Печат 

(*Department of Genetics, Stanford University, Stanford, California 94305, USA)

 


Тези дни светът отбеляза достигането на границата от три милиона официално умрели от COVID-19, или по-скоро това беше споменато между другото без да му се обърне особено внимание. Повече от година по-късно, светът е решил, че му е омръзнало от вируса, но обратното съвсем не е явно – на вирусът съвсем не му е омръзнало от човечеството – и тази апатия и абдикация от борбата с проблема гарантира, че повечето жертви на SARS-CoV-2 тепърва ще загубят живота си в бъдещето. Също така гарантирано в резултат на примирението със ситуацията е, че отговорните за това да се стигне дотук ще постигнат целите си без някога да им се потърси отговорност за стореното, а пораженията от техните действия са чудовищни и надхвърлят значително официалната статистика. Какви точно са те ще изясним по-долу.

 

Но преди това нека поясним значението на заглавието.

 

Що е "пандемицид"?

В на практика всеки един случай, когато нов патоген се е появявал от средата на 20-и век насам, реакцията на човечеството е била да се цели неговата елиминация, за да се минимизират жертвите и за да се реши проблема веднъж завинаги.

Когато през 1962 г. се появява първото идентифицрано огнище на боливийска хеморагична треска в Боливия, американският център по контрол на заболяванията (CDC) праща специален екип да идентифицира резервоара и механизмите на пренасяне, с цел пълно потушаване на епидемията там. Което е постигнато.

Когато Ебола (или някой от другите също толкова опасни филовируси) се появи в Африка, целта винаги е пълно унищожение на вируса. Което също обикновено се постига, отново чрез координираните действия на CDC, международните здравни организации и местните власти.

Когато първата епидемия от SARS избухна в Китай през 2003 г., с големи усилия вирусът беше овладян и елиминиран от човешката популация, въпреки че вече се беше разпространил на няколко континента.

Всеки път когато в Близкия изток се появи огнище на MERS, целта е то да бъде потушено напълно.

Същото се прави и във всеки случай, когато Нипа вирусът прескочи от прилепите върху хората в Индия, Бангладеш и Малайзия.

И т.н., примерите са много.

В нито един от тези случаи целта не е била да се зарази цялото население, но това да се направи достатъчно бавно за да не бъде надвишен капацитета на болниците, какъвто беше основният подход спрямо COVID. Това до съвсем скоро беше абсолютно абсурдна идея.

Единственото изключение, на опасен нов вирус, който се установи като ендемичен в човешката популация в този период, е HIV. Това обаче стана до голяма степен заради два фактора извън нашия контрол – първо, HIV се предава асимптоматично по полов път (и също така потенциално в големи мащаби чрез кръвопреливане) и след това отнема години за да причини видимо заболяване, и второ, той е ретровирус, който се интегрира в генома на гостоприемниците си, съответно веднъж инфектиран, човек остава инфектиран до края на живота си. Първото свойство означаваше, че вирусът вече беше разпространен широко в популацията много преди да бъде идентифициран, а второто означава, че единственият начин той да бъде елиминиран от популацията е да се идентифицират всички заразени индивиди и те да бъдат елиминирани от нея (само че нито един от въможните методи за постигането на това не е съвместим с идеята за цивилизовано общество). И все пак трябва да се отбележи, че ако в ерата на тихо скрито разпространение на вируса човечеството разполагаше със сегашния молекулярен и биотехнологичен инструментариум, спирането на заразата преди да стане прекалено късно би било възможно.

С HIV обаче може да се "живее", тъй като отделният индивид може да се предпази от него със съвсем прости модификации на поведението си, които така или иначе се налагат и поради други съображения (предпазване от нежелана бременност, както и от всички останали полово предавани инфекции).

Случаят със SARS-CoV-2 е съвсем различен.

Първо, вирусът може да бъде много ефективно елиминиран чрез нефармацевтични мерки (тестване, изолация на инфектираните, и обща карантина) тъй като е РНК вирус, който (освен в редки случаи) не се задържа в организма постоянно.

Второ, без значение дали вирусът е продукт на директен зоонотичен трансфер или на изтичане от лабораторията по вирусология в Ухан, той в момента няма резервоар, външен на човешката популация (какъвто е случаят с някои от гореизброените вируси, като Ебола и MERS) – дори и според хипотезата за директен зоонотичен трансфер, SARS-CoV-2 е претърпял съществена еволюция за кратък период от време и е различен вирус от предшествениците си в популациите прилепи в пещерите в южен и централен Китай. Това означава, че той може да бъде напълно елиминиран без дори да се тревожим за последваща нова интродукция от дивата природа.

Трето, става дума за респираторен вирус, разпространяващ се аерозолно, който също така оцелява дълго време по повърхности, поради което отделният индивид не може да се предпази от него, освен чрез някаква комбинация от тотална социална изолация и носене на висококачествено защитно облекло навсякъде. Каквато опция повечето хора, на които се налага да ходят присъствено на работа за да осигурят физическото си оцеляване, нямат.

С други думи, единствените опции бяха елиминация на вируса или в крайна сметка заразяване на цялото население, като в същото време елиминацията беше напълно постижима технологически. Което беше и демонстрирано от държавите, които следваха такава политика, колкото и малко да бяха те на брой – Китай, Тайван, Виетнам, Нова Зеландия, Сингапур, Австралия и още няколко – някои от които постигнаха елиминация многократно (след повторната интродукция на вируса на тяхната територия отвън).

В останалия свят беше разгърната добре организирана пропагандна кампания да се убеди населението, че:

Вирусът не е кой знае колко опасен, особено за по-младите

Леко асимптоматично прекарване осигурява доживотен имунитет

Ще бъдат разработени ефективни ваксини, които ще решат проблема веднъж завинаги

Така или иначе нищо друго не може да се направи

И тази пропагандна кампания до голяма степен успя да постигне целите си.

Истината обаче е съвсем различна.

Първо, смъртността на вируса може и да изглежда "ниска" – 1% до 2%, засягаща основно по-възрастните хора. Но това игнорира напълно сериозните трайни увреждания, които SARS-коронавирусите причиняват (добре документирани от опита с първия SARS щам през 2003 г.), и, което е по-важно, игнорира напълно факта, че това ще е само първото заразяване от много. Kъм останалите четири човешки коронавируса траен имунитет не се изгражда и всеки ги прекарва многократно през живота си. Също така, ако и те да са обикновено сравнително безобидни и причиняват основно обикновени настинки, те са, също както и SARS-CoV-2, най-опасни за възрастните, което означава, че не само че имунитетът не е траен спрямо инфекцията с тях, той не е траен и спрямо симптоматично заразяване (често срещана манипулация е, че имунитетът може да не е траен, но последващите инфекции ще са винаги леки; това не е по никакъв начин вярно).

Също така напълно игнориран беше и фактът, че тези вируси са съжителствали с прилепите в продължение на милиони години. А прилепите са социални животни, живеещи плътно прилепени един до друг в огромни колонии, където инфекцията на всички индивиди е на практика гарантирана, които също така живеят доста дълго. Единствените два начина, по които един нелатентен РНК вирус може да оцелее в такива условия, са, първо, еволюция на механизми на заглушаване на имунната памет (каквито наистина изглежда има), и второ, да има потенциала за ефективно безкраен и сравнително бърз антигенен дрифт, който да осигурява развитие на резистентност към изградените антитела. Ако тези свойства не са налице, то това, което се обещаваше на тези членове на вида Homo sapiens, които бяха достатъчно наивни и неинформирани за да го повярват – вирусът минава през всички, след което изчезва от само себе си – щеше да се е случило много отдавна във видовете от рода Rhinolophus (от някой от които се предполага, че е дошъл предшественикът на SARS-CoV-2). Тези прилепи живеят средно около седем години, още през първата година от живота си те, заедно с всички останали индивиди в колонията, щяха да се заразят с вируса, след което повече нямаше да има възприемчиви гостоприемници, освен новородените прилепи (които обаче са достатъчно малка пропорция за да бъдат защитени от стадния имунитет, ако той наистина се постигаше със 70% заразяване, както чуваме вече година), и това би бил краят на вируса. Очевидно това не се е случило. А не се е случило тъй като и имунитетът към хомоложна инфекция (т.е. инфекция с антигенно идентичен щам) не е траен[1], и тези вируси показват сериозен капацитет за антигенен дрифт[2].

Каква ще е кумулативната смъртност след пета, десета и т.н. реинфекции остава да се види, но едва ли ще остане на тези 1-2% от първата – много по-вероятно е да станем свидетели на драстична редукция на продължителността на живота.

Второ, малко вероятно е ваксините да решат проблема веднъж завинаги, заради гореспоменатия капацитет за антигенен дрифт. Проблем, с който вече се сблъскаваме, с появата на варианти, резистентни към съществуващите антитела в рамките на по-малко от година от началото на пандемията[3]. Дори и ваксините да могат да бъдат ъпдейтвани достатъчно бързо за да изпреварват вирусната еволюция на ниво разработка, до тях вероятно ще имат достъп навреме само най-привилегированите слоеве на човечеството. Разработката на ваксини към оригиналния щам се оказа много по-успешна околкото се очакваше в началото, но и в момента виждаме как въпреки това ваксинацията не е в състояние да предотврати огромния брой жертви, трупащи се в момента в регионите на света, нямащи достъп до тези ваксини и/или възможността да ги администрират достатъчно бързо.

Трето, изобщо не е вярно, че нищо друго не може да се направи, както вече споменахме. Следвайки добре установената от незапомнени времена рецепта на изолация на потенциално заразените, вирусът може да бъде елиминиран, и това беше локално постигнато многократно. Ако тази цел беше последователно следвана от самото начало глобално, човечеството щеше отдавна е да е решило проблема веднъж завинаги, точно както го реши относно SARS-CoV-1 преди години.

Това обаче не беше направено, по много зловеща причина, както съм обяснявал много по-подробно отколко мога тук преди[4]. Накратко, тъй като SARS-CoV-2 е аерозолно предаващ се вирус, който се разпространява безсимптомно, единственият начин да бъде елиминиран е тотална продължителна карантина за всички, тъй като всички са потенциално заразени. Този подохд гарантирано работи и е мярката, която следва да бъде приложена в името на общия интерес. Само че една такава мярка нарушава съществуващата социоикономическа система, която работи в интерес на един много малък брой хора на върха на обществото, чиито интереси биха били сериозно застрашени от преразпределението на ресурсите в него, което би се наложило, макар и само временно, от сериозно прилагане на една такава програма. Това противоречие е и основната причина програмата за елиминация не само да не бъде приложена на практика (освен в държави с командна икономика като Китай и Виетнам и някои специални изключения като Нова Зеландия и Австралия), но и да се разгърне мащабна пропагандна кампания, убеждаваща населението, че това изначално не е опция.

В този смисъл, случилото се през последните 15 месеца следва да се разглежда като акт на масово убийство в особено гигантски размери – милиони бяха съвсем умишлено принесени в жертва на интересите на един много малък брой хора, нещо, което не се налагаше по никакъв начин от обективни физически фактори, а само и единствено от защитата на тези частни интереси.

Терминът "пандемицид" следва да се приложи към това действие – под "геноцид" се разбират умишлените действия, насочени към унищожението на голям брой хора от дадена група, за което определено можем да говорим в случая с COVID, а превръщането на SARS-CoV-2 от един от многото новопoявили се вируси в пандемия с милиони жертви е механизмът на изтребление.

 

Терминология и методология

Преди да се впуснем в конкретните детайли, трябва да уточним някои термини и методологически принципи.

Пораженията на една епидемия в дадена популация се измерват със следните параметри, които ще използваме многократно по-долу:

IFR (Infection Fatality Rate). Този параметър обозначава вероятността всяка една отделна инфекция да завърши с фатален изход, и се разграничава от:

CFR (Case Fatality Rate), който параметър се отнася за вероятността една регистрирана инфекция да доведе до смъртен случай. Тъй като на практика винаги има нерегистрирани инфекции и те са средно по-леки като симптоми от регистрираните, обикновено IFR < CFR, като при липса на достатъчно тестване се стига и до ситуации при които IFR << CFR.

PFR (Population Fatality Rate). PFR-ът обозначава процента от популацията, загинали официално в резултат на епидемията (т.е. общият брой официално починали, разделен на общия размер на популацията), и може да се измерва в проценти или в умрели на милион население (DPM, Deaths Per Million).

EMR (Excess Mortality Rate). Само че в повечето случаи, както ще видим в детайли по-долу, една съществена част от смърните случаи не се отчитат, по разнообразни причини. Съответно за да се разберат какви са реалните поражения от епидемията в даден район, най-информативният параметър е EMR-ът, или извънредната смъртност, т.е. колко повече хора са умрели спрямо нормалното за даден период. Тъй като има вариация от година на година в смъртността (и колкото по-малка е популацията, толкова по-голяма е тази вариация), обикновено се взимат стойностите от предишните пет години (в случая с COVID-19 това е периодът 2015-2019) и извънредната смъртност се пресмята спрямо средното от тях (това най-просто казано; в реалния живот се прилагат и много по-софистицирани модели на извънредната смъртност).

P-score. Докато PFR и EMR измерват официалната и извънредната смъртност като процент от популацията, P-score метриката ни казва с колко смъртността е скочила спрямо предишни години в процентно изражение (не спрямо размера на популацията). Това е по-обективна мярка, тъй като различните популации имат много различна възрастова структура, а това в случая с COVID-19 е от голямо значение – в Италия с популация със средна възраст 48 години е нормално да умрат много повече хора като абсолютно процентно изражение отколкото примерно в Нигер, със средна възраст 15 години.

На практика единствената наистина информативна метрика е извънредната смъртност, тъй като официалните данни са напълно ненадеждни на много места.

За съжаление и тук гореспоменатата организирана пропагандна кампания продължава да сее дезинформация. Следният цитат от нейният най-виден деец в България, Атанас Мангъров, е от миналата седмица[5]:

 

"Миналата година са починали 125,000, което е с 16,000 повече отколкото предишната 2019 г. От тези 16,000 около 7000 са с коронавирус. Останалите 9000 са починали от неразборията, която се случи."

 

Това е или умишлена лъжа, или проява на пълно неразбиране на случилото, но което и да е, то е абсолютно невярно. Истината е, че тези 9,000 са починали основно от COVID, с един малък процент не директно от него, но пак заради COVID.

Разликите между извънредната смъртност и официално умрелите от COVID произлизат от следните фактори, чиито относителен принос варира много в отделните държави по света:

Недостатъчно тестване. За да влезе един починал от COVID в статистиката, той трябва да бъде тестван. При липса на ресурси и/или желание за това, хората си умират без да бъдат регистрирани като умрели от COVID, но това не означава, че те са умрели от нещо друго.

Фалшификация на данните на ниво близки и роднини. Това се прави по две причини – финансова и идеологическа. Финансовият фактор се проявява в това, че на много места умрелите от COVID следва да се погребват по специален протокол, което струва значително повече от нормалното погребение. Съответно ако близките успеят да убедят отговорните лица, издаващи смъртните актове, да посочат друга причина за смъртта в официалните документи, това спестява този разход. Идеологическият фактор е следствие на гореспоменатата пропагандна кампания – пандемията беше успешно политизирана в повечето държави по света и в резултат има огромен брой хора, напълно отказващи да приемат, че тя е реален проблем. Когато техни близки починат от вируса, роднините оказват натиск причината за смъртта да бъде записана като нещо друго.

Фалшификация на данните на ниво местни власти. В редица държави регионалните власти са под сериозен натиск да докладват отлично представяне в справянето с работата си пред централните власти, които пък от своя страна не винаги са в състояние да проверят истинското положение, което отваря възможност за много сериозно разминаване между отчети и реалност. Този принцип на работа естествено се прехвърля и върху отчитането на хода на пандемията и в резултат местните власти умишлено докладват много по-ниска смъртност от реалната.

Фалшификация на централно ниво. Това също е широко разпространено явление, особено в държави, управлявани от диктатури, чиято цел е да прикриват провала си в борбата с пандемията за да представят режима си в най-добра светлина пред света и собственото си население. Ще видим много такива примери по-долу.

Повишена смъртност от други, иначе лечими заболявания, в резултат на колапса на здравната система, причинен от епидемичните COVID пикове. Когато в болниците няма места, хора с инфаркти и инсулти, които иначе биха били спасени, си отиват. Тези жертви не са директно от COVID, но те също са доста директен резултат от пандемията.

Повишена смъртност сред "оздравелите" от COVID. Тъй като COVID нанася тежки поражения на вътрешните органи, хора, официално "оздравели" от вируса, ще умират преждевременно в резултат на тези увреждания за десетилетия напред. Така например скорошно изследване от Англия показа, че в рамките на 140 дена след изписване от болницата, 10\% от "оздравелите" умират[6], и това не е поради напредналата им възраст (в контролната група със същите демографски характеристики умрелите за този период са осем пъти по-малко). Този фактор обаче вероятно тепърва ще дава сериозен принос към извънредната смъртност, тъй като повечето инфекции са все още сравнително скорошни.

Последствията от нефармацевтичните мерки за борба със заразата – локдауните, носенето на маски и социалното дистанциране. Техният ефект обаче е в обратната посока на останалите фактори – извънредната смъртност намалява (отново, противно на ширещата се пропаганда, в която любим рефрен е това как нефармацевтичните мерки са довели до смъртта на огромен брой хора) тъй като в резултат на тях пътнотранспортните произшествия и работните инциденти намаляват значително, а социалното дистанциране и маските доведоха до почти пълното изчезване на всички останали респираторни вируси (които често са непосредствената причина за смъртта на по-възрастните хора)

Че последният от тези ефекти е съвсем реален се вижда много ясно от наличните данни – както ще видим по-долу, в държавите, които наложиха сериозен локдаун и го доведоха до нужния край – елиминацията на вируса – извънредната смъртност е негативна. Този ефект се вижда и в държавите с голям брой жертви, но точно отчетени данни – в някои от тях извънредната смъртност е по-ниска от официалната от COVID, тъй като всички умрели от COVID са отчетени, докато нефармацевтичните мерки са довели до редукция на общата смъртност от други причини. Същото се вижда и в темпорално измерение – в държавите, които наложиха сериозен локдаун през пролетта на 2020 г., но не преживяха сериозна вълна тогава, а чак в края на годината, извънредна смъртност се появи едва при първата истинска вълна, но не и по време на първия локдаун.

От същите тези наблюдения е ясно и че основните прични за сериозно несъответствие между извънредна и официална смъртност в полза на извънредната са липсата на тестване и фалшификацията на данните – пиковете на извънредната смъртност съвпадат във времето с пиковете на официално регистрираните заразявания и смъртни случаи. А в много случаи те са толкова по-високи спрямо базовите стойности (в екстремни случаи извънредната смъртност е скачала 2X, 3X и повече спрямо нормалното), че е много малко вероятно смъртността от нелекувани други спешни случаи да допринася повече от един сравнително малък процент от общото.

Извънредната смъртност, там където има данни за нея[7], ни дава най-точната оценка за реалните поражения от пандемията. За съжаление такива данни има само за част от земното кълбо – в други райони могат да бъдат направени приблизителни оценки, но има и много места, където дори и това е невъзможно. Все пак можем да достигнем до приблизителни оценки като минимална долна и максимална горна граница.

 

България

Започваме обзора с България, като най-близка до нас държава.

В скорошно изследване с Антони Рангачев и Младен Младенов[8], ние анализирахме извънредната смъртност в рамките на 2020 г. Оказва, се че до края на 2020 г., ако и официалната смъртност да е ~7,500, извънредната смъртност е ~17,500, или ~2.4Xповече. Като цялата тази извънредна смъртност е концентрирана в десетте седмици от средата на октомври до края на година, т.е. отново следва да се подчертае, че тя не е резултат на това, че хората са се стресирали от "мерките" за борба с пандемията (както продължава да се твърди най-безсрамно и до момента), тъй като за реални такива мерки можеше да се говори само през март и април 2020 г., но не и след това.

Не само това, но се наблюдават и драстични разлики между отделните региони на страната. Смъртността по области за 2020 г. е следната:

Разград: ЕМR = 0.43%

Смолян: ЕМR = 0.42%

Силистра: ЕМR = 0.40%

Видин: ЕМR = 0.37%

Добрич: ЕМR = 0.37%

Кюстендил: ЕМR = 0.37%

Пазарджик: ЕМR = 0.37%

Перник: ЕМR = 0.35%

Русе: ЕМR = 0.34%

София (област): ЕМR = 0.33%

Монтана: ЕМR = 0.33%

Благоевград: ЕМR = 0.32%

Шумен: ЕМR = 0.30%

Търговище: ЕМR = 0.30%

Пловдив: ЕМR = 0.30%

Сливен: ЕМR = 0.27%

Хасково: ЕМR = 0.27%

Стара Загора: ЕМR = 0.26%

Плевен: ЕМR = 0.26%

Ямбол: ЕМR = 0.25%

Враца: ЕМR = 0.25%

Кърджали: ЕМR = 0.23%

Велико Търново: ЕМR = 0.22%

Габрово: ЕМR = 0.22%

Ловеч: ЕМR = 0.21%

Варна: ЕМR = 0.21%

София (град): ЕМR = 0.19%

Бургас: ЕМR = 0.18%

Най-вероятното обяснение за тези разлики е, че в големите градове с по-добра болнична инфраструктура са спасени много повече хора отколкото в провинцията, където в резултат на повече от две десетилетия съсипване на здравната система с неолиберални пазарно-ориентирани реформи, не са налични нито физическите ресурси, нито, което е най-важно, обученият медицински персонал за да бъде оказана ефективна помощ. Друг важен фактор сигурно е това, че хората, заети в дейности, които да им позволяват да не ходят физически на работа и по този начин да се предпазят от заразата, са концентрирани в големите градски центрове, докато в провинцията има много повече заразяване на работните места, тъй като заетостта там е коцентрирана в много по-голяма степен в секторите, традиционно асоциирани с работническата класа (шивашките фабрики са класически такъв пример).

