Всички в България имаме усещането за дълбока несправедливост. Дали това ще са ниските доходи, мизерните условия на труд, комерсиализираното и все по-недостъпно здравеопазване, некачественото образование, повсеместната корупция или съмнителната съдебна система, всеки от нас има да сподели своя горчив опит. И всички някак знаем, че несправедливостите, които търпим всеки ден, не са случайни, а системни.

Гео Милев, „Септември“

В трескавата подготовка за българското европредседателство, Столична община изненада всички и пристъпи към изпълнение на свое решение от 2014 г. за демонтиране на паметника „1300 години България“, което иначе все още се оспорва в съд. Общината е обявила, че не само ще разруши паметника, но и на негово място ще възстанови паметник от 1934 г. на Първа софийска пехотна дивизия, подкрепяйки инициатива на граждански организации и активисти за памет. Въпросният паметник, заедно с казармите, е силно увреден по време на бомбардировките на София през Втората световна война. През 1980 г. останките му са премахнати и на негово място е построен площадът и парковото пространство пред НДК, включващо паметника “1300 години България.”

Някой спомня ли си как обсесията с корупцията и съдебната реформа тръгна от Борисов? „Ние ще бъдем първата българска антикорупционна партия. Наши приоритети ще бъдат националната сигурност, борбата с организираната престъпност и промените в съдебната система..., заяви тогава столичният кмет Бойко Борисов“ (2006 г.). Или култовото „ние ги хващаме, съдът ги пуска“ - оправданието на Борисов за показните, медиатизирани акции срещу организираната престъпност, които не решиха проблема с липсата на справедливост, рязко настъпила в българското общество с пазарните реформи.

Периодично страдам от депресия още от тийнейджърските си години. Някои от тези епизоди бяха безкрайно смачкващи и водеха до самонараняване, уединяване (при което съм прекаравал месеци наред сам в стаята си, излизайки само колкото да се подпиша при социалните или да си купя минималните количества храна, които консумирах) и време, прекарано в психиатрични отделения. Не бих казал, че съм се излекувал от това състояние, но с радост мога да заявя, че както инцидентите, така и силата на депресивните епизоди значително намаляха през последните години. Това отчасти се дължи на промени в житейското ми положение, но също така е свързано с различно разбиране на депресията ми и на нейните източници. Тук предлагам своя опит с психическото разтройство не защото мисля, че в него има нещо специално или уникално, а в подкрепа на твърдението, че много форми на депресия са най-разбираеми – както и най-добре лекувани – в рамки, които са по-скоро неличностни и политически отколкото индивидуални и “психологически.”

към част 1

Болшевизмът като морален избор и паметта за революцията като политически проблем.

Ред в безредието

Ако негативността на наследството на революцията – неговата способност да постави под въпрос всички завършени фигури на идеологията – днес остава без явни наследници, то наследството в качеството на завършена и обърната страница от националната история намира изчерпателно отразяване в актуалната държавна политика. Така например догодина очакваме откриването на паметника на „помирението в Гражданската война”. Мястото, където той ще се появи, е „присъединеният обратно” към Русия през 2014 г. Кримски полуостров. По думите на министъра културата на Руската федерация Владимир Медински бъдещият паметник ще бъде „виден и могъщ символ, поставен на мястото, където приключва Гражданската война, и ще се превърне в най-доброто доказателство за това, че тя действително е приключила.”