17.00 ч., 17 юни 2012, the fridge & Хаспел, бул. Мадрид 8
Лекция и семинар с Борис Кагарлицки: Системната криза на неолибералния капитализъм 

Борис Кагарлицки е руски социолог и известен ангажиран интелектуалец. Публикува първата си книга през 1988 г. Мыслящий тростник (Мислещата тръстика), в която разглежда траекторията на съветките интелектуалци от 1917 г. до края на 1980-те . С книгата си добива голяма популярност и на Запад.

През 1970-те години активно се включва в лявото крило на дисидентското движение, издавайки самиздатски списания като Левый поворот (Ляв обрат) и Варианты (Варианти). Заради критичната му публицистична и издателска дейност е осъден за “анти-съветска” дейност, като излежава две години в затвора, освободен е след смъртта на Брежнев през 1983 г. В началото на 1990-те, по време на Елцин и преврата от 1993 г., е арестуван за “про-съветска” дейност, но по-късно освободен.

Той е специалист в областта на глобализацията, руската политика, политическа икономия и история. Кагарлицки е изследовател в Интитута за сравнителни политически изследвания в Руската академия на науките. Работил е и като експерт в международния изследователски център -  Transnational Institute (TNI) и е директор на Института за глобализация и социални движения в Москва. Публикувал е над 15 книги, сред известните заглавия са: Периферната империя: Русия и световната система (2008) и Русия по време на Елцин и Путин – неолибералната автокрация (2002). Той редовно пише и за Znet, Новая Газета, Тhe Progressive, The Moscow Times. Издател е на интернет журнала рабкор.ру. Често пътува, за да изнася лекции, както в известни университети, така и пред активисти.


Кагарлицки изследва необходимостта от авторитарна намеса при налагането на неолибералния проект. Според Кагарлицки, масовата приватизация в Русия след 1994 г. не би била възможна без преврата от 1993 г. Тази ситуация е подобна на българския случай, където технократи приложиха някои от най-жестоките мерки, отново недемократично. Това се случи чрез лозунги за "цивилизационния избор" и като поход срещу Тоталитаризма. Неговата лекция е от централно значение, не само като сравнение на пост-социалистическия опит с неолиберализма. Вълната от строги мерки, които в момента заливат Европа, се смята за безпрецеденентно събитие, но всъщност унищожаването на социалната държава в Източна Европа я предхожда с около десетилетие. Последната криза, според Кагарлицки, не е просто резултат от финансиализацията на реалната икономика, нито пък е породена от алчността на елитите. Тази криза всъщност е "реална системна криза, ако не на капитализма, то поне на неговата неолиберална форма. Не можем да преодолеем тази криза, докато неолиберализмът не бъде елиминиран. Дали това ще бъде и краят на капитализма зависи от мащаба на всички борби по света и резултатите от тях".





Още от Борис Кагарлицки: