cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън
 


Бунтът, който избухна в Босна на 7 февруари е безпрецедентен по мащаба си. Работническите протести в Тузла се превърнаха в общонационално изражение на ярост и на желание на хората за директен контрол върху живота им. В десетки градове протестиращите атакуваха символите на местната администрация, на федералното правителство и на политическите партии. Но не трябва да се гледа към босненския бунт като към поредния протест „срещу политиците“. Неговите корени са много по-дълбоки и материални. Не трябва да се подценяват и приликите между ситуацията в Босна и в България.

Масовите протести стартираха на 5 февруари в град Тузла, който допреди войната през деветдесетте години беше най-големия индустриален център в Босна.  На тази дата около 10 000 работници от местните фирми и млади безработици излязоха на улицата, за да протестират срещу приватизацията на техните фабрики, срещу отдавна неизплатените заплати и въобще срещу мизерията, в която местните хора са принудени да живеят от дълги години. Между техните искания има такива като ревизия на приватизационните сделки и връщане на приватизираните предприятия в ръцете на обществото. Като отговор получиха брутална реакция от страна на полицията и отказ от местните власти да започнат диалог с тях. Протестът не беше импровизиран: отдавна местните работници и техните съграждани се бяха мобилизирали да защитават правата си. Повечето от тях са от фирмите „Полихем“, „Дита“ и „Резод-Гуминг“, които след войната бяха приватизирани от местните „тайкуни“ (както наричат олигарсите в Босна). Чрез добре познати и в България схеми, те успяха благодарение на лесните кредити, предоставени им от банките, да придобият на безценица големи предприятия, като ограбиха цялото им останало имущество, перейки по този начин пари, натрупани по нелегален начин, включително и по време на войната, и оставяйки ги след това да фалират. Някои от работниците са били принудени да пазят денонощно своите фабрики, за да спасяват машините, които новите собственици са искали да вземат, за да продадат в чужбина или като скрап. Работниците на някои от местните фирми не са получавали заплатите си от 55 месеца, от също толкова време не са внасяни и осигуровките им. За по-пълна картина, трябва да се има предвид и ситуацията в Тузленския кантон, където безработните са 100 000 а работещите - само 80 000. В последните години няколко пъти работниците на Тузла са излизали на улица с мирни протести, но никой не си е давал зор да чуе техните искания. Имайки предвид фактите, това че яростта им в един момент избухна не би трябвало да изненадва. Отговорът, който получиха, т.е. бой от полицията и арести, още повече увеличи тяхната решителност да се борят за правата си.
 

Цяла Босна в пламъци
 
Кадрите от бруталната намеса на полицията в Тузла на 5 февруари, както се оказа след това, дълбоко обидиха босненците от другите райони на страната и ги накараха да се идентифицират с техните съграждани от града в източната част на Босна. Въпреки някои не толкова съществени разлики в нивото на доходите между отделни градове и кантони, и въпреки етническите разделения, социалната ситуация в Босна е в същността си еднаква. Както пише френският вестник „Либерасион”, „страната, с нейните 3,8 милиона жители, има най-високата степен на безработица в Европа, равна на 44% от активното население. Средната заплата е 420 евро и според официалните статистики, 20% от населението живее под прага на бедността“. На политическото ниво ситуацията е хаотична. Институционалната структура на страната е твърде сложна и нефункционираща. След изборите през 2010 г., различните партии са все по-разединени и в плен на вътрешни борби, които станаха още по-ожесточени в очакване на парламентарните избори през октомври тази година. Заради все по-неуправляемата ситуация, ЕС спря нейните фондове и субсидии, докато Босна остава силно задлъжняла към Международния валутен фонд. На всичкото отгоре, Босна през месец юни миналата година, бе активна част от вълната на протести, които избухнаха в цял свят -от България до Бразилия и до Турция. Тогава абсолютната некомпетентност, която местните политици доказаха в организирането на реформата на документите за самоличност, както и кафкианските проблеми, породени от това, накараха десетки хиляди жители на Сараево да протестират няколко седмици и да обсадят парламента в рамките на така наречена „бебореволюция“. 
 