Отново, тези цифри са до края на 2020 г. Оттогава насам броят на официално умрелите от COVID се е повече от удвоил и вече надминава 15,000, а съотношението на извънредна спрямо официална смъртност се запазва около 2X до 2.5X, каквото беше и в края на 2020 г. Какви точно са пораженията в детайли ще се разбере много по-късно, но резонно е да се умножат всички налични числа по тези коефициенти, при което заключаваме, че може би вече има региони на страната, които са загубили близо или дори над 1% от населението си, и че реалните жертви на пандемията в България ще са между 30,000 и 35,000 дори и нито един човек повече да не се зарази (т.е. близо 0.5% от населението на страната)

________________________________________

Официални жертви: ~15,000.

Реални жертви: ~30-35,000.

Общо допълнителни жертви: (15,000 – 20,000).

 

СЕВЕРНА АМЕРИКА

Оттук нататък ще следваме картата на света в посока отляво надясно.

 

Канада

В Канада не се наблюдава съществено несъответствие между официална и извънредната смъртност.

 

САЩ

От друга страна, в САЩ то е съществено. Но нека първо се спрем на официалните данни, тъй като те са достатъчно стряскащи сами по себе си. Официалните жертви на вируса в САЩ са ~585,000[9], което е ~1,760 DPM, но и там се наблюдават регионални разлики. Цели 11 щата в САЩ са минали границата от 0.2% PFR, като начело са североизточните щати, които бяха ударени много лошо в самото начало:

Ню Джърси: PFR = 2,838 DPM

Ню Йорк: PFR = 2,672 DPM

Масачузетс: PFR = 2,537 DPM

Род Айланд: PFR = 2,505 DPM

Мисисипи: PFR = 2,406 DPM

Аризона: PFR = 2,362 DPM

Кънектикът: PFR = 2,249 DPM

Луизиана: PFR = 2,217 DPM

Южна Дакота: PFR = 2,208 DPM

Алабама: PFR = 2,202 DPM

Пенсилвания: PFR = 2,021         DPM

Само щатите Орегон, Вермонт, Хавай, Ню Хемпшир, Вашингтон, Юта, Аляска и Мейн са под 0.1% PFR.

За САЩ също така има детайлни данни на ниво окръзи[10], и към 20-и април данните са:

2 окръга с PFR > 0.8%

8 окръга с PFR > 0.7%

25 окръга с PFR > 0.6%

58 окръга с PFR > 0.5%

153 окръга с PFR > 0.4%

460 окръга с PFR > 0.3%

1,326 окръга с PFR > 0.2%

2,549 окръга с PFR > 0.1%

Като далеч не всички от окръзите с много висока смъртност са малки окръзи с население по няколко хиляди – например МакКинли (Ню Мексико) е на 0.64% PFR при 71,000 население, Нешоба (Мисисипи) е с 0.61% PFR при 30,000 население, Апач (Аризона) е с 0.59% PFR при 72,000 население, Камерън (Тексас) е с 0.38% PFR при 423,000 население, и разбира се, Ню Йорк, с 8,336,000 население е на 0.37% PFR.

Но в допълнение към тези 585,000 официално умрели, извънредната смъртност е 1.2X по-висока. Причините за това са няколко. Първо, недостатъчното тестване, особено в началото на пандемията. Второ, на много места в САЩ отнема месеци един подписан от доктор смъртен акт да си проправи път до официалните статистки, и особено по време на катастрофалния пик на инфекциите през декември и януари, на много места преброяването на умрелите се оказа проблем (в няколко щата имаше внезапни добавки към официалните данни от хиляди умрели през февруари и март). Трето, тъй като пандемията беше напълно политизирана, както и всичко останало в днешно време, какво точно се записва в смъртните актове не винаги е било отражение на медицинската реалност – особено в по-малките "червени" окръзи в Щатите, хората, отговарящи за това, са на избираеми на местно ниво позиции, и са били под натиск от роднините на починалите да записват нещо друго като причина за смъртта. Четвърто, вероятно има и манипулация на по-централно ниво – силни подозрения за такива машинации има за няколко щата – отново по политически причини (но трябва да се отбележи, че неотчетената извънредна смъртност не следва ясно "червено"/"синьо" разделение – например в тъмносинята Калифорния има поне 10,000 неотчетени умрели от COVID).

Така реалният общ брой жертви на пандемията в САЩ надвишава този от всички предишни войни и бедствия в историята на страната – гражданската война от 1861-1865 г. е убила 655,000, а Испанският грип през 1918 г. около 675,000[11], ако и популацията тогава да е била значително по-малка.

________________________________________

Официални жертви: ~585,000.

Реални жертви: ~700,000.

Общо неотчетени жертви глобално: (15,000, 20,000) + ~115,000 = (130,000, 135,000).

 

ЛАТИНСКА АМЕРИКА

Латинска Америка е до момента най-тежко засегнатият от пандемията район, което се отразява и в наблюдаваната там много висока неотчетена смъртност.

 

Мексико

Мексико е може би най-яркият пример за това, което се случва ако вирусът се остави да върлува без да се направи нещо съществено за да се предотврати това. Президентът Лопес Обрадор от самото начало следваше линия на омаловажаване на проблема без да предприеме стъпки за спиране на заразата, и резултатите са налице. Но, за съжаление, по някаква странна причина, на това не се обръща почти никакво внимание в световните медии, които, например, в последните седмици се бяха втренчили в случващото се в Бразилия, което колкото и да е катастрофално, все още не е стигнало нивото на опустошението в Мексико.

Средната възраст в Мексико е около 29 години, така че там, ако и да има доста високи нива на затлъстяване, не би следвало да се очакват наистина високи нива на смъртност. Като се вземе това предвид, данните за извънредната смъртност там са наистина плашещи.

 

Официално, в Мексико до момента до момента са умрели ~212,000[12] души, само че там се тества много малко (поради което и CFR-ът е най-високият в света – близо 10%). Но извънредната смъртност е много по-висока. Че има такова несъответствие беше признато в края на март и от самото мексиканско правителство, според чиято оценка жертвите тогава бяха ~321,000[13], само че съотношението на извънредна спрямо официална смъртност е още по-високо – ~2.3X, т.е. реално са умрели близо половин милион ако съдим по официалната смъртност към момента.

Особено интересен с случаят с централната столична област ("CDMX", основният градски район на Мексико Сити), която беше регистрирала EMR > 9,000 DPM в средата на февруари[14]. Отново, нека отбележим ниската средната възраст в Мексико (ако и тя да е малко по-висока в столицата) – въпреки това CDMX почти сигурно вече е загубил над един процент от населението си!

За съжаление данните за извънредната смъртност спряха да се подават от властите преди около два месеца, вероятно понеже стана прекалено неудобно да се публикуват такива анализи[15].

________________________________________

Официални жертви: ~212,000.

Реални жертви: 450-500,000.

Общо неотчетени жертви глобално: (130,000, 135,000) + (200,000, 250,000) = (330,000, 385,000)

 

ЦЕНТРАЛНА АМЕРИКА И КАРИБСКИЯ БАСЕЙН

За повечето от държавите в този регион има много малко информация.

Към края на 2020 г. в Коста Рика, Панама и Ямайка извънредната смъртност е била или около, или по-ниска от официалната.

От друга страна, съотношението EMR/PFR в Ел Салвадор е било 10X в края на август 2020 г. (последният период, за който има данни), в Гватемала то е било 2.2X в края на декември, и в Никарагуа то е било 53X в края на август (това не е печатна грешка – официално в Никарагуа от COVID са умрели 140 души[16], но извънредната смъртност е ~7,500). Екстраполирайки тези EMR/PFR съотношения спрямо сегашната официална смъртност, стигаме до извънредна смъртност ~20,000 за Ел Салвадор, ~9,000 в Никарагуа, и ~16,000 в Гватемала.

Данни за другите по-големи държави от региона – Хондурас, Куба, Хаити и Доминиканската република – няма за момента.

________________________________________

Общо неотчетени жертви глобално: (330,000, 385,000) + (18,000 + 9,000 + 9,000) = (366,000, 421,000)

 

Колумбия

Колумбия е отчела ~68,000 жертви до момента[17], като съотношението EMR/PFR e около 1.1X.

________________________________________

Официални жертви: ~68,000.

Реални жертви: 75,000.

Общо неотчетени жертви глобално: (366,000, 421,000) + ~7,000 = (373,000, 428,000)

 

Венецуела

Данни за извънредната смъртност във Венецуела няма. Като се има предвид колко тежко е състоянието на всички аспекти на социалната инфраструктура там, както и колко сериозно засегнати са всички околни държави, е много малко вероятно официалните 1,888 жертви[18] да отговарят на истината, която вероятно е по-сходна с положението в Никарагуа. Но отново, нямаме никакви надеждни данни.

 

Еквадор

Еквадор беше една от първите много тежко засегнати държави в света – най-големият град Гуаякил беше толкова тежко ударен в самото начало на пандемията през март и април миналата година, че се стигна до ситуация, в която беше невъзможно да се погребват труповете, и тъй като Гуаякил се намира точно на екватора, а не високо в планината както столицата Кито, т.е. климатът в горещ и влажен целогодишно, роднините се бяха принудили да оставят телата на умрелите си близки на улицата извън домовете си за да не мирише прекалено много. Т.е. точно сцените, нуждата от избягването на които изглежда беше единственото реално ограничение пред безконтролното заразяване на цялото население в Европа и Северна Америка.

При такова катастрофално развитие на епидемията по онова време не е изненадващо, че официалните данни в Еквадор се разминават много сериозно с реалността – ако дори в Ню Йорк не бяха в състояние да тестват всички умрели по онова време, ясно е, че в Еквадор това е било още по-невъможно. Но това неотчитане продължава и до момента – Еквадор все още не е минал границата от 0.1% PFR въпреки че реално това стана още по време на първата вълна от миналата пролет, и съотношението EMR/PFR е около 3X.

________________________________________

Официални жертви: ~17,000[19].

Реални жертви: 51,000.

Общо неотчетени жертви глобално: (373,000, 428,000) + 34,000 = (407,000, 462,000)

 

Перу

Перу е най-тежко засегнатата (поне от тези, за които имаме данни) държава в света, и случващото се там в момента заслужава детайлно разглеждане отделно. Тук ще споменем само, че Перу (с население 33 милиона и средна възраст 27.5 години) е отчело официално ~57,000 жертви[20], но извънредната смъртност е в пъти по-висока – съотношението EMR/PFR е около 2.7X. Което означава, че EMR-ът съвсем скоро ще мине 0.5%. Отново, това е страна с много младо население, в която, ако се вярва на успокоенията на уверяващите ни, че COVID-19 не е проблем, това не би трябвало да се е случило.

