпротивата на работниците в ресторантите за бързо хранене, които органзираха безпрецедентна стачка на 10 май 2013г.. Впоследствие, това се оказа най-голямата стачка в този икономически сектор в цялата история на САЩ.i Безценният политическия опит, който получих с участието си в тази стачка, съвсем не е ограничен до пределите на Детройт или САЩ. Напротив, много общи неща могат да се научат от новите форми на синдикализъм там. Затова в края на есето ще се опитам да извлека някои заключения за това как истински и демократични синдикати и профсъюзни организации в България могат да отвърнат на ударите на „новата икономика.“

Пълният текст ...
Докато пиша този текст Истанбул е обсаден. Цялата мощ на най-голямата градска полиция в Европа брутално атакува мирните окупиращи парка Гези.

Протестите започнаха на 27 май и бяха привидно насочени срещу планирания търговски център на мястото на един парк в близост до Таксим, централен площад в Истанбул. Но мащабни народни движения като това не изникват от нищото. Обичайно, те са резултат от неуморна и продължителна работа от страна на активисти. А накрая нещо се случва: искра, която подпалва тези незабелязани натрупвания.

Протестите започнаха, когато около 70 активисти за Правото на град се мобилизираха на 27 май срещу унищожението на парка. Тези активисти успешно спряха багерите и малко повече от десет активисти пренощуваха на място. Те издигнаха две големи палатки, донесоха си китари и разказваха за случващото се на минувачите. Активистите са членове на “Солидарност с Таксим”, на “Защита за таксимския парк Гези”, на “Сдружение разкрасяване”, както и на няколко независими, но загрижени граждани.

На 28 май коалицията от сдружения за Право на град представиха петицията си на истанбулските власти и изискаха защитата на парка. В 13:30 на 28 май багерите се върнаха. Протестиращите оказаха съпротива и полицията използва сълзотворен газ, за да разчисти парка. Един от активистите се покатери на едно дърво и това допълнително затрудни унищожението на парка, но после пак продължи. И така докато не се включиха и активисти от про-кюрдската партия на мира и демокрацията (BDP), както и депутати от светската опозиционна Републиканска народна партия. Това забави премахването на парка, а вечерта от седем имаше протест. Протестиращите преспаха в парка отново.
Пълният текст ...
Вече е ясно кой е нашият враг. Фабриката за лъжи на нашето правителство поглъща дърветата в парка Гези при площад Таксим, за да може да се освободи повече място за молове и бизнес сгради. Тези, които се противопоставят, са измъчвани още от зори, подпалвани в палатките си от полицията обсадила парка от вчера. Това е арогантността на суверена. Те го наричат “развитие”, наричат го “ръст”. Но чий е този растеж? Какво обещава Ердоган, когато отнема основния обществен площад и близкия парк? Поредната луксозна сграда, в която няма да можем да се движим свободно. Поредната пешеходна зона, в която събиранията са забранени. Искат да повтаряме заедно с тях, че властта им идва от миналото и отива към бъдещето. За тях обаче това бъдеще е изградено от стерилните площади без хора; от търговските центрове, които ни ограбват; от скуката на стените, затварящи ни в нашите домове.

Но и ние сме тук. Ние сме в парк Гези, под дърветата, покатерили се по клоните. Ние сме тук, за да заявим, че отхърляме заграбването на земята и превръщането на обществените места в пространства за натрупване на частна печалба. Тук сме, за да спрем плячкосването на реките ни в най-крайните региони на страната. Тук сме, за да не позволим нашият живот да бъде погълнат от свят без душа. Тук сме, защото отричаме потисничеството, защото се противопоставяме на капиталистическото натрупване чрез отнемане. Ние сме тук, за да не позволим Общото да бъде заграбено. Няма да позволим животът ни да бъде смазан между бизнеса и унищожителното бъдеще. Твърденията на нашите владетели са вече безсилни. Вече ясно чуваме как колелото заскърца. Във всяка минута още един човек се изправя срещу тази измама.

