Наследство без наследници (част 1)
от Иля Будрайцкис-
Публикувана на 13 Декември 2016

Религиозен разум и секуларен афект: несъизмеримо разделение?
от Саба Махмуд-
Публикувана на 31 Октомври 2016
Религия, раса и реч на омразата
Злополучно последствие от оценката на спора около карикатурите от гледна точка на богохулството и свободата на словото беше прибързаното прибягване до юридическия език от участниците и от двете страни. В текста, който следва, бих искала да изследвам два различни аргумента, използвани от европейски мюсюлмани, търсещи защита от това, което те смятат за увеличаващи се нападки срещу религиозната им и културна идентичност: първо, употребата на европейски закони срещу речта на омразата и, второ, правните прецеденти от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), ограничаващи свободата на словото в името на опазването на обществения ред. Тези опити, както ще покажа, срещат големи предизвикателства, не само заради предразсъдъците на мнозинството европейци срещу мюсюлманите, но и заради структурните ограничения, присъщи на либералното право, концепцията му за религия и неговата неизбежна склонност към зачитане на културната чувствителност на мнозинството.
Пълният текст ...Nous ne sommes pas Terminal 3
от Жана Цонева-
Публикувана на 29 Октомври 2016
Карикатуристът Чавдар Николов предизвика скандал, осмивайки казуса с ромските стипендии по расистки начин. Станислав Додов от списание dВерсия внесе жалба в Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Жалбата стана повод за обществен дебат, в който защитниците на Николов изтъкваха, че карикатурата не е расистка, даже била антирасистка, а противниците му – че разчита на и усилва разпространени расистки стереотипи за ромите. Имаше и аргументи, че свободата на словото е „абсолютна“. Нека това не се интерпретира като сляпо застъпничество за ограниченията върху словото на омразата, които също имат своите проблеми и противоречия, но да се правят абстрактни аргументи за „вечните ценности“ е наивно.
Пълният текст ...Унгарската 1956 г.: една социалистическа революция
от Г. М. Тамаш-
Публикувана на 26 Октомври 2016

Склонни сме да забравяме значението на човешкия опит на участниците в историческите събития. Традиционните политически коментари представят 1945 г. в Източна Европа като година на руската окупация, която постепенно и с принуда налага една безпочвена система на местното население, което й се подчинява с ужас и неохота. Но почти никой не си прави труда да обясни защо дори консерватори и монархисти, свидетели на събитията от този период, наричат 1945 г. не само „освобождение“, но и „революция“. Новата система, която в началото застъпва плуралистични и демократически принципи, заварва в Унгария десетки хиляди оцелели доброволци на Червената армия от 1919 г. и стотици хиляди участници в революцията и в Унгарската съветска република от 1919 г.[1], стотици хиляди синдикалисти, приели донякъде твърдоглавото и старомодно марксистко учение на социалдемокрацията.
В днешно време, когато се говори за този период, се подчертава основно факта, че преди 1945 г. обявената извън закона Комунистическа партия има само няколкостотин членове. Това едва ли следва да ни учудва, ако вземем предвид, че членството в нея води до тежки присъди: двама от основните ѝ лидери прекарват по 16 години в затвора. Но дори ако оставим настрана независимата тясна левица на социалдемократите и радикалните работници-синдикалисти в металодобивната индустрия и печатарството, комунистическите симпатизанти формират много широка обществена среда, състояща се от хора от различни професии – от неквалифицирани работници до авангардни артисти. Към тези групи след 1945 г. непосредствено се присъединяват милиони селяни, мобилизирани от поземлената реформа. Избирателите на земеделските партии не са антикомунисти, точно обратното. Пълният текст ...
Борбен дол: репортаж за победния ден от стачката на миньорите от рудник „Бабино“ в Бобов дол
от Жана Цонева-
Публикувана на 16 Октомври 2016
На третия ден (13.10.2016) от стачката на миньорите в Бобов дол отиваме до града с Петър Добрев от dВерсия. Стигаме площадката пред сградата на мината в ранния следобед. Пълно е с хора, разделени на групички. В един момент голяма група жени се отправя към бариерата на изхода. Питам един мъж до мен какви са те. „Работнички на Еврошуз“, отговаря ми той. Така разбирам, че скандалният цех за обувки, в който през 2006 г. две работнички умряха от отровни лепила, и в който са добре документирани системни нарушения на правата на шивачките, се намира в сградата на рудника.
А самият той унищожи всичките ми наивни представи за това, какво е рудник. Дълбоката дупка в земята е скътана в „полите“ на огромен завод.