Перу е шампион и по смъртност, измерена чрез P-score метриката, която там е над 100%, т.е. общата смъртност там се удвоила от началото на пандемията. В европейските държави с много високи PFR и EMR стойности (като България и редици други, чиито ред ще дойде по-долу), P-score стойностите са много по-ниски от тези в Перу, тъй като населението там е много по-възрастно и съответно базовата смъртност е много по-висока.

________________________________________

Официални жертви: ~57,000.

Реални жертви: ~154,000.

Общо неотчетени жертви глобално: (407,000, 462,000) + ~97,000 = (504,000, 559,000)

 

Бразилия

В момента Бразилия изживява най-тежкия период от началото на пандемията и това се отразява и върху способността да се преброят умрелите (също както се случи и на много други места по света) – информацията, която се прокрадва в момента е, че през март извънредната смъртност е била близо 100,000 спрямо официално 66,000 починали от COVID, което е по-високо съотношение от досегашното 1.2X. Какъв точно е размерът на сегашната катастрофа ще стане ясно едва след време.

________________________________________

Официални жертви: ~372,000[21].

Реални жертви: ~450,000.

Общо неотчетени жертви глобално: (504,000, 559,000) + 78,000 = (582,000, 637,000)

 

Боливия

Ситуацията в Боливия е подобна на тази в Еквадор и Перу – много тежка епидемия, огромен брой жертви, колапс на системата до такава степен, че е невъзможно дори да се регистрира какво се е случило (не че има особено политическо желание това да се направи). Средната възраст в страната е 25.6 години, населението е около 12 милиона, съотношението EMR/PFR е поне 2.5X.

________________________________________

Официални жертви: ~12,500[22].

Реални жертви: ~31,000.

Общо неотчетени жертви глобално: (582,000, 637,000) + 19,000 = (601,000, 656,000)

 

Чили

В Чили извънредната смъртност не надвишава официалната.

 

Аржентина

В Аржентина официалните жертви са около 60,000[23]. Но позитивността на тестовете по време на първия голям пик август и септември месец беше над 50% в продължение на един доста дълъг период от време, което означава, че е изключително малко вероятно реалната цифра да не е много по-голяма. Данни за извънредната смъртност обаче засега няма.

 

Парагвай и Уругвай

Парагвай и Уругвай не бяха засегнати тежко през 2020, но това се променя – в момента Уругвай е една от страните с най-високи нива на заразяване и смъртност. Това обаче ще допринася съществено към общата смъртност в бъдеще.

 

ЗАПАДНА ЕВРОПА

Западна Европа е принципно високоразвит район със здравната инфраструктура да се справи добре с пандемията (което не се случи), или поне в най-добрият случай да отчете точно последствията от нея. Реално това е наистина така в повечето държави там, но далеч не навсякъде.

 

Великобритания

Великобритания е особен случай – там през лятото на 2020 беше направена промяна в начина, по който се отчитат жертвите на COVID (човек трябва да е починал в рамките на 28 дена след диагноза), която елиминира 10-20% от отчетените дотогава, и продължава да има същия ефект и досега, ако и бройката да се отчита и по двата начина. Така в момента официалната смъртност е 127,000, но също така по другите по-малко официални данни тя е ~150,000. Извънредната смъртност обаче е с около 20,000 по-ниска (което вероятно е в резултат на локдауните намаляващи умиранията по други причини, на който ефект се спряхме по-горе).

________________________________________

Официални жертви: ~127,000[24].

Реални жертви: ~150,000.

Общо неотчетени жертви глобално: (601,000, 656,000) + 23,000 = (624,000, 679,000)

 

Ирландия

В Ирландия извънредната смъртност не надвишава официалната.

 

Франция

Във Франция извънредната смъртност е по-ниска от жертвите на COVID.

 

Испания

В Испания съотношението EMR/PFR е 1.2X общо взето от началото на пандемията.

________________________________________

Официални жертви: ~77,000[25].

Реални жертви: ~92,000.

Общо неотчетени жертви глобално: (624,000, 679,000) + 15,000 = (639,000, 694,000)

 

Португалия

Същото съотношението EMR/PFR = 1.2X се наблюдава и в Португалия:

________________________________________

Официални жертви: ~17,000[26].

Реални жертви: ~20,000.

Общо неотчетени жертви глобално: (639,000, 694,000) + 3,000 = (642,000, 697,000)

 

Италия

То е дори още по-високо в Италия – 1.3X.

________________________________________

Официални жертви: ~117,000[27].

Реални жертви: ~152,000.

Общо неотчетени жертви глобално:(642,000, 697,000) + 35,000 = (677,000, 732,000)

 

Германия

В Германия извънредната смъртност е по-ниска от жертвите на COVID.

 

Белгия

Същото важи и за Белгия.

 

Холандия

В Холандия извънредната смъртност е еднаква с официалната от COVID.

 

Швеция

В Швеция извънредната смъртност е по-ниска от жертвите на COVID.

 

Дания, Норвегия, Финландия, Исландия

В тези държави абсолютната COVID смъртност е с много ниски стойности и извънредната смъртност не ги надвишава.

 

Австрия

В Австрия извънредната смъртност е по-ниска от жертвите на COVID.

 

Швейцария

В Швейцария извънредната смъртност е по-ниска от жертвите на COVID.

 

ИЗТОЧНА ЕВРОПА

За разлика от Западна Европа, в Източна Европа се наблюдава много сериозна разлика между реална и официална смъртност.

Вече разгледахме ситуацията в България, но подобно несъответствие се наблюдава и в повечето други държави от региона. Отчасти поради липса на ресурси, но също така и заради съвсем очевидна умишлена манипулация на данните.

 

Полша

Полша е регистрирала 62,000 умрели от COVID[28], но извънредната смъртност е ~1.7X по-висока.

________________________________________

Официални жертви: ~62,000.

Реални жертви: ~105,000.

Общо неотчетени жертви глобално: (677,000, 732,000) + 43,000 = (720,000, 775,000)

 

Чехия

Чехия е номер едно в класацията по официална смъртност на глава на населението. Както видяхме по-горе, Перу е номер едно по реална смъртност, но реалната и в Чехия е значително по-висока от официалната – ~1.3X, т.е. EMR = ~0.35%

________________________________________

Официални жертви: ~28,500[29].

Реални жертви: ~37,000.

Общо неотчетени жертви глобално: (720,000, 775,000) + 9,000 = (729,000, 784,000)

 

Словакия

В съседна Словакия EMR/PFR съотношението е още по-високо – ~1.7X

________________________________________

Официални жертви: ~11,100[30].

Реални жертви: ~18,500.

Общо неотчетени жертви глобално: (729,000, 784,000) + 7,000 = (736,000, 791,000)

 

Унгария

Унгария в скоро време ще задмине Чехия в печалната класация по официална смъртност. Принос към което изглежда има фактът, че там извънредната смъртност не надвишава съществено официално отчетената такава.

 

Румъния

В Румъния EMR/PFR съотношението е ~2.0X.

________________________________________

Официални жертви: ~26,000[31].

Реални жертви: ~52,000.

Общо неотчетени жертви глобално: (736,000, 791,000) + 26,000 = (762,000, 817,000)

 

Хърватия

В Хърватия то е ~1.2X

________________________________________

Официални жертви: ~6,500[32].

Реални жертви: ~7,800.

Общо неотчетени жертви глобално: (762,000, 817,000) + 1,000 = (763,000, 818,000)

 

Словения

В Словения извънредната смъртност не надминава официалните жертви на COVID.

 

Сърбия

На всеки разсъдлив човек данните, публикувани от сръбското правителство, му изглеждаха дълбоко подозрителни от месеци насам. Сърбия е отчела ~6,000 смъртни случая от общо 660,000 регистрирани инфекции, т.е. CFR под 1%, нещо абсурдно като се имат предвид аналогичните стойности в съседните държави, които са с идентична възрастова и коморбидна структура.

Или в Сърбия са измислили някакъв много ефективен лек/терапия срещу COVID, или става дума за умишлена фабрикация на данни. Второто е, разбира се, много по-вероятно, и тази хипотеза се подкрепя от EMR/PFR съотношението там, което е ~3.6X.

 

________________________________________

Официални жертви: ~6,000[33]}.

Реални жертви: ~21,600.

Общо неотчетени жертви глобално: (763,000, 818,000) + 16,000 = (779,000, 834,000)

 

Босна и Херцеговина

Босна също се катери стремглаво в класациите по смъртност – към момента е на PFR = 2,386 DPM – но за разлика от Унгария, там има значителна неотчетена смъртност, и EMR/PFR съотношението е ~1.8X.

________________________________________

Официални жертви: ~7,800[34].

Реални жертви: ~14,000.

Общо неотчетени жертви глобално: (779,000, 834,000) + 6,000 = (785,000, 840,000)

 

Македония

В Македония EMR/PFR съотношението е 1.9X.

________________________________________

Официални жертви: ~4,400[35].

Реални жертви: ~8,400.

Общо неотчетени жертви глобално: (785,000, 840,000) + 4,000 = (789,000, 844,000)

 

Гърция

В Гърция извънредната смъртност не надминава официалните жертви на COVID.

 

Украйна

В Украйна EMR/PFR съотношението към 31-и януари е било ~1.9X. Възможно е сега да е по-високо, тъй като сегашната вълна там е по-тежка от когато и да било преди.

________________________________________

Официални жертви: ~40,000[36].

Реални жертви: ~76,000.

Общо неотчетени жертви глобално: (789,000, 844,000) + 36,000 = (825,000, 880,000)

 

Беларус

Ситуацията в Беларус е дори по-гротескна от тази в Сърбия.

В Беларус отказът от борба с пандемията беше дори по-твърд от този в Мексико, но, тъй като официалните данни са за 2,413 умрели от 342,923 случая[37], мнозина продължават да си мислят, че в Беларус нищо страшно не се е случило и че там са били прави да следват такава политика.

Само че един поглед върху данните показва явни признаци на фалшификация – например от 24-и декември насам, единствените дневни стойности за умрелите са 9 и 10, с няколко 8 и 7 тук и там. А преди това се редуваха 4, 5 и 6. Това е абсолютно статистически невъзможно – дори и средното да беше наистина толкова, стохастичността на естествената статистическа дистрибуция би се изразила в много по-голямо разнообразие на числата. Т.е. тук имаме явна умишлена фабрикация на данни, най-вероятно на най-централно ниво. Като който е бил натоварен с тази задача или не е бил особено статистически грамотен, или е решил да не си прави труда да придаде по-реалистичен вид на данните.

На базата на тези наблюдения не е изненада, че съотношението между извънредна и официална смъртност в Беларус е ~14X. Наличните данни са само до 30-и юни 2020 г. (което вероятно също е умишлено – данните са общата смъртност са спрени за да не се разбере реалния брой на жертвите) но едва ли след това нещата са се променили съществено.