Искаме живота си, искаме настоящето. Открихме, че сме повече от това, което мислехме. Оказа се, че сме по-силни от това, което предполагахме. Ние сме клоните в парка Гези, ние сме водите на Чамшлихемшин и Дерсим, ние сме в морето на Дикили и върху скалите на Амед в Диарбекир.

Ако слушате внимателно, ще се чуете един друг.

Гези е наш! Истанбул е наш!

На английски език -
Това е преработена версия на откриващата лекция на Народното движение по случай деня на Европа в Дъблин, 9 май 2013г.. Благодаря на Том МакДонъл и Морис Коукли за полезни коментари по този доклад.

Въведение

„Не можах да не забележа, че не спечелихме Нобеловата награда за икономика”

Тази карикатура беше публикувана, когато ЕС спечели Нобеловата награда за мир през 2012г. и напомня една мисъл, приписвана на Наполеон: „никога не отдавай на злонамереност онова, което може да бъде обяснено с некомпетентност” (в McNamara, 2013). Но карикатурата е подвеждаща, защото представя отговора на властите на ЕС на икономическата криза чисто и просто като грешка (или серия от грешки). Това отдава твърде много на некомпетентност онези неща, които могат да бъдат обяснени със злонамереност. В действителност това, което се случи до голяма степен отговаря на виждането на създателите на Еврозоната за действието на тази система. Тази криза не е някакво отклонение, тя е логичният резултат от един последователен, ако не и непременно устойчив замисъл.
Пълният текст ...

Напоследък все по-често се появяват текстове, написани от представители на „интелигенцията“, засрамена от „простащината“ на протестите, или невъзможността на протестиращите да формулират какво искат, и други, в които интелигенцията е определяна като виновна за „народната безграмотност“. Изпъква противопоставянето между „интелигенция“ и „народ“, потопена в като че ли широко поддържаната „над-идеологичност“, „отвъд-партийност“, която се превръща в тотална абстракция и вероятно заради своята мъглявост може да обедини снобската интелигенция и невярващите хора на площада (това разделение е условно, голяма част от интелигенцията е на площадите, бидейки част от народа, тук аз перефразиорам текстовете в пресата, които като че стават артикулации на площадния живот).

Пълният текст ...
Кейс ван дер Пийл
Център за глобална политическа икономия, Университета в Съсекс

На 1 май Кейс ван дер Пийл ще изнесе лекция на тема "Бюджетните съкращения и милитаризацията на Европа"


1. Американският военно-индустриален комплекс в преход към неолиберализъм
В тази статия твърдя, че след финансовата криза от 2007-2008г. на Съединените американски щати (като водещата сила в либералния Запад) им се налага да се облягат все повече на военната си мощ, за да подсигурят глобалното си превъзходство. Специфичната политическа смес от финанси и война се появи в процеса на неолиберално преструктуриране на западното господство и капиталистическото дисциплиниране, започнали през 1979г.. През тази година, темпът на разпространяващата се инфлация на международния дълг бе подложен на цялостна регулация чрез скока на лихвения процент, проектиран от Пол Волкер, председател на Банката на федералния резерв на САЩ. В същото време, НАТО реши да разположи наземните балистични ракети Пършинг II и крилатите си ракети като ги насочи към съветски военни центрове с цел драстично да намали времето за предупреждение.
Пълният текст ...
Френско-немски обмен между писател и социолог във връзка с успеха на неолиберализма при трансформацията на политическия упадък в социален напредък и за съдбата на Просвещението в двете водещи култури в Европейския съюз. Излъчено по телевизия Arte на 5 декември 1999г.

Пълният текст ...
Публикуваме текст на основата на интервю на Амадор Фернандес-Саватер с Франко Берарди - Бифо.


Европейският съюз се роди като проект за мир и социална солидарност, приемайки наследството на социалистическата и интернационалистка култура, която се противопостави на фашизма.

