Пандемията от коронавирус ни подтиква да преосмислим здравната си политика като цяло. По-конкретно, отново сме принудени да се изправим пред объркващата връзка между държавата, господстващите обществени отношения и общественото здраве.

Пълният текст ...

В условията на глобална пандемия, достъпността на тестовете зависи от много фактори: политически, регулаторни, пазарни. Тя също така е и въпрос на ресурси: финансови и научни. 

Пълният текст ...

От 90-те години насам вярата в „пазара“ беше безспорна. А днес дори пазаруването се превърна в престъпление срещу обществото.

Тоталното спиране на всичко заради коронавируса е може би най-забележителното прекъсване на обикновения живот в съвременната история. За вируса се говори като за война, навявайки спомени за прекъсването на нормалността през 1914 и 1939 г. Но за разлика от войната, настоящият момент не изисква мобилизация, а демобилизация. Докато болниците са в пълна готовност, повечето от нас седят затворени по домовете си. Умишлено предизвикваме една от най-тежките рецесии, виждани някога. Така забиваме пирон в ковчега на едно от най-изтъканите клишета от края на 20-ти век: „Икономиката, глупако!“

Преди мислихме, че знаем къде е горе и къде – долу. Господстващата идеология от края на студената война ни убеждаваше, че икономиката е основата, а останалото я следва. Икономическият успех на Запада посече комунизма. Икономиката триумфира не само над скърцащите комунистически диктатури, но и определи обхвата на политически-възможното в демокрациите. Да риташ срещу ръжена на глобализацията, настояваше Тони Блеър, беше толкова абсурдно, колкото да спориш със сезоните.
Пълният текст ...