________________________________________

Официални жертви: ~2,400.

Реални жертви: ~33,600.

Общо неотчетени жертви глобално: (825,000, 880,000) + 31,000 = (856,000, 911,000)

 

Латвия

В Латвия EMR/PFR = ~1.9X.

________________________________________

Официални жертви: ~2,050[38].

Реални жертви: ~3,900.

Общо неотчетени жертви глобално: (856,000, 911,000) + 2,000 = (858,000, 913,000)

 

Литва

В Литва EMR/PFR = ~2.2X.

________________________________________

Официални жертви: ~3,760[39].

Реални жертви: ~8,300.

Общо неотчетени жертви глобално: (858,000, 913,000) + 4,500 = (862,500, 917,500)

 

Естония

В Естония EMR/PFR = ~1.3X.

________________________________________

Официални жертви: ~1,100[40].

Реални жертви: ~1,500.

Общо неотчетени жертви глобално: (862,500, 917,500) + 500 = (863,000, 918,000)

 

Русия

Размерът на скритата смъртност в Русия е смразяващ, и признат (донякъде) дори от руското правителство[41]. Че става дума в голяма степен за умишлено манипулиране на данните се вижда ясно от разликите между отделните федерални субекти – EMR/PFR съотношението е 1.7X в Санкт-Петербург и 2.5X в Москва, но е 22X в Мордовия, 29X в Чечня, и 50X в Башкоркостан.

За цялата страна то е 5.2X.

________________________________________

Официални жертви: ~105,000[42].

Реални жертви: ~546,000.

Общо неотчетени жертви глобално: (863,000, 918,000) + 441,000 = (1,304,000, 1,359,000)

 

Армения

В Армения EMR/PFR = ~2.2X.

________________________________________

Официални жертви: ~3,900[43].

Реални жертви: ~8,500.

Общо неотчетени жертви глобално: (1,304,000, 1,359,000) + 4,500 = (1,308,500, 1,363,500)

 

Грузия

В Грузия EMR/PFR = ~1.9X (това към края на декември).

________________________________________

Официални жертви: ~3,900[44].

Реални жертви: ~7,500.

Общо неотчетени жертви глобално: (1,308,500, 1,363,500) + 3,500 = (1,312,000, 1,367,000)

 

Азербайджан

Азербайджан е още една държава с явни признаци на сериозна манипулация на данните – EMR/PFR = ~5.7X (отново, това към края на декември).

________________________________________

Официални жертви: ~4,100[45].

Реални жертви: ~23,400.

Общо неотчетени жертви глобално: (1,312,000, 1,367,000) + 13,000 = (1,325,000, 1,380,000)

 

ЦЕНТРАЛНА АЗИЯ

В централноазиатските републики тези практики стигат откровено карикатурни измерения.

Още през лятото в Казахстан и Киргизстан се стигна до катастрофални ситуации, неспособност да се окаже лекарска помощ на всички имащи нужда от нея, и много висока смъртност. Но всичко това беше срещнато с отказ от страна на властите да признаят какво става. В един кратък момент в Киригизстан почнаха да отчитат по 50-100 умрели на ден (при население от около 6 милиона), но много бързо се върнаха към предишната си практика на криене на реалното положение.

В Таджикистан просто спряха да отчитат данни на 1-и януари 2021.

А в Туркменистан официално няма никакъв COVID и досега, но лятото се стигна до трагикомичната ситуация да се нареди на населението да носи маски за предпазване от праха, навяван от пустинните бури там (все едно страната е пустиня от съвсем скоро), и по всичко личи, че реалното положение е също толкова тежко, колкото и в съседните държави[46].

 

Казахстан

В Казахстан EMR/PFR = ~9.8X.

________________________________________

Официални жертви: ~3,400[47].

Реални жертви: ~33,300.  

Общо неотчетени жертви глобално: (1,325,000, 1,380,000) + 30,000 = (1,355,000, 1,410,000)

 

Киргизстан

В Киргизстан EMR/PFR = ~5.0X.

________________________________________

Официални жертви: ~1,550[48].

Реални жертви: ~7,750.

Общо неотчетени жертви глобално:

(1,355,000, 1,410,000) + 6,000 = (1,361,000, 1,416,000)

 

Узбекистан

В Узбекистан EMR/PFR съотношението е умопомрачаващите ~29X.

________________________________________

Официални жертви: ~610[49].

Реални жертви: ~17,700.

Общо неотчетени жертви глобално: (1,361,000, 1,416,000) + 17,000 = (1,378,000, 1,433,000)

 

Таджикистан

Тъй като в Таджикистан спряха да подават данни, няма как да се изчисли дори приблизителната реална смъртност към момента.

Спрямо 31-и декември, извънредната смъртност е била 9,000, при само 90 официално умрели, т.е. EMR/PFR = ~100X.

Оттогава насам в Казахстан случаите се удвоиха, но в Узбекистан и Киргизстан новите вълни почнаха значително по-късно. Тези 9,000 със сигурност са повече към днешна дата, но може би не двойно.

________________________________________

Официални жертви: 90[50].

Реални жертви: 9,000 – 15,000.

Общо неотчетени жертви глобално: (1,378,000, 1,433,000) + (9,000, 15,000) = (1,387,000, 1,448,000)

 

Туркменистан

В Казахстан, EMR-ът е ~0.2%, в Киргизстан той е ~0.1%, в Узбекистан – ~0.05%, в Таджикистан – между 0.06% и 0.25%. Стойността за Туркменистан е най-вероятно някъде в тези рамки, при население от около 6 милиона

________________________________________

Официални жертви: 0.

Реални жертви: ~4,000 – ~15,000.

Общо неотчетени жертви глобално: (1,387,000, 1,448,000) + (4,000, 15,000) = (1,391,000, 1,463,000)

 

БЛИЗКИЯ ИЗТОК

Сериозни разминавания, там, където има данни, се наблюдават и в този регион. Но за повечето държави данни просто няма.

В Израел извънредната смъртност не надвишава официалната. Същото е и в Оман, но такива данни не са налични за нито една друга арабска държава. В някои от тях това е напълно разбираемо – например Сирия и Йемен са разрушени от война страни. За Йемен се знае, че там има тежка епидемия (за борба с която напълно сринатата много преди да дойде пандемията тамошна здравна система не е подготвена да се бори), но никой не е в състояние да тества и води точна статистика.

 

Турция

Данни за цялата Турция нямаме, но анекдотично от самото начало на пандемията се чуваха репортажи за сериозно разминаване между официалната статистика и реалното положение в болниците.

Анализ на извънредната смъртност беше направен за Истанбул в самия край на 2020[51] и показа ~20,000 жертви (което беше толкова, колкото цялата Турция беше отчела до този момент). Истанбул е около 18% от популацията на Турция, но от друга страна, вероятно IFR/CFR стойностите в Истанбул са по-ниски отколкото в дълбоката провинция поради по-добрите болнични ресурси там. Вероятно говорим за EMR/PFR съотношение между поне 4X и 6X.

________________________________________

Официални жертви: 35,600[52].

Реални жертви: ~142,000 – ~213,000.

Общо неотчетени жертви глобално: (1,391,000, 1,463,000) + (106,000, 177,000) = (1,497,000, 1,640,000)

 

Иран

Иран беше първата държава, тежко засегната от COVID след Китай, още през януари 2020. Това беше скрито в началото и официално признато едва в средата на февруари. Оттогава насам Иран винаги е с месец-два напред спрямо останалия свят в развитието на пандемията, и в момента е в четвъртата си вълна, т.е. първата територия, на която е писано да изпита това съмнително удоволствие.

Както може и да се очаква като се имат предвид политическите реалности в страната, истината почна да се крие от самото начало, както споменах по-горе, и това продължава и до момента. По време на третата вълна там есента, сцените в болниците бяха абсолютно апокалиптични, но въпреки това се отчитаха максимум 450 умрели на ден, в страна с над 80 милиона население. За сравнение, във Великобритания, с население 65 милиона и болнична инфраструктура на много по-високо ниво, през януари имаше дни с по 1,800 умрели.

През август месец изтече информация[53], показваща вътрешните данни на иранското правителство, според които жертвите са стигнали ~500 на ден още в началото на март 2020, при отчитани официално по ~150 едва през втората половина на месеца, и това съотношение общо взето изглежда се е запазило оттогава насам. Като тези вътрешни цифри вероятно не включват нетестваните умрели.

Иранското правителство спря да издава данни за общата смъртност в страната още през август, вероятно умишлено с цел прикриване на реалния брой жертви, но иранската опозиция в чужбина поддържа паралелна статистика[54], покриваща 539 ирански града, според която жертвите са ~255,000 (спямо 67,000 официално[55], и това число е много по-резонно.

________________________________________

Официални жертви: 67,000.

Реални жертви: ~255,000.

Общо неотчетени жертви глобално: (1,497,000, 1,640,000) + 188,000 = (1,685,000, 1,828,000)

 

Йемен и Сирия

Много е вероятно и Йемен, и Сирия да са минали поне 0.1% PFR, но това няма как да се установи със сигурност.

________________________________________

Официални жертви: 1,119[56] + 1,437[57].

Реални жертви: ~2,500 – ~50,000.

Общо неотчетени жертви глобално: (1,685,000, 1,828,000) + (0, 50,000) = (1,685,000, 1,878,000)

 

СЕВЕРНА АФРИКА

Данните от Северна Африка също са оскъдни – такива за извънредната смъртност в Мароко, Алжир и Либия няма.

 

Тунис

В Тунис извънредната смъртност не надминава официалните жертви на COVID.

 

Египет

В Египет обаче има много сериозно несъответствие – към 30-и ноември 2020 г. EMR/PFR съотношението е било ~13X, и това също звучи резонно на база репортажите от болниците там.

________________________________________

Официални жертви: ~12,700[58].

Реални жертви: ~165,000.

Общо неотчетени жертви глобално: (1,685,000, 1,878,000) + 152,000 = (1,837,000, 2,030,000)

 

АФРИКА

Широко е разпространено схващането, че Африка е останала почти напълно незасегната от пандемията, поради някаква комбинация от много младо население, митичен предварително създаден имунитет в резултат на множеството инфекциозни заболявания, с които хората там се сблъскват постоянно, и пр. магически причини.

Няма съмнение, че възрастта на населението е основен фактор, обуславящ общата смъртност от COVID-19, но както видяхме по-горе, в случаите с много от държавите в Латинска Америка, ниската средна възраст не е в състояние да предотврати много висок брой жертви ако е съчетана с безконтролно разпространение на вируса и липса на достатъчно развита медицинска инфраструктура за лекуване на болните. И все пак наистина изглежда, че срив на болниците в някои големи африкански държави, като например Нигерия, досега не се е случвал.

