cs go crosshair
Нови Леви Перспективи
"По-лесно е да си представяш края на света, отколкото края на капитализма." Фредрик Джеймисън

С агресията срещу Украйна руската управляваща върхушка начело с Владимир Путин поиска да възроди империализма: поиска да се върнем към състоянието, довело човечеството до двете Световни войни, убили и белязали съдбите на десетки милиони.

Западните елити скърцат със зъби и отговарят с обичайния си не по-малко империалистически тон. Днес говори Путин, говори Байън, говори фон дер Лайен, говори Джонсън. Днес глобалните елити имат думата, но звучат като развалени гласове от преди век – така, сякаш нищо не се е случило. 

Нека да си припомним един глас от онова забравено минало. Преди 100 години, през есента на 1922 г., излиза текстът на Христо Смирненски „Нямате думата“ – ден преди провеждането на първия референдум в историята на България. В него народът осъжда елитите, въвлекли страната ни в Първата световна война и ги държи отговорни за първата национална катастрофа. 

Днес, 100 години по-късно, народите нямат думата. Никой от тях не иска война – нито руският, нито украинският, нито европейският, нито американският народ. Но елитите заплашват, мобилизират, дислоцират, обстрелват. Днес никой няма да попита обикновените хора дали искат война. Нито Путин, нито Байдън ще го направят. 

Историята днес се повтаря. Испанският грип и Ковид-19, голямата депресия и новата рецесия… Пандемия, икономическа криза, война. Историята днес се повтаря – като фарс на елитите и като трагедия на народите.

***

НЯМАТЕ ДУМАТА!

Сутрин ставате рано, бързате да не закъснеете за работа, а на ъгъла ви спира голям афиш с черни, едри букви: „Манифест към българския народ“... Боже мой! Пак война!... Пред манифеста разтревожена групичка чете плахо: „Ние, Фердинанд първи... “ Проклина някаква бабичка, повдигат се на пръсти изплашени деца, трепере и се взира в манифеста пожълтяла млада жена, а по навъсените мъжки лица лежи и тревога, и злоба:

– Нали неутралитет уж щяхме да пазим! Пак ли ще воюваме?...

– Нека воюват тези, които я обявяват.

– Стт! Нямате думата! Отечеството говори...

*

По окопите цяла нощ е беснял ураганен огън. Всичко е разорано. Трупове пред окопите, трупове в тях, трупове в телените мрежи, увиснали и разкъсани. Неприбрани ранени и охкат, и плачат като деца. Тежи намръщеното небе, ръми ситен есенен дъжд, мътни, калночервени ивици се стичат из труповете. Смазани от умора, войниците се гушат в галериите. Сиви силуети, лентички тютюнев дим и мрачни думи през зъби.

– Проклета война! Проклето тегло! Няма край!...

– Всичко ще се свърши, когато свършим всички.

– Може и по-рано – когато хвърлим пушките.

– Кой говори там? Пак ли ти?... Когато народният дълг говори, нямаш думата!

*

Пред военния прокурор стои млад, брадясал момък, с измъчено продълговато лице.

– Вие сте карали войниците да хвърлят пушките, вие сте бунтували другарите си в тия съдбоносни за народа дни!

– Съдбоносни са не за народа, а за тия, които грабят и мамят народа, които обявяват война, за да останат в тила... Нека и те дойдат в окопите.

– Ст! Нямате думата!...

Насапуненото въже или куршумът отнемат завинаги думата.

*

– Ние тук мрем от куршуми, мрем от студ и малария, децата и жените гладуват, а там грабят, а там си пълнят джобовете.

– Ние сме голи, ние ходим по чорапи... с един ботуш. Зима иде, а носим летни скъсани ризи... Защо не сключите мир?

– По този въпрос ние имаме думата – вярвайте в своите министри.

– Не можем повече да вярваме... Толкова време ни лъжете!...

И от фронта, през Радомир и Владая, се проточват на колони и групи разбунтувани войници.

– Стойте! Къде отивате?

– В София! В София! Там! Искаме сметка ние!

– Не може!...

– Но ние искаме! Не можем повече да чакаме и да мрем зарад вашите доставки, зарад вашите тютюни... Искаме да кажем и ние своята дума!

– Не може! Предателите нямат думата. Или не разбирате български? Тогава може би немски?

... И германската артилерия доказва, че нямат думата.

*

По улицата буйна демонстрация.

– Хляб! Хляб! Долу скъпотията! Долу народните грабители.

– Спрете! Къде отивате!

– Искаме хляб, искаме евтин живот. Искаме наказание за спекулантите. Няма ли кой да ни чуе?

– Ст! Мълчете! Във Версай се сключва мирът, съдбата на България виси на косъм.

И думата се дава на пушките, камшиците и саблите.

*

По улицата пак афиши: „Народът има думата на 19 ноември!“ „Пред народен съд виновниците за войните!“

– Ние не сме виновни за войните – политическото положение беше такова.

– А спекулацията, ограбването?

– И за туй не сме виновни – стопанското положение беше такова... Ние изобщо не сме виновни. Дайте ни думата да се обясним.

– Ст! Мълчете! Днес вие пък нямате думата!

в-к Народна армия, г. III, бр. 2 от 18 ноември 1922 г. с подпис Хр. Смирненски.

Манифест към българския народ“ – манифестът, с който България е въвлечена в Първата световна война, е обнародван в „Държавен вестник“, бр. 222 от 1 октомври 1915 г.; подписан е от Фердинанд и от членовете на Министерския съвет начело с министър-председателя д-р Васил Радославов.

 

 

Joomla SEF URLs by Artio
canlı bahis siteleri
instagram web viewer instagram profile