Пълният текст ...Популистки разум и чернокож профетизъм
от Норман Ажари-
Публикувана на 05 Октомври 2016
Земеделски работници-мигранти спират снабдителската верига на домати за промишлеността за 6 часа
от Campagne in lotta-
Публикувана на 03 Септември 2016
На 25 август тази година земеделски работници започнаха цялостна блокада на две от най-големите европейски фабрики за преработка на домати. Фабриките се намират в промишлената зона в покрайнините на град Фоджа, Италия. Беше важен ден за борбата на земеделските работници, която продължава вече година – 400 земеделски работници стачкуваха и спряха преработката и доставките на промишлени продукти от домати за повече от шест часа. Акцията засегна две огромни компании – Футурагри и Принсес Индустрие Алиментари, дъщерно дружество на международната компания Принсес, собственост почти изцяло на Мицубиши Груп. Блокадата имаше за цел да накара компаниите да поемат отговорност за ужасяващите условия на живот и труд, на които са подложени земеделските работници. Тези условия са следствие от ниските цени, които промишлените компании и супермаркетите плащат за суровите материали.
Не са Олимпийски игри, а място за политика от и за губещите
от Борислав Димитров-
Публикувана на 26 Август 2016
Борислав Димитров
В дъждовния последен ден от олимпийските игри в Рио етиопският маратонец Фейса Лилеса излезе втори на правата преди финала на 42.1-километровото трасе. Огледа се, за да определи преднината си пред третия, и като видя, че не може да бъде задминат, кръстоса ръцете си над главата със свити юмруци. После дотича още по-близо до финала и пак направи същото. На пресконференцията след края отново кръстоса ръцете си над главата. Със свити в юмрук длани. „Ще ме убият [след това, което направих]“, каза той на събралите се репортери.
За активния граждански-експертен разум
от Жана Цонева-
Публикувана на 04 Март 2016
В интервю за сп. Маргиналия от 26.02.2016, социологът Марина Лякова излага свои мисли по един належащ въпрос от последно време, а именно т.нар. „бежанска криза“. Няма да се спирам много подробно на нейното изложение за миграцията (нещо, което Рая Апостолова направи в достатъчна дълбочина), а на моментите, в които Лякова говори за опита си на социален учен и за мястото и ролята на учените в решението на „извънредностите“ и „рисковете“ на нашето време. Всъщност, въпросът, с който ще се занимая е засегнат в последната част от интервюто, но централното значение на тази дискусия не бива да се подценява. Нейният залог е изведен като заглавие, което рамкира очакванията у четящия.
И така, в последната част от интервюто Лякова вменява начин, по който социалните учени могат перформативно да изразят своята гражданска позиция, а именно като участват в обществените дебати от позицията на активни експерти: „социалният учен повече от всякога е призван да бъде не просто академична фигура, но и активен гражданин, да взима думата и да участва в обществените дебати, а не да ги гледа пренебрежително от високата кула на академичното познание“.
Осъдете ме на уседналост
от Рая Апостолова-
Публикувана на 01 Март 2016
В интервю за „Маргиналия”, Марина Лякова наново обръща вниманието ни към една, надявах се, поизоставена дихотомна двойка. Тази на „дефицитите” и „успелите”. Този път, в обращение е пусната „мобилността” като разделителна линия, според която може да измерваме космополитността на „успелите” и недотам космополитните бедни. Някак плавно се вмъква усещането, че „мобилността” е привилегия на немаргинализираните, на тези, които знаят езици, могат да боравят с най-новия гаджет, произведен от Apple и се мятат от полет на полет между грандиозните Лондон, Мюнхен и Амстердам, за да упражняват и като че ли даже да затвърдят тази своя привилегия. Поне на пръв поглед. Всъщност, в този разказ, понятието за космополитност дава път на едно друго понятие – това на транснационализма. Лякова ни казва, че „образователните и експертните мобилности са съвършено различни от хуманитарната, климатичната или социалната миграция.” За тези, които изучават историческото изговаряне на това какво означава миграция, няма как да не направи впечатление, че в последните години има изместване на фокуса от миграция към мобилност, от интернационална миграция към транснационална мобилност и създаването на двойнственост между тези, които са мобилни (обикновено „успелите” в разказа на Лякова) и тези, които просто мигрират (обикновено „проблематичните”). Спрямо тази транснационалност, и съответно спрямо липсата на качеството на транснационалност, се създава една нова група, или както Лякова я нарича „новите маргинални групи”. Те са изключени. По-лошо, те са „осъдени в уседналост.” И тук се прокарва едно миниатюрно противоречие в този тип наратив – как така незнаещите езици, неползващите нови комуникационни технологии (поради липса на образование?) са уседнали в нетранснационалността си, а пък същевременно все пътуват?
-
Покана за събития
03 Юни 2020 -
Живот с увреждане: трудовата утопия и продуктивизмът
25 Сеп 2019 -
Представяне на „Експлоатация и съпротива: трудът в три подизпълнителски бранша“
18 Окт 2018 -
Представяне на „Плосък данък или демокрация? За прогресивна данъчна реформа в България“
18 Окт 2018 -
НЛП на турне 2016
31 Дек 2016 -
Представяне на изследването "Употреба и злоупотреба с мита за „щедрото“ социално подпомагане"
31 Май 2016
- За институцията на общото благоАнтонио Негри и Жудит Ревел
-
Университетски опит: неолиберализмът срещу общите блага
Джейсън Рийд -
Комуналното и деколониалното
Уолтър Миньоло