Но въпреки това като цяло много вероятно е основният фактор зад "неуязвимостта" на Африка да е именно пълният хаос в много африкански държави – когато няма възможност да се тества за COVID, такива случаи просто не се регистрират, и хората, умрели от COVID, не влизат в статистиката. А когато в една държава няма установена система дори за регистриране на ражданията и смъртните случаи, какъвто именно е случаят в много африкански държави, не е възможно да се направи анализ дори и на извънредната смъртност и да се разбере колко хора са умрели от COVID дори приблизително.

А в условия на висока базова смъртност в резултат на всевъзможните други болести, които върлуват в Африка, допълнителните смъртни случаи в резултат от COVID не оставят същото впечатление в общественото пространството до каквото доведе сривът на болниците в Италия, Испания или Ню Йорк.

В малкото случаи, за които имаме данни, картината изглежда много различна от гореспоменатото популярно схващане, че COVID не е проблем в Африка.

 

Южна Африка

Южна Африка e единствената африканска държава, и която тества сравнително сериозно за COVID, и която поддържа надеждна статистика за официалната и извънредната смъртност. Извънредната смъртност вече е минала 155,000[59],[60], спрямо официално ~54,000 жертви на COVID[61].

Като се има предвид демографската структура на населението, това са много високи стойности, аналогични на ситуацията в държави като Перу, Боливия и Мексико – общо за страната, EMR-ът е 0.25%, но в провинция Източен Кейп (откъде и най-вероятно е дошъл станалият прочут B.1.351 вариант на вируса), EMR-ът е вече 0.51%. Отново, това е в страна със средна възраст 27.6 години.

________________________________________

Официални жертви: ~54,000.

Реални жертви: ~155,000.

Общо неотчетени жертви глобално: (1,837,000, 2,030,000) + 101,000 = (1,938,000, 2,131,000)

 

Судан

За Судан нямаме данни като цяло, но през декември 2020 г. излезе изследване на извънредната смъртност в столицата Хартум[62]. Оказва се, че до 20-и ноември в Хартум са умрели около 16,000 души повече от нормалното, от които само 2% са регистрирани като жертви на COVID. Същото изследване оценява серпозитивността в района на 38% към тази дата. Тези 16,000 жертви означават ~0.18% PFR (популацията на Хартум се оценява на около 8.8 милиона). А средната възраст там е само 20 години.

За сравнение целият Судан, с популация 42 милиона, до 20-и ноември беше регистрирал официално по-малко от 1,200 умрели от COVID, които към момента са нарастнали до ~2,200.

Много е трудно да се правят оценки за общия брой жертви в цялата страна – вероятно е IFR-ът да е по-висок извън Хартум, тъй като в провинцията болничните ресурси са дори по-оскъдни. От друга страна възможно е там да е имало по-малко заразяване, особено в по-отдалечените райони. Най-консервативната и ниска оценка на общите жертви е да предположим, че само в Хартум е имало извънредна смъртност, докато алтернативният подход е да приложим EMR-ът от Хартум за цялата страна, екстраполиран спрямо развитието на пандемията там от ноември насам, т.е:

 

2,200/1,200 * 0.18% * 42,000,000 = ~134,000

________________________________________

Официални жертви: ~2,200.

Реални жертви: ~15,000 - 134,000.

Общо неотчетени жертви глобално: (1,938,000, 2,131,000) + (15,000, 134,000) = (1,953,000, 2,265,000)

 

Замбия

Следващата държава, за която имаме някакви минимални данни относно реалната смъртност, е Замбия. Там беше направено изследване на труповете в моргата в Университетската болница в столицата Лусака, които са били PCR-тествани за присъствието на вируса в рамките на 48 часа след смъртта си, между юни и септември 2020[63]. От тях 16\% са били положителни за SARS-CoV-2 и, за тези, за които е имало клинични данни относно симптоматика, над 80\% са имали симптоми, типични за COVID-19.

В Замбия, както и в повечето африкански държави, тестването е минимално и до ден-днешен, но като се има предвид какво се случи в географски близката Южна Африка, повишение на смъртността от около 15% звучи съвсем резонно. Замбия регистрира първа вълна по същото време като Южна Африка – през летните (за северното полукълбо) месеци на 2020 и после втора, по-голяма вълна през януари и февруари 2020 г.

Същите уговорки както и за Судан важат тук – вероятно в столицата Лусака IFR-ът е по-нисък, но в провинцията може би има по-малко заразяване.

Нормалната смъртност в Замбия е 16 на 1,000, докато в Южна Африка тя е 20 на 1000 на годишна база. При 0.25% EMR в Южна Африка, ако предположим същото процентно увеличение на смъртността и тежест на протичане на пандемията, то в Замбия умрелите може и да достигат 0.2%. Което може и да е завишение спрямо реалното, но от друга страна е съмнително дали една по-консервативна оценка от примерно 0.1% EMR надвишава реалната стойност.

________________________________________

Официални жертви: ~1,200[64].

Реални жертви: ~19,000 - 38,000.

Общо неотчетени жертви глобално: (1,953,000, 2,265,000) + (19,000, 38,000) = (1,972,000, 2,293,000)

 

Танзания

Танзания е много любопитен случай, тъй като там още през май месец президентът Джон Магуфули обяви, че в страната няма COVID, и от този момент нататък спряха да се обявяват каквито и да било статистики (и не само това, изглежда и на местно ниво се е спряло тестването и лекарите са били принудени да се справят както намерят за добре без нужните защитни облекла за лекуване на COVID болни, каквито според повелята на висшето държавно ръководство там не може да има).

Резултатите от тази политика се забавиха, но в крайна сметка се видяха – първо вицепрезидентът на Занзибар умря от COVID пневмония на 17-и февруари, а малко след това самият Магуфули изчезна напълно за около три седмици, след което на 17-и март беше обявено, че е умрял от "сърдечен проблем". Само че като се има предвид дължината на боледуването му, плюс изтеклата по неофициални канали информация, няма почти никакво съмнение, че и той е умрял от COVID.

По принцип в последната една година стана ясно, че когато висши политици почнат да умират от COVID, това е сигурен белег за много тежка епидемия сред населението като цяло, без значение какви са официалните статистки. Класически пример в това отношение е Иран, където имаше редица смъртни случаи сред политическия елит още през февруари и март 2020 г. докато тамошното правителство криеше реалното положение, и това продължи и при следващите вълни.

Танзания е със сравнимо по размер население на това на Южна Африка (61 милиона спрямо 60 милиона). Точният EMR няма как да го знаем при пълната липса на официална статистика, но като се има предвид, че президентът умря, както и репортажите от местните болници, проправили си път през цензурата, е немислимо той да е под 0.1%, и не би било изненадващо ако е надминал южноафриканския и наближава или е надминал 0.3%.

Също така за отбелязване е, че до момента най-дивергиралият SARS-CoV-2 вариант, с много повече мутации дори от южноафриканският B.1.351, беше открит в Южна Африка при секвениране на вирус, изолиран от хора, идващи от Танзания[65]. Дали този щам е дори по-резистентен към антитела и ваксини от B.1.351 предстои да се види.

________________________________________

Официални жертви: ~21[66].

Реални жертви: ~60,000 – 180,000.

Общо неотчетени жертви глобално: (1,953,000, 2,265,000) + (60,000, 180,000) = (2,013,000, 2,445,000)

 

ОСТАНАЛИТЕ АФРИКАНСКИ ДЪРЖАВИ

За останалите африкански държави има дори по-малко данни. Гореспоменатият критерий на смъртта на висши политици дава улики за случилото се в някои от тях.

Например в Малави през януари, по време на втората вълна в Южна Африка, която преля и в околните държави, една от които е Малави, от COVID умряха двама министри в правителството и няколко депутати. В Зимбабве по същото време умряха трима действащи министри.

Много малко вероятно е в тези държави EMR-ът да е под 0.1%, и няма никакво съмнение, че става дума за стотици хиляди скрити жертви на пандемията в Африка като цяло, ако и наистина да изглежда, че ситуацията е значително по-добра в западна Африка отколкото в южната част на континента. Примерите от Замбия и Судан показват, че навсякъде, където някой си направи труда да погледне какво точно се е случило, резултатът е, че се намира значително завишена обща смъртност, директно свързана с COVID.

Ще сме консервативни в оценките и ще сложим скритата смъртност в интервала между EMR = 0.01% и EMR = 0.1%, което отговаря на 100,000 до 1,000,000 жертви в държавите, които не сме разглеждали до момента (които са с население около милиард).

________________________________________

Общо неотчетени жертви глобално: (2,013,000, 2,445,000) + (100,000, 1,000,000) = (2,113,000, 3,445,000)

 

ЮЖНА АЗИЯ

В държавите в Южна Азия – Индия, Пакистан, Бангладеш, Афганистан, Непал и Шри Ланка – се сблъскваме с много от същите проблеми като и в Африка. Индия е едновременно ядрена и космическа държава с гигантска високотехнологична индустрия, и страна, в която стотици милиони живеят в нищета, сравнима с тази в най-бедните африкански държави. И там огромен брой хора се раждат и умират без някой въобще да ги регистрира в официалните статистики. Данни за общата смъртност се събират само на някои места, а поради гигантския размер на населението, дори и милион да умрат, ако това стане достатъчно разтеглено във времето и извън основните градски центрове, то спокойно може и да не се забележи. И едва ли някога ще разберем с точност какво се е случило там. Същото важи и за съседните държави.

 

Индия

Но все пак в някои райони на Индия данни се събират, и те ни позволяват да оценим пораженията на пандемията там.

Епидемията в Индия следваше доста озадачаваща траектория – инфекциите и смъртните случаи вървяха много бавно нагоре до септември 2020, когато стигнаха до около 100,000 нови случаи и 1,000 умрели на ден. Което обаче не е чак толкова много за страна с население от милиард и половина. След това обаче, противно на повечето прогнози и модели, кривата тръгна надолу и стигна до около 10,000 случая на ден и под 100 умрели в началото на февруари 2021. И тогава дойде истинската експлозия, която продължава и в момента.

Колко точно хора са се заразили и умрели по време на първата фаза не е ясно и вероятно варира много в различните индийски щати и дори вътре в техните рамки. Националното серологично изследване оцени общото ниво на заразяване към 18-и август 2020 г. на 6-8%[67], но това беше преди пика на първата вълна там и според по-късни изследвания в отделни щати стойностите са се повишили значително след това[68] – примерно до >40% в Карнатака[69], >30% в Тамил Наду[70], и т.н. Особено високи нива на заразяване се наблюдават в бедняшките квартали в големите градове, които често бяха на над 50% и дори над 75% серопозитивност още след първата вълна[71],[72],[73].

При такива високи нива на заразяване, официалните данни за умрелите от COVID бяха откровено озадачаващи – как така при заразяване на 300-400 милиона души, жертвите бяха само <150,000[74] при положение, че 150,000 са жертвите само в Перу с население от 33 милиона и сравнима възрастова структура?

Отговорът, както обикновено в такива случаи, е, че е много малко вероятно жертвите наистина да са толкова малко, отново поради познатата комбинация от липса на тестване и манипулация на данни.