На 6 февруари някои от активистите от Тузла решиха да поканят през интернет съгражданите си от цяла Босна да излязат на другия ден по улиците на градовете си, за да протестират срещу приватизацията и ограбването на народа. Съвсем неочаквано, във всички по-големи градове на Босна, хората излязоха масово на улицата, без етнически разделения (трябва обаче да се отбележи, че за съжаление, в Република Сръбска  излязоха само няколко стотин души, при това само в столицата й, Баня Лука).  На 7 февруари по обяд, най-големият протест беше пак в Тузла, но когато медиите започнаха да излъчват от там кадрите на запалената от възмутените местни протестиращи сграда на кантонално правителство, в другите градове масата на манифестантите набъбна. В повечето от градовете, хората протестираха мирно, но след Тузла, и в Зеница беше запалена сградата на кантоналното правителство. В столицата Сараево сградата на местното кантонално правителство не само беше запалена, но изгоря тотално, след като протестиращите попречиха на пожарникарите да загасят пожара. Накрая се присъедини и град Мостар, в хърватската част на федерацията, където бяха запалени сградите на кантоналното правителство, на общината и на седалищата на националистичните партии ХДЗ и СДА. В късния следобед, в Сараево вече гореше сградата и на федералното президентството, а в Тузла протестиращите взеха контрол върху града, след като премиерът на кантона подаде оставка и полицаите си свалиха каските и се прегърнаха с протестиращите. През няколко часа изглеждаше, че в цялата Босна, т.е. както в столицата, така и в провинцията, няма вече функциониращи институции, и че протестиращите са по-силни от тях. Става дума за ситуация, която няма прецедент в Европа през последните десетилетия. Към вечерта на същия ден обаче, се намесиха специалните части, а в Сараево дори частите за борба срещу тероризма, след което започнаха масови арести. През нощта срещу 8 февруари, събота, в Мостар беше арестуван и председателят на Съюза на независимите синдикати на Федерация Босна и Херцеговина, проф. Йосип Милич - ясно е, че става дума за опит да се сплашат синдикалистите и да се предотврати тяхното включване в протестите. Трябва накрая да се добави, че въпреки огромните нанесени щети, мишена на протестиращите бяха изключително превантивно евакуирани сгради, и от тяхна страна не е имало насилие срещу хора, което им прави чест.
 

Днешният бунт в Босна не е изолирано събитие
 
Бързото разширяване на спонтанния бунт в Тузла към цялата страна е знак за степента, до която стигна радикалното недоволството на народа за съществуващата система. Но това не се касае само Босна. В същите часове, в които босненските градове горяха, в Косово протестиращите студенти се сблъскаха с полицията, а в Хърватия учителите протестираха по улиците срещу собственото си бедно състояние. Днес няколко хърватски леви групи призоваха хората да протестират на 15 февруари, по босненския пример. Последните събития в Босна трябва да се четат на фона на общото балканско неспокойствие. Няма нужда да споменаваме тук детайлно случая на България, стига да цитираме, че точно в тези дни отбелязваме една година от „зимните протести“, също започнали вследствие на материалната нищета и на ограбването на народа. Струва си обаче да споменем по-подробно други масови мобилизации, които възникнаха в бившата Югославия и в съседните страни през последните години. През лятото на 2009 г., например, в Сърбия, десетки хиляди работници протестираха срещу приватизацията и за неизплатените си заплати. От февруари 2011 г. за няколко месеца в Хърватия протестираха десетки хиляди студенти, работници и земеделци, срещу корупцията, и отново приватизацията и неизплатени заплати. През зимата на 2011-2012 г. дойде ред на Черна Гора, където на улицата масово излязоха студентите и обикновените хора, които протестираха срещу скъпите сметки за ток - протестите продължиха до месец юни, когато правителството подаде оставка. Към края на 2012 г. започна големият и дълъг бунт на словенците срещу остеритета, който също доведе до оставката на правителството. През септември миналата година, когато в София още не бяха изцяло затихнали „летните протести“, в Румъния избухнаха масови протести срещу правителството, заради проекта му за добиване на злато „Рошя Монтана“. Днес на ред е Босна. Става дума за списък, който включва само най-големите протести, към които биха могли да се добавят много други по-краткотрайни или локални, включително в Босна, в Косово и други държави. Ясно е, че по целите Балкани (както впрочем и по целия свят) социалният контекст узрява и има все по-голяма склонност към спонтанните протести.
 
България е безспорно част от тази динамика. Но като че ли тук по-трудно възникват радикални протести, които да успеят да въвличат широки слоеве на населението, и особено работниците. През февруари миналата година се стига до участие на по-широк спектър от социални слоеве, но само за твърде кратко време и с доста неясни динамики. Летните протести и окупациите пък, независимо от преценките за политическата им насоченост, доказаха че протестите, които се фокусират само на чисто политически или морални аспекти, не са способни да въвличат по-широки маси и са лесно хегемонизирани от тесни кръгове лидери или професионални манипулатори, като губят изцяло ефикасността си. Разликата с бивша Югославия, струва ми се, е че там, въпреки подобните неолиберални реформи, още е жива до определена степен традицията на борбите на работещите. В бившия съветски блок тя като че ли не може да се съживи и протестите често „висят“ в празно социално пространство. Липсата на истинско синдикално движение или на други форми на самоорганизиране на работещите, се оказва голяма пречка за по-радикални промени. Тя оставя отворено и широко пространство за либералните идеологии, които все повече и повече се оказват изцяло отдалечени от ежедневната реалност на мнозинството от хората.
 
8 февруари 2014

Андреа Ферарио е роден в Милано, живее от няколко години в София, където работи като преводач. Пише за сайта Crisi Globale (http://crisiglobale.wordpress.com) и сътрудничи на италианското списание Internazionale.

Joomla SEF URLs by Artio
canlı bahis siteleri
instagram web viewer instagram profile