09.10. 2015 г., 19.00 ч. the fridge & Хаспел
бул. Мадрид 8, София

Политическата ксенофобия в Европа днес не е ограничена до страните, управлявани от открито ксенофобски партии; тя е политика на ЕС. Тази ксенофобия, насочена срещу неевропейци, захранва и расизма срещу европейци - в частност чернокожите, мюсюлманите, ромите. Затова антирасизмът трябва да се бори не само срещу отявления расизъм и расовите дискриминации, но и срещу държавната ксенофобия и политиките, които расиализират европейските нации.

Възходът на расизма и ксеонофобията в ЕС трябва да бъде разбиран в по-широк контекст: “Крепостта Европа” е и неолиберална Европа. Трябва да разберем как едната логика е свързана с другата, но без да предпоставяме някаква икономическа предопределеност, която не взема предвид ролята на политиката. Необходимо е да сравним и съпоставим различните държави. Как например да разбираме двете страни на днешна Германия - безпощадна към гръцкия народ, но съчувстваща на бежанците?
__________________________

Ерик Фасен преподава в САЩ между 1987 г. и 1994 г. (в университета Брандайс и Нюйоркския университет), както и във Висшето нормално училище в Париж от 1994 до 2012 г. Днес Фасен е преподавател по социология в катедра “Политически науки” и съпредседател на катедра “Изследвания на пола” в Университета Париж-VIII. Неговата работа е съсредоточена върху съвременните политики на пола и расата, в това число ивърху имиграционните въпроси, във Франция, Европа и САЩ - често в сравнителна перспектива. Редовно взема участие във френски публични дебати по проблеми, свързани с неговите изследвания - от еднополовите бракове и равнопоставеността на половете до имиграционната политика и политиките на расата, но също и спрямо развитията на левицата.

Пълният текст ...

7 юни, 2015 г., 15.00 ч.
the fridge & Хаспел, бул. Мадрид 8, София

В тази група ще обсъдим два различни подхода към темата за работата на две различни феминистки учени - Силвия Федеричи и Кати Уийкс. Групата ще изследва текста на Федеричи Wages against Housework (1975) и трета глава от книгата на Кати Уийкс The Problem With Work: Feminism, Marxism, Antiwork Politics and Postwork Imaginaries (2011). Двата текста ще ни служат като отправна точка за обсъждането на политическите стратегии за самоорганизация и борба срещу неплатения културен и художествен труд. Участниците в групата трябва да прочетат текстовете предварително.

Модератор на читателската група ще бъде Катя Празник.

Катя Празник е асистент в Нюйоркския държавен университет в Бъфало, където преподава в програмата по управление на изкуствата. Празник получава докторска титла от Люблянския университет. Нейните изследвания са свързани с политиката на неплатен художествен труд и с политическата икономия на изкуствата по време на разпада на социалната държава. Като драматург, Празник е работила с редица танцови изпълнителни (Мая Делак, Матия Ферлин и Изток Ковач). От 2007 до 2009 г. тя е главен редактор на списанието за изпълнителски изкуства Maska. Авторка е на книгата Хронотопографии на танцa (2010, emanat). От 2009 до 2011 г. е ангажирана с подобряването на условията на труд на независимите артисти в Asociacija (Сдружение на културните НПО и фрийленсъри в Любляна). В момента Празник подготвя книга под заглавието Заплащането на художествения труд: трансконтинентален сравнителен анализ, която представлява изследване на установените културни политики и на грасруутс художествени инициативи в три различни контекста във връзка с неплатения художествен труд, предизвикани от процеса на неолиберализация – постсоциалистическа Словения, обединена Германия и САЩ след кризата.

7 юни, 2015 г., 19.00 ч.
the fridge & Хаспел, бул. Мадрид 8, София

Неплатеният/нископлатеният художествен труд изглежда е универсална тенденция в неолибералната политическа икономия заедно с изобилието от завършилите в художествени академии, представляващи ‘резервна армия’ за пазара на труда на нестопанския/неправителствен сектор.

Конвенционалните научни изследвания върху художествената работа, както и културните политики, разработени от транснационални органи (ЮНЕСКО) често отделят художествения труд от другите видове труд и го смятат за изключение. В тази лекция ще предложа противоположна перспектива като твърдя, че парадигмата на изключителността не само замъглява действителността на унищожителните условия на труд и живот на артистите и на производителите на култура, но и поставя последните в капана на неплатения труд. В този смисъл, липсата на заплащане прави художествения труд невидим при капитала, където обвързването чрез заплата е онова, което би превърнало артиста в работник. Препращайки към теориите, разработени в контекста на кампаниите за заплащане на домакинската работа от 1970-те години, водени от феминистки марксисти, ще покажа как артистите/художествените сдружения и правителствата предоговарят статуса на художествената работа. Моите аргументи са извлечени от дебати в два контекста (постсоциалистическа Словения и САЩ след кризата), които предлагат различни отговори на повтарящата се криза на неплатения или нископлатения художествен труд.

Пълният текст ...

9 май, 2015 г., 19.00 ч.
the fridge & Хаспел, бул. Мадрид 8, София

Залозите на конфликта в Украйна се простират отвъд националните ѝ граници, разкривайки потенциала на разрушителни „решения“ на настоящата криза на капитала, които предполагат ескалация на войната и агресивен национализъм. Това зловещо напомня на първата половината на XX в. Възходът на интеримперските съперничества укрепва позицията на елитите, както в сферата на евро-американската либерална хегемония, така и в Русия. Описването на конфликта като сблъсък между две несъвместими „цивилизации“, както и говоренето за „Нова Студена война“, довежда до идеологическа безизходица. Популярността на ултраконсервативни разкази, независимо дали става въпрос за либералният милитаризъм на Тимъти Снайдер, или пък съживяването на класическата империалистическа и геополитическа реторика от Александър Дугин, не оставя място за алтернатива на безотговорните призиви за война.

Този публичен дебат е опит за разрешаване на споменатата безизходица. Иля Будрайцкис (Москва) и Володимир Ишченко (Киев) са сред най-изявените критици на войнствения национализъм, който единствено задълбочава социалната и икономическа катастрофа. Включете се в дискусията за потенциала на левицата да избяга от капана на политическата и идеологическа задънена улица.

Иля Будрайцкис (1981) е историк, журналист и активист. Той е член на редколегиите на Художественный журнал, Открытая левая и LeftEast.

Володимир Ишченко е социолог, изследващ социалните протести в Украйна. Той е зам.-директор на Центъра за социални изследвания (Киев), редактор в списанието Commons: списание за социална критика и лектор в катедрата по социология в Националния университет на Академията Киев-Мохила.

 

Георги Медаров (съставител), Критически погледи към човешките права. София: КОИ, 2014, 320 стр.

Текстовете в сборника Критически погледи към човешките права, издание по проекта на „Нови леви перспективи,“ с финансовата подкрепа на Rosa Luxemburg Stiftung – Southeast Europe, проблематизират понятия като „човешки права“, „толерантност“, „култура“, „експертиза“, „бежанска криза“, „малцинства“ и „хуманитарна интервенция“. Тези понятия са променливи, притежават своя история, могат да имат деполитизиращ и атомизиращ ефект, но и да конституират субективности и колективности, да водят до нови форми на политизация. В тази връзка, сборникът се занимава не само с историческите условия и граници на понятията, структуриращи днешните схващания за човешките права, но сочи и към потенциала им за еманципативни борби, чийто залог е бъдещето.

В хронологичен ред, сборникът включва текстове от Костас Дузинас, Никола Гийо, Уенди Браун, Джудит Бътлър, Алана Лентин, Осаму Нишитани, Хана Аренд, Робин Блекбърн, Жак Рансиер, Гаятри Чакраворти Спивак.

ВАЖНО: Тази публикация е некомерсиална и не е предназначена за продажба.

Файл за изтегляне:

- pdf версия, онлайн издание, 199 стр. (изтеглете оттук)

Онлайн изданието е съкратено поради ограничения върху авторските права. Ако желаете да се сдобиете с книжното издание се свържете с нас. Изданието е с нанесени корекции на забелязани грешки.

Вече можем да ви предложим в pdf формат изданието на

Georgi Medarov and Jana Tsoneva, Capital Reforms. Sofia: KOI Books, 2014.

Докладът представя резултатите от изследване, проведено в края на 2014 г. от Жана Цонева и Георги Медаров, с подкрепата на фондация „Роза Люксембург”.

В изследването се проследяват историческите изменения в оправданията на бюджетните съкращения и неолибералните "реформи" в седмичника Капитал от първата половина на деветдесетте години до днес. За Капитал "реформи" не обозначава някаква определена позиция, базирана на абстрактни принципи, а е вградена в исторически конкретни съотношения на сили, политикономически конюнктури и специфични властови битки. Мащабите на емпиричния материал позволяват само скицирането на по-общите тенденции, посочващи флуидността на категорията "реформи". Този момент е видим, например, при описанието на възхода на говоренето за "съдебна реформа" през последните години. Друга посока на изменение на оправданията на съкращенията е изместването им от политико-исторически аргументи (справяне с "тоталитарното наследство") към културно-географски стереотипи за "южните народи". Проследени са и противоречивите функционалности на категории като корупция, популизъм, консенсус, "цивилизационен избор" и "непопуляри мерки"; разривите между отношението към конкретните капиталисти и към абстрактния капитал; конституирането на либерални политически субекти, подкрепящи "реформите" и др. Водещ мотив в изследването е адаптивният характер на оправданията, описанията и рационалността на "реформите", изменящи радикално съдържанието си във времето с цел да запазят "посоката" си.
Пълният текст ...