И навсякъде, където за това има данни, се наблюдава завишена извънредна смъртност, сравнима с тази в другите държави.

По оценка на изследване за столицата Делхи за същия период, съотношението извънредна към официална смъртност е било между 8X и 13X[75].

Още в началото на пандемията, до края на юли 2020 EMR-ът в Мумбай беше вече минал 0.1%[76], а общо за 2020 г. извънредната смъртност отговаря на EMR = ~0.16%[77], който обаче оттогава вероятно се е удвоил, тъй като Мумбай и щатът Махараштра като цяло бяха епицентърът на началото на много по-опустошителната втора вълна през последните седмици.

Репортажите от последните дни са за много сериозно несъответствие между официалните данни и реалността в болниците и крематориумите – например на 16-и април само в седем града в щата Гуджарат 689 трупа са били кремирани или погребани по COVID протокол, но официалните данни за целия щат са за 78 починали от COVID[78].  В Бхопал на 14-и април са кремирали 187 тела по COVID протокол, но официалните жертви са само 5[79].

В по-бедните индийски щати като например Бихар, с много по-неадекватна социална и здравна инфраструктура, скритата смъртност е вероятно още по-висока.

Ако оптимистично предположим 70% заразяване в Мумбай, отговарящо на 0.2% PFR към средата на април 2021 г. (и 0.14% кумулативен IFR, което е около долната граница на най-скорошните оценки[80], и предположим 25% заразяване за Индия като цяло със същия IFR, минималната оценка за общия брой на жертвите е 0.035% PFR, или около 500,000 като долна граница. Ако предположим фактор от 10X реална спрямо официална смъртност, каквото без съмнение се наблюдава на много отделни места, получаваме 1.82 милиона жертви до момента като горна граница.

Но както казах по-горе, истината едва ли ще стане ясна някога.

________________________________________

Официални жертви: ~182,000.

Реални жертви: 520,000 – 1,820,000.

Общо неотчетени жертви глобално: (2,113,000, 3,445,000) + (340,000, 1,640,000) = (2,453,000, 3,485,000)

 

Пакистан, Афганистан, Бангладеш, Непал, Шри Ланка

Данни за общата смъртност в тези държави няма. Логично е да се предположи, че реалните жертви са в пъти повече от официалните данни, които са съответно ~16,600[81], ~2,500[82], ~10,700[83], ~3,100[84], и 625[85], но информацията е толкова оскъдна, че не може да се направи дори оценка на вероятните долни и горни граници.

 

ЮГОИЗТОЧНА АЗИЯ

Мианмар

Същото важи и за Мианмар, която е отчела ~3,200 жертви[86]}, но не и данни за общата смъртност в страната.

 

Тайланд

Тайланд дълго време следваше ефективна политика на елиминация на вируса, като дори затвори границите си за туристи през по-голямата част на 2020 г., но в началото на пандемията (когато полетите от Ухан не бяха спрени навреме) имаше анекдотични репортажи за голям брой мистериозни смъртни случаи от атипични пневмонии, за които се подозираше, че са COVID. И в това подозрение може би има истина, тъй като дори и по официални данни извънредната смъртност до 31-и март е 6,700 души, спрямо <100 официални жертви[87].

________________________________________

Официални жертви: 94.

Реални жертви: ~6,700.

Общо неотчетени жертви глобално: (2,453,000, 3,385,000) + 6,500 = (2,459,500, 3,491,500)

 

Виетнам

Виетнам продължава да следва политика на елиминация на вируса, и там досега са умрели само 35 души[88], без данни за завишена извънредна смъртност.

 

Лаос

Положението е подобно в съседен Лаос.

 

Камбоджа

Камбоджа успя да се опази от вируса дълго време, но в момента претърпява сериозна експлозия на случаи[89]. Данни за общата смъртност няма.

 

Малайзия

В Малайзия не се наблюдава извънредна смъртност, надвишаваща официалната.

 

Индонезия

Ситуацията е много различна в Индонезия. Индонезия е огромна страна с 275 милиона население, която не се отнесе сериозно към пандемията в началото и продължава да не го прави и досега, като тестването там е минимално. Официалните жертви са 44,000[90], но това е със сигурност малка част от реалната бройка.

Надеждни данни имаме само за столицата Джакарта, където извънредната смъртност е била 16,000 над нормалното до октомври 2020 г.[91], отговарящи на 0.15% EMR, много пъти над официалните (и, за отбелязване е, че погребенията са почнали да се увеличават значително още през януари 2020 г., два месеца преди първите официално регистрирани смъртни случаи). Но само 25% от официалните смъртни случаи се бяха случили в рамките на изследвания период, така че към момента вероятно говорим за EMR над 0.4% в Джакарта.

Съшите съображения, цитирани по-горе, важат и за Индонезия – IFR-ът е вероятно по-висок в провинцията, но може би по-малко хора са се заразили в по-отдалечените райони.

При всички положения, реалният EMR за Индонезия е поне 0.1%, доста вероятно и над 0.2%.

________________________________________

Официални жертви: ~44,000.

Реални жертви: 275,000 – 550,000. 

Общо неотчетени жертви глобално: (2,459,500, 3,391,500) + (231,000 – 506,000) = (2,690,000, 4,000,000)

 

Филипините

Ситуацията във Филипините е трудна за анализиране – официални данни за извънредната смъртност има, и те показват много висока негативна такава (т.е. много по-малко хора, умрели от обичайното). Това е много трудно за вярване като се има предвид гъстотата и бедността на населението (условията за масово заразяване там са подобни на тези в Индия и Индонезия), и подозрението, че става дума за манипулация на данните, остава.

 

ИЗТОЧНА АЗИЯ

Китай

Пандемията тръгна от Китай, и тъй като в нейното начало инфраструктурата за тестване и регистриране на случаите разбираемо я нямаше, е много вероятно официалните данни да се разминават от реалните поне десет пъти. Репортажите от крематориумите в Ухан в началото на февруари 2020, неспособни да насмогнат на прииждащите тела, със сигурност не се връзват с официалните 4,636 жертви за целия Китай. Също така е много подозрително как за последната една година в Китай са регистрирани ~10,000 случая, основно внесени. Което вероятно е близко до истината – за случилото се в началото може и да не се казва истината, но след това Китай следва твърда политика на елиминация на вируса, която работи – но не се връзва с това, че за същия период умрелите са официално само 4.

Спорно е обаче доколко жертвите в Китай следва да се включват в списъка с жертви на пандемицида – отново, в Китай се следва твърда политика на елиминация от момента на осъзнаване на сериозността на положението, за разлика от всички държави, които имаха предостатъчно време да се подготвят и да спрат заразата преди тя да убие толкова много хора, но избраха да не го правят.

 

Северна Корея

По добре известни причини, надеждни данни за случващото се в Северна Корея няма.

 

Южна Корея

В Южна Корея не се наблюдава извънредна смъртност, надвишаваща официалната.

 

Япония

Същото важи и за Япония.

 

Монголия

И в Монголия няма завишена извънредна смъртност.

 

Океания

Повечето островни държави в Океания са с пренебрежимо малко население, а и много от тях затвориха границите си навреме за да предотвратят внасянето на вируса.

Нова Зеландия (от самото начало) и Австралия (след известно колебание, довело до сериозно огнище в Мелбърн) следват политика на елиминация на вируса, което се отразява и в извънредната смъртност там (която е негативна, в резултат на мерките срещу COVID).

Папуа Нова Гвинея е мистерия – след около година без сериозно избухване на епидемията там, в последните месеци, то се случи. Но характеристиките на страната са сходни с тези на африканските държави – хаотичност и липса на развита инфраструктура – и какво точно се случва там не се знае.

 

Обобщение

Както видяхме от тази детайлна разходка по земното кълбо, ако и вече над три милиона човешки живота да са официално загубени в резултат на отказа на повечето правителства по света да изпълнят задълженията си към опазването на живота и здравето на техните граждани тъй като това беше в противоречие с интересите на олигархичната върхушка, под чиито контрол те се намират, реалните жертви са минимум почти два пъти повече. Долната граница, изчислена в този анализ, е официалните 3,050,000 (към 20-и април) плюс още ~2,690,500, или ~5.8 милиона, горната е 3,050,000 + ~4,000,000, или ~7 милиона. Но това не включва големи държави като Филипините, Пакистан, Бангладеш, Аржентина и още няколко други, така че е съвсем възможно и горната граница да се окаже твърде консервативна.

За сравнение, това е повече от която и да било война от 1945 г. насам (горната оценка за гражданската война в Конго между 1998 и 2003 г. е 5.4 милиона жертви), и също така надхвърля броя на жертвите на Холокоста. Горната оценка за директните жертви на Културната революция в Китай е десет милиона, но и това число вероятно ще бъде надминато. Пандемията едва сега навлиза в наистина сериозната си фаза – ако през 2020 г. правителствата все пак се преструваха, че правят нещо за да спрат вируса, абдикацията от всякакви такива усилия в момента е почти пълна, и това води до гигантските трагедии, разиграващи се последните месеци в Южна Америка, Индия, Източна Европа, и пр.

Единственото бедствие с повече жертви в последните 75 години остава гладът в Китай по време на "Големия скок напред" между 1958 и 1962, но отново, пандемията далеч не е приключила.

Ако досега водената геноцидна политика не се промени, повечето нейни жертви са в бъдещето, а не в миналото. За тях обаче сигурно ще се чува все по-малко (което вече е факт – и в България, и по света, медийното внимание се преориентира към обичайното политическо дребнотемие, все едно с COVID се е приключило), тъй като масовата смърт беше много успешно нормализирана, а, както видяхме досега, тя се случва много често и незабелязано. Което ни подготвя за още по-мащабни катастрофи в бъдеще – прецедентът е поставен и е много вероятно когато следващият пандемичен вирус се появи, да се направят дори по-малко усилия той да бъде спрян – привилегированите слоеве на човечеството ще се изолират, тъй като могат да си го позволят, и ще се ваксинират първи, тъй като те имат директен достъп до последните технологии, останалите ще бъдат оставени на произвола на съдбата, и това ще бъде прието като нещо съвсем в реда на нещата.

За да не се случи това е необходимо да се осъзнае какво се случи през последните 15 месеца и то да не се приема като нещо нормално и неизбежно, тъй като не е нито нормално, нито неизбежно, а резултат на умишлени решения, взети с пълно осъзнаване на последствията от тях. За които деяния би трябвало да се търси отговорност, следвайки прецедентите, вече установени при търсенето на отговорност за предишни геноциди и мащабни престъпления срещу човечеството.


20-и април 2021 г.
(Статията е достъпна и в pdf формат тук.)