През 90-те години големите централи на финансовия капитализъм решиха да разрушат европейския модел и започвайки от подписването на договора в Маастрихт отприщиха неолиберална агресия. В последните три години анти-Европата на Европейската Централна Банка и Дойче банк се възползва от американската финансова криза от 2008 г., за да превърна вътрешното културно многообразие на европейския континент (готическите и общностни протестантски култури, бароковите и индивидуалистки католически култури, спиритуалистките и иконоборчески православни култури) във фактор на политическо разделение в Европейския съюз и най-вече за съкрушаване на съпротивата на труда срещу окончателното подчинение на капиталистическия глобализъм. Рязко намаляване на заплатите, премахване на ограничението за осем-часов работен ден, непостоянна работа за младите и отлагане на пенсионирането за възрастните, приватизация на услугите. Европейското население трябва да плати дългът, натрупан от финансовата система, защото дългът функционира като оръжие, насочено към слепоочието на работниците.
Пълният текст ...

Текстът е публикуван през 2010 със заглавието "Социализъм в сегашно време?" в Индимедия България.
Препубликуваме го по повод кончината на Уго Чавес и актуалността му към днешния ден.

През 2004 група студенти в Университетския колеж в Лондон провеждаха кампания за солидарност с Венецуела. Сред организираните от тях дейности беше дискусията за образователната реформа на Боливарската революция с венецуелския начален учител и педагог Оскар Негрин. Той започна с думите: „Във Венецуела днес се опитваме да сменим езика, на който преподаваме на децата: вместо да ги караме да запаметяват абстрактни изрази, ние ги учим на най-важните думички за тях – „мама", „мир", „Чавес"." Настръхнах. В съзнанието ми нахлу спомен от първи клас. С другарката Тонева репетираме училищен концерт. Кара ме пред всички да хвана ръката на майка ми и да кажа стихотворение. Последните стихове: „...най-добрата майка на света,/ Партията-Героиня". Аз не знам коя е Партията. Знам обаче, че най-добрата майка на света е моята. Простичко моля учителката да смени сценария. След миг напрегната тишина тя ми дава друго стихче, а след година с облекчение ни кара да забравим званието „другарка" и да я наричаме „госпожица". Обратно в Лондон, бързо излязох от залата. Негрин и другите студенти видяха гърба на детето от класната стая през 1988; на момичето от барикадите и сините митинги, скачало, защото „кой не скача е червен". Докато вървях по коридора, в мен се бореха доволството, че съм запазила позицията си, и опасението, че съм отсъдила преждевременно...
Пълният текст ...
Статията е първоначално изготвена за форума на OpenDemocracy.org на тема „Управление на бедността, управление на рисковете?” (август 2011) и е предоставена на Нови Леви Перспективи от автора за нейното българско издание.


Как и защо затворът се завърна сред най-важните институции в развитите общества, въпреки че в началото на 70-те години на XX век специалистите по наказателните въпроси бяха убедени, че той е обречен да запада, дори да изчезне? В книгата си Punishing the Poor1 (Наказване на бедните) развивам три тези, които разрешават тази историческа загадка. Първата е, че разширяването и възвеличаването на полицията, на съда и на институциите за лишаване от свобода отговарят не на криминалната несигурност, която не е променила своя мащаб и облик. Те отговарят на социалната несигурност, причинена от новата несигурност на наемния труд и от дестабилизирането на етническите йерархии (етно-расови в САЩ, етно-национални в Западна Европа). Втората е, че, за да си изясним новата наказателна политика на отхвърляне, трябва да свържем наказателните и социалните политики и да ги разглеждаме като две разновидности на един и същи подход към справянето с бедността. Третата е, че едновременното и преплитащо се разгръщане на политика на социално подпомагане при условие приемането на неквалифицирана работа („workfare”) и на експанзивна наказателна политика („prisonfare”) са част от изграждането на неолибералната държава.2
Пълният текст ...
canlı bahis siteleri