Библиография

[1] Edridge AWD, Kaczorowska J, Hoste ACR, Bakker M, Klein M, Loens K, Jebbink MF, Matser A, Kinsella CM, Rueda P, Ieven M, Goossens H, Prins M, Sastre P, Deijs M, van der Hoek L. 2020. Seasonal coronavirus protective immunity is short-lasting. Nat Med 26(11):1691–1693

[2] Eguia R, Crawford KHD, Stevens-Ayers T, Kelnhofer-Millevolte L, Greninger AL, Englund JA, Boeckh MJ, Bloom JD. 2020. A human coronavirus evolves antigenically to escape antibody immunity. bioRxiv 2020.12.17.423313

[3] Garcia-Beltran WF, Lam EC, St Denis K, Nitido AD, Garcia ZH, Hauser BM, Feldman J, Pavlovic MN, Gregory DJ, Poznansky MC, Sigal A, Schmidt AG, Iafrate AJ, Naranbhai V, Balazs AB. 2021. Multiple SARS-CoV-2 variants escape neutralization by vaccine-induced humoral immunity. Cell S0092–8674(21)00298–1.

[4] https://dversia.net/6340/covid-prez-2021-krai-ili-nachalo-na-krizata/

[5] https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/doc-mangarov-pandemijata-se-namira-v-stadij-na-postepenno-zatihvane.html

[6] Ayoubkhani D, Khunti K, Nafilyan V, Maddox T, Humberstone B, Diamond I, Banerjee A. 2021. Post-covid syndrome in individuals admitted to hospital with covid-19: retrospective cohort study. BMJ 372:n69

[7] Karlinsky A, Kobak D, 2021. The World Mortality Dataset: Tracking excess mortality across countries during the COVID-19 pandemic. medRxiv 2021.01.27.21250604

[8] Rangachev A, Marinov GK, Mladenov M. 2021. The demographic and geographic impact of the COVID pandemic in Bulgaria and Eastern Europe in 2020. medRxiv 2021.04.06.21254958

[9] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/us

[10] https://www.statmap.org/rankedcounties.html

[11] https://www.cdc.gov/flu/pandemic-resources/1918-commemoration/1918-pandemic-history.htm

[12] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/mexico

[13] https://www.latimes.com/world-nation/story/2021-03-28/mexicos-real-covid-19-death-toll-now-stands-at-over-321-000

[14] https://datos.nexos.com.mx/que-nos-dicen-las-actas-de-defuncion-de-la-cdmx-actualizacion-al-14-de-febrero-de-2021/

[15] https://marioromerozavala.medium.com/la-nueva-opacidad-de-la-cdmx-ante-la-pandemia-33a1e643c021

[16] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/nicaragua

[17] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/colombia

[18] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/venezuela

[19] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/ecuador

[20] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/peru

[21] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/brazil

[22] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/bolivia

[23] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/argentina

[24] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/uk

[25] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/spain

[26] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/portugal

[27] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/italy

[28] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/poland

[29] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/czech-republic/

[30] {https://www.worldometers.info/coronavirus/country/slovakia

[31] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/romania

[32] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/croatia

[33] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/serbia

[34] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/bosnia-and-herzegovina

[35] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/macedonia

[36] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/ukraine

[37] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/belarus

[38] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/latvia

[39] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/lithuania

[40] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/estonia

[41] https://www.euronews.com/2020/12/29/russia-says-its-covid-19-death-toll-is-more-than-triple-the-number-officially-reported

[42] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/russia

[43] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/armenia

[44] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/georgia

[45] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/azerbaijan

[46] https://www.rferl.org/a/official-in-coronavirus-free-turkmenistan-dies-of-covid-19-amid-reports-of-overburdened-hospitals/30738123.html

[47] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/kazakhstan

[48] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/kyrgyzstan

[49] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/uzbekistan

[50] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/tajikistan

[51] https://twitter.com/mesuturkiye/status/1346008754270175235

[52] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/turkey

[53] https://www.bbc.com/news/world-middle-east-53598965

[54] https://www.ncr-iran.org/en/ncri-statements/iran-coronavirus-fatalities-in-539-cities-surpass-255300/

[55] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/iran

[56] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/yemen

[57]  {https://www.worldometers.info/coronavirus/country/syria

[58] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/egypt

[59] https://www.samrc.ac.za/reports/report-weekly-deaths-south-africa

[60] https://twitter.com/tomtom_m/status/1382578064421482496

[61] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/south-africa

[62] OJ Watson, N Abdelmagid, A Ahmed, Abd Elhameed AEA, Whittaker C, Brazeau N, Hamlet A, Walker P, Hay J, Ghani A, Checchi F, Dahab M. 2020. Characterising COVID-19 epidemic dynamics and mortality underascertainment in Khartoum, Sudan. Imperial College London (01-12-2020)

[63] Mwananyanda L, Gill CJ, MacLeod W, Kwenda G, Pieciak R, Mupila Z, Lapidot R, Mupeta F, Forman L, Ziko L, Etter L, Thea D. 2021. Covid-19 deaths in Africa: prospective systematic postmortem surveillance study. BMJ 372:n334.

[64] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/zambia

[65] Tulio de Oliveira, Silvia Lutucuta, John Nkengasong, Joana Morais, Joana Paula Paix\~ao, Zoraima Neto, Pedro Afonso, Julio Miranda, Kumbelembe David, Luzia Ingl\^es, Amilton Pereira Agostinho Paulo Raisa Rivas Carralero, Helga Reis Freitas, Franco Mufinda, Sofonias Kifle Tessema, Houriiyah Tegally, Emmanuel James San, Eduan Wilkinson, Jennifer Giandhari, Sureshnee Pillay, Marta Giovanetti, Yeshnee Naidoo, Aris Katzourakis, Mahan Ghafari, Lavanya Singh, Derek Tshiabuila, Darren Martin, Richard J Lessells. 2021. A novel variant of interest of SARS-CoV-2 with multiple spike mutations detected through travel surveillance in Africa. medRxiv 2021.03.30.21254323

[66] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/tanzania

[67] Murhekar MV, Bhatnagar T, Selvaraju S, Saravanakumar V, Thangaraj JWV, Shah N, Kumar MS, Rade K, Sabarinathan R, Asthana S, Balachandar R, Bangar SD, Bansal AK, Bhat J, Chopra V, Das D, Deb AK, Devi KR, Dwivedi GR, Khan SMS, Kumar CPG, Kumar MS, Laxmaiah A, Madhukar M, Mahapatra A, Mohanty SS, Rangaraju C, Turuk A, Baradwaj DK, Chahal AS, Debnath F, Haq I, Kalliath A, Kanungo S, Kshatri JS, Lakshmi GGJN, Mitra A, Nirmala AR, Prasad GV, Qurieshi MA, Sahay S, Sangwan RK, Sekar K, Shukla VK, Singh PK, Singh P, Singh R, Varma DS, Viramgami A, Panda S, Reddy DCS, Bhargava B; ICMR Serosurveillance Group. 2021. SARS-CoV-2 antibody seroprevalence in India, August-September, 2020: findings from the second nationwide household serosurvey. Lancet Glob Health 9(3):e257-e266

[68] Arokiaswamy Velumani, Chaitali Nikam, Wilson Suraweera, Sze Hang Fu, Hellen Gelband, Patrick Brown, Isaac Bogoch, Nico Nagelkerke, Prabhat Jha. 2021. SARS-CoV-2 Seroprevalence in 12 Cities of India from July-December 2020. medRxiv 2021.03.19.21253429

[69] Manoj Mohanan, Anup Malani, Kaushik Krishnan, Anu Acharya. 2021. Prevalence of SARS-CoV-2 in Karnataka, India. JAMA 325(10):1001–1003

[70] Anup Malani, Sabareesh Ramachandran, Vaidehi Tandel, Rajeswari Parasa, Sofia Imad, S. Sudharshini, V. Prakash, Y. Yogananth, S. Raju, T.S. Selvavinayagam. 2021. SARS-CoV-2 Seroprevalence in Tamil Nadu in October-November 2020. medRxiv 2021.02.03.21250949

[71] George CE, Inbaraj LR, Chandrasingh S, de Witte LP. 2021. High seroprevalence of COVID-19 infection in a large slum in South India; what does it tell us about managing a pandemic and beyond? Epidemiol Infect 149:e39

[72] Anup Malani, Daksha Shah, Gagandeep Kang, Gayatri Nair Lobo, Jayanthi Shastri, Manoj Mohanan, Rajesh Jain, Sachee Agrawal, Sandeep Juneja, Sofia Imad, Ullas Kolthur. 2020. Seroprevalence of SARS-CoV-2 in slums and non-slums of Mumbai, India, during June 29-July 19, 2020. medRxiv 2020.08.27.20182741

[73] Aurnab Ghose, Sankar Bhattacharya, Arun S. Karthikeyan, Abhay Kudale, Joy M. Monteiro, Aparna Joshi, Guruprasad Medigeshi, Gagandeep Kang, Vineeta Bal, Satyajit Rath, L.S. Shashidhara, Jacob John, Susmita Chaudhuri, Aarti Nagarkar. 2020. Community prevalence of antibodies to SARS-CoV-2 and correlates of protective immunity in five localities in an Indian metropolitan city. medRxiv 2020.11.17.20228155

[74] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/india

[75] Rupam Bhattacharyya, Ritwik Bhaduri, Ritoban Kundu, Maxwell Salvatore, Bhramar Mukherjee. 2020. Reconciling epidemiological models with misclassified case-counts for SARS-CoV-2 with seroprevalence surveys: A case study in Delhi, India. medRxiv 2020.07.31.20166249

[76] https://indianexpress.com/article/cities/mumbai/covid-outbreak-64349-deaths-in-mumbai-this-year-6587188/

[77] https://portal.mcgm.gov.in/irj/portal/anonymous/qlvitalstatsreport?guest_user=english

[78] https://www.thehindu.com/news/national/other-states/coronavirus-covid-19-deaths-in-gujarat-far-exceed-government-figures/article34352916.ece

[79] https://www.indiatoday.in/cities/bhopal/story/bhopal-crematoriums-flooded-with-bodies-far-more-covid-deaths-than-official-tally-1790720-2021-04-14

[80] Murad Banaji. 2021. Estimating COVID-19 infection fatality rate in Mumbai during 2020. medRxiv 2021.04.08.21255101

[81] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/pakistan

[82] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/afghanistan

[83] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/bangladesh

[84] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/nepal

[85] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/sri-lanka

[86] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/myanmar

[87] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/thailand

[88] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/viet-nam

[89] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/cambodia

[90] https://www.worldometers.info/coronavirus/country/indonesia

[91] Iqbal RF Elyazar, Henry Surendra, Lenny L Ekawati, Bimandra A. Djaafara, Ahmad Nurhasim, Ahmad Arif, Irma Hidayana, Widyastuti, Dwi Oktavia, Verry Adrian, Ngabila Salama, Imam Hamdi, Adhi Andrianto, Rosa N Lina, Karin D Lestari, Anuraj H Shankar, Raph L Hamers, Guy Thwaites, J. Kevin Baird. 2020. Excess mortality during the first ten months of COVID-19 epidemic at Jakarta, Indonesia. medRxiv 2020.12.14.20248159

Joomla SEF URLs by Artio
instagram web viewer